Р Е
Ш Е Н
И Е
№......
гр.В.Търново, 25.11.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Великотърновски
районен съд, пети състав, в публично заседание на двадесет и трети октомври
през две хиляди и двадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Г. И.
при секретаря П.П, като разгледа докладваното от районния
съдия гр.д.№224 по описа за 2020г., за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по предявен иск с правно основание чл.48 от ЗЗД вр.чл.45 от ЗЗД.
В исковата молба се излагат твърдения, че на ****. в гр***** непълнолетният А С Г,
роден на ***г. нанесъл побой и причинил средна телесна повреда на непълнолетния
И.Л.Г., изразяваща се в счупване на долна челюст, с разместване на фрагментите,
довело до трайно затрудняване на дъвченето и говоренето да срок от около 4
месеца. Сочи се, че било образувано досъдебно производство, приключило със
споразумение, с което на А Г било наложено наказание «пробация». Ищецът твърди,
че вследствие на извършеното от непълнолетния син на ответницата престъпление,
на ищеца били причинени неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания,
невъзможност да се храни нормално, преживян
стрес и унижение, страх да излиза, невъзможност да спортува. Ищецът заявява, че
ответникът е непълнолетен, като същият живее при майка си, на която след
развода на родителите е предоставено упражняването на родителските права,
поради което ищецът счита, че ответницата в качеството й на родител на
непълнолетния, нанесъл побой над ищеца, следва да носи отговорност да
причинените от сина й вреди. Отправя искане за ангажиране на отговорността на
ответницата на основание чл.48 вр. чл.45 от ЗЗД, като същата бъде осъдена да
заплати на ищеца сумата 12 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени
вреди от счупване на долна челюст, с разместване на фрагментите, причинено от
непълнолетния син на ответницата А С Г, спрямо който ответницата упражнява
родителски права. Ищецът претендира и присъждане на лихва за забава върху
обезщетението, считано от датата на увреждането /30.05.2019г/ до окончателното
изплащане. Претендира разноски.
В
срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, в който
ответницата оспорва иска по основание и размер. Не оспорва обстоятелството, че
синът й А Г е осъден по НОХД ****по описа на ВТРС за причинена средна телесна повреда на
ищеца, но счита, че тя не е била в състояние да предотврати вредите, тъй като
инцидента станал по време, когато била на работа. Според ответната страна
причина да се стигне до увреждането имал самият ищец, който с поведението си
допринесъл изцяло за това, като се излагат твърдения, че ищецът притесняван
многократно приятелката на непълнолетния А Г. На следващо място ответницата счита,
че отговорност за възпитанието на сина й има и баща му, при който той също
пребивава. Ответницата оспорва и размера на исковата претенция. Заявява, че
твърдяното увреждане е преминало в кратки срокове, без усложнения или
необходимост от допълнително лечение. Ответницата сочи, че тя полага грижи и за
друго ненавършило пълнолетие дете, изплаща кредит и не е в състояние да заплати
обезщетение в претендирания размер. Отправя искане за отхвърляне на предявения
иск, а евентуално искът да бъде уважен до размер от 2000лв. Претендира се и
присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
От събраните по делото доказателства, съдът прие
за установено от фактическа страна следното:
По делото не е спорно, че
ответницата Й.Т.Г. е майка на А С Г, роден на ***г.
Със споразумение по НОХД №****. по описа на ВТРС, А С Г
е признат за виновен в това, че на******, като непълнолетен, но като разбира свойството и
значението на деянието си и е могъл да ръководи постъпките си, причинил средна
телесна повреда на И.Л.Г. с ЕГН ********** ***, изразяваща се в закрито
счупване на долна челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и
говоренето, със срок на лечение и възстановяване около четири месеца при
правилен оздравителен процес- престъпление по чл.129 ал.2 пр.3 алт.1 вр. ал.1
вр чл.63 ал.1 т.3 от НК, като му е наложено наказание «пробация» с пробационни
мерки за срок от шест месеца.
По делото е приложено****. по описа на РУ ****, съдържащо материали по
воденото разследване срещу А Г за извършеното престъпление от 30.05.2019г., за
което му е било повдигнато обвинение.
От изготвения по делото соцален
доклад от ДСП- ****
се установява, че основни грижи за детето А Г се полагат от майката Й.Г., която
след фактическата раздяла с бащата на децата си, се грижи за децата А и И, при
която децата живеят и същата задоволява адекватно потребностите им. В социалния
доклад е посочено, че между детето А и майка му има изградена емоционална
връзка, като и че такава има и между детето и баща му С Г, макар и да не се
вижда често с баща си. Сочи се, че майката е заинтересована и загрижена за
емоцоналното и психическо състояние на А. В социалния доклад е посочено, че
детето А към момента на изготвяне на доклада е ученик в 11-ти клас на ******
От социалния доклад изготвен от
ДСП- **** се установява, че детето
И.Л.Г. към момента на изготвяне на социалния доклад учи в*****, където живеел на
общежитие. Сочи се, че родителите на И. живеят и работят във В. В социалния
доклад е изложено, че между родителите съществува добра комуникация и разбирателство
по въпроси касаещи непълнолетния им син и въпреки отдалечеността, емоционалната
връзка между родители и дете не е прекъсвана.
Видно от представеното по делото
в заверен препис удостоверение за раждане, ответницата Й.Т.Г. е майка и на
детето И С Г, роден на ***г.
Видно от представеното по делото
удостоверение издадено от «*****», ответницата има сключени договори за банкови кредити,
посочени по размер в удостоверението.
В настоящото производство е допусната съдебно-медицинска експертиза, от
заключението на която се установява, че на ищеца е причинена фрактура на тялото
на долната челюст в ляво в областта на трети-четвърти зъб с дислокация и фисура
на ъгъла на долната челюст вдясно в
областта на зародиша на мъдреца. Вещото лице е заключило, че описаните
травматични увреждания са в резултат от удар с твърд тъп предмет, какъвто е и
човешкия юмрук и е възможно да бъдат получени по начин описан в делото. Вещото
лице е посочило, че пострадалият е изпитал силна болка, сериозно затреднение в
храненето и смущения в говора. Лечението е осъществено чрез поставяне на
стандартни метални шини, фиксирани към зъбите с телени лигатури и междучелюстна
фиксация с гумени пръстени. В заключението е посочено, че шините са носени 28
дни и 14 дни раздвижване, като храненето със стандартна храна и функция
отхапване и стриване на храна е било възможно около месец, месец и половина
след раздвижването. В първите две седмици след инцидента храненето се е
осъществявало с течна и течно-кашеста храна, най-често чрез сламка. Вещото лице
заяви, че за период от около 3,5 -4 месеца е настъпило пълно възстановяване на
храненето, отварянето на устата и говора. Вещото лице е констатирало по време
на прегледа леко изразена лицева асиметрия, изразяваща се в хлътване на долната
трета на лицето в дясно в областта на ъгъла на долната челюст, както и леко
пукане и крепитации в темпоромандибуларната става, които вещото лице е
посочило, че са последици от нанесения удар и могат да предизвикат периодични
болки и затруднено отваряне на устата.
По делото са събрани гласни
доказателства чрез разпит на свидетелите В И.Г., Н Н К, С П П и Б С П.
Свидетелката Г., баба на ищеца по бащина линия, разпитана каза, че била заедно
с внука си на първи юни 2019г. в Университетската болница в гр.П. И.Г. бил с
подута буза от едната страна, не можел да говори. Пет дни останал в болницата,
след което лечението му продължило вкъщи. Хранел се чрез сламка, отслабнал
много. Посещавал психолог. Не искал да излиза с приятели. Свидетелят К,
разпитан каза, че е треньор на И. от *** училище. В края на месец май 2019г. му се обадил
съотборник на И., който му казал, че И. е пострадал, получил удар в челюстта,
като инцидента с него станал пред магазин, където ги пресрещнала група от други
момчета и едно от тях ударило И. с юмрук в челюстта. Свидетелят каза, че видял И.
в «Бърза помощ», вечерта след инцидента. Направили рентгенова снимка и били
изпратени на челюстен хирург. На следващия ден посетили зъболекар, който
направил нова рентгенова снимка, на която се видяло счупване. Зъболекарят ги насочил
към гр. П при лицево-челюстен хирург. Поставили
на И. шини, с които трябвало да стои един месец, през който да не се натоварва.
Не можел да говори, хранел се чрез сламка. В отбора се включил в края на юли 2019г.
и средата на август 2019г. започнал да участва във футболни срещи. Първоначално
И. изпитвал страх. Свидетелят забелязал лека деформация на челюстта на И.Г..
Свидетелят заяви, че към момента няма спад във физическото състояние и форма на
ищеца. Свидетелката П каза, че с А Г се познава от есента на 2018г. и през
2019г. станали приятели. Свиделката заяви, че знае кой е И.Г., но лично не го
познава. Разказа, че когато се прибирали заедно с нейна приятелка от футболна
среща, състояла се в гр.Д, в автобуса към *** я притеснявали момчета. След като
слязла от автобуса момчетата тръгнали след нея до дома й. Тя се изплашила и
след като се прибрала се обадила на приятеля си А, на който разказала за
случилото се. Свидетелката каза, че Б, който е приятел на А извикал И. да
говорят с А. И. направил рязка крачка напред и А го ударил. След това взаимно
се извинили. Свидетелката каза, че видяла няколко седмици по-късно в социалните
мрежи снимки качени от И. Г., на които е
на басейн. Свдетелят Б П каза, че от приятелката си разбрал, че С я снимали момчета
в автобуса и я закачали. Свидетелят каза, че на 30.05.2019г. били заедно с А и
С пред магазина на «***» на ***, когато видял И.Г.,
когото познава. Свидетелят извикал И., за да се разберат с А. И. направил рязка
стъпка напред и А го ударил. След това се извинили един на друг.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск е допустим, а
разгледан по същество е частично основателен по следните съображения:
Разпоредбата на чл. 48, ал.1 от ЗЗД посочва, че родителите и осиновителите, които упражняват родителските права, отговарят за вредите, причинени от децата им, които не са навършили пълнолетие и живеят при тях. Отговорността е лична и се основава на личната вина, допусната при упражняването на възпитание и надзор върху ненавършило пълнолетие дете. Родителите имат задължението да формират възгледи, убеждения и привички за поведение на детето и да го подготвят за жИ.та в обществото, като продължават да се грижат за възпитанието му и да му внушават внимателно отношение при действията му, до навършване на пълнолетие.
Отговорността на родителя по чл.48 от ЗЗД е обусловена от наличие на
виновно противоправно деяние, извършено от непълнолетното дете, което е в пряка
причинно-следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат, като отговорността
почива и на собствено основание и
представлява санкция за неупражнен родителски надзор и недостатъчно възпитание
на детето, в резултат на което е осъществено противоправно поведение и нанесена
вреда. За да възникне отговорността на родителят за вредите причинени от
виновните и противоправни действия на ненавършилите пълнолетие деца
следва да се налице
следните материално-правни предпоставки: от обективна страна да е налице противоправно деяние, в
причинна връзка, с което са настъпили вреди, негова пряка и непосредствена
последица, а от субективна страна да е налице вина, която по силата на оборима
презумпция по чл.45 ал.2 от ЗЗ се предполага до доказване на противното;
виновното лице да не е навършило пълнолетие и да живее при родителите си,
респ.единия от тях, доколкото съгласно чл.122 ал.1 от СК, носител на родителски
права и задължения по отношение на ненавършилите пълнолетие деца е всеки
родител, който не е лишен от упражняване на родителски права. Отговорността на
родителя е не само за това, че не е предотвратил причиняването на вредата, но
основно за това, че в цялостния процес на възпитание не е постигнал необходимия
резултат по възпитание на детето.
В
настоящото производство се установи, че с влязло в сила споразумение по НОХД ****. по описа на ВТРС обвиняемият А С Г, непълолетен
към момента на извършване на престъплението е признат за виновен в това, че
на******, като непълнолетен, но
като разбира свойството и значението на деянието си и е могъл да ръководи
постъпките си, причинил средна телесна повреда на И.Л.Г. ***, изразяваща се в
закрито счупване на долна челюст, довело до трайно затруднение в дъвченето и
говоренето, със срок на лечение и възстановяване около четири месеца при
правилен оздравителен процес- престъпление по чл.129 ал.2 пр.3 алт.1 вр. ал.1
вр чл.63 ал.1 т.3 от НК. Съгласно чл. 300 от ГПК ползващото се според
чл. 383, ал. 1 от НПК с последиците на влязла в сила присъда
Споразумение за решаване на делото, одобрено с протоколно Определение от
14.01.2020г., е задължително за съда, разглеждащ гражданските последици от инкриминирания акт, относно факта
на осъществяването на деянието,
неговата противоправност и вината на дееца (в този смисъл Тълкувателно решение
№ 6/06.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г.,
ОСГТК, Решение № 14/04.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1493/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 47/23.04.2012 г. на ВКС по т. д. № 340/2011 г., I т. о., ТК и др.)., поради
което съдът в
настоящия граждански процес е обвързан да приеме, че на 30.05.2019г. непълнолетния към посочената
дата син на ответницата А Г виновно и
противоправно е причинил на ищеца счупване на долната челюст, представляващо
средна телесна повреда.
Задължителната сила на решението на наказателния съд не се разпростира
обаче върху проявилите се в причинна връзка с престъпното деяние неблагоприятни
промени в неимуществената сфера на пострадалия, които подлежат на доказване в
производството по предявения иск за обезщетение за неимуществени вреди.
Съдът
намира, че от събраните по делото писмени, гласни доказателства и заключение на съдебно-медицинска експертиза
безспорно се установи, че ищецът като пострадал от извършеното престъпление е
претърпял вреди, изразяващи се в болки и страдания, като тези вреди са
непосредствена последица от извършеното от А Г деяние.
Основен елемент на непозволеното увреждане е вредата,
като без наличието й, не може да се говори за непозволено увреждане. Вредата не
е нормативно определена, но се изхожда от общоупотребяваното й значение. Тя се
схваща като промяна, смущение, накърняване и унищожение на благата на човека.
Вредата засяга имуществото на увредения, неговата телесна цялост, здраве,
душевно и психическо състояние. Неимуществените вреди засягат личността и
достойнството на пострадалия. В групата на неимуществените вреди се включва
емоционалния живот на пострадалия, физическите и моралните страдания,
предизвикани от противоправните действия на други лица.
По делото се установи, че в резултат на престъплението извършено от непълнолетния А Г на 30.05.2019г.
на ищеца е причинено счупване на долната челюст/закрито/ в ляво, в областта на
трети-четвърти зъб, с дислокация, което е наложило поставяне на метални шини,
фиксирани към зъбите, които са носени от пострадалия в продължение на 28 дни.
От заключението на съдебно-медицинската експертиза се установи, че
оздравителния период е продължил около 3,5-4 месеца, през който период ищецът е
изпитвал болки, сериозни затруднения в храненето и смущения в говора, накърняващи нормалния му начин на живот.
Ищецът безспорно е преживял тежко извършеното спрямо него престъпление. Тези
изживявания са лични, т. е. всеки индивид по различен начин изживява
противоправните посегателства против личността му. Освен болката, следва да се
има предвид, че вида на травмата – счупване на челюст по необходимост води до
затруднения, свързани както с дъвченето, така и с
говора, което се
установява, както от свидетелските показания, така и от експертното заключение.
От показанията на свидетелката Г.-баба на ищеца, се установи, че в първия месец
след инцидента И.Г. се е хранел с течна и кашеста храна, която поемал с помощта
на сламка. Поради затруднение и ограничение в храненето и вида на приеманата
храна, пострадалият отслабнал значително за кратък период от време. Отделно от
това, свидетелката каза, че внукът й се затворил, не искал да се среща с
приятели, не се чувствал добре, изпитвал страх. Това се установява и от
показанията на свидетеля К-треньор на И.Г. който също разказа, че пред него И.споделял,
че изпитвал страх дори да отиде до магазина, предвид на това, че случая, при
който пострадал възникнал пред магазин. Увреждането на челюстта се отразило и
на телесната форма на момчето, като същият би поставен в невъзможност да
осъществява спортна дейност в продължение на месец, докато носел шините, като
след това постепенно, с индивидуални упражнения, възложени му от треньора се
върнал към активна спортна дейност, но до настъпване на този момент, пострадалия
Г. е търпял негативни преживявания и ограничения, които за млад и активно
спортуващ човек като него, безспорно са дали неблагоприятно отражение върху
психиката му, като се има предвид и
възрастта му към момента на инцидента-15 годишен. Съдът при съобразяване
разпоредбата на чл.172 от ГПК прецени показанията на свидетелката Г. относно
търпяните от ищеца болки и страдания след инцидента, процеса на лечение и
съпътстващите го негативни преживявавания, като ги кредитира, доколкото същите
са непротиворечиви, съответстват на другите събрани по делото доказателства и
не са в противоречие с показанията на свидетеля К. Освен това показанията на
тези свидетели отразяват преки техни впечатления, доколкото същите са били в
близост до ищеца през периода на лечение и възстановяване след инцидента и
наблюденията им са непосредствени. Показанията на водените от ответната страна
свидетели-непълнолетните С П и Б П не опровергават показанията на останалите
свидетели, доколкото тези свидетели
нямат преки впечатления относно
процеса на възстановяване на ищеца след инцидента. Заявеното от двамата свидетели
П и П, че видели снимки на ищеца на басейн,
качени от него в социалните мрежи няколко седмици след инцидента, съдът
намира, че не разколебава извода за продължителността и тежестта на процеса на
лечение и възстановяване на ищеца от травмата, при липса на категорични данни
снимките да са направени след инцидента, /независимо, че са „качени” тогава,
може да отразяват предишно събитие/, а освен това същите сами по себе си не
обосновават извод за действителното състояние на ищеца. Относно търпяните от
ищеца болки и процес на възстановяване от фрактурата на челюстта съдът дава
вяра и на заключението на съдебно-медицинската експертиза, което е обосновано,
компетентно изготвено, неоспорено от страните по делото.
На следващо място, за да е
налице фактическия състав на непозволеното увреждане, следва да се установи и
причинна връзка между настъпилите вреди и противоправното деяние. Тя не се предполага, а следва да се
докаже от увредения. Вредите подлежат на възстановяване, само ако са в причинна връзка с противоправното и
виновно деяние на дееца, като отговорност за
вреди възниква само при предпоставката, че вредата е следствие от
обстоятелството, за което виновният
отговаря.
От доказателствата по делото – приложеното наказателно дело и ДП, съдебно-медицинската експертиза и свидетелските
показания се установява, че счупването на челюстта и последващите
негативни преживявания
на ищеца са именно вследствие на извършеното спрямо него престъпление на ****.
С оглед изложеното съдът намира, че по делото се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди в резултат на извършеното спрямо него от непълнолетния А Г- син на ответницата, през месец ****. престъпление, за което Г е признат за виновен с влязло в сила споразумение, с което е приключило воденото пред наказателния съд производство.
В случая няма спор, че А Г, към момента на извършване на противоправното деяние живее с майка си, на която след раздялата на родителите е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършилото пълнолетие дете А. След като е полагала непосредствените грижи за А, който живее при нея, майката е могла да упражнява постоянен и всекидневен надзор над него, като е била длъжна да го възпитава в уважение и търпение към околните, както и да му внушава, че насилието във всичките му форми е неприемлИ.и не следва да се толерира. Въпреки това обаче се е стигнало удар от страна на детето с юмрук в челюстта на пострадалия също непълнолетен И.Г..
Родителите се освобождават от материална отговорност само при условията на чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако докажат, че добре са възпитали децата и са ги държали под свой контрол и надзор, но въпреки това не са успели да предотвратят настъпването на вредите. Следователно тежестта на доказване и оборване презумпцията на закона е възложена на родителите. По делото обаче тази законова презумпция не е оборена.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответницата, че не е могла да предотврати настъпване на вредите, поради това, че към момента на инцидента е била на работа. Действително съгласно чл. 48, ал. 3 ЗЗД родителите се освобождават от отговорност, ако не са били в състояние да предотвратят настъпването на вредите, но се имат предвид случаите на деликт поради неупражнен по обективни причини надзор от родител или неполагане на грижи по доброто възпитание (също по обективни причини) на детето - извършител на деликта. Обективните причини трябва да са от такова естество, че родителят да е бил в невъзможност да предотврати противоправното поведение на непълнолетния, както и да е изключена изобщо възможността той да възпитава и контролира детето. Възможно е при извършване на деликта родителят да не е имал възможност да осъществи надзор или да попречи на непълнолетния да го стори, но той не може да се ползва от чл. 48, ал. 3 ЗЗД, ако в периода преди деликта не е осъществил правилно своя дълг по възпитанието на детето. Доброто възпитание не се презумира и ако непълнолетният извърши противоправно деяние, което е инкриминирано като престъпление, то това е илюстрация, че усилията на родителите не са дали резултат, а задълженията по възпитанието, контрола и надзора, не са изпълнени. В този смисъл е без значение на какви добродетели те са учили детето си, каква ценностна система са се стремили да изградят у него и с какви методи, щом то с поведението си на практика демонстрира незачитане на основни морални норми, неуважение към личността на други правни субекти. Важни са не намеренията и субективните усещания на родителите във възпитателния процес, а резултатът от същия /в този смисъл решение № 270 от 10.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 916/2016 г., IV г. о., ГК/.
Относно възражението на ответницата, че другият родител на А също трябва да носи отговорност, следва да се има предвид, че по правило отговорността на родителите по чл.48 от ЗЗД е солидарна, но в настоящото производство ищецът е насочил иска си само срещу единия родител-в случая майката на детето. Освен това разпоредбата включва във фактическия си състав обстоятелство детето да живее при родителя, т.е. да е под негов надзор, а в случая местоживеенето на детето е при неговата майка, на която са предоставени за упражняване родителските права след раздялата на родителите.
Съдът намира, че не се доказа и възражението за съпричиняване изразяващо се в твърдения, че пострадалият отправил обидна дума срещу приятелката на А Г. От събраните по делото доказатлства не се установи по безспорен начин това обстоятелство. Твърдения, че е отправена от страна на И.Г. обидна дума към непълнолетната С П се съдържат само в нейните показания дадени в настоящото производство, които съдът не кредитиа в тази част поради това, че не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Такива твърдения няма направени в покзанията на П, снети по ДП при разследване на деянието, извършено от А Г.Отделно от това свидетелката каза, че не познава лично И.Г., което буди съмнение за мотива на Г. да отправя посочената в показанията на свидетелката обидна дума срещу нея, при положение, че не твърди да имат или да са имали някакви взаимоотношения. На следващо място при описаната от П случка, при връщането й от футболна среща в автобуса е имало и други момчета, които тя твърди, че я притеснявали, за които говори общо, а не за конкретни действия на И.Г.. Не се установи от разпитаните свидетели П и П, които са очевидци на деянието на А Г, при което е нанесъл удара върху И.Г., последният да е предизвикал или нападнал Г. Напротив, Г. е бил привикан да се изясни с А Г, който целенасочено е действал нанасяйки удар в лицето му. Последвалите извинения помежду им не променят факта на причинената телесна повреда и липсата на конкретна провокация от страна на пострадалия на момента или по-рано при липса на категорични конкретни обстоятелства, в които да се изрази.
Следователно няма основание родителят да се освободи от гражданска отговорност за репарацията на вредите, които са причинени от противоправни действия на непълнолетния към момента на деянието А Г.
След като иска за неимуществени
вреди е доказан по основание, съдът следва да
определи справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди, като
прецени конкретно обективно настъпилите обстоятелства, включително и периода,
през който те са претърпени (чл. 52 от ЗЗД). Приема се, че съдът следва да
определи размера на неимуществените вреди по своя преценка, като съобрази
всички обстоятелства, детерминирали непрекъснато личността на ищеца, които са
негови лични изживявания, мотивирани от извършеното спрямо него престъпление. Определеният от съда размер на
обезщетението за неимуществени вреди, съобразно чл.52 от ЗЗД следва да отговаря
на критерия за справедливост, като е съобразен както с тежестта на
уврежданията, така и с техните последици, изрязяващи се в претърпените болки и
страдания от настъпилите увреждания и с дискомфорта от ограничената
функционалност на челюстта на ищеца. При определяне на размера на обезщетението
следва да бъдат съобразени критериите- характер и тежест на увреждането,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания и
затрудненията, до които те са довели, нарушавайки нормалния начин на живот на ищеца
за период от около четири месеца, през които е търпял болки и неудобства, продължителност
и вид на проведеното лечение, което видно от заключението на вещото лице е
било наложително и при което се наложило
да бъдат носени от ищеца в продължение на около месец специални метални шини,
фиксиращи челюстта. Освен това, от заключението се установи, че макар и да е настъпило
възстановяване, при ищеца е останала леко изразена лицева асиметрия, изразяваща
се в хлътване на долната трета на лицето в дясно, както и при движение на челюстта
се усеща триене в ставата и леко пукане, което вещото лице е установило при
прегледа на ищеца във връзка с изготвяне на заключението и при изслушване в
съдебно заседание заяви, че е възможно периодично увредените хрущяли в ставата
да дават болки и затруднено отваряне. При определяне на размера на вредите от
непозволено увреждане ирелевантни са наведените от ответницата възражения за
материално затруднение да заплати по-висок от 2000лв. размер на обезщетението и
направените в тази връзка твърдения, че полага грижи за друго ненавършило
пълнолетие дете, както и че има банкови задължения по кредити в голям размер.
Материалните възможности, респ. затруднения или липса на достатъчно средства не
са сред критериите визирани в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, които съдът следва
да прецени при определяне на размера за ангажиране на гражданска отговорност
при деликт.
Съдът намира, че следва с оглед разпоредбата на чл.52 от ЗЗД за така претърпяните от ищеца неимуществени вреди, причинени от закритото счупване на долната челюст, настъпило в резултат на извършеното от А Г спрямо ищеца престъпление, да се определи обезщетение в размер на 8 000 лева, до който размер иска за неимуществени вреди е основателен и доказан, а за разликата над 8 000лв. до пълния претендиран размер от 12 000лв. иска за неимуществени вреди следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан в тази част.
С оглед основателност на исковата претенция, следва върху главницата да
бъде присъдена и законната лихва, която съгласно чл.84 ал.3 от ЗЗД, доколкото
лихвата е компенсаторна, а не мораторна, се дължи от датата на увреждането-30.05.2019г. до окончателното изплащане.
Ищецът е претендирал присъждане на разноски за
адвокатско възнаграждение, като с оглед изхода на спора и разпоредбата на чл.78
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Претендираните от ищеца разноски адвокатско възнаграждение са в
размер на 1500лв. От страна на ответника е релевирано своевременно възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на
ищеца, което възражение съдът намира за основателно. Съдът, като съобрази
фактическата и правна сложност на делото, намира, че адвокатското
възнаграждение на процесуалния представител на ищеца следва да бъде редуцирано
до минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл.7 ал.2 т.4 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, който при съобразяване на материалния интерес по делото възлиза на сумата 890лв. С оглед разпоредбата на чл.78
ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 593,33лв., съразмерно на уважената част на исковата
претенция.
От пълномощника на ответника
своевременно е поискано и присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на
чл. 38 ал.1 т.2 от Закона за адвокатурата, за оказана безплатна правна помощ на
ответника. Съгласно чл.38 от ЗА адвокатът може да оказва безплатно адвокатска помощ и
съдействие на: 1.
лица, които имат право на издръжка; 2. материално затруднени лица; 3. роднини, близки или на друг юрист. В случаите по ал. 1, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има
право на адвокатско възнаграждение. Законът дава възможност на адвоката да поеме защита на
лице, което по негова преценка е материално затруднено и няма финансова
възможност да му плати адвокатско възнаграждение, като адвоката в хода на
производството може да претендира присъждане на адвокатско възнаграждение,
което да бъде заплатено от другата страна по делото при наличие на
предпоставките за това, с оглед изхода на спора по делото. Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА, в посочената хипотеза адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, в размер не по-нисък от
предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. В случая
и при съобразяване на материалния интерес по
делото, възнаграждението следва да бъде определено по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като изчислено съобразно посочената разпоредба
възлиза на сумата 890
лв. С оглед изхода
на делото, на
основание чл.78 ал.3
от ГПК и чл.38, ал.2 от ЗА следва да бъдат присъдено в полза на адв.М.Н.-ВТАК, пълномощник на ответника Й.Г. сумата 296,67лв. за
адвокатско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част на исковата
претенция.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС държавна такса върху присъденото
обезщетение/определена по реда на чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК/, която
възлиза в размер на 320 лв., както и
5лв. за държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
С оглед разпоредбата на чл.78,
ал.6 от ГПК ответникът следва да бъде осъдена да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС направените разноски за възнаграждение за вещо лице в размер на 120 лв., изчислени съразмерно на
уважената част от исковата претенция, както и 5лв. за държавна такса, в случай
на служебно издаване на изпълнителен лист.
Ръководен от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Й.Т.Г.
с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.48 от ЗЗД в качеството й на
майка и законен представител на А С Г с ЕГН ********** да заплати на ищеца И.Л.Г., с ЕГН ********** ***, непълнолетен,
действащ със съгласието на своята майка и законен представител К.И.Г. с ЕГН **********,
сумата 8 000 лв. /осем хиляди лева/,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и
страдания в резултат на причинена на ищеца И.Л.Г. средна телесна повреда,
изразяваща се в закрито счупване на долната челюст, вследствие на извършено на
30.05.2019г. от А С Г, непълнолетен към момента на извършване на деянието,
престъпление, за което е бил признат за виновен с влязло в сила споразумение от
14.01.2020г., постановено по НОХД №****. по описа на
ВТРС, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на увреждането /30.05.2019г./ до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 8 000 лв. до пълния
претендиран размер от 12 000лв., като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН в тази част.
ОСЪЖДА Й.Т.Г.
с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ
на ищеца И Л.Г., с ЕГН ********** ***, непълнолетен, действащ със съгласието на
своята майка и законен представител К.И.Г. с ЕГН ********** сумата от 593,33 лв. /петстотин деветдесет и три лева и тридесет и три стотинки/,
представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение,
съразмерно на уважената част на исковата претенция.
ОСЪЖДА И Л.Г.,
с ЕГН ********** ***, непълнолетен, действащ със съгласието на своята майка и
законен представител К.И.Г. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на М.В.Н.- адвокат от ВТАК, с личен №****, със сл. адрес******, пълномощник на Й.Т.Г. с ЕГН **********-ответник
по гр.дело №224/2020г. по описа на ВТРС сумата от 296,67 лв. /двеста деветдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки/, представляваща адвокатско възнаграждение по реда
на чл.38 ал.1 т.2 от ЗА.
ОСЪЖДА Й.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС, държавна такса в размер на 320 лв. /триста и двадесет лева/,
както и 5 лв./пет лева/ за
държавна такса, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА Й.Т.Г. с ЕГН **********, с адрес *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната
власт, по сметка на ВТРС, разноски за
възнаграждение за вещо лице в размер на 120 лв./сто и двадесет лева/, изчислени съразмерно на уважената
част от исковата претенция, както и 5 лв./пет лева/ за държавна такса, в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението може да
бъде обжалвано пред Великотърновски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: