М О Т И В И
към Присъда № 11 от 09.03.2017 г.,
постановена по НОХД № 888/2016 г. по
описа на АРС, I н.с.
Районна Прокуратура – Асеновград е повдигнала обвинение против Н.В.А. за
това, че на 29.08.2012 г., в гр. Асеновград,
обл. Пловдивска, е причинил средна телесна повреда на А.Г.П., изразяваща се в
травматично избиване на два зъба по горната челюст – 1-ви и 2-ри отляво, без
които се затруднява дъвченето и говоренето - престъпление
по чл. 129 ал.1 вр. ал.2 от НК.
Производството по делото е протекло в отсъствие на подсъдимия, съгласно
разпоредбата на чл. 269 ал.3 т.4 б“а“ от НПК. Съдът реализира многократни опити
да призове и осигури присъствието на подсъдимия за съдебното заседание, но по
делото се събраха сигурни данни, че той се намира извън страната, а именно в
Германия и местоживеенето му там не е известно. Тези
обстоятелства се установиха от майка му, Т. А.А., която в съдебно заседание заяви, че е
получила препис от обвинителния акт на РП Асеновград и го е изпратила на
подсъдимия. А. увери съда, че подсъдимия
знае за воденото срещу него дело и затова си е упълномощил защитник, който да
го представлява в съдебната фаза на процеса. При това положение и въпреки
обстоятелството, че повдигнатото на А. обвинение е за тежко умишлено
престъпление, съдът прецени, че отсъствието на подсъдимия няма да попречи за
разкриването на обективната истина и постанови делото да се води задочно- т.е в
негово отсъствие.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия
обвинение, като счита, че обвинението е
доказано по несъмнен и безспорен начин. Предлага на съда да признае подсъдимия
за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи наказание една година
лишаван от свобода, което да бъде отложено на основание чл. 66 ал.1 от НК.
Предлага да се уважи и гражданския иск в пълен размер.
Повереникът на частния тъжител и граждански ищец, адв. Е.Н. се солидаризира
със становището на прокурора за доказаност на обвинението по категоричен и
несъмнен начин, както и с предложеното от държавното обвинение наказание. Моли
съда да уважи гражданския иск в пълен размер, както и да присъди лихвата върху
претендираната сума от деня на увреждането до окончателното й изплащане и
сторените разноски за адвокатско възнаграждение.
Упълномощеният защитник на подсъдимия- адв. Д. P= счита, че обвинението не
е доказано по несъмнен и категоричен начин. Излага конкретни доводи в подкрепа
на позицията си. Счита, че конкретни доказателства за причиняването от страна
на неговия подзащитен на престъпния резултат се съдържат единствено в
показанията на св. Г., а според него именно последния е извършител на
престъплението. Предлага да се дискредитират показанията на полицейските
служители св. Д.К. и Н.Б.. Моли се съда да постанови оправдателна присъда и да
отхвърли гражданския иск.`
Съдът след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по
отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.В.А. е роден на *** ***, българин, български гражданин, женен,
неосъждан /реабилитаран/, с начално образование, не работещ, ЕГН **********.
Св. А.П. и св. Н.З. поддържали приятелски отношения. През 2012 г. двамата
поддържали приятелски отношения. На 28.08.2012 г. вечерта двамата приятели се
разхождали в централната част на гр. Асеновград. Около 02.30 ч. сутринта на
29.08.2012 г., св. П. и св. З. посетили денонощен магазин, откъдето си закупили
бира. В близост до денонощния магазин, св. П. и св. З. се запознали с три лица
от ромски произход- подс. А., св. Ч.Г. и св. М.Я. и се заговорили с тях. След
като закупили бира св. П. и св. З. се отправили към парка, който се намирал в
близост до хотел „Асеновец“, където, на пейка, възнамерявали да консумират бирата. Тримата роми отишли с
тях. На пейката, св. П. и св. З. продължили да разговарят с подсъдимия и св. Г.,
като св. Я. стоял настрани и мълчал. В един момент, между участниците в разговора
възникнал конфликт и четиримата започнали да си разменят реплики на висок глас.
Подс. А. и св. Г. започнали да нанасят удари на св. З. с ритници и юмруци.
Намесил се св. П., който се опитал да спре нападателите да удрят неговия
приятел, но тогава подсъдимия и св. Г.
започнали да бият него. Бутнали го на земята, като и двамата- подсъдимия
и св. Г. нанесли на св. П. удари с
юмруци и ритници в тялото и главата. При един от тези удари на св. П. били избити два зъба по горната
челюст- първи и втори отляво. Междувременно, св. З. успял да избяга и отишъл да
търси помощ, като се отдалечил в посока към кръстовището на пътя за гр. Смолян.
В един момент, подс. А. и св. Г. спрели да нанасят удари на св. П. и побягнали
към моста на хотел Асеновец. Така, св. П. успял да позвъни на тел. 112 и да
съобщи за инцидента. Св. М.Я., който не искал да се забърква с неприятности се
отдалечил и не взел участие в побоя. Св. З., който не успял да намери
подкрепления се върнал при приятеля си и видял, че устата му е окървавена. Св. П.
обяснил на св. З., че при побоя, ромите са му избили два зъба. В следващия
момент, подс. А. и св. Г. отново се появили от посока на хотел Асеновец и се
нахвърлили да бият св. З.. По същото време, на местопроизшествието се появили
полицейските служители, свидетелите Д.К.
и колегата му Н.Б., изпратени по сигнала на тел 112. Св. П. се приближил и
обяснил на служителите на реда, че са му избити два зъба и че същите лица,
които са го сторили в момента бият негов приятел. Свидетелите Б. и К.
погледнали към чешмата в парка и възприели визуално св. Г. и подс. А., които
нанасяли удари по св. З.. Щом видели полицейските служители, подсъдимия и св. Г.
побягнали към вътрешността на парка. След кратък обход, свидетелите Б. и К.
заловили двамата нападатели. Последните обяснили за възникналия конфликт със З.
и П., но не дали смислено обяснение за побоя.
От заключението на изготвената по делото СМЕ се установява, че при
нанесения на 29.08.2012 г. побой, на А.П. са му нанесени следните травматични
увреждания: травматично избиване на два зъба по горната челюст- 1-ви и 2-ри
отляво; разкъсно- контузна рана по лигавицата
на долната устна отляво, кръвонасядане
по лигавицата на долната устна около раната отляво, разкъсване и кръвонасядания
по венечната лигавица около избитите зъби. Описаните травматични увреждания са
причинени по механизма на удар с или върху тъп предмет и добре отговарят по
начин и време да са получени така както е отразено в данните подосъдебното
производство, а именно при нанесен побой с юмруци и ритници по лицето, в
областта на устата. Травматичното избиване на два предни зъба в областта на
горната челюст неминуемо е довело до затрудняване на дъвченето и говоренето,поради
което се преценява като избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето. Разкъсно- контузната рана на долната устна е причинила разстройство
на здравето извън случаите на чл. 128 и 129 от НК. Останалите травматични
увреждания са причинили болка и страдание.
Съдът кредитира заключението на
изготвената по делото съдебно- медицинска експертиза, доколкото същата не е
оспорена от страните, изготвена е от компетентно лице в кръга на съответната
област, дава обосновани отговори на поставените й въпроси и не поражда съменние
за нейната правилност.
Изложената по- горе фактическа обстановка, съдът прие за установена изцяло
от показанията за св. А.П. и св. Н.З., дадени на досъдебното производство, надлежно прочетени и приобщени по делото на
основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК,
от показанията на свидетелите К. и Б., дадени на досъдебното
производство, надлежно прочетени и
приобщени на основание чл. 281 ал.5 вр с ал.1 т.2 пр.2 от НПК, частично от показанията на св. М.Я., дадени непосредствено
пред съдебния състав. Относно медико- биологичните характеристика на
причиненото на пострадалия увреждане, съдът възприе заключението на изготвената
по делото СМЕ.
Съдът изцяло кредитира показанията на св. А.П. и св. Н.З., като отчита
възможната заинтересованост на св. П. от изхода на делото, предвид
процесуалното му качество на частен обвинител и граждански ищец по делото.
Показанията на св. П., надлежно приобщени в съдебното следствие са много подробни, житейски правдиви и
последователни и най- вече- напълно кореспондиращи си с останалите кредитирани
от съда гласни доказателства- показанията на св. З., а също и на показанията на
полицейските служители- св. К. и Б.. В този смисъл, от показанията на св. П. съдът
черпи информация, както за събитията,
които са се случили преди инцидента, така и за механизма, по- който е причинено
съставомерното телесно увреждане на пострадалия. Обстоятелството, че
участниците в конфликта са се запознали в денонощен магазин, както и че
съвместно със св. Я. са отишли в парка, където са консумирали бира не е спорно
по делото. Много точно, св. П. обяснява, че без видима причина, в един момент
подс. А. и св. Г. са станали агресивни и са започнали да нанасят удари на св. З.,
при което св. П. се е намесил, за да
защити своя приятел, при което агресията на двамата нападатели се е насочила към него, при което З. е успял
да се отскубне и е тръгнал да търси помощ. По- нататък П. заявява, че
двамата нападатели са му нанасяли удари в лицето и тялото, както и че при един
от тези удари са му счупени двата зъба. В един момент ромите са го оставили и
са побягнали в посока хотел Асеновец. П. е успял да позвъни на тел. 112, след
което св. З. се е върнал без да намери помощ. Ромите са се завърнали и са се
нахвърлили върху св. З., когато са се появили полицейските служители. Следва да
се отбележи, че показанията на св. П. напълно се припокриват с показанията на
св. З., за събитията до пристигане на полицейските служители, с едно
изключение, което ще бъде коментирано по- долу, а също и с показанията на
разпитаните по делото полицейски служители- К. и Б., за събитията, на които те
са станали свидетели. Различна картина на конфликта чертае единствено св. Ч.Г., но неговите показания ще бъдат
обсъдени обстойно по- долу.
Подобно, на показанията на св. П., съдът кредитира с доверие показанията на
св. З., приобщени на съдебното следствие по реда на чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.5
от НПК. Същите добросъвестно пресъздават срещата с подсъдимия, Г. и св. М.Я.,
началото на конфликта, изразяващ се първоначално в спор с другата група
участници и впоследствие в нападение върху него. Докато приятеля му св. П. се
опитал да му помогне, З. се отскубнал и избягал да потърси помощ. След като се
завърнал, видял окървавената уста на П., който му казал, че са му избити два
зъба. В този момент, двамата нападатели
се завърнали и пак започнали да удрят З.. Щом видели полицаите, ромите
избягали. Както се каза по- горе, съдът кредитира показанията на св. З., тъй
като същите са обективни последователни
и незаинтересовани. Действително, наблюдава се едно противоречие с показанията
на св. П. относно броя на нападателите, които са удряли в началото св. З., като последния заявява, че
и тримата са го биели, докато св. П. твърди, че нападателите са били двама, а
третия незнае къде е бил. В тази част, съдът кредитира показанията на
св. П., тъй като св. З. е паднал на земята, а приятеля му е имал по- добра
видимост, тъй като той се е намесил да разтървава участниците в боя. От друга
страна, З. заявява, че „доколкото е видял“ и тримата са го биели- т.е.
наблюдава се известна несигурност в показанията на св. З. относно броя на
нападателите, В останалата част, показанията на св. З. напълно се припокриват с показанията на св. П.
и на св. К. и Б., за събитията на които
последните са станали свидетели.
Кредитират се с доверие показанията на св. К. и Б., надлежно прочетени и приобщени
по реда на чл. 281 ал.5 вр с ал.1 т.2 пр.2 от НПК. В съдебно заседание,
разпитаните по делото полицейски служители не можаха да си спомнят подробности
за инцидента, което наложи прочитането на дадените от тях показания на
досъдебното производство. Пред съда, св. К. и Б. подкрепиха заявеното от тях на
подготвителната фаза от процеса. Съдът счита, че показанията на св. Б. и К. са
процесуално изрядни и не възприема твърдението на защитата, че тези протоколи
са еднакви и не следва да се кредитират, тъй като в края на краищата,
служителите на реда, които са били изпратени на местопроизшествието са
възприели едни и същи обстоятелства. По- важното в случая е, че показанията на
св. К. и Б. напълно се припокриват с показанията на св. П. и св. З..
Полицейските служители са заварили подсъдимия и св. Г. да бият св. Н.З., а при
вида им нападателите са побягнали. След обход, Г. и А. са били заловени и пред
тях са признали, че а участвали в побоя в парка. Това, че служителите на реда
са се появили в момент, в който А. и Г. са биели св. З. се установява и от
показанията на св. П. и св. З.. Освен, че са съответни на останалите
кредитирани от съда гласни доказателства, съдът намира, че показанията на св. К.
и Б. са напълно незаинтересовани от изхода на делото и като такива следва да
бъдат възприети при формирането на
фактическата установеност по делото.
В съдебното производство, на основание чл. 281 ал.5 вр. ал.1 т.5 от НПК
бяха приобщени дадените от св. Ч.Г. показания на досъдебното производство.
Поначало на показанията на св. Г. следва да се гледа критично, предвид
обстоятелството, че същия съвместно с подс. А. е нанасял удари на пострадалия-
т.е, макар и разпитан като свидетел, показанията на Г. могат да имат характера на т.нар.
„оговор“- т.е за да облекчи своето наказателно правно положение, св. Г. да
уличава подсъдимия в по- голямо участие в инкриминираната дейност. По-
същество, показанията на св. Г. не се възприеха от съда, тъй като те
противоречат на кредитираните от съдебния състав доказателства. Първо не се споделя заявеното от Г., че единствено
подс. А. е бил св. П., а св. Г. само го
е ритнал веднъж в краката, както и че освен П. /посочен в разпита като момчето
с тъмната коса/, не са били друг. Достатъчно е да се посочи, че полицейските
служители са възприели как А. и Г.
нанасят удари върху З., за да се опровергаят показанията на Галиипов, че е бит
само П.. От показанията на последния пък се установява, че и двамата- Г. и А.
са нанасяли удари с юмрук и крака в тялото и главата му. На следващо място, не
се споделя от съда твърдението, че св. П. е започнал конфликта, като е ударил
шамар на Г., тъй като видно от показанията на св. П. и св. З., първоначално нападението от
страна на подсъдимия и св. Г. е било насочено срещу св. З. и то не е било
провокирано от пострадалия с нанасянето на удар на подсъдимия.
В съдебно заседание бяха разпитани още св. М.Я. и св. Т.А.. От показанията
на първия се установява, че е присъствал на инцидента, но в момента, в който А.
и Г. и П. и З. са започнали да си говорят на висок глас е избягал. Съдът не
намира формално основания показанията на Я. да бъдат дискредитирани, но те не
способстват за изясняване на обстоятелствата по делото, освен за събитията,
които са се разразили преди инцидента. За тези събития, показанията на св. Я.
са в унисон с останалите доказателства по делото.
Що се касае до показанията на св. Т.А., то съдът подходи към тях внимателно, предвид че А. е майка на подсъдимия и оттам- има интерес да
излага изгодни за него факти. А. не е очевидец на деянието и пресъздава това,
което й е казано от сина й, опитвайки се да му изгради защитна позиция. Показанията
й по същество имат косвен характер и се опитват да уличат св. Г. в извършване
на побоя, но както се посочи по- горе, от преките доказателства по делото се
установява също и участието на сина й в него.
Възприетото по-горе от съда се потвърждава и от събраните делото писмени
доказателствени средства, които съдът оценя като относими, допустими и
допринасящи за установяването на фактическата обстановка и разкриване на
обективната истина (Характеристични справки, Справки за съдимост, справка за пътуване на лице,
справка БДС, докладни записки и др.).
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните
правни изводи:
С действията си, на инкриминираната дата - 29.08.2012 г., в
гр. Асеновград, обл. Пловдивска, подсъдимият Н.
Вакролов А. е
причинил средна телесна повреда на А.Г.П., изразяваща се в травматично избиване
на два зъба по горната челюст – 1-ви и 2-ри отляво, без които се затруднява
дъвченето и говоренето - престъпление по чл. 129 ал.1 вр. ал.2
от НК.
От обективна страна, деянието е извършено от подсъдимия с активни целенасочени действия- нанасяне на
удари с ритници и юмруци в областта на главата на жертвата, а като пряка и
непосредствена последица от тези удари е настъпил и съставомерния престъпен
резултат- травматично избиване на зъби, без които се затруднява дъвченето и
говоренето. Това травматично увреждане пък се вмества от правна страна във
фактическия състав на престъплението по чл. 129 ал.1 вр. ал.2 от НК. Известна
особеност на настоящото деяние е обстоятелството, че съставомерния престъпен
резултат е причинен от подсъдимия, съвместно с участието на друго лице, но
поради липсата на обвинение в този смисъл е безпредметно по- задълбоченото
обсъждане на участието на това лице в инкриминираната дейност.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл,
като подсъдимият е съзнавал обещественоопасния характер на извършеното от него,
предвиждал е че в резултат на нанесените удари ще бъде засегнато здравето на
пострадалия до степен, отговаряща на настъпилия съставомерен резултат и е искал
настъпването на престъпните последици.
Умисълът в случая е изводим от действията на подсъдимия, който е нанасял удари
с ритници и юмруци в жизненоважен орган- главата на пострадалия.
Не се споделя заявеното от защитата, че в случая се касае за един масов
бой, при който не е установено кой е извършителя на средната телесна повреда,
нанесена на пострадалия. Установено е по делото, че както подсъдимия А., така и
св. Г. са нанасяли удари с юмруци и ритници в главата на пострадалия. При това
положение, съдебната практика отдавна е категорична и последователна, че при съучастие под формата на съизвършителство
отговорността за настъпилия краен общ най-тежък резултат се носи от всички
участници изпълнителното деяние, независимо кой от тях лично, с какви по сила и
насоченост и брой удари върху жертвата, е допринесъл за настъпването на
съставомерния резултат. Разграничението на приноса на всеки един от
извършителите има отношение единствено към индивидуализацията на отговорността,
но не и за нейното възникване. В този смисъл е напр. решение № 89/08.03.2013г. по НОХД № 48/2013г. на ВКС,
както и много други решения. Обстоятелството, че на св. Ч.Г. не му е повдигнато
обвинение за инкриминираната дейност в случая е ирелевантно, тъй като
фактическата страна на съучастието, изразяващо се в съвместно участие на две
или повече лица в изпълнителното деяние се установява от доказателствата по
делото. Суверенно право на прокуратурата е да прецени против кое лице и за
какво престъпление да повдигне обвинение, но липсата на обвинение против Г. за
престъплението по чл. 129 ал.1 от НК не препятства възможността за съда да
коментира участието на това лице в инцидента. От друга страна, не се споделя
също заявеното от защитата, че наказателната
отговорност следва да се носи само от
св. Г., тъй като той е единствения фактически извършител. Доказателства, че Г.
е единствен извършител се съдържат
единствено в косвените показания на св. Т.А., които предвид наличието на
множество преки в противния смисъл няма как да бъдат възприети.
Неоснователно е искането на защитата инкриминираната
дейност да бъде преквалифицирана от престъпление
по чл. 129 ал.1 вр. ал.2 от НК в такова по чл. 132 ал.1 т.2 от НК. Състояние на
физиологичен афект от страна на подсъдимия не се установи по делото. В случая
защитата се позовава на показанията на св. Ч.Г., който твърди, че св. П. му е
ударил шамар, в резултат на което подс. А. се е намесил и е започнал да нанася
удари по св. П.. Странно е, че защитата предлага на съда да възприеме тезата на св. Ч.Г.
относно физиологичен афект у подс. А., а едновременно с това го сочи като
единствен извършител на деянието, въпреки, че
Г. навежда твърдения, че
единствено А. е бил пострадалия. Т.е налице е очевидно противоречие- да
се въприемат показанията на Г. за удобни на защитата обстоятелства, а за
неудобни такива да не се кредитират. Извън горното, априори не може да има
позоваване на физиологичен афект у А., тъй като Г. твърди, че П. му е ударил
шамар на него, а А. е нанесъл побоя- те „провокиращото поведение“ на
пострадалия в случая не е насочено към подсъдимия, за да се позовава той на
привилегированата разпоредба на чл. 132 от НК. От друга страна Г. не е и от
кръга на визираните в чл. 132 от НК „близки“ на подсъдимия. В този смисъл, съдът не прие
предложението на защитата да преквалифицира обвинението по привилегирования
състав на чл. 132 от НК.
Неоснователно е и искането на защитата обвинението да
бъде преквалифицирано по чл. 133 от НК- средна телесна повреда, причинена по
непредпазливост. Много трудно нанасянето на удари с ритник и юмруци в главата
на пострадалия могат да обосноват наличието на непредпазлива форма на вина.
Умисълът в случая е очевиден и той е изводим от конкретните особености на
настоящия случай- нанасяне на побой с директни удари в жизненоважен орган на
пострадалия.
По въпроса за вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 129 ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от
свобода до шест години. С оглед на така изложената по-горе фактическа обстановка и правна
квалификация на престъплението, извършено от подсъдимия, за постигане целите на
индивидуалната и генералната превенция, но най-вече за поправянето и
превъзпитанието на дееца, настоящият съдебен състав прие, че на същия следва да
бъде определено и наложено наказание лишаване от свобода при условията на чл.
54 ал.1 от НК, в минимално предвидения законов размер- 3 месеца. Съображенията
за това са следните:
Безусловно смекчаващо вината обстоятелство е
изминалия дълъг период от време от извършването на престъплението- близо 5
години, през което време се е водило наказателното производство. Практиката на
ВКС и на Европейския съд по правата на човека е последователна и
непротиворечива, че подсъдимото лице следвада получи известен «бонус» за закъснялата реакция на държавата да реализира
спрямо него наказателна отговорност и този «бонус» следва да намери изражение в
редукция на наказанието. Също така,
смекчаващи вината обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимия/ към
момента на деянието/, добрите му характеристични данни, обстоятелството че и
друго лице е допринесло за съставомерния резултат / което обстоятелство пък
намалява приноса на подсъдимия/. Отегчаващи винта обстоятелства не се
установиха по делото. От друга страна, не са констатираха многобройни и
изключителни смекчаващи вината обстоятелства, обуславящи приложението на чл. 55
от НК. Ето защо съдът прие да наложи минимално предвиденото наказание в размер
на три месеца лишаване от свобода. Налице са всички законово изискуеми
предпоставки за приложението на чл. 66 ал.1 от НК- деецът не е осъждан към
момента на деянието за престъпление от общ характер, наложеното наказание е до
3 години лишаване от свобода и за постигане на целите на наказанието не се
налага, подсъдимия да изтърпи наказанито ефективно. Затова и съдът отложи
изпълнението на така наложеното наказание три месеца лишанане от свобода с
подходящ изпитателен срок от три години, считано от влизането на присъдата в
законна сила.
Съдът намира, че именно наказание в определения по-горе вид и в така
индивидуализирания размер, се явява съответно на обществената опасност на
деянието и дееца.
На основание чл.59, ал.2 във вр. с ал.1 от НК съдът приспадна от размера на така наложеното наказание “лишаване от свобода“ времето,
през което подсъдимият е бил задържан по ЗМВР, считано от 04,10 ч. на 29.08.2012 г. до 18,10 ч. на същата дата.
По въпроса за гражданския иск:
Предмет на претенцията по чл. 45 ЗЗД са неимуществените вреди,
претърпени от пострадалия, изразяващя се в болки и страдания, които
пострадалият е изживял вследствие на процесното деяние. По делото се установи
фактическия състав, пораждащ отговорността при непозволено увреждане, съдържащ
факта на извършеното престъпление от подсъдимия, причинната връзка между
деянието и настъпилите неимуществени вреди - свързаните с това болки и
страдания. Избиването на зъби без които се затруднява дъвченето и говоренето е
сериозно увреждане- свързано е със затруднения у пострадалия да се храни
нормално за немалък период отвреме, причинен е и козметичен дефект, тъй като се
е наложило избитите зъби да бъдат заместени с изкуствени такива. Неудобства са
причинени и от затрудненията на пострадалия да се изразява свободно с вербална
реч. Ето защо съдът прие, че гражданския иск следва да бъде уважен в размер на
2000 лв., за всеки зъб, като прецени, че сума от 4000 лева справедливо ще репарира
причинените неимуществени вреди. Ето защо съдът осъди подсъдимия Н.В.А. да заплати на А.Г.П. сумата от 4000 лева, представляваща
неимуществени вреди, причинени от деянието, предмет на настоящето обвинение,
ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателно
изплащане на сумата. За горницата над тази сума, до пълния предявен размер от
10 000 лв., съдът прие иска за недоказан.
С оглед произнасянето по гражданския иск, съдът възложи подсъдимия да заплати по сметка
на РС Асеновград и сумата от 160 лева,
представляваща държавна такса върху
върху уважения размер на гражданския иск
от 4000 лв.
С оглед изхода на делото, на
основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да заплати на частния обвинител
и граждански ищец А.Г.П., сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляваща направени от
същия разноски за адвокатско възнаграждение.
На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Н.В.А. беше осъден да заплати по сметка на ОД на МВР гр. Пловдив сумата от 60,00 лв., а по сметка на Районен съд
Асеновград сумата от 70,00 лв., представляващи разноски по
водене на делото.
По въпроса за веществените доказателства:
По делото няма приобщени веществени доказателства.
По изложените съображения, Съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: