Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/26.04.2017г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито съдебно заседание,
проведено на деветнадесети април две хиляди и седемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието на
секретаря Р.Ч., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 74 по описа за 2017 година на Варненския
районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с
правно основание чл. 310 и сл. от ГПК.
Производството по
делото е образувано по предявен от „В.9.”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление *** ливади-запад, ул.”Ралевица” №85А, офис 2А срещу „С.П.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** иск с правно основание
чл. 233, ал.1 ЗЗД за връщане на отдаден по силата на договор за наем от
23.09.2010г. недвижим имот, представляващ производствен обект, състоящ се от
ниско тяло с площ 458.17 кв.м и високо тяло с площ 772.22 кв.м, навес с площ
8.85 кв.м, навес с площ 40.89 кв.м, навес с площ 15.14 кв.м, производствена
площадка/работилница/ с площ 83.00 кв.м, производствена площадка/работилница/ с
площ 83.26 кв.м, открит производствен склад с площ 1 455.67 кв.м, с монтиран козлови кран с подемност 5 тона,
изграден върху държавна земя- поземлен имот, парцел I, кадастрален
номер 2, идентичен с поземлен имот парцел II от масив I, находящ се в гр.Варна, кв.”Галата”,
м-ст.”Боровец-юг”, целият с площ 3382.623 кв.м. с граници: улица, парцел IV, парцел
IV, парцел. VII.
Твърди се в
исковата молба, че страните са сключили договор за наем за имота от
23.09.2010г. за срок от 12 месеца. След изтичане на уговорения срок ответното
дружество е продължило да ползва имота със знанието и без противопоставянето на
наемодателя „В.9.” ЕООД. Сочи се, че след 23.09.2011 г. ответникът не е
заплащал уговорената наемна цена. С нотариална покана от 05.10.2015г. ищецът твърди да е отправил предизвестие,
имащо характер на отказ от договора и е поканил наемателя да опразни вещта в
едномесечен срок. Предвид безрезултатното изтичане на определения от
наемодателя срок за опразване на имота, последният предявява настоящия иск.
Моли за присъждане на разноски.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника, с който оспорва иска. Възразява, че от няколко години дружеството не
извършва производствена дейност, включително и в процесния
обект. Твърди, че не ползва вещта.
В съдебно заседание
страните, чрез процесуалните си представители, поддържат становищата си по
спора. Претендират разноски.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от
фактическа и правна страна:
Предявеният иск за
предаване на държането върху недвижим имот, собственост на ищеца възлага в
тежест на последния да установи предаването на имота по договор за наем.
Ответникът, на свой ред следва да установи връщането на вещта след изтичане
срока на договора.
Видно от
представения по делото договор за наем на недвижим имот от 23.09.2010г.
страните са обвързани от облигационни отношения, по силата на които ищецът „В.9.
„ ЕООД е предоставило на ответника „С.П.” ЕООД за временно възмездно ползване
собствения си недвижим имот, представляващ производствен обект , находящ се в гр. Варна, кв. Галата, подробно описан в
приложения договор. Страните са уговорил (чл. 5), че договорът за наем се
сключва за срок от 12 месеца, считано от 23.09.2010г. и влиза в сила от датата
на предаване на владението.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е оспорил да е обвързан въпросния договор за наем, както и че
му е било предавано владението, а само е твърдял, че не осъществява
производствена дейност в обекта.
Със становището по
чл. 312, ал. 2 от ГПК, /самото становище е депозирано извън преклузивния
срок/ ответникът е възразил да е
обвързан от процесния договор за наем с довод, че
същият е подписан от предходния представляващ дружеството. По същите
съображения се оспорва да му е предавано държането.
Така наведените доводи
съдът намира за несвоевременно заявени. На осн.чл.
131, ал.2, т. 5 ГПК ответникът следва да посочи всичките си възражения по иска
в срока за отговор на исковата молба. Пропускът да направи тези възражения би
могъл да се санира само при непредвидени обстоятелства,
на осн.чл. 133 ГПК, а такива в случая не се навеждат.
В производството по глава двадесет и пета се прилагат правилата на общия исков
процес, освен когато не са налице особени правила. По отношение срока за
въвеждане на възраженията от ответника такива особени правила не са предвидени.
Със становището по чл. 312, ал. 2 ГПК / настоящото е подадено извън този срок/
страната има възможност да изрази становище по дадените в доклада указания и да
предприеме съответните процесуални действия, но не може да релевира
правопогасяващите и/или правоизключващи
възражения, които е следвала да заяви в срок по чл. 131 ГПК под страх от преклузия.
За пълнота на
изложението съдът намира, че тези възражения са неоснователни. Правата и
задълженията по договорите възникват за страните по тях (чл. 9 ЗЗД). Промяната
по отношение едноличния собственик на капитала не води до изменение или
прекратяване на правоотношенията, по които дружеството е страна. Неоснователно
ответникът се позовава на изтекла давност, поради изтичане на 6 месечен срок/
вероятно срока по чл.15, ал.3 ТЗ/. С 6 месечната давност се погасяват
задълженията на отчуждителя по договор за прехвърляне
на търговско предприятие. В настоящият случай освен, че не се твърди да е
прехвърлено предприятието като съвкупност, изобщо не се е и претендира
ангажиране отговорността на прехвърлителя на
предприятието, а на самото дружество.
Както се посочи по
–горе, доколкото не е въведен по спор по въпроса, следва да се приеме, че процесния недвижим имот е предаден на ответника по силата
на договор за наем.
Срокът, за които е
отдаден под наем имота е изтекъл към 23.09.2011г., като се твърди срокът да е
продължен при условията на чл. чл. 236, ал.1 ЗЗД. С нотариална покана от
05.10.2016г. и връчена по реда на чл. 50, ал.4 ГПК от нотариуса ответното
дружество е поканено да върне вещта.
Според разпоредбата на чл.50 от ЗННД при връчването от
нотариуса на нотариални покани се спазват правилата на чл.37 – 58 от ГПК.
В конкретния случай, видно от удостовереното в самата покана, същата е връчена
по реда на чл.47 от ГПК. За да се приложи разпоредбата на чл.47, ал.5
от ГПК е необходимо да бъде изпълнена процедурата по чл.47, ал.1 и 3
от ГПК. Видно от самата нотариална покана, същата е изпратена за връчване
на ответника на адреса, посочен в договора за наем - гр. Варна, ул.” Моряшка” № 31, ет.7, ап.180, който е и адрес на управление
на дружеството. Нотариусът е удостоверил, предпоставките наложили залепване на
уведомлението, самото залепване и мястото, на което е сторено това.
Ответникът не е
предприел оспорване на удостоверителното изявление на нотариуса, а в
становището си по чл. 312, ал. 1 ГПК само е посочил, че не е получавал
въпросната покана. Доколкото удостоверителното изявление на нотариуса не е
опровергано, то удостовереният факт на връчване на поканата следва да се
възприеме от съда. Впрочем и самата искова молба има характер на такава покана.
След получаването
на поканата договорът между страните следва да се счита прекратен, по арг. от чл. 236, ал.1 ЗЗД, като за наемателя е възникнало
задължението да върне вещта –чл. 233, ал.1, изр. 1 ЗЗД. Ответникът не е
представил доказателства, че е предал държането на вещта на собственика – ищеца
по делото. Изрично в доклада по делото на страната е разпределена доказателствена
тежест за този факт. Следователно следва да се приеме, че имотът се намира в
държане на ответното дружество.
Съдът
намира, че задължението за връщане на вещта
няма отношение към въпроса дали
в момента ответното дружество държи вещта. Връщането на вещта е формален акт, с който наемателят изпълнява задължението си да предаде
имота на наемодателя. Предаването
на имота не се изчерпва
само и единствено с преустановяване ползването му от страна
на наемателя. Имотът е предаден по смисъла на чл. 233, ал.
1, изр. 1
ЗЗД, когато
наемателят е осигурил на наемодателя достъп до имота
и му го е предал в състоянието, в което имотът е бил към момента
на сключване на наемния договор.
Предаването на държането на имота
в състоянието, в което е бил към момента
на сключването на наемния договор
включва комплекс от фактически действия,
които законът е възложил на наемателя
именно с разпоредбата на чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД, например имотът
трябва напълно да се опразни
от вещи и друго имущество на наемателя, трябва
да се предаде
ключа от имота от наемателя
на наемодателя и пр.
Ответникът не
твърди и не ангажира доказателства да е предал на наемодателя вещта след
прекратяване на договора, поради което предявеният иск се явява основателен
само поради липсата на такова предаване.
Отделното от това и
само за пълнота на изложението следва
да се посочи, че от събраните по делото гласни доказателства безспорно се
установява, че имотът се държи от ответника.
Свидетелят Любенов
излага, че лично е ходил в имота преди
две години. Тогава, от разговорите станало ясно, че в имота имало оборудване и
работници на „Си про”. Макар и непряко, свидетелят
знае от дъщеря си/ работеща в агенция за недвижими имоти/, че имотът се ползва
от ответното дружество. В същия смисъл са и показанията на свидетеля Илиев. Последният
е имал търговски отношения с дружеството „С.п.” ЕООД, през 2012г. по повод на
които знае, че дружеството държи имота. Свидетелят сочи, че скоро е минал
покрай имота и е останал с впечатление, че „Си Про са
си там”.
Че имотът се държи
и стопанисва и понастоящем от ответното дружество, се установява и от
показанията на водения от ответника свидетел. Свидетелят Георги Димитров
излага, че в момента развива дейност в имота, като ЕТ „Георги Димитров” както и
че там имат дейност и други фирми. Макар да сочи, че в имота няма имущество на
„С.П.” ЕООД, свидетелят споделя, че процесният
договор за наем е сключен, защото предишната фирма, с която свидетелят е
извършвал дейност в имота „Каралайнър” е обявена в
несъстоятелност, поради което тогава се е взело решение да използват „Си Про”, за да открият партида за имота за захранване с ел.
енергия. За да можи да продължи да развива дейност свидетеля „заменил” „Каралайнър” със „Си Про”.
В обобщение свидетелските
показания са еднопосочни и категорични, че имотът се държи понастоящем от
ответното дружество, независимо дали същото разполага с машини и дали развива
производствена дейност в имота. Този факт се потвърждава и от останалите
доказателства по делото. Така в писмо от „Енерго Про Продажби” АД/л. 76/
е видно, че за обект в гр. Варна, кв.”Галата”, м-ст. „Боровец-юг” е
открита партида на „С.П.” ЕООД, с абонатен номер 1413016.
Както се посочи по-
горе въпросите дали имотът фактически се държи от ответника, дали последният
развива дейност в имота и държи машини там, нямат отношение към задължението на
наемателя да върне вещта. След като договорът за наем е прекратен и наемателя
не е изпълнил задължение да предаде вещта на наемодателя, предявения иск се
явява основателен и следва да се уважи.
По разноските:
С оглед изхода на
спора, на ищеца се следват сторените по делото разноски. Ответникът е релевирал своевременно възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар, заплатен от ищцовото дружество.
При определяне
размера на дължимото възнаграждение за процесуално представителство Наредба № 1
/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения си служи с понятието материален интерес. При оценяемите искове, какъвто е настоящият, материалният
интерес съвпада с цената на иска. По иска за предаване на държането на недвижим
имота, цената на иска възлиза на наема за една година, на осн.чл.
69, ал.1, т.5 ГПК, в случая 24 000 лева. При това положение минималният размер
на дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи по чл. 7, ал.2, т.
4 от Наредбата и възлиза на 1950 лева. Заплатеното от ищеца адвокатско
възнаграждение от 1250 лева не надвишава този размер, поради което възражението
за прекомерност се явява неоснователно. На ищеца се следват и разноски за
държавна такса в размер на 960 лева, съобразно представените доказателства и
списъка по чл. 80 ГПК.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „С.П.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА
ПРЕДАДЕ ДЪРЖАНЕТО на „В.9.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** ливади-запад, ул.”Ралевица” №85А, офис
2А на недвижим имот, представляващ производствен обект, състоящ се от ниско
тяло с площ 458.17 кв.м и високо тяло с площ 772.22 кв.м, навес с площ 8.85
кв.м, навес с площ 40.89 кв.м, навес с площ 15.14 кв.м, производствена
площадка/работилница/ с площ 83.00 кв.м, производствена площадка/работилница/ с
площ 83.26 кв.м, открит производствен склад с площ 1 455.67 кв.м, с монтиран козлови кран с подемност 5 тона,
изграден върху държавна земя- поземлен имот, парцел I, кадастрален
номер 2, идентичен с поземлен имот парцел II от масив I, находящ се в гр.Варна, кв.”Галата”,
м-ст.”Боровец-юг”, целият с площ 3382.623 кв.м. с граници: улица, парцел IV, парцел
IV, парцел. VII, на осн.чл. 233, ал.1, изр.1 ГПК.
ОСЪЖДА „С.П.” ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление *** ДА ЗАПЛАТИ на „В.9.” ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление *** ливади-запад, ул.”Ралевица” №85А, офис
2А сторените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 3170 (три хиляди сто и седемдесет лева) за държавна такса и
адвокатско възнаграждение, на осн.чл. 78, ал.1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Варненски окръжен съд, в двуседмичен срок, считано от 3.05.2017г., на осн.
чл. 315, ал. 2 вр. чл. 316 ГПК, така
както е обявено на страните в съдебно заседание от
19.04.2017г.
РЕШЕНИЕТО да
се връчи на страните.
Районен съдия: