Р Е Ш Е Н И Е
№ ………
гр. Тутракан, 20.08.2020
год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Тутракански районен съд в публично съдебно заседание
на двадесет и втори юли, две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СПАС СТЕФАНОВ
при секретаря Людмила Петрова, като разгледа
докладваното от Председателя АНД № 145 по описа на ТнРС за 2020 год. и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Постъпила е жалба от Д.Ю.Т., с ЕГН **********, чрез
процесуалния си представител адв. М.С. от Адвокатска колегия ***, със съдебен
адрес:***, срещу Електронен фиш серия К № 3657546, издаден от ОД на МВР гр. Силистра. С този Електронен фиш (ЕФ), на основание
чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1, т. 4 от ЗДвП, на жалбоподателя е
наложено административно наказание „Глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/
лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
Жалбоподателя моли съдът да отмени ЕФ като
незаконосъобразен.
Въззиваемата страна – Директора на ОД на МВР гр.
Силистра, редовно призована, не се представлява в съдебно заседание.
Районна прокуратура гр. Тутракан, редовно призована,
не се представлява и не взима становище по спора.
Съдът, след преценка поотделно и в съвкупност на
събраните по делото гласни и писмени доказателства, доводите и становището на
страните, прие за установено следното:
Свидетелите И.Д.Л. е служител на РУ на МВР гр.
Тутракан, изпълняващ длъжността „младши автоконтрольор“. Св. Д.Й.Р. е служител
на същото РУ, на длъжност „инспектор пътна полиция“.
На 30.05.2020 г. св. Л. изпълнявал служебните си
задължения, осъществявайки контрол на скоростта на движение по ул. „Черно море“
в с. Нова Черна, обл. Силистра, в посока гр. Силистра – гр. Русе. Този контрол
той извършвал с автоматизирано техническо средство TFR1-М с № 593.
В този участък максимално допустимата скорост на
движение на МПС е ограничена със знак Д11, на 50 км/ч.
В 10:59 часа, мобилната система заснела движещ се в
посока гр. Силистра - гр. Русе, лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № ***, със
скорост 92 км/ч.
Била извършена справка в АИС КАТ РЕГИСТРАЦИЯ, при
която е установено, че лек автомобил „Форд Фокус” с рег. № *** е собственост на
жалбоподателя Д.Ю.Т..
След като е
била приспадната възможната грешка на АТСС, посочена от производителя в
ръководството за експлоатация и е било прието,че скоростта на движение на
автомобила е 89 км/ч.,Директора на ОД на МВР гр. Силистра издал ЕФ серия К 3657546
на лицето Д.Ю.Т. за извършено на 30.05.2020 г. нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, налагайки му на основание чл. 182, ал. 2, т. 4 от ЗДвП е административно
наказание „Глоба” в размер на 400.00 /четиристотин/ лв.
ЕФ е бил връчен на жалбоподателя, собственик
на автомобила на 16.06.2020 г.
При така установената фактическа
обстановка, се налагат следните правни изводи:
Електронният фиш е съставен на основание
фиксирано и заснето нарушение по ЗДвП, а
именно за превишена скорост, като нарушението е установено с мобилна система за
видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип ТFR1-М. Участъка от
пътя, на който е заснето нарушението е с ограничение на скоростта за движение
до 50 км/ч. След проверка на
направените записи от системата е установено, че от мобилната система е
засечена скорост на движение на МПС – лек автомобил, който на 30.05.2020 год.,
в 10:59 часа, се е движил в зоната на засичане от системата, със скорост от 92 км/ч.
От изготвения от системата снимков материал е установено, че въпросното МПС е лек автомобил „Форд Фокус“, с рег. № ***.
Видно от приложеното по преписката Удостоверение
за одобрен тип средство за измерване №
10.02.4835 /л. 27/, Български институт по метрология, е одобрил мобилна система
за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип TFR1-М. Използваната от свидетеля Л. система
е преминала метрологичен контрол, за което е бил съставен протокол № 1-43-19 от
17.07.2019г. /л. 28/.
Електронния фиш е издаден в съответствие с
разпоредбите на чл. 189 ал. 4 и сл. от ЗДвП и чл. 39, ал. 4 от ЗАНН. Доколкото
за допуснатото нарушение от жалбоподателя е предвидено само наказание „глоба”, напълно
законосъобразно е бил издаден електронен фиш и не съществува задължение за
контролните органи за съставяне на АУАН, с което да започне
административно-наказателното производство.Използван е одобрен от Министъра на
вътрешните работи образец на ЕФ.Законът предвижда за допуснатото от
жалбоподателя нарушение фиксирано по вид и размер наказание,каквото е и наложеното.
Съдът намира за неоснователно твърдението
на жалбоподателя за допуснато при издаването на атакувания ЕФ,на съществено
процесуално нарушение на материалния закон,тъй като не била описани всички
признаци на нарушението от обективна страна.Не се посочва точно кои признаци не
са описани,което прави и невъзможно конкретно произнасяне. В ЕФ са описани
датата на извършване на нарушението,включително и точния час -30.05.2020г.
10.59 ч.,мястото на извършване на нарушението-с.Нова Черна обл.Силистра ул.”Черно
море”,посоката на движение на автомобила и извършване на контрола на скоростта
на движение-посока гр.Силистра-гр.Русе,максимално допустимата скорост на
движение на ППС-50 км/ч.,пътния знак,с който е въведено ограничението-№ Д 11,посочено
е,че е заснет клип с АТСС,като са посочени марката и индивидуалния номер на
АТСС-TFR1-M с № 593,посочен е приспаднатия размер на допустимата грешка,посочена от производителя,а
именно 3 км/ч, марката и регистрационния номер на автомобила,измерената
скорост,след приспадане на допустимата грешка и окончателното превишение на
максимално допустимата скорост,името и адреса на нарушителя,както и вида и
размера на наложеното наказание.Установено е по безспорен начин, че на
посочената дата и час автомобилът,който е собственост на жалбоподателя,се е
движел със скорост 92 89 км/ч /след редукцията 89 км/ч / в участък,в който е
въведено със знак Д 11 ограничение на максималната скорост на движение до 50
км/ч.Съдът намира,че в ЕФ са описани всички признаци на нарушението с
необходимата достатъчност и жалбоподателя е бил в състояние да разбере за какво
нарушение се санкционира,както и къде и кога го е извършил.
Несъстоятелно е и твърдението за допуснато
нарушение при издаване на ЕФ,тъй като не били посочени собственото,бащиното и
фамилното име и длъжността на лицето,издало ЕФ,както и датата на издаването му.Разпоредбата
на чл.189 ал. 4 посочва изчерпателно какво е съдържанието на ЕФ и то не може да
се променя от аналогията с наказателното постановление при
административнонаказателното производство.Законът не предвижда в ЕФ да се
посочва имената на длъжностното лице,неговата длъжност и датата на издаване на
ЕФ. Изречение последно на чл.189 ал. 4 от ЗДвП посочва,че образеца на ЕФ,се
утвърждава от Министъра на вътрешните работи.В одобрения образец на ЕФ,копие от
който е приложено по делото,описаните като липсващи реквизити на атакувания
ЕФ,не са предвидени да се вписват.Съдът намира за необосновано становището на
жалбоподателя,че „липсата на предвиден издател,като задължителен реквизит на електронния фиш ,лишава същия от
характеристиката на документ и административен акт,което е юридически и
житейски абсурд”.Законодателя е предвидил да се посочва „издател” на ЕФ и това
е съответното ОД на МВР.При издаването на ЕФ липсва волеизявление на физическо
лице,в традиционния му вид. Съответните длъжностни лица извършват само
технически действия по издаването му,като включване на АТСС при извършване на
контрола на пътя,снемането на генерираната информация от АТСС и прехвърлянето й
в утвърдения образец на ЕФ.Информацията,касаеща деянието и неговите признаци на
административно нарушение,се генерират автоматично,без въздействие и преценка
от органите,извършващи контрол и техническите действия по издаване на ЕФ.Именно
за това и фиша е наименован „електронен”.Решението на Районен съд Димитровград
няма задължителна сила за останалите съдилища в страната,още по-вече,че е
произнесено назад във времето,след което
са последвали значителни изменения в законодателството в тази област.
Незаконосъобразно е твърдението на
жалбоподателя за допуснато нарушение поради непосочване в ЕФ на съда,пред който
може да се обжалва ЕФ и срокът за обжалване,с което е било нарушено правото на
защита на жалбоподателя.Такова изискване закона не предвижда.Както чл.189 ал. 4
от ЗДвП,така и утвърдения образец на ЕФ не предвиждат в електронния фиш да се
вписва съдът,пред който той може да бъде обжалван.Чл. 59 от ЗАНН посочва
компетентния съд,пред който може да се обжалва ЕФ.Чл.60 ал. 1 от ЗАНН,посочва,че това става чрез наказващия орган.В конкретния случай това е ОД
на МВР-Силистра,който е вписан в ЕФ.И тук жалбоподателя прави аналогия с
процедурата по издаване на НП, игнорирайки обстоятелството,че издаването на ЕФ
е различно производство и че ЕФ се издава по различни правила.
Незаконосъобразно и неправилно е и
твърдението,че е „налице съществено формално нарушение,тъй като не е спазена
процедурата по чл.189 ал. 4 и сл. от ЗДвП.Нарушението е заснето с АТСС-TFR1-M с №
593,а не 693 както е посочено
в жалбата,което е мобилно техническо средство за контрол на скоростта т.е.
посочен е вида и индивидуализиращия техническото средство номер.Разпоредбата на
чл.189 ал. 4 изр. първо от ЗДвП създава задължение,при констатирано нарушение,
установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, в
отсъствието на контролен орган и нарушител да се издаде електронен фиш за
налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение, в отсъствието
на контролен орган и нарушител посочва що е то „автоматизирани технически
средства и системи”.В тази разпоредба е посочено,че те могат да бъдат както
стационарни,така и мобилни.По отношение на последните контролния орган само
поставя началото и края на работния процес,без да има възможност за друга
намеса в работата на системата.Чл.189 ал. 4 изр. първо от ЗДвП изисква
нарушението да е установено и заснето н автоматизирано техническо средство или
система,без да разделя последните на стационарни и мобилни.Докато цитираната
разпоредба,в редакцията си преди измененията на ЗДвП,публикувани в ДВ
19/2015г., създаваше неясноти и предизвикваше противоречива съдебна практика. след
изменение на закона и най-вече след ясното определяне на понятието АТСС,това
беше преодоляно.ЕФ може да бъде издаден за нарушение, установено и заснето както
със стационарна,така и с мобилна АТСС.В тази насока следва да се отбележи,че Тълкувателно
решение № 1/2014г. на ВАС,в частта си за издаване на ЕФ само при установяване и
заснемане на нарушения със стационарни технически средства,не е актуално поради
изменение на закона в тази му част и предвид разпоредбата на §6 т.65 от
Допълнителните разпоредби на ЗДвП,публикувана в ДВ № 19/2015г.
В жалбата се посочва,че разпоредбата на
чл.10 от Наредба 8121з-532 от 12.05.2015г. изисква при всяко използване на
мобилна камера,да се съставя протокол по образец,посочен в приложенията на
Наредбата. И такъв в конкретния случай е бил съставен ,копие от който е
приложен по административнонаказателната преписка /л.30/.
Автоматизираното техническо средство TFR1-M,използвано за установяване и заснемане на
административното нарушение,предмет на настоящото производство,е от одобрен тип.Това
е видно от удостоверение № 10.02.4835 издадено от Български институт по
метрология,копие от което е приложено по делото /л.27/.Техническото средство с
индивидуален № 593 е преминало последваща проверка за техническа изправност в
лицензирана лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар
скоростомери към Главна дирекция „Национална полиция” за което съставен
протокол 1-43-19 /л.28/.
Във връзка с изложеното твърдение в
допълнението към писмената защита на процесуалния представител на
жалбоподателя,съдът намира за необходимо да посочи,че удостоверението за
одобрен тип средство за измерване, издадено от Български институт по
метрология,копие от което е приложено по делото /л.27/,е удостоверение за
одобрение на типа техническо средство TFR1-M,издадено съгласно Наредба за средствата
за измерване,които подлежат на метрологичен контрол ,а не за техническата
изправност на конкретно техническо средство от този модел.В изписания в
удостоверение знак за одобрен тип BG 10,че този тип технически средства е
одобрен през 2010г.,което е и изписано в графата „дата на издаване на
удостоверението за одобрен тип”.4835 е номер в регистъра на одобрените за използване
в страната средства за измерване,а не индивидуален номер на техническо
средство. Както беше посочено и по-горе,за последващата проверка на
изправността на конкретното техническо средство,е съставен протокол №
1-43-19/17.07.2019г.В тази насока следва да се посочи,че съгласно раздел IX от
ръководството за ползване,издадено от производителя на техническото средство
„Тинел електроникс”ООД, системата TFR1-M трябва да преминава на метрологичен контрол на всеки
дванадесет месеца,а не шест месеца т.е. към датата на нейното използване за
установяване на административното нарушение,предмет на настоящото производство-30.05.2020г.
не е бил изтекъл едногодишния срок за последваща проверка-17.07.2020г.
Съдът счита,че допуснатата техническа
грешка при изписване на датата на издаване на протокола за последваща проверка
на техническата изправност на АТС,в придружителното писмо до ТРС,където вместо
17.07.2019г. е изписано ,че протокола е от 17.07.2020г.,не е основание за
отмяна на издадения ЕФ.От една страна тази грешка по никакъв начин не нарушава
правото на защита на жалбоподателя.От друга страна съпоставяйки датата на
допускане на нарушението-30.05.2020г., датата на връчване на ЕФ на
жалбоподателя -15.06.2020г.датата на постъпване на жалбата в МВР-22.06.2020г. и
датата на постъпване на преписката в ТРС-07.07.2020г. т.е. преди посочената в
писмото дата,е очевидно че се касае за техническа грешка.
Незаконосъобразно е
разбирането на жалбоподателя и неговия законен представител за обозначаване със
знаци на местото,на което се осъществява контрол за скоростта на движение на
МПС.Това задължение беше създадено с чл.7 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015г. обнародвана в ДВ бр.36 от 19.05.2015г.С изменение и допълнение на
тази Наредба,публикувано в бр. 6 от 16.01.2018г. в сила от
16.01.2018г.,разпоредбата на чл.7 е отменена.Казано другояче към датата на
установяване на допуснатото от жалбоподателя административно
нарушение-30.05.2020г.,такова задължение контролните органи не са имали.
Имайки предвид горното съдът счита, че следва да потвърди
атакувания ЕФ като законосъобразно издаден.
Предвид изхода на делото,съдът счита,че не следва да
присъжда на жалбоподателя направените от него разноски.
Водим от гореизложеното, на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА ЕЛЕКТРОНЕН ФИШ серия К № 3657546, издаден от ОД на МВР
гр. Силистра, с който на Д.Ю.Т.,
с ЕГН **********,*** на основание чл. 189, ал. 4 във връзка с чл. 182, ал. 1,
т. 4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание „Глоба” в
размер на 400.00 /четиристотин/ лв. за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като
законосъобразен.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с касационна жалба в 14-дневен срок от датата на съобщаването за
изготвяне на решението, пред Административен съд гр. Силистра, по реда на глава
дванадесета от АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: