Решение по дело №14982/2018 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 202
Дата: 17 януари 2020 г. (в сила от 14 февруари 2020 г.)
Съдия: Анна Димитрова Дъбова
Дело: 20185330114982
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 19 септември 2018 г.

Съдържание на акта

 

 

РЕШЕНИЕ№ 202

гр. Пловдив, 17.01.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 14982 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството е образувано по предявени от „Кредит Инс” ООД против Т.И.К. обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 11208/22.11.2017 г. по ч.гр.д. № 17609/2017 г. на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, както следва: сумата от 1455 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит ****г.; сумата от 495 лв. – договорна лихва за периода от 18.05.2017 г. – 01.11.2017 г.; сумата от 1017, 50 лв. – договорна такса „Гарант” за периода от 18.05.2017 г. – 01.11.2017 г.; сумата от 16, 32 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.06.2017 г. до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. При условията на евентуалност, при отхвърляне на предявените установителни искове, предявява осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцовото дружество сумата от 1316 лв., представляваща получена без правно основание и подлежаща на връщане сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

Ищецът твърди, че между страните бил сключен договор за потребителски кредит ****г., по силата на който кредитодателят е предоставил на длъжника сумата от 1500 лв., изпратена чрез системата e-pay и получена на длъжника на каса на партньорски офис на „Изипей”. Сумата е получена, след като ответникът кандидатствал за получаване на потребителски кредит чрез сайта на дружеството на адрес www.creditins.bg, като предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационна форма за кандидатстване. Твърди, че след обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние. Излагат се твърдения, че ответницата е избрала опция по договора да й бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „Кредит Инс” ООД , с което на основание т. 4 от договора, се е задължил към ежемесечната вноска да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга. Твърди, че „Кредит инс” ООД, в качеството си на кредитор, имало сключен договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „Бикнел Корп” ООД, в качеството му на гарант, който се задължавал да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити. Съгласно чл. 1, ал. 2 от договора за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължил да събира от името и за сметка на дружеството гарант, сумата, представляваща такса „гарант” от кредитополучателя, а съгласно чл. 1, ал. 3 било предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително и по съдебен ред в срок от 2 години от датата на предсрочната изискуемост. Поддържа, че общият дължим размер на кредита е 3150 лв., който следвало да се заплати на 12 равни месечни вноски с падеж на последната вноска – 18.05.2018 г. По първата вноска по кредита – 18.06.2017 г., кредитополучателят погасил сумата от 184 лв., която погасила таксите, лихвата и част от главницата. Твърди, че към 01.11.2017 г. длъжникът не е погасил останалите вноски по кредита. На основание чл.86, ал.1 ЗЗД на ответника било начислено и обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва от 16, 32 лв. Поддържа, че кредитът бил обявен за предсрочно изискуем на основание чл.6 от договора, считано от 18.10.2018 г. На 06.11.2017 г. подал заявление, на основание на което била издадена Заповед № 11208/22.11.2017 г. по ч.гр.д. № 17609/2017 г. на Районен съд – Пловдив, I брачен състав.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен от отговор от ответника Т.И.К., чрез назначения му особен представител адв. Н.К., в който се излагат доводи за неоснователност на предявените искове. Оспорва наличието на задължение, възникнало на основание валидно облигационно правоотношение между страните. Твърди, че ищцовото дружество не е изпълнило императивно установените си задължения по чл. 18 ЗПФУР, а именно да предостави информация на потребителя и да получи съгласието му за сключване на договора. Оспорва обстоятелството страните да са постигнали съгласие за използване на електронен подпис. Счита договорът за недействителен на основание чл. 22 ЗОК, поради сключването му в нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, доколкото липсвала ясно посочена методика за формиране на годишния процент на разходите. Счита, че размерът на лихвата е едностранно определен от кредитора, като намира клаузата за лихва за нищожна, поради уговарянето й в противоречие с добрите нрави. Посочва, че не е налице съгласие за начисляване на такса „гарант“ и последната е недължима. Сочи, че уговорката за разсрочено заплащане на такса „гарант“ противоречи на закона и добрите нрави, като по този начин се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на заемателя. Оспорва твърдението на ищеца, длъжникът да е получавал уведомление за обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и обстоятелството, че е получил отпуснатата в заем сума и е заплащал частично вноски по кредита. Счита предявеният при условията на евентуалност иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД иск за недопустим за разглеждане в производството по чл. 422 ГПК.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание кумулативно обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД във връзка чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние.

Ищецът твърди, че е кредитор на длъжника за вземане, произтичащо от сключен договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите, намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние, Закона за платежните услуги и платежните системи, Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги и Закона за потребителския кредит.       

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. В разпоредбата на чл. 18 от ЗПФУР са посочени подлежащите на доказване факти и обстоятелства във връзка със сключването на договор за предоставяне на кредит от разстояние, като доказателствената тежест е възложена на ищеца-доставчик на услугата. За доказването на преддоговорната информация и на електронните изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага Законът за електронния документ и електронния подпис – сега Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (загл., изм. с ДВ, бр. 85 от 2017 г.), а съгласно, ал. 3 преддоговорната информация, както и изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.

В разпоредбата на чл. 3 от Закона за електронния документ и електронния подпис в редакцията му действала към момента на сключване на твърдения договор за кредит от разстояние (ред. ДВ, бр. 100 от 21.12.2010 г.) електронният документ представлява електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано. Следователно в случаите, в които законът изисква писмена форма, независимо дали същата е за действителност или за доказване, тя се счита спазена, след като е съставен електронен документ.

 В случая в производството по делото не се установи между страните да е възникнало валидно облигаторно правоотношение по силата на договор за кредит от разстояние, тъй като не се установи такъв договор да е сключен надлежно, при спазване на посочените изисквания.

По делото са представени заявка за сключване на кредит, в която е посочено да изхожда от ответника, договор за потребителски кредит „Екстра“, Общи условия към договор и договор за предоставяме ма гаранция по потребителски кредите, сключена с „Бикнел Корп“ ООД. Приложения договор за кредит не носи подписа на потребителя и последният представлява извлечение от наличните в електронната система на ищцовото дружество електронни документи на хартиен носител.

Не се установи и обстоятелството, че така представеният договор е сключен при условията на Закона за електронния документ и електронния подпис, в точност, че именно ответната страна, през системата на кредитодателя на сайта www.kreditins.bg, е подала заявка за сключване на договора и е генерирала сключване на договор чрез избиране на представения на клиента линк за потвърждение. Макар по делото да е представена заявка за сключване на договора, съдържаща данни на потребителя, в процеса не са ангажирани доказателства, че изявлението в електронна форма за сключване на договор за кредит е направено от ответната страна.

В  разпоредбата на т. 4.8. от Общите условия е предвидено, че кандидатът потвърждава заявката си като активира линка, изпратен на посочения от него електронен адрес. Липсват безспорни доказателства, че от името на ответника е направено заявление за сключване на договор за кредит, а още по-малко такива, че то е изпратено от обичайно ползвана от него електронна поща или от такава, създадена и/или ползвана от него. Записаните в изпратения договор за заем лични данни не водят до извод, че именно ответникът е договарял за  сключването на процесния договор под номер, тъй като липсват доказателства посоченият електронен адрес, от който евентуално е изпратена заявката да е свързан с ответника. Липсват и доказателства за твърдението, изложено в исковата молба, че с ищеца се е свързал служител на ищцовото дружество, при който разговор ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи кредит в размер на 1 500 лв.

Макар по делото да е представена, подписана от ответника разписка за получаване през системата на „ИзиПей“ АД на сумата от 1 500 лв., съдът намира, че в производството по делото не са събрани доказателства, че последният се е задължил да върне така предоставената сума при посочените в договора условия, ведно със задължение за заплащане на възнаграждение за услуга „гарант“, дължима на основание сключен между кредитодателя и трето лице договор.  Предвид изложеното доколкото не се установи страните да са постигнали съгласие по така описания договор с твърдяното от ищеца съдържание, то не може да се достигне до извод, че тази сума е заплатена именно по процесния договор с посоченото съдържание.

Отделно, не се установява спазване на изискванията на чл. 18 ЗПФУР, т.к. няма данни първоначалният кредитор като доставчик да е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като е спазил сроковете по чл. 12, ал. 1 или 2 от същия закон, както и, че е получил съгласието на потребителя за сключването им - чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР. Няма доказателства да е била предоставена преддоговорна информация, както и реално ОУ да са получени, при което и не може да се приеме, че задължението по чл. 18, ал. 1, т. 1 ЗПФУР е изпълнено.

Следователно не са ангажирани доказателства, при изрично разпределена от съда доказателствена тежест в определението по чл. 146 ГПК, да е налице изявление от ответника, съобразно специалните законови изисквания, с което последният да е обвързан от договора с твърдяното съдържание.

Предвид изложеното съдът не следва да разглежда, възведените в отговора на исковата молба, възражения за недействителност на договора за кредит, тъй като не се установи, че между страните е възникнало посоченото облигационно правоотношение, което да е породило правата и задълженията, към които последното е било насочено.

По така изложените съображения предявените установителни искове по чл. 422 ГПК следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Предвид отхвърляне на главните установителните искове, е настъпило процесуалното условие за разглеждане на предявения евентуален осъдителен иск.

Възникването на спорното материално право за връщане на даденото при начална липса на основание се обуславя от осъществяването в обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1) процесната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2) тя да е постъпила в имуществения комплекс на ответника и 3) това разместване на блага от имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е без правно основание, т.е. без да е бил налице годен юридически факт.

Ищецът следва да установи факта на плащането, като в тежест на ответника е да установи, при условията на пълното и главно доказване, както предпоставя правната норма, установена в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, че е получил сумата на правно основание.

От изслушаната по делото и приетата без възражения на страните съдебно-счетоводна експертиза, осъществила проверка в счетоводството на ищцовото дружество, се установява, че ответникът е заплатил на ищеца сумата от общо 184 лв.

От приложената по делото разписка № 07000582313108, издадена от „ИзиПей“ АД и подписана от длъжника, се установява, че в полза на ответната страна е преведена от ищеца сумата в размер от 1 500 лв. на 18.05.2017 г.

Следователно по делото се установи, че в имуществения комплекс на ответника е постъпила от ищцовото дружество сумата от 1 500 лв., от която последният е погасил частично сумата от 184 лв. Ответникът, от своя страна не доказа наличието на правно основание за това разместване на блага и получаване на посочената сума, поради което и предявеният иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 1 316 лв. на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД следва да се уважи, като се присъди и законна лихва върху главницата, като законна последица от уважаване на предявения иск, от датата на депозиране на исковата молба в съда – 19.09.2018 г., до окончателното й изплащане.

Предвид изхода на правния спор и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в исковото производство разноски в общ размер от 1 036, 52 лв., от които сумата от 148, 52 лв. за заплатена държавна такса, сумата от 350 лв. – адвокатско възнаграждение, сумата от 438 лв. – депозит за особен представител и сумата от 100 лв. – депозит за изслушване на съдебно-счетоводна експертиза. В полза на ищеца не следва да бъдат присъдени, сторените от последния разноски в заповедното производство по ч.гр.д. № 17609/2017 г. на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, предвид отхвърлянето на предявените в производството по чл. 422 ГПК главни установителни искове.

 

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ предявените от „Кредит Инс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, против Т.И.К., ЕГН **********, с адрес ***, обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД за установяване на вземанията, за които е издадена Заповед № 11208/22.11.2017 г. по ч.гр.д. № 17609/2017 г. на Районен съд – Пловдив, I брачен състав, както следва: сумата от 1455 лв. – главница, дължима по договор за потребителски кредит ****г.; сумата от 495 лв. – договорна лихва за периода от 18.05.2017 г. – 01.11.2017 г.; сумата от 1017, 50 лв. – договорна такса „Гарант” за периода от 18.05.2017 г. – 01.11.2017 г.; сумата от 16, 32 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.06.2017 г. до 01.11.2017 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 06.11.2017 г. до окончателното изплащане на вземането.          

ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД Т.И.К., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на „Кредит Инс” ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цар Борис III ” № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, сумата от 1 316 лв., представляваща получена без правно основание с разписка № 07000582313108/18.05.2017 г. и подлежаща на връщане сума, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.09.2018 г., до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Т.И.К. да заплати на „Кредит Инс” ООД сумата от 1 036, 52 лв. – съдебно-деловодни разноски, сторени в производството по гр.д. № 14982/2018 г. по описа на Районен съд – Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/

            Вярно с оригинала! ПК