Р Е
Ш Е Н
И Е №102
гр.
Шумен, 05.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд в открито
заседание на втори юни, две хиляди и двадесета година, в състав
Председател: М.Маринов
Членове: 1. Р.Хаджииванова
2.
мл.с.С.Стефанова
при
секретаря С.Методиева, като разгледа докладваното от съдия Р. Хаджииванова в.
гр. дело №88 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение №10/05.02.2020г., изменено в
частта за разноските с определение №107/18.02.2020г. по гр. дело №261/2019 г., ВПРС
е изменил на основание чл. 59, ал.9 от СК определеният с влязло в сила решение №219/26.07.2017 г. по гр.д.№492/2017 г.
по описа на ВПРС, режим на лични контакти между детето Д.С.С. и бащата С.Д.С.,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване от
10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, като бащата следва да
взема и връща детето от и до местоживеенето му и двадесет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск, изменил е и определеният с влязло в сила решение
№219/26.07.2017 г. по гр.д.№492/2017 г. по описа на ВПРС, режим на лични
контакти между детето К.С.С. и бащата С.Д.С.,
както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца, с преспиване от
10.00 часа на съботния ден до 17.00 часа на неделния ден, като бащата следва да
взема и връща детето от и до местоживеенето му и двадесет дни през лятото,
когато майката не е в платен годишен отпуск. Със същото решение е изменил и
размера на определената с влязло в сила решение №219/26.07.2017 г. по
гр.д.№492/2017 г. по описа на ВПРС, издръжка дължима от С.Д.С. в полза на
детето Д.С.С. и в полза на детето К.С.С., двамата чрез тяхната майка и законна представителка С.Д.С., като я увеличил
от 115.00 лв. на 180.00 лв. за дeтето Д.и от 115лв. на 153лв. за детето К., считано от
датата на предявяване на иска – 20.08.2019 г., платима по банков път, с падеж
пето число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва при забава,
до настъпването на законно основание за нейното изменяване или
прекратяване. Постановено е
предварително изпълнение на решението в
частта му за присъдената издръжка и са присъдени следващите са такси и
разноски.
Недоволен
от така постановеното решение останал
ищецът С.Д.С., която го обжалва
изцяло. Сочи, че същото било неправилно, постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът не обсъдил правилно събраните по делото
доказателства, приетата фактическа обстановка била непълна и несъобразена с
доказателствения материал. Предвид това и съдът достигнал до неправилни правни
изводи за промяна на личния режим на децата с бащата от свободен, в такъв с
точно определени граници. Моли, съдът да отмени решението и постанвои друго, с
което заявените срещу му претенции бъдат отхвърлени.
Въззиваемият взема становище по неоснователността на жалбата. Въззивната жалба е подадена в срока по чл.258 от ГПК, от надлежна страна,
при наличие на правен интерес, поради което се явява процесуално допустима.
Шуменският окръжен съд, след като
обсъди доводите, изложени в жалбите и възраженията, и прецени поотделно и в
съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
С решение №219/26.07.2017г. по гр.д.№492/2017
г. на ВПРС, бракът между страните е
прекратен по реда на чл.50 от СК - по
взаимно съгласие, като е одобрено постигнатото помежду им споразумение, по
силата на което упражняването на родителските права по отношение родените от
брака деца Д.С.С. и К.С.С. е
предоставено на майката С.Д.С., като е определен свободен режим на лични
контакти между децата и бащата. Бащата е осъден със същото решение да заплаща
месечна издръжка на детето си Д.в размер на 115.00 лв. и на детето си К. в размер на 115.00 лв..
Решението на съда е окончателно.
Съгласно удостоверение №4938/01.04.2019г.
детето Д.е записано като ученик за учебната 2018/2019г. в 4а клас при ОУ „...“-гр.В.П..
Към настоящия момент децата са на: 12г.-Д., съответно на 6г.-К..
По делото са приложени и редица заявления,
сигнали и жалби, и от двете страни, адресирани до ОЗД при ДСП-Велики Преслав и Районна прокуратура – Велики Преслав, във
връзка с възникнали проблеми при осъществяване на режима на лични отношения и
дължимата издръжка от С..
Съгласно
представения социален доклад, изготвен
от социален работник при Дирекция „Социално подпомагане” общ.В.П., децата Д.С.С. и К.С.С. живеят със своята
майка, като обитават жилище, собственост на тяхната прабаба по майчина линия.
Къщата се състояла от три стаи, кухня, антре и вътрешен санитарен възел, като
освен майката и двете деца, в нея живеели родителите на последната и баба й.
Жилището било чисто и подредено, електрифицирано и водоснабдено, обзаведено с необходимите
мебели и ел.уреди за едно домакинство. Добри
били битовите условия и при бащата, който обитавал втори етаж от къща, състоящ
се от хол, спалня, детска стая, кухня и санитеран възел. Д.бил ученик в 5клас
на ОУ“...“-гр.В.П.. Съществувала силна емоционална връзка между Д.и по-малкото
му братче К. В проведен разговор с него същият споделил, че при майка си се
чувства по-сигурен и по-спокоен, майка му го изслушвала и зачитала мнението му.
Конфликтите между родителите му се отразявали на стабилността на емоционалната
му състояние. Посочено е също, че от началото на м.октомври 2019г. Д.по
собствено желание живее при майка си, която полага основните грижи за него.
Детето активно общува с баща си и всички роднини, както по бащина, така и по
майчина линия. С. се интересувал от
развитието и на двете деца. При възможност и желание от страна на децата,
същите гостували в дома му. Родителите разполагали с необходимите жилищни
условия, както и с моралната подкрепа от страна на разширеното семейство, за да
задоволяват потребностите на децата Д.и К..
Изслушано в съдебно заседание детето Д.излага
желанието си да живее с братчето си при своята майка. Сочи също, че майка му
никога не го е спирала да ходи при баща си, че иска да се вижда с баща си, но
не желае последният да го взема всяка седмица.
Съгласно показанията на свидетелите С.Р.и
Р.К./баба и майка на ищцата/, С. и С. били в непрестанни конфликти по повод
режима на лични контакти на бащата с децата.
И двамата не можели сами да разрешат проблемите помежду си и в тази връзка постоянно се обръщали към
органите на реда или пишели жалби и сигнали до различни институции. Децата били
привързани и към двамата си родители, но негативните отношения между тях, обърквали
и плашели децата. Бащата при осъществяване на личните контакти с
децата не се съобразявал нито с режима им, нито с възможностите и ангажиментите
на майката. Желаел контактите да се осъществяват по негова преценка. Често
бащата се свързвал направо с детето Д.и
уговарял срещи, като понякога дори не уведомявал майката за това. Също без да
уведоми майката, бащата е вземал от детска градина детето К.. Детето К. от
м.май 2018 до началото на м.октомври 2019г. живяло в жилището на баща си, като
последният полагал основните грижи по отглеждането му.
По
повод на сигнал от Отдел закрила на детето родителите са консултирани за
предоставяне на психологична помощ и подкрепа на детето Д.за предотвратяване на
риск за въвличането му в конфликт с родителите.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Лични отношения по смисъла на чл.106, ал.1 от СК са контактите между детето и
този родител, на когото не са предоставени за упражняване родителските права.
Тези контакти следва да бъдат строго времево определени, като се съобразяват
особеностите на всеки конкретен случай и
се създава най-благоприятна възможност за пълноценен контакт на детето с
другия родител, естествено след съобразяване на първо място интересите на
детето. Съгласно чл.127, ал.2 вр. с чл.59, ал. 9 от СК, при изменение на
обстоятелствата, съдът може да измени постановените по-рано мерки, т.е. включително и досежно определения режим
на лични контакти. Основание за
изменение на режима на лични отношения,
са нови обстоятелства, влошаващи положението на детето при контакта му с
родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права,
както и обстоятелства, с които би се подобрило положението на детето при ново
разрешение, като промяната може да засяга обстоятелствата, при които е
определен първоначалния режим или обстоятелства, настъпили след този
момент.
Въз основа на събраните по делото
доказателства /социален доклад, множеството приложени жалби, сигнали, свидетелски
показания/, настоящата инстанция намира, че в настоящата хипотеза са налице
предпоставки за промяна на първоначално
определения режим на лични контакти на децата с
бащата. Предишният режим не е бил времево определен, което е довело до
редица конфликти между родителите, отразили се негативно на децата и интересите
им. Предвид това и с оглед най-вече подобряване положението на децата и
възможността на осъществяване на пълноценен контакт и с двамата родители, съдът
намира, че досегашният режим следва да бъде променен в следния смисъл: всяка
първа и трета седмица от месеца, от 17.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя, с преспиване, както и
двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, първата
половина на коледната и пролетната ваканция/които съвпадат и с коледните,
новогодишните и великденските празници/ по време на нечетна година, съответно
втората половина на коледната и пролетната ваканция по време на четна година/по
този начин, се дава възможност на децата
да са при съответния родител на празника чрез редуване/ .
Вземането и връщането на децата ще
става в дома на майката, освен в случаите, в които деца в петъчния ден
посещават учебно заведение, като тогава вземането им следва да става от
учебното заведение.
Съдът намира, че соченото изменение е
съобразено с възрастта на децата и с възможността за пълноценни и спокойни
контакти на децата и с двамата родители. Не е житейски оправдано децата да са
при бащата всички почивни дни през месеца, доколкото детето Д.е ученик, а детето К. посещава
редовно детска градина, а доколкото и двамата родители полагат труд, то
единствената им възможност за пълноценен контакт с тях е по време на
междуседмичните почивки. По делото не са събрани надлежни доказателства,
че ответникът не може да полага адекватни грижи за децата с оглед възрастта им
или че по-честите контакти с него биха се отразили негативно на интересите им.
Напротив от представения социален доклад, свидетелски показания и заявеното от детето Д., се установи, че децата
са привързани и към двамата родители, желаят да посещават баща си, но не и всяка
седмица.
Досежно претенциите за увеличение размера на
присъдената в полза на децата издръжка по гр.д.№492/2017г. на ВПРС: Децата към
настоящия момент са на 12г.-Д., съответно на 6г.-К.. Не са
ангажирани доказателства за задоволяване на специални техни нужди. Видно от отразеното в удостоверение
№130/13.08.2019г., издадено от Археологически музей „В.П.“, майката за периода м.02.-м.07.2019г. е
реалицирала средномесечен брутен доход в размер на 741.36лв.. Не са представени
доказателства за получаваните от бащата доходи, като съгласно отразеното в социалния доклад и депозираната от последния
пред въззивната интанция декларация, С. реализира месечен доход в размер на
900лв..
Предвид
изложеното съдът счита, че по делото следва да бъде определена обща месечна
издръжка от 300лв. за детето Д.и 265лв.
за детето К., от които бащата следва да заплаща 180,00 лв. месечно за детето Д.и
153лв. месечно за детето К., а останалите следва да се заплащат от майката,
която освен че полага непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на
децата, реализира и по-ниско възнаграждение от това на бащата.
Така
увеличеният размер на издръжката се дължи считано от датата на завеждане на насрещната
искова молба 22.08.2019г. за детето К. и считано от 01.10.2019г. за детето Д../установи
се по делото-молба-л.79, социален доклад, че същото до началото на м.октомври
2019г. е живяло при своя баща/, с падеж пето число на месеца, за който се
дължи, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска, до настъпване на
законни причини, изменящи или погасяващи правото на издръжка.
Налице са трайни съществени изменение на
обстоятествата, при които е била определена първоначалната издръжка, и които
обстоятелства обуславят следващия се размер.-нужди на децата и възможност на
родителите. От постановяване на решението по гр.д.№492/2017г. до настоящия
момент са изминали повече от две години, през който период са се променили
както нуждите на децата/детето Д.е ученик в 5 клас, а детето К. е в предучилища
възраст, изискваща също немалки разходи за учебни погала и пособия/така и
възможносите на родителите. Налице е промяна и в законоустановения минимум по
чл.142, ал.2 от СК.
С оглед изложеното по-горе, решението на първоинстанционния съд следва да
бъде отменено в частта касателно
определения режим на лични контакти на децата Д.и К. с бащата С.Д.С., като
спорът следва да се реши в посочения по-горе смисъл, а именно бъде определен
режим на лични контакти: всяка първа и трета седмица от месеца, от 17.00ч. в
петък до 18.00ч. в неделя, с преспиване,
двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, първата
половина на коледната и пролетната ваканция по време на нечетна година,
съответно втората половина на коледната и пролетната ваканция по време на четна
година, като бащата взема и връща децата в дома на майката, освен в случаите, в
които децата в петъчния ден посещават учебно зевадание, като тогава вземането
им следва да става от съответното учебно заведение.
В
частта, с която е изменен размера на
определената с влязло в сила
решение №219/26.07.2017 г. по гр.д.№492/2017 г. по описа на ВПРС, издръжка
дължима от бащата в полза на децата Д.С.С.
и К.С.С., като я увеличил от 115.00 лв.
на 180.00 лв. за дeтето Д.и от 115лв. на 153лв. за детето К., считано от датата
на предявяване на иска – 20.08.2019 г. за детето К. и считано от 01.10.2019г.
за детето Д., решението се явява правилно и следва да бъде потвърдено.
Решението следва да бъде отменено само в частта, с която е постановявено
увеличение в размера на присъдената за детето Д.издръжка считано от
20.08.2019г. до 01.10.2019г..
С
оглед изхода на спора пред настоящата инстанция/решението на първоинстанционния
съд е потвърдено в частта, с която са уважени претенциите за увеличение на
издръжките и е постановено изменение в режима на лични контакти с оглед
претенциите и на двете страни, дължимите
деловодни разноски на жалбоподателя възлизат на 30лв., а на ответника по
жалбата - 400лв./адвокатско
възнаграждение съобразно отхвърлянето на жалбата в частта касателно претенциите
за увеличение на издръжките/. Както бе посочено по-горе, доколкото исканията на
страните за промяна на режима на лични отношения на бащата с децата са уважени
частично и доколкото се касае до производство по спорна администрация, като не
би могло да се определи какви части от направените от старните разноски за
адвокатски възнаграждения са съразмерни на уважената част от претенциите за
изменение режима на лични контакти, то
останалите разноски на страните/адвокатски възнаграждения/ следва да останат в тяхна тежест така както са
направени/определение №385/25.08.2015г. по ч.гр.д.№3423/2015г. Іг.о., решение
№244/03.07.2014г. по гр.д.№953/2014г. ІVг.о., определение №9/06.01.2015г. по
ч.гр.д.№7223/2014г. ІІІг.о./.
Водим от горното и на основание чл.271, ал.1
от ГПК, Шуменският окръжен съд
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯВА
решение №10/05.02.2020г., изменено в частта за разноските с определение
№107/18.02.2020г. по гр. дело №261/2019 г. на ВПРС в частта, с която е изменен определения
с решение №219/26.07.2017 г. по гр.д.№492/2017 г. на ВПРС режим на лични
отношения на бащата С.Д.С. с децата Д.С.С. и К.С.С., като е определен такъв:
всяка първа и трета
събота и неделя от месеца, с преспиване от 10.00 часа на съботния ден до 17.00
часа на неделния ден, като бащата следва да взема и връща детето от и до
местоживеенето му и двадесет дни през лятото, когато майката не е в платен
годишен отпуск, като вместо това в тази част постановява:
ИЗМЕНЯВА определения с решение
№219/26.07.2017г. по гр.д.№492/2017г. на ВПРС режим на лични отношения на
бащата С.Д.С. с ЕГН *** с децата Д.С.С. с ЕГН и К.С.С. с ЕГН като ОПРЕДЕЛЯ
същия, както следва: всяка
първа и трета седмица от месеца, от 17.00ч. в петък до 18.00ч. в неделя, с преспиване, двадесет
дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск, първата половина
на коледната и пролетната ваканция по време на нечетна година, съответно
втората половена на коледната и пролетната ваканция по време на четна година,
като бащата взема и връща децата в дома на майката, освен в случаите, в които
децата в петъчния ден посещават учебно зевадание, като тогава вземането им
следва да става от съответното учебно заведение.
ОТМЕНЯВА
решението в частта,,
с която е постановено увеличения размер
на дължимата от С.Д.С. издръжка в полза на детето Д.С.С. да се дължи за периода
от 20.08.2019г. до 01.10.2019г..
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА С.Д.С.
да заплати на С.Д.С. деловодни разноски пред настоящата инстанция в
размер на 30лв..
ОСЪЖДА
С.Д.С. да заплати на С.Д.С. с ЕГН***,
деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 400лв..
В частта касателно режима на лични
контакти на бащата с децата, решението подлежи на обжалване пред ВКС на
РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните.
В частта касателно претенциите за увеличение
размера на издръжките, решението не подлежи на касационно обжалване, на
основание чл.280, ал.3, т.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.