Определение по дело №46703/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 25813
Дата: 3 октомври 2022 г. (в сила от 3 октомври 2022 г.)
Съдия: Аспарух Емилов Христов
Дело: 20211110146703
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 август 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25813
гр. София, 03.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20211110146703 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК и сл. и е образувано по подадена
от „АКПЗ“ ЕООД, искова молба против К. Г. И., с която са предявени обективно
кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл.
99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 от ЗЗД, с искане да се постанови решение, с което да се
признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите, както следва: 300.00лв. – главница по Договор за паричен заем №
*******/15.05.2018г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението по
чл. 410 ГПК до окончателно изплащане на сумата, 36.00лв. – договорна лихва за
периода 29.05.2018г. – 27.11.2018г. и 10.95лв. – мораторна лихва за периода
28.11.2018г. – 21.05.2019г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 30157/2019г., по описа на СРС, 180-ти състав.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на
закона, предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131
ГПК, и с оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл.
140, ал. 1 ГПК, чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1 Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените си права при твърдения, че между „В.К.“
ООД и К. Г. И. е сключен Договор за паричен заем № *******/15.05.2018г. Поддържа,
че по силата на Рамков договор за прехвърляне на парични задължения (цесия) от
01.12.2016 г. и Приложение № 1 към него от 02.01.2019г., „В.К.“ ООД е прехвърлило
на ищеца процесното вземане. Ищецът излага съображения, че е упълномощен от
цедента да уведоми длъжника за извършената цесия. Прилага към исковата молба
уведомление за извършена цесия и моли същото да бъде връчено на ответника. Сочи
1
се, че по силата на процесния договор заемодателят – „В.К.“ ООД се е задължил да
предостави на ответника сума в размер на 300,00 лв. Твърди се, че с подписването на
Договора заемателят е удостоверил, че е получил от заемодателя заемната сума от
300,00 лв. Твърди, че заемателят се е задължил да ползва и върне заемната сума
съгласно условията на сключения Договор, като заплати сума в размер на 443.80 лв.
Сочи се, че по кредита са останали непогасени претендираните суми. Претендират се
разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата
молба. Във възражението по чл. 414 ГПК ответникът е формулирал доводи, че
вземането на ищеца е погасено по давност.
2 Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – Предявени са
по реда на чл. 422 и сл. ГПК обективно кумулативно съединени установителни искови
претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2, вр. чл. 99 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86
от ЗЗД.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават – няма такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване – няма такива
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти.

По исковите претенции с правно основание чл. 240, ал. 1 и 2 вр. чл. 99 ЗЗД,
вр. чл. 9 ЗПК.
УКАЗВА на ищеца, че е в негова тежест е да докаже по делото пълно и главно,
че между „В.К.“ ООД и К. Г. И. е сключен Договор за паричен заем №
*******/15.05.2018г., по силата на който на ответника е предоставена сумата от
300.00лв., че за ответника е възникнало задължението да върна кредита на 14
погасителни вноски, че ответника дължи и възнаградителна лихва в размер на 36.00лв.
за периода 29.05.2018г. – 27.11.2018г., че вземането по кредита е изискуемо, както и
валидното прехвърляне на кредитните задължения в негова полза и уведомяването на
ответника за това прехвърляне.
УКАЗВА на ответника, че в негова тежест да докаже погасяване на дълга на
падежа.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
установи, че са се осъществили факти, при които законът предвижда спиране или
прекъсване на погасителната давност.

По иска по чл. 86 ЗЗД
2
УКАЗВА на ищеца, че в негова тежест е да установи по делото пълно и главно
възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на
обезщетението за забава.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 30157/2019 г., по описа на СРС,
IIIГО, 180-ти състав.
ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени
доказателства по делото.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред
за разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията
на бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 02.12.2022г. от 10.00 часа,
за които дата и час да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от настоящото определение за насрочване, ведно с
проекта за доклад по делото на страните, като същите могат да изразят становище и да
ангажират доказателства най-късно в първото по делото съдебно заседание.
Ответникът да се призове по постоянен и настоящ адрес, който е посочил и
във възражението по чл. 414 ГПК!
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3