№………../….....07.2019г.
гр.Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИН
МАРИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА СТОЯНОВА
ЕЛИНА КАРАГЬОЗОВА
като
разгледа докладваното от съдия Карагьозова
въззивно търговско дело № 999 по описа за 2019 година,
за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото
е образувано по постъпила въззивна жалба вх.№ 30962/30.04.2019г., подадена от „ДЗИ-Общо
застраховане“ ЕАД, ЕИК *********, срещу решение
№1397/04.04.2019г., постановено по гр.д. № 13725/2018г. на ВРС, с което
въззивникът е осъден да заплати на
Х.К.П.,
ЕГН **********, сумата в размер на 2294.36
лв., представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по договор № 440118031049159/08.08.2018 г., за „Каско +“, за увреждане на лек автомобил марка и модел
„Фолксваген голф 4“, с per. № *****, в резултат на
настъпило застрахователно събитие на 04.09.2018 г., в гр. Варна, на ул. Дрин № 53/55, на паркинга пред банка ДСК, ведно със
законната лихва от датата на исковата молба – 12.09.2018 г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл. 405 от КЗ.
В
жалбата са наведени оплаквания, че решението е постановено при допуснато
процесуално нарушение, изразяващо се в липса на произнасяне по възражението за
изключен застрахователен риск съгласно чл. 3.8., раздел II oт ОУ относно вредите, които са били налични към сключването
на застрахователния договор, описани в Протокол за оглед 99055067/09.08.2018г.
Наведени са доводи за допуснато нарушение на материалния закон при определяне
на размера на обезщетението, тъй като не е съобразена изричната уговорка на
страните за определянето му по експертна оценка. Поддържа се, че избирайки даден
застрахователен продукт, воден от неговата по-ниска цена, застрахованият се е
съгласил с прилагането на методиката на застрахователя,
поради което не е налице основание за определяне на обезщетение в по-висок
размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната
жалба и моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение по изложените в него съображения. Счита възражението за наличие за
изключен застрахователен риск по чл.3.8. от ОУ за неоснователно поради
противоречие на клаузата с чл.403, ал.4 и чл.408 от КЗ и за неподкрепено
с доказателства. Клаузата намира приложение единствено за увреждания, които са
обявени пред застрахователя при сключване на
договора, но не и за всяко бъдещо увреждане върху конкретния детайл, ако
полученото преди сключване на договора не е отстранено. Липсва идентичност
между констатираното в момента на огледа при застраховане на автомобила и
увреждането, за което се претендира обезщетение. Застрахователят
е приел да застрахова вещта в състоянието, в което е била при направения опис и
е поел риска именно при тези условия.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.
259, ал. 1 ГПК, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване
съдебен акт, процесуално допустима е и отговаря на останалите съдържателни
изисквания на чл. 260 и чл. 261 ГПК.
Съдебният състав, като взе предвид релевираното от въззивника
оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение и като
съобрази, че своевременно направеното му възражение за изключен застрахователен
риск не е докладвано с разпределение на доказателствената тежест, не е
разгледано и не е обсъдено в мотивите на обжалваното решение, намира, че на
основание чл.266, ал.3 от ГПК и с оглед задължителното тълкуване, дадено в т. 2
от ТР 1/2013 на ОСГТК на ВКС, на въззивника следва да
бъде дадена възможността да предприеме тези процесуални действия по посочване
на относими за делото доказателства, които е
пропуснал да извърши в първата инстанция поради непълнота на доклада.
Предвид
допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПРИЕМА за разглеждане, като допустима и
редовна въззивна жалба вх.№ 30962/30.04.2019г., подадена от „ДЗИ-Общо застраховане" ЕАД, ЕИК
*********, срещу решение №1397/04.04.2019г.,
постановено по гр.д. № 13725/2018г. на ВРС, с което въззивникът
е осъден да заплати на Х.К.П., ЕГН **********, сумата в размер на 2294.36 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по договор №
440118031049159/08.08.2018 г., за „Каско +", за
увреждане на лек автомобил марка и модел „Фолксваген голф 4“, с per. № *****, в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 04.09.2018 г., в гр. Варна, на ул. Дрин №
53/55, на паркинга пред банка ДСК, ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 12.09.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, на
основание чл. 405 от КЗ.
НАСРОЧВА
делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.09.2019г. от 13,30 часа,
за която дата и час да се призоват страните с препис от настоящото определение,
като на въззивника се връчи и препис от отговора на въззивната жалба.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на основание чл.266, ал.3 от ГПК на въззивника, в срок до първото по делото
съдебно заседание, да предприеме процесуални действия, насочени към
установяване на твърденията му, че част от уврежданията са били налични към
момента на сключване на застрахователния договор и че посочените в отговора
детайли са описани като увредени в Протокол за оглед
№99055067/09.08.2018г., като съобрази, че последният не е приложен към представената с отговора
застрахователна преписка по щета.
ПРИКАНВА страните към
спогодба и възможността да уредят доброволно отношенията си чрез
медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора, като им указва, че
при приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса
се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за
възможността да разрешат спора, чрез медиация, като ползват Центъра по
медиация, разположен на 4 етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна
служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул.
„Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител за контакти - Нора Великова.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.