П
Р О Т
О К О Л
гр.
София, 09.07.2019 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД - Наказателно отделение, 20-ти състав, в
публично съдебно заседание на девети юли две хиляди и деветнадесета година, в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУСИ АЛЕКСИЕВ
Секретар: Елка ГРИГОРОВА
Прокурор: И. КАДЕВ
сложи
за разглеждане докладваното от съдия
АЛЕКСИЕВ НЧД № 2024 по описа за 2019 година.
Поради
приключило в по-късен час предходно н. ч. д. на състава, заседанието започна не
в насрочения час 11.00 часа, а в 11.30 часа.
На
именното повикване в 11.30 часа се явиха :
ОСЪДЕНИЯТ И.Х.С.
– редовно призован, доведен от органите на ОД „Охрана“ - София, от затвора в
гр. София, явява се лично.
В
залата СЕ ЯВЯВА и адв. Р.Л., САК – упълномощен защитник.
НАЧАЛНИКЪТ
НА ЗАТВОРА в гр. София, редовно призован, изпраща представител
– инсп. М.Г., която заявява : Прилагам заверено електрофотографско
(ксерографско) копие Заповед № Л – 239
от 01.08.2018 г. на началника на затвора в гр. София, с която съм упълномощена
от него да го представлявам по всички дела, чийто предмет е свързан с дейността
на затвора в гр. София.
За СГП – прокурор КАДЕВ.
СТРАНИТЕ
(поотделно) : Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
съобразявайки становищата на страните и служебно отчитайки, че не са налице
процесуални пречки за даване ход на делото,
ОПРЕДЕЛИ
:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
СЪДЪТ ПРИСТЪПИ КАМ ПРОВЕРКА
самоличността на осъдения И.Х.С. по формуляр за досие със
снимка от затворническото му (лично) досие № 1261/2017 г. :
И.Х.С.
– роден на *** г., в гр. Белоградчик, българин, български гражданин, осъждан,
със средно образование, неженен, работил като шофьор преди началото на
изтърпяване на наказанието му, живущ ***, понастоящем в затвора в гр. София,
ЕГН **********.
СЪДЪТ
РАЗЯСНИ правата на осъденото лице в настоящото производство, както и правото му
на отвод на съда, прокурора и съдебния секретар.
ОСЪДЕНИЯТ
С.: Разбрах правата си. Няма да правя отводи. Поддържам желанието си за УПО.
Адв.
Л. : Поддържам молбата, ведно с доказателствата към нея. Няма да соча други
доказателства.
ПРОКУРОРЪТ
: Нямам искания по доказателствата и няма да соча нови доказателства.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА : Представям актуална справка към датата на днешното
съдебно заседание, за изтърпяното наказание и остатъка на изтърпяване на
наказанието на лишения от свобода С..
ПРОКУРОРЪТ:
Да се приеме представената справка за изтърпяното наказание от осъдения като
относима, запознат съм с нея.
ЗАЩИТАТА
: Да се приеме представената справка, запознахме се с нея.
СЪДЪТ,
съобразявайки становищата на страните и отчитайки, че справката е изготвена и
представена в изпълнение на разпореждането му от 28.06.2019 г. за насрочване на
делото в открито съдебно заседание, намира същата за относима към предмета на
настоящото производство, поради което и на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ :
ПРОЧИТА и ПРИЕМА справка
от началника на затвора в гр. София за изтърпяно към днешна дата и оставащо за
изтърпяване време от наказанието „лишаване от свобода“ на осъдения И.Х.С..
СТРАНИТЕ
/поотделно/ : Нямаме други доказателствени искания.
СЪДЪТ,
с оглед липсата на доказателствени искания, на основание чл. 283 от НПК
ОПРЕДЕЛИ:
ПРОЧИТА И ПРИЕМА писмените
доказателства и писмените доказателствени средства по делото.
СЪДЪТ, съобразявайки липсата на искания
по доказателствата намира делото за изяснето от фактическа страна, поради което
и
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИКЛЮЧВА СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.
ДАВА ХОД ПО СЪЩЕСТВО.
Адв.
Л. : Моля да уважите молбата на моя подзащитен, с която същият иска да постановите
съдебен акт, с който да допуснете УПО по отношение на наказание „Лишаване от
свобода“, което
същият изтърпява ефективно в Затворническо общежитие от открит тип „Казичене“
към Затвора – град София.
Намирам,
че от събраните доказателства, включително и от днес представената актуална
справка за изтърпяната част от наказанието, както и за остатъка от същото, са
налице изискуемите от закона предпоставки именно за предсрочното му
освобождаване. От една страна, са налице изискуемите от закона условия, а
именно: по-голямата част от наказанието и към подаването на молбата за това, и
към днешното съдебно заседание изтърпяване на ефективното наказание „Лишаване
от свобода“, а от друга страна, по отношение личността на осъденото лице, са
налице доказателства, инкорпорирани в материалите по делото, от които е видно,
че същият за периода на ефективното изтърпяване на наказанието е променил
поведението си, като показва, че целите на наказанието, визирани в закона, са
постигнали това, което законодателят е вменил, а именно същият се е поправил,
като е демонстрирал както по отношение на обществото, така и по отношение на
служителите в затворническото общежитие тотална промяна на отношението си към
установения правен ред. Видно от приложения договор, същият работи като шофьор
в ЗО „Казичене“ и с оглед добрите характеристики и безукорното поведение, което
е показал, дори излиза извън границите на затворническото общежитие, като до
този момент не е имал никакви наказания. Напротив, налице са доказателства за
многобройни награди, ползване на отпуск и едновременно с това спазване на всички
ограничителни режими, свързани не само с прибирането и връщането от затворническото
общежитие, но и с установения ред в същото.
Намирам,
че към настоящия момент не са налице пречки същият да бъде предсрочно
освободен, още повече че, видно от представената в днешното съдебно заседание
справка, до края на периода, за който същият е лишен от свобода, дори и без да
осъществява труд, му остават едва няколко месеца.
Ето
защо още веднъж Ви моля да уважите молбата, подадена от мен като защитник на
осъдения И.Х.С., и с крайния си съдебен акт да постановите УПО по отношение на него.
ПРОКУРОРЪТ
: Моля да оставите молбата на осъдения И.С.
за УПО без уважение.
С
оглед ангажираните в настоящото производство доказателства, макар да е налице
първата от двете предпоставки по смисъла на чл. 70 от НК относно изтърпяване на
повече от половината от наложеното наказание „Лишаване от свобода“, считам, че
липсват доказателства за поправянето на осъденото лице. В този смисъл, от
страна на затворническата администрация са извършили преценка по отношение на риска
от вреди за обществото, също така възможността за личностова ресоциализация с
оглед ресурса на осъденото лице, която не е категорична. Не на последно място, планът
за присъдата също подлежи на доизпълнение.
С
оглед казаното дотук Ви моля да се произнесете с определение в горния смисъл.
ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ
НА НАЧАЛНИКА НА ЗАТВОРА – ИНСПЕКТОР Г. : Становището на началника на затвора, съобразно
нормата на чл. 437 и следващите от НПК, е че не са налице и двете изискуеми
предпоставки по отношение на осъдения С., с оглед приложението на нормата на
чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК. Мотивите на началника на затвора за това са следните
:
На
първо място, нормата на чл. 70 от НК съдържа в себе си една правна възможност,
а не задължение за прилагане на съответния институт, и то при наличие на две
задължителни предпоставки.
Първата
предпоставка по отношение на осъдения С. е налице, като същият към днешна дата е
изтърпял повече от ½ от наложеното му наказание, включително и с времето
от 4 месеца и 28 дни предварителен арест, по време на който по отношение на
осъдения реално не е провеждана корекционна дейност в мястото за лишаване от
свобода.
По
отношение на втората изискуема предпоставка - касателно данни за поправяне на
осъдения в пенитенциарното заведение, нормата на чл. 70 изисква да са налице
достатъчно и убедителни доказателства за поправяне на осъдения и тези
доказателства да са трайни и необратими. В тази насока се сочи нормата на чл.
439а, ал. 1 до 3 от НПК, която, освен участието в трудови, обучителни,
квалификационни и други курсове, изисква в себе си проследяване и оценката на
осъдения, съобразно нормата на чл. 155 и чл. 156 от ЗИНЗС, както и изследване
на цялостното поведение на осъдения в рамките на пенитенциарното заведение.
Именно
на база на тези обстоятелства се установява, че оценката на риска от рецидив от
първоначалните 55 точки към момента е 38 точки, което е в границите на ниските
към средни стойности, като се отчита, че оценката на риска от вреди по
отношение на обществото продължава да бъде в средна стойност и е непроменена,
предвид характера и тежестта на извършените нарушения, които са деяния,
насочени срещу собствеността и личността на гражданите.
На
следващо място, от становищата на зам. - началника на затвора и на началник
сектор „Социална дейност и възпитателна работа“, които са мотивирани и еднопосочни
в своята насоченост, се установява, че все още осъденият продължава да не
осъзнава изцяло мотивите, довели до извършване на правонарушенията и не приема
изцяло отговорността за поведението си, не изразява съжаление към жертвите, а
само в известна степен осъзнава наличието на жертва, което е формално. Това
обстоятелство се установява и от приложения по делото доклад от ИСДВР, от което
безспорно се установява, че осъденият е награждаван, не е наказван, но следва да
се отбележи факта, че лишените от свобода, съобразно нормата на чл. 96 и чл. 97
от ЗИНЗС, са длъжни да спазват правилата в местата за лишаване от свобода, така
че това е едно тяхно задължение.
Предвид
всичко гореизложено и с оглед събраните по делото доказателства, моля да
оставите без уважение молбата на осъденото лице.
СЪДЪТ, на
основание чл. 439, ал. 6 от НПК,
О П Р Е Д Е
Л И:
ПРЕДОСТАВЯ
ВЪЗМОЖНОСТ на осъденото лице да се изкаже последно.
ОСЪДЕНИЯТ
С.: Не разбрах почти всички неща, но доколкото разбрах, затворът и
прокуратурата не са съгласни. Не знам какво трябва да се работи с мен - аз
излизам сутрин в 06.00 часа на работа и ни прибират вечер в 08.00-09.00 часа.
Много пъти съм ходил, г-жа Г. също съм я взимал от Централния затвор да я возя,
пускат ме само с колата да излизам да ги возя, а в същото време казват, че не
съм се поправил, не можах да разбера. Какво да кажа - не знам. Желая да уважите
молбата ми.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ,
след съвещание, съобразявайки становищата на страните, изложени в днешното
съдебно заседание, наведените доводи, направените възражения, както и
аргументите, посочени в молбата за УПО на осъдения И.С., инициирала настоящото
съдебно производство, събраните по делото писмени доказателства и писмени
доказателствени средства и съотнасяйки ги към приложимите разпоредби на закона,
намира за установено следното :
Настоящото
производство е по реда на чл. 437 – 439 НПК.
Същото
е инициирано от молба на упълномощен представител – адв. Р.Л., САК, на осъдения
И.Х.С., с която се желае условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на
остатъка от наложеното му едно общо наказание „лишаване от свобода“, в размер
на 3 (три) години, по НОХД № 5316/2012
г. и по НОХД № 4424/2013 г., и двете по
описа на СРС.
Към
молбата, която е изпратена в съда, е приложено личното затворническо досие на
осъдения № 1261 /2017 г. ; справка за
изтърпяното и оставащо за изтърпяване време от горепосоченото наказание, ведно със
становище на началника на затвора в гр. София ; становище на зам. - началник
РНОД от 07.05.2019 г. ; становище от ИФЗ НС „СДВР“ от 03.05.2019 г. ; становище
от ВПД НС ЗО „Казичене“ от 09.04.2019 г. ; доклад, изготвен на основание чл.
155, ал. 1 от ЗИНЗС от ИСДВР от 09.04.2019 г., за целите на настоящата съдебна
процедура и препланиране на присъдата на осъдения И.С. от 08.11.2018 г.
Допълнително,
в днешното съдебно заседание беше представена справка с рег. № 140/09.07.2019 г., в която е посочено
актуалното към днешна дата изтърпяно и оставащо за изтърпяване време от наказанието
„лишаване от свобода“ на осъдения И.С..
В
изпълнение на правомощията си по реда на чл. 70 от НК, Съдът следва да установи
наличието или липсата на законоустановените предпоставки, обосноваващи условно
предсрочно освобождаване на осъденото лишено от свобода лице.
На
първо място, Съдът установи, че е налице първата, кумулативно предвидена
предпоставка, визирана в нормата на чл. 70, ал. 1, т. 1 от НК, а именно
осъденото лице е изтърпяло не по-малко от ½ от наложеното му наказание. Конкретно,
към днешна дата, същото е изтърпяло общо 01 година, 11 месеца и 22 дни, от
които 05 месеца и 22 дни - от работа и 04 месеца и 28 дни - приспаднати от наложена
мярка „домашен арест“.
На
второ място, СЪДЪТ намира, че е налице и другата, кумулативно предвидена
предпоставка, а именно наличие на достатъчно доказателства за поправяне на
осъдения или поне за необратим и константен процес в тази насока.
За
да изведе този свой извод, Съдът съобрази, че две от представените по делото 4
броя становища са с положително мнение за уважаване молбата за УПО на осъдения С.
и две от тях - с отрицателно такова. Съдът не може да не отчете, че
становищата, които дават положително мнение за уважаване на молбата на осъдения
за УПО, са изготвени от затворническата администрация, която има ежедневен и
най-пряк досег с осъденото лице, а именно това са ръководителят на Затворническото
общежитие „Казичене“ и ИСДВР-то, което ежедневно работи с осъденото лице. Естествено,
поради спецификата на ежедневния и непрекъснат контакт с осъдения, Съдът отдава
тежест и кредитира с доверие именно тези две становища, тъй като служителите на
пенитенциарната администрация, които са ги изготвили, имат преки и
непосредствени впечатления за осъденото лице, респективно за неговия процес на
поправяне и превъзпитание, отколкото началника на затвора в гр. София и зам. - началника
РНОД, за които няма данни в материалите по делото дори да са виждали осъдения. Поради
това, Съдът намери за оправдано да кредитира дадените положителни мнения, като
обективни и изградени след непосредствен и константен досег с осъденото лице, за
сметка на тези, които са отрицателни, изготвени от представители на затворническата
администрация, за които липсват данни не само да са имали пряк и непосредствен
досег с осъдения, за да могат да наблюдават процеса на превъзпитание и
поправяне, а и дори да са го виждали. В този смисъл съдебният състав отчете
липсата на молби от лишения от свобода за виждане с началника на затвора в гр.
София или с неговия заместник, които да са били уважени, респективно от които
да може да изведе, че са проведени такива срещиз
Съдът
отчете, че становищата, които са с положително мнение, кореспондират на
писмените доказателства и писмени доказателствени средства, приложени в личното
затворническо досие на осъдения, докато за тези, които са отрицателни, не само
липсва корелация с останалия събран по делото доказателствен обем, а и имат
фактологични неточности. Така например, в становището на началника на затвора в
гр. София е посочено, че осъденият С. частично разпознава проблемите си и
декларира формална мотивация за промяна в рамките на пенитенциарното заведение.
Това твърдение, обаче, не кореспондира с доклада, изготвен по реда на чл. 155,
ал. 1 от ЗИНЗС за целите на настоящата процедура и този, изготвен на 06.11.2018
г., за целите на преценката за наличие на предпоставките за замяна на режима на
осъденото лице от общ на лек. И в двата доклада е отчетено, че в идентифицираната
като проблемна зона „на входа“, т.е. при първоначално съставения доклад за
стойността на риска, а именно зоната „умения за мислене“, осъденото лице е
регистрирало спад от 10 на 4 точки, като вече има установена способност да
разпознава проблемите си и подобрена способност за разрешаването им. Също така,
константно отчетеното в двата посочени последователни доклада по реда на чл.
155, ал. 1 от ЗИНЗС, е че осъденият изпълнява поставените цели и задачи и е
постигнал мотивация за промяна на криминалното си поведение, като е изградил и
утвърдил трудови навици, подобрил е социалните си умения и затвърдил уменията
си за самоконтрол ; сътрудничи на администрацията и инициира общественополезни
прояви. Така констатираното Съдът намира, че не съответства на посоченото в
становището на началника на затвора в гр. София, че осъденото лице декларира
формална мотивация за промяна в рамките на пенитенциарното заведение.
Друг
основен довод за кредитиране положителните мнения в становищата за условно
предсрочно освобождаване на осъдения С. и за изграждане на извода на съда, че условното
предсрочно освобождаване действително е възможно и е законосъобразно, е
стойността на оценката от риска от рецидив. Видно от първоначалния съставен при
постъпването в пенитенциарното заведение доклад за осъдения И.С. от 05.01.2018
г., идентифицираната стойност на оценката на риска е била в средните такива, а
именно 55 точки. От този момент, а именно от 05.01.2018 г., в рамките само на 8
месеца, осъденият е постигнал забележителен напредък в поправянето и
превъзпитанието си, който обективно е отразен в обстоятелството, че
горепосочената стойност на риска е снижена от средни стойности в размер на 55
точки, до ниски такива – 38 точки. По-точно, намалял е с 17 пункта /вж. становище
от ВПДНС ЗО „Казичене“ от 18.09.2018 г./ Този спад е особено забележим,
респективно прогресът на осъденото лице, в проблемните зони „отношение към
правонарушението“, където спада е от 13 точки на 3 точки, и в „умение за
мислене“, където от първоначалното установената „неспособност за разпознаване и
решаване на проблемите, импулсивност и неосъзнаване последствията от действията
си“ /първоначалния доклад за оценка стойността на риска при постъпване на
осъденото лице в затвора в гр. София/, към 06.11.2018 г. вече е констатирано,
че осъденият е с установена способност за разпознаване на проблемите си,
подобрена такава за разрешаването им и осъзнава последствията от собствените си
действия /доклад на ИСДВР по чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС по повод промяна на режима
от общ на лек/. Това е довело и до спад на стойността на последната проблема
зона от 10 на 4 точки.
Поради
така дотук изтъкнатото, досежно спада на стойността на риска от рецидив,
обективиращ константна и сочеща на необратимост тенденция за промяна в поведението
на осъдения към законосъобразно изискуемото се такова, респективно за неговото
поправяне, Съдът намира това обстоятелство за основен довод при изграждане на
извода си за възможност за постановяване на УПО в настоящия случай. Този довод,
обаче, не е единствен и неподкрепен с други аналогични.
Съдебният
състав отчете, че от началото на изтърпяване на наказанието си до настоящия
момент, осъденото лице не е наказвано никога, работило е непрекъснато и единствено
и само е награждавано. Съдът отчете не просто факта единствено на награждаване на
осъденото лице без наказването му, а и това, че наградите му са изпълнили
най-високата скала за такива, съобразно чл. 98 от ЗИНЗС. Конкретно, осъденият
последно е награждаван с наградата по реда на чл. 98, ал. 1, т. 7 от ЗИНЗС - „2
денонощия домашен отпуск“ – Заповед №
522 от 03.10.2018 г., както и по реда на чл. 98, ал. 1, т. 9, вр. ал. 7 от ЗИНЗС - Заповед № 57 от 06.02.2019 г. С последната
на осъдения е позволено да ползва годишната си почивка, в размер на 14 работни
дни, извън затвора, считано от 15 до 23 февруари 2019 г. Това обстоятелство,
Съдът отново отчита като важен довод за поправяне на лицето и превъзпитанието
му в такава степен, че началникът на затвора в гр. София, който за настоящата
съдебна процедура изразява отрицателно становище за УПО, всъщност е преценил,
че в рамките на 14 дни осъденото лице не представлява никаква опасност за обществото
и се е поправило в достатъчна степен, за да му бъде позволено да прекара
годишната си отпуска извън затвора, на свобода. За съда, това подкрепя
допълнително извода му, че тенденцията за поправяне в осъдения и за
положителното му превъзпитание е ясно очертана, константна, последователна,
трайна и устойчива.
Не
без значение е обстоятелството, че служителят - ИСДВР, изготвил последните два
доклада по реда на чл. 155 от ЗИНЗС, е един и същ. Последното сочи на съда, че
именно този служител на пенитенциарната администрация, освен че е с най-пряк
поглед върху развитието на осъденото лице, т.е. върху процеса на неговото
превъзпитание и поправяне, е и с постоянен и непрекъснат такъв. Поради това,
Съдът намира, че може да се довери на преценката на този служител, като на
обективно дадена и въз основа на непрекъснато и дългосрочно наблюдение върху
поведението на лишеното от свобода лице.
В
този ред на мисли, друг основен довод на съда за идентифициране основанията за постановяване
на УПО е това, че в становището си посоченият служител на пенитенциарната
администрация – ИСДВР И.И.– е изтъкнал, че целите и задачите, заложени в
индивидуалния план на присъдата, са изпълнени и целите на наказанието, визирани
в чл. 36 от НК - постигнати.
Така
посоченото от служителя на затворническата администрация, който, както вече бе
изтъкнато по-горе, е с най-пряк и траен поглед върху развитието на осъденото
лице в рамките на пенитенциарното заведение, е в пряка конфронтация с формално,
бланкетно и неподкрепено с никакви доводи посоченото в становището на зам. - началника
„РНОД“, дал отрицателно становище, че не са изпълнени целите на наказанието и корекционният
и възпитателен процес не е завършен в своята цялост. Този свой извод Съдът
отнася и за становището на ИФЗ НС „СДВР“, от което зам. - началник „РНОД“ е преписал,
чрез текстообработващия, софтуерен технически способ „копи - пейст“ (копирай и
сложи), цялото свое становище. Това е още една причина Съдът да не даде вяра на
становището на зам. - началник „РНОД“, а именно липсата на изложени собствени
впечатления и изградени въз основа на тях изводи. Зам. – началника „РНОД“ не е
изразил собствените си впечатления в становището си, а единствено, без никакво
лично ангажиране или дори лека редакторска намеса, сочеща на индивидуализиране
на изразеното мнение, е копирал становището на подчинения си ИФЗ НС „СДВР“ при
затвора в гр. София.
Коментирайки
наградите на осъдения С., Съдът отчете в полза на извода за константност на
процеса на поправянето му и за необратимост в тази насока и обстоятелството, че
същите са регулярни и през сравнително кратък период от време. Така първата
награда на осъдения е определена със Заповед № 88/05.07.2018 г., втората – 3 месеца по-късно
– със Заповед № 522 от 03.10.2018 г., и
третата – 4 месеца по-късно – със Заповед № 57/06.02.2019 г. Тази регулярност на
наградите, свидетелстваща за константно добро поведение в затвора на осъденото
лице и на постигнати успехи в работата на пенитенциарната администрация с него,
в насока поправянето и превъзпитанието му, затвърждава извода на Съда за константност
и необратимост на този процес у лишения от свобода.
На
следващо място, Съдът не може да не отчете и обстоятелството, че от
постъпването си в затвора в гр. София осъденият е зает с трудова дейност. Действително,
това обстоятелство само по себе си не би могло да мотивира извод на Съда за
трайно и необратимо поправяне и превъзпитание в положителна насока на осъденото
лице, но в случая то е съчетано с всички горепосочени фактически обстоятелства,
а именно единствено и само награждаване на осъденото лице, без наказване, както
и снижаване с 17 точки на риска от рецидив, за период от около 8 месеца.
От
значение за становището на съдебния състав е и че осъденото лице е работило
както на територията на затвора в гр. София, така и на външни обекти. Никъде по
време на изпълнение на трудовите му задължения осъденият не е допускал
нарушения на същите или не е проявявал каквато и да е укорима деятелност.
Напротив, видно от посоченото в последния актуален доклад по реда на чл. 155,
ал. 1 от ЗИНЗС, изготвен за целите на настоящата процедура, осъденият С. се е
отнасял съвестно и отговорно към поставените му работни задачи, като за период
от около месец единствен е изпълнявал задълженията като шофьор към ЗО „Казичене“.
Съдът
отчете, че липсват каквито и да е фактори, които да сочат на усложнена
ресоциализация на осъденото лице в обществото и създаване на опасности за
последната от личностен характер. Така например, при осъдения никога не е
констатирана употребата на наркотични вещества или алкохол, което е видно и от
липсата на отбелязвания за такива обстоятелства, както от личното му затворническо
досие, така и от докладите по чл. 155, ал. 1 от ЗИНЗС. Напротив, преценената от
ИСДВР характеристика на осъденото лице е, че същият е лесен за общуване,
открит, прям и непристорен, има нужната лична съзрялост и успява да извлича
опит от проблеми и несгоди, също така е в трудоспособна възраст, има образователен
ценз и липса на регистрирани зависимости.
В
заключение, може да се обобщи, че осъденият е демонстрирал през целия срок на
изтърпяване на наказанията си „лишаване от свобода“ подчертано добро поведение,
надхвърлящо нормативно изискуемото се такова, полагал е с явна изразена
дисциплинираност трудова дейност, не е осъществявал каквито и да е нарушения на
правилата и реда за пребиваване и поведение в пенитенциарното заведение, поради
което и никога не е бил наказван, а единствено е бил многократно награждаване, включително
и с най-високата по степен награда – прекарване на отпуска си извън затвора. По
време на това прекарване не са били констатирани отклонения или каквито и да е
други неблагоприятни за обществото прояви на осъдения.
От
всичко дотук изложено е видно, че вследствие полаганите от администрацията на
затвора в гр. София усилия и предвидените в ЗИНЗС мерки за въздействие спрямо
осъденото лице, към настоящия момент рискът от извършване на рецидив, в размер
на 38 точки, е снижен в условно приетата за ниска стойност такава (под 40 точки)
и е отбелязал няколкократно вече визираният чувствителен спад от 17 точки.
Поради това следва да се приеме, че са налице достатъчно убедителни
доказателства за константност и необратимост на процеса на поправяне на
осъденото лице в рамките на изтеклия срок от изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“.
Същевременно,
Съдът към този момент се въздържа да сподели изразеното становище от ВПДНС ЗО
„Казичене“, което е с положително мнение за УПО на осъдения С., че при
евентуално УПО на същия не трябва да бъдат налагани пробационни мерки. Това е
така, тъй като съдебният състав все пак отчете възможности за подобрявания в
още по-силна степен на визираните като проблемни с минималните 3 точки,
респективно 4 точки, зони - „отношение към правонарушението“ и „умения за
мислене“. Поради това, според този съдебен състав продължаващото поправяне на
осъденото лице и още повече снижаване на стойността на риска от рецидив, макар
и последната да е вече в ниските стойности, както и за изпълнението в пълна
степен на прогресивната система, може успешно да бъде постигнато чрез търпене
по време на изпитателния срок на пробационна мярка по реда на чл. 70, ал. 6 от НК. Като такава, Съдът преценява мярката по чл. 42, ал. 2, т. 2 от НК – „задължителни периодични срещи с
пробационен служител“, за целия срок, представляващ остатъка за изтърпяване на
наказанието, а именно 06 месеца и 16 дни. Такава мярка Съдът намира за
адекватна и балансираща интересите на правосъдието, респективно на обществото,
и тези на осъденото лице.
Воден
от гореизложеното и на основание чл. 440, ал. 1 от НПК и чл. 70, ал. 1 от НК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПОСТАНОВЯВА
условно предсрочно освобождаване на осъдения и лишен от свобода И.Х.С., ЕГН **********, по отношение на
наложеното му едно общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 3 (три)
години, по НОХД № 5316/2012 г. и по НОХД
№ 4424/2013 г., и двете по описа на СРС.
ОПРЕДЕЛЯ изпитателен
срок в размер на остатъка от изтърпяване на наказанието, а именно 06 месеца и 16 дни, считано към днешна
дата, като за този срок НАЛАГА, на основание чл. 70, ал. 6, вр. чл.
42а, ал. 1, т. 2 от НК, ПРОБАЦИОННА
МЯРКА „Задължителни периодични срещи с
пробационен служител“.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване и/или протестиране в 7-дневен срок от днес, пред
Апелативен съд – гр. София, по реда на Глава ХХІІ от НПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО да
се изпълни незабавно след изтичане срока за обжалване и/или протестиране, освен
ако не е подаден частен протест, който не е в полза на осъдения.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 12.30 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЕКРЕТАР: