№ 622
гр. София, 11.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА
ПЕТКОВА
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от ЛОРА ЛЮБ. ДИМОВА ПЕТКОВА
Гражданско дело № 20231110116257 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от Ф. П. Г., ЕГН: **********, против [фирма], ЕИК
***, седалище и адрес на управление [адрес], с която е предявен отрицателен установителен
иск за признаване на установено, че Ф. П. Г. не дължи на [фирма], суми за доставена и
потребена топлинна енергия заг. за топлоснабден имот, находящ се на адрес [адрес] с
абонатен номер ***, за цена на извършена услугаза дялово разпределение, както и лихва за
забава, начислена върху главницата за топлинна енергия и за дялово разпределение, поради
липса на облигационно отношение между страните, евентуално поради погасяване на
сумите по давност, като вземанията са формирани от суми, начислени за периоди, както
следва (съгласно уточнителна молба от 03.05.2023 г.):
1/ главница за претендирана цена на доставена и потребена топлинна енергия в размер
на 11 037.15 лв., начислена за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2013 г., лихва за забава върху
посочената главница в размер на 10 663.21 лв., начислена за периода от 01.05.2007 г. до
30.04.2013 г., главница за претендирана цена на услугата дялово разпределение в размер на
91.80 лв. за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2013 г. и лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер от 116.71 лв., начислена за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2013 г.;
2/ главница за претендирана цена на доставена и потребена топлинна енергия в размер
на 2 877.33 лв., начислена за периода от 01.06.2015 г. до 31.05.2018 г., включваща и сумите
по Обща фактура от 31.07.2018 г., лихва за забава върху посочената главница в размер на 1
600.28 лв., за периода от 01.06.2015 г. до 31.05.2018 г., в това число и начислена лихва за
забава върху сумите по издадената Обща фактура от 31.07.2018 г. за периода от 14.09.2018 г.
1
до 23.03.2023 г., главница за претендирана цена на услугата дялово разпределение в размер
на 89.28 лв. за периода от 01.06.2015 г. от 28.02.2018 г. и лихва върху главницата за дялово
разпределение в размер от 55.64 лв., начислена за периода от 01.06.2015 г. до 28.02.2018 г.;
3/ главница за претендирана цена на доставена и потребена топлинна енергия в размер
на 3 694.08 лв., начислена за периода от 01.05.2020 г. до 28.02.2023 г., лихва за забава върху
посочената главница в размер на 283.10 лв., начислена за периода от 01.05.2020 г. до
28.02.2023 г.
Ищцата твърди, че не се намира в облигационни отношения с ответника, доколкото не
е собственик или вещен ползвател на процесния недвижим имот, находящ се на адрес
[адрес], с абонатен номер ***. Посочва, че въпреки това на нейно име била издадена
процесната фактура № 001301868807/31.01.2023 г., за задължения за потребена топлинна
енергия, предоставена услуга дялово разпределение и начислени лихви за забава, част от
които били и посочените с исковата молба суми. В условията на евентуалност поддържа, че
процесните суми са погасени по давност с изтичане на приложимия спрямо тях кратък
тригодишен давностен срок. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който намира
исковете за недопустими и моли за прекратяване на производството. Поддържа, че ищцата
не излага конкретни твърдения, обуславящи наличие на правен интерес от предявяване на
иска. По същество оспорва предявените искове като неоснователни. Твърди, че ищцата, в
качеството си на титуляр на правото на собственост върху процесния недвижим имот е
потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия за битови нужди и като такава се
намира в облигационно правоотношение с ответника, уредено от публично известни общи
условия. Посочва, че в случай на желание от страна на клиента ответното дружество
сключва споразумение съобразно Решение № 331 от Столичен общински съвет, прието на
заседание на 27.06.2013 г., съгласно Протокол № 42, с което се съгласява и приема да не
претендира заплащане на погасени по давност суми. Този способ се сочи, че се прилага от
2013 г. и съответно ищцата е могла да се възползва от него. Въпреки това обаче е предявила
искови претенции, без да подаде молба за сключване на споразумение. Моли за отхвърляне
на предявените искове. Претендира разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта на производството:
С отговора на исковата молба ответникът е релевирал възражение за недопустимост
на иска на основание чл. 299, ал. 2 ГПК, поради наличие на влязла в сила Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 66675/2021 г. по
описа на СРС, 143 състав, за вземане, включващо и процесното. Моли за прекратяване на
производството. Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Отрицателният иск за установяване, че едно парично вземане не съществува е
2
допустим винаги, когато вземането е предявено от кредитора по реда на заповедното
производство, но до изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК. До изтичане на
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК длъжникът разполага с възможност да подаде възражение срещу
издадената заповед или да предяви отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, че
вземането не съществува – всяко право, което може да бъде заявено с възражение, още
повече може да бъде предявено с иск. В този случай предявеният иск има ролята на
възражение по чл. 414, ал. 1 ГПК – оспорва се вземането по издадената заповед с
възражения, че то не съществува, и тези възражения са направени пред съд. Отрицателен
установителен иск за несъществуване на вземането може да бъде предявен и преди връчване
на заповедта за изпълнение, съответно покана за доброволно изпълнение, тъй като
длъжникът винаги има интерес от иска, когато съществува спор за вземането. Такъв спор е
налице и когато кредиторът е поискал издаване на заповед за изпълнение или когато в хода
на производството по иска по чл. 124, ал. 1 ГПК кредиторът оспори вземането. След
изтичане на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК възможността за възражение на длъжника се
преклудира, поради което предявеният след този срок установителен иск, че вземането не
съществува, е недопустим /в този смисъл – Определение № 318/09.07.2019 г. по ч. гр. д. №
2108/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО/.
Посоченото от ответника с отговора на исковата молба ч. гр. д. № 66675/2021 г. по
описа на СРС, 143 състав е приложено за послужване към настоящото дело, като съдът
констатира, че по него е издадена Заповед № 22175/14.12.2021 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено Ф. П. Г. да заплати на [фирма]
задължения за имот в [адрес] с абонатен номер ***, сред които е и задължение в размер на
2756.46 лв. – главница за доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.05.2018 г. до 30.04.2020 г. Следователно заповедта е издадена за вземане, включващо и
част от процесното, а именно това за м. 05.2018 г., като страните в заповедното
производство и в настоящото исково производство са идентични. С Разпореждане №
85440/14.09.2022 г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист поради неподаване на
възражение от длъжника. Следователно заповедта за изпълнение е влязла в законна сила
преди 14.09.2022 г. Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
производство, е подадена на 29.03.2023 г., т. е. след изтичане на срока за възражение срещу
издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Следва да се посочи, че от представената по делото подробна справка за
задълженията начислени от ответното дружество за предявения с исковата молба период за
м. 05.2018 г. се претендира главница единствено за стойността на предоставената услуга
дялово разпределение, но не и за предоставената топлинна енергия, макар ищеца да заявява
изрично, че претендира несъществуване и на вземането за главница за топлинна енергия за
м. 05.2018 г. В същото време в процесната влязла в сила заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. д. № 66675/2021 г. по описа на СРС, 143
състав периодът на претенцията за стойност на услугата дялово разпределение е от
01.10.2018 г. до 30.04.2020 г. и поради това не съвпада с процесния.
3
При тези данни и съобразявайки цитираната съдебна практика, само за прецизност на
изложението, съдът намира, че искът, с който е сезиран, е недопустим в частта за
задължението за главница за м. 05.2018 г., защото за същото е налице влязла в законна сила
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК и спорът не може да бъде пререшаван. Ето защо
производството следва да бъде прекратено в тази част.
Що се отнася до останалите съдебни производства, на които се позовава ответникът с
твърдения, че същите имат идентичен предмет с този в настоящото производство, след
извършена служебна проверка от съда се установи, че при тях липсва или субективен
идентитет – гр. д. № 52835/2019 г. по описа на СРС, 144 състав, или обективен идентитет –
ч. гр. д. № 54378/2017 г., поради разлика в периодите, за които са начислявани от ответното
дружество суми за доставена топлинна енергия за битови нужди до процесния имот.
По основателността на предявения иск:
С определение от 19.07.2023 г. е обявено за безспорно и ненуждаещо се от доказване
обстоятелството, че ответникът е издал фактура и е начислил суми за доставена и потребена
топлинна енергия за периода м.05.2007 г. – м.02.2023 г. за топлоснабден имот, находящ се на
адрес [адрес] с абонатен номер ***, съобразно посочените в исковата молба размери.
Съгласно разпоредбата на чл. 124 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на
едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Предмет на делото е
отрицателен установителен иск, с предявяване на който ищецът цели да установи, че
извънсъдебно претендираното вземане от ответника не съществува. При предявен
отрицателен установителен иск ответникът следва да удостовери съществуването на
претендираното от него право. Тъй като ищецът изобщо отрича претендираното от
ответника право, ответникът трябва да изчерпи в заведения процес всички основания, въз
основа на които то е могло да се породи до постановяване на решението. Предявеният
отрицателен установителен иск е един без значение от това колко основания за
недължимост на сумата се сочат – решение № 60215 от 15.07.2022 г. по гр. д. № 3616/2020 г.
н а I V г. о. на ВКС.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест и въведените от
ищеца твърдения, ответникът е следвало да установи при условията на пълно и главно
доказване, следните правопораждащи факти: наличието на облигационно правоотношение
между страните с предмет доставка на топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се
на адрес [адрес] с абонатен номер ***, както и спирането и/или прекъсването на
предвидения в закона давностен срок.
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
4
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
Съдът намира, че доколкото качеството собственик, съответно лице с учредено
вещно право ползване е предпоставка за възникване на твърдяното от ответника договорно
облигационно отношение, то именно той носи тежестта да докаже, че ищецът има това
качество. В случая по делото не са ангажирани, респ. не са събрани никакви доказателства,
че Ф. П. Г. е собственик или лице с учредено вещно право на ползване за обект – недвижим
имот, находящ се в [адрес]. Въпреки дадената на ответника с определение от 19.07.2023 г.
изрична възможност да представи доказателства в подкрепа на твърдението си, че страните
са обвързани от договор за доставка на топлинна енергия за процесния имот и период,
такива не са представени. С определението от 19.07.2023 г. на ответника е предоставена
възможност за представяне на проект на съдебно удостоверение, което да му послужи пред
Агенция по вписванията за снабдяване с необходимата информация, относно
обстоятелството кое лице е титуляр на правото на собственост по отношение на процесния
имот и в рамките на предявения с исковата молба период. С разпореждане на съда от
12.10.2023 г. е разпоредено издаването на съдебно удостоверение в посочения смисъл.
Проведеното по делото открито съдебно заседание от 21.11.2023 г. е било отложено с цел
събиране на исканите от ответника чрез съдебното удостоверение доказателства, като на
последния е предоставен тридневен срок от датата на заседанието за представяне на
доказателства за предприети действия във връзка с издаденото съдебно удостоверение. В
открито съдебно заседание от 11.12.2023 г. съдът е констатирал, че в предоставения в
предходното о.с.з. срок от страна на ответника не са били ангажирани доказателства за
предприемане на действия във връзка с издаденото съдебно удостоверение, както и не са
били представени исканите с последното документи, нито са предприети каквито и да било
процесуални действия от страна на ответника, освен отново да се поиска предоставяне на
възможност за представяне на доказателства.
Не се твърди и не се установя и наличието на договорно отношение между страните,
сключено с ищцата в качеството й на облигационен ползвател на имота. Предвид изрично
въведеното в настоящото производство оспорване от страна на ищцата на наличието на
облигационна връзка между страните и допуснатото от ответника процесуално бездействие,
изразяващо се в липса на ангажиране на доказателства, от които по безспорен начин да се
установи последната, следва да бъдат приложени неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест. Поради това, съдът приема за ненастъпили
тези правни последици, чийто юридически факт е останал недоказан, а именно, че
ответникът не притежава качеството кредитор спрямо ищцата, доколкото не е налице
валидно възникнало облигационно правоотношение.
Недоказването на посочения юридически факт, принадлежащ към фактическия
състав, който съдът е указал на ответника, че следва да установи в настоящото
5
производство, води до извод за основателност не претенцията на ищцата само на това
основание, без да е необходимо изследването на наличието на останалите факти. Ето защо,
съдът приема за доказан предявения от ищцата отрицателен установителен иск, който като
такъв следва да бъде уважен в приетата от съда за допустима част.
По отговорността за разноски:
Предвид изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени разноски.
Ищецът представя списък по чл. 80 ГПК по настоящото производство и
доказателства за направата на разноски в общ размер на 4326.48 лв., от които 3100 лв. за
заплатено адвокатско възнаграждение и 1226.48 лв. за внесена държавна такса и банков
превод. В хода на производството ответникът е релевирал възражение за прекомерност на
заплатеното на процесуалния представител на ищцата адвокатско възнаграждение с правно
основание чл. 78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за неоснователно, доколкото същото
съответства на определения съгласно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения минимум. С оглед изложеното и
предвид изхода на спора, на ищцата следва да се присъди сумата в общ размер от 4326.48
лв., представляващи сторени разноски в настоящото съдебно производство.
Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 16257/2023 г. по описа на СРС, 88
състав, в частта по предявения от Ф. П. Г., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: [адрес],
срещу [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в [адрес], иск по чл. 124, ал. 1
от ГПК за признаване за установено, че Ф. П. Г., с ЕГН: **********, със съдебен адрес:
[адрес], не дължи на [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в [адрес], сума,
начислена за м. 05.2018 г., представляваща цена за доставка на топлинна енергия за имот в
[адрес] с абонатен номер ***, на основание чл. 299, ал. 2 от ГПК.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните на основание чл.
124, ал. 1 ГПК, че Ф. П. Г., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: [адрес], НЕ ДЪЛЖИ на
[фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в [адрес], сумата от 17 608,57 лв.,
представляваща претендирана цена на доставена и потребена топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се на адрес [адрес] с абонатен номер ***, формирана от
следните суми 11 037, 15 лв. за периода от м. 05.2007 г. до м. 04.2013 г., 2 877, 33 лв., за
периода от м. 06.2015 г. до 04.2018 г. и 3 694, 08 лв., претендирана за периода от м. 05.2020
г. до 02.2023 г., претендирана лихва за забава върху цената на топлинна енергия в общ
размер на сумата от 12 546.59 лв., начислена върху главниците за потребена топлинна
енергия, формирани както следва: 10 663.21 лв. за периода от 01.05.2007 г. до 30.04.2013 г.,
наюислена върху главницата за претендирана цена на доставена и потребена топлинна
енергия в размер на 11 037.15 лв., 1 600, 28 лв. за периода от 01.06.2015 г. до 30.04.2018 г.,
включваща и сумите по Обща фактура от 31.07.2018 г. за периода от 14.09.2018 г. до
23.03.2023 г., начислена- върху главницата за претендирана цена на доставена и потребена
топлинна енергия в размер на 10 663, 21 лв., 283, 10 лв. за периода от 01.05.2020 г. до
28.02.2023 г., начислена върху главницата за претендирана цена на доставена и потребена
топлинна енергия в размер на 3 694,09 лв., сумата от 181, 08 лв., представляваща
претендирана цена на услуга дялово разпределение, формирана както следва 91.80 лв. за
6
периода м. 05.2007 г. – 04.2013 г. и 89,28 лв. за периода 06.2015 г. до 02.2018 г., както и
претендирана лихва за забава върху цената на услугата дялово разпределение в общ размер
на сумата от 172.35 лв., начислена върху главниците, формирани както следва: 116,71 лв.
за периода 01.05.2007 г. – 30.04.2013 г. върху галвниацата от 91.80 лв. и 55,64 лв. за периода
01.06.2015 г. – 28.02.2018 г. върху главниацата от 89,28 лв.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в [адрес], да
заплати на Ф. П. Г., с ЕГН: **********, със съдебен адрес: [адрес], на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата от 4326.48 лв. - разноски по производството.
Решението в прекратителната част има характер на определение и може да се
обжалва пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца, а в
останалата част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с въззивна жалба в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7