РЕШЕНИЕ
№ 291
гр. Нови пазар, 03.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Галина Николова
при участието на секретаря Галина Ал. Иванова
като разгледа докладваното от Галина Николова Гражданско дело №
20243620100509 по описа за 2024 година
Предявени са искове по чл. 415 от ГПК от „Йеттел България“ ЕАД срещу ответника
М. Д. Т. с адрес в с. К., общ. К., обл. Ш., обективно кумулативно съединени искове по
чл.415, ал.1 от ГПК за установяване съществуването на вземанията по издадена заповед по
ч.гр.д. № 126/24г. на НПРС срещу ответника, както следва:
1/ установителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника че дължи на ищеца сумата от 78,39 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги (ДМУ) по вина на
потребителя,на основание чл.III.2, б“а“ от доп.споразумение от *** г.към договор за
мобилни услуги от *** г. за моб. номер, завършващ на последни три цифри „***“, за отчетен
период *** г.-*** г., посочени във фактура № *** г.;
2/ установителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи да заплати на ищеца сумата от 43,21
лв., неустойка, в размер на разликата между стандартната цена на мобилно устройство (МУ)
***, съгласно ценовата листа към датата на сключване на договора и заплатената от
длъжника при предоставянето на устройството, на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на
основание чл.Ш.2. , буква „б“ от Допълнително споразумение от *** година към Договор за
мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период ***
година - *** година, посочен във фактура *** година.
3/ установителен по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 79 от ЗЗД за признаване
1
за установено спрямо ответника че дължи 128.47 лева - представляващи остатък от
задължения от предходен период с ДДС, посочени във фактура № *** година.
Предявени са общо три установителни иска по чл. 415 ГПК на обща стойност 250,07
лв.
Ищецът сочи, че между него и ответницата М. Д. Т. е подписано Допълнително
споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от година за предпочетен
номер *** със срок от 24 месеца, с който са определени условията за предоставяне и
ползване на съответната мобилна услуга и е предоставена отстъпка от 89,91лева от цената
на мобилно устройство ***, закупено при сключване на договора.
Поради неизпълнение на задълженията за плащане от страна на длъжника, услугата
била деактивирана на *** г, а договорът прекратен и начислена сума в размер на 78,39 лева,
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишавал трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.Ш.2., буква а)
от Допълнително споразумение от *** г., формирани в отчетен период *** година - ***
година и посочени във фактура №*** от *** година и сума в размер на 43.21 лева,
представляваща разликата между стандартната цена на ***, съгласно ценова листа към
датата на сключване на договора и заплатената от длъжника при предоставянето на
устройството, съответставаща на оставащия срок на договора на основание чл.Ш.2., буква б)
от Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от *** година
за предпочетен номер ***.
Към датата на прекратяване на договора за мобилни услуги, ответникът е имал
неплатени задължения с настъпил падеж в общ размер на 128.47 лева, представляващи
остатък от задължения от предходен период с ДДС, посочени във фактура № *** година и
формирани както следва: за периода *** г. до *** г.- задължение в размер на 86.54 лева,
отбелязани във фактура №********** от *** г., от които 10.99 лева с вкл.ДДС за месечни и
еднократни такси за предпочетен номер ***, 75,55 лева в вкл ДДС за общо потребление и
таксуване на услуги и направления за предпочетения номер; за периода от *** г. до *** г./
фактура №*** от *** г.- задължение от 41.93 лева, включващо 35,73 лева с вкл.ДДС за
месечни еднократни такси и 6,20 лева за общо потребление и таксуване на услуги и
направления за предпочетения номер.
Ищецът твърди, че при сключването на договор с „Теленор България“ ЕАД, всяко
лице получава един или повече клиентски номера, под които оператора обединява всички
сключени и действащи към момента договори на конкретното лице и издава една обща
фактура за задълженията по тях. Под един клиентски номер може да има един или повече
мобилни номера, но всички те получават услугите си по договор, сключен с конкретното
2
лице, носител на дадения клиентски номер. Във всяка издадена от „Теленор България“ ЕАД
фактура има подробно описване на вида услуги, на база на които се формира задължението,
индивидуализирано по вид и размер. В системата на „Теленор България“ ЕАД длъжникът
М. Д. Т. била с клиентски номер ***.
Всички непогасени и изискуеми задължения на ответника към „Теленор България“
ЕАД били обединени в заключителна фактура № *** от *** година на стойност 250.07 лева
със срок на плащане *** година.
С установяване дължимостта на главното задължение по договорите за мобилни
услуги, се установявала и дължимостта на акцесорното вземане за съдебни разноски и
дължима лихва, поради което, възниквало вземане от ответника за разноски, направени в
хода на заповедното производство и дължима законова лихва от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането.
Предвид изложеното ищецът моли, след като съдът се увери в основателността на
искова молба, да постановите решение с което да признаете за установено, че М. Д. Т. дължи
на „Йеттел България“ ЕАД сума в размер 250.07 лева, формирано както следва: 78.39 лева -
представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на договора за мобилни
услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти за периода от
прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на неустойката
не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.Ш.2., буква а) от
Допълнително споразумение от *** година към Договор за мобилни услуги от *** година за
предпочетен номер ***, формирани в отчетен период *** година - *** година, посочен във
фактура *** година; 43.21 лева - представляваща неустойка в размер на разликата между
стандартната цена на ***, съгласно ценова листа към датата на сключване на договора и
заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия
срок на договора, на основание чл.Ш.2., буква б) от Допълнително споразумение от
***година към Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***,
формирани в отчетен период *** година - *** година, посочен във фактура *** година и
128.47 лева - представляващи остатък от задължения от предходен период с ДДС, посочени
във фактура № *** година, подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба,
ведно със законова лихва върху тази сума от подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение до изплащане на вземането.
Ищецът моли съда да присъди разноските, извършени в заповедното производство,
съобразно посочения в заповедта размер и тези, направени в настоящото исково
производство-разноски за държавна такса и адвокатско възнаграждение, изчислено на
основание чл. 7, ал. 7 вр. чл. 7, ал. 2, т.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и представлява заложения минимум.
Ответницата е получила исковата молба и доказателствата към нея лично. В указания
законен срок не е подала писмен отговор, не е посочила доказателства или направила
3
искания.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е предявил заявление за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № ***
на НПРС, по което е издадена Заповед за изпълнение № *** , с която са присъдени следните
суми: 10.99 лв., дължими за периода от *** г. до *** г., представляваща незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от ***
г. за мобилен номер ***;- 35.73 лв., дължими за периода от *** г. до *** г., представляваща
незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги по Договор за
мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***;- 75.55 лв., дължими за периода от *** г. до
*** г., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги по Договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***;- 6.20 лв., дължими за
периода от *** г. до *** г., представляваща незаплатени месечни абонаментни такси за
потребление на мобилни услуги по Договор за мобилни услуги от *** г. за мобилен номер
***;- 78.39 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за
мобилни услуги от *** г. за мобилен номер ***, равняваща се на три месечни абонаментни
такси;- 43.21 лв., представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство *** и
равняваща се на разлика между стандартната цена на устройството, съгласно ценова листа
към датата на сключване на договора и заплатената от длъжника сума при предоставяне на
устройството, ведно със законната лихва върху горепосочените суми от датата на депозиране
на заявлението в съда – *** г. до окончателно изплащане на сумите.
Ответникът по делото е осъден със заповедта за изпълнение да заплати и направените
разноски, от които 25.00 лв. за заплатена държавна такса и 480 лв. за адвокатско
възнаграждение.
Поради връчването на съобщението за издадената заповед за изпълнение чрез
залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 2 ГПК, ищецът е предявил искове за
присъдените вземания, за установяване на съществуването им.
По делото са представени писмени доказателства, от които се установява, че между
„Йеттел България“ ЕАД и ответника е сключен договор за мобилни услуги, както следва:
І. Договори за мобилни съобщителни услуги:
1. По Договор за мобилни услуги от *** г. година за предпочетен номер ***, се
претендират следните суми:
А) 128.47 лева - представляващи остатък от задължения от предходен период с
ДДС, посочени във фактура № *** година.
Б) 78,39 лв. неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги
4
(ДМУ) по вина на потребителя,на основание чл.III.2, б. „а“ от доп.споразумение от ***
г.към договор за мобилни услуги от *** г. за моб. номер, завършващ на последни три цифри
„***“, за отчетен период *** г.-*** г., посочени във фактура № *** г.;
В) 43,21 лв., неустойка, в размер на разликата между стандартната цена на мобилно
устройство (МУ) ***, съгласно ценовата листа към датата на сключване на договора и
заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, на договора и заплатената от
длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на
договора, на основание чл.Ш.2. , буква „б“ от Допълнително споразумение от *** година
към Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в
отчетен период *** година - *** година, посочен във фактура *** година.
Ищецът твърди, че ответникът е преустановил плащанията си по сключените
договори, като същия не е платил посочените в издадените фактури и на това основание
услугата по договора била деактивирана на *** г.
Съгласно представените по делото фактури, се установява, че се претендират
начислени суми за предоставени, но неплатени мобилни услуги за периода от *** г. (първата
фактура на л. 30 от заповедното производство) до *** г. (третата фактура на л. 34, със срок за
плащане до *** г.). Всички дължими суми са остойностени с последната фактура от *** г., л.
34 от делото, и са на обща стойност от 250,07 лв. От посоченото, съдът приема, че периода
на неизпълнение е от *** г. до *** г, което е четири последователни месеца.
По делото са приложени и приложимите Общи условия, към сключените между
страните договор и доп. споразумение към него.
Съгласно чл. 26 от ОУ на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите
на електронни съобщителни услуги, заплащането на ползваните услуги се извършва въз
основа на фактура, която се издава ежемесечно на името на потребителя. Не получаването
на фактурата не освобождава потребителя от задължението му за плащане на дължимите
суми. В чл. 27 от ОУ е посочено, че плащането на посочената във фактурата сума се
извършва в срока, указан на фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването.
При неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната
лихва за всеки ден закъснение.
В тежест на потребителя е посочено да докаже извършените от него плащания по
всеки от сключените договори, такова доказване не е направено, поради което съдът приема,
че в действителност посочените по договорите суми за предоставените месечни мобилни
услуги не са били платени и се дължат от ответника по делото.
Съгласно сключения договор, същия е при установена в него месечна абонаментна
такса за план Тотал+10,99 в размер на 10,99 лв., като не е посочено дали е с включен ДДС.
Съгласно допълнително споразумение от *** г.за посочения мобилен номер е договорен
МАТ за срока на договора (2 години) от 23,99 лв. и след срока на договора в размер на 28,99
лв., като също не е посочено дали е с включен ДДС.
5
Претендирания от ищеца период за предоставените, но неплатени от потребителя
услуги е за периода *** г. до *** г., т.е за четири месеца, като в периода от *** до *** г. в
сила е МАТ по първоначалния договор.
Като не се доказва от ответника извършените от него плащания на дължимите МАТ и
ползвани по договора за мобилни услуги суми, съдът приема, че в действителност
ответникът дължи посочените от ищеца суми за начислени абонаментни такси и ползвани
услуги, които са в общ размер на 128,47 лв., за които ищецът е предявил установителен иск.
В този смисъл искът по чл. 415 ГПК относно тази сума е основателен и доказан и
следва да се уважи, като се признае спрямо ответника, че вземането на ищеца за сумата от
128,47 лв., ведно със законната лихва от подаване на заявлението съществува.
Относно предявените въз основа на договора за мобилни услуги искове за неустойки.
Претендираните искове за неустойки се отнасят до два отделни вида такива:
1/ неустойка за предсрочно прекратяване на договора в размер на три стандартни
месечни такси на основание чл.11, буква а) от договорите за мобилни услуги.
Такава неустойка се претендира по договора за мобилни услуги за номера:
А) Договор за мобилни услуги от *** г. година за предпочетен номер ***, се
претендират 78,39 лв., представляваща дължима неустойка при предсрочно прекратяване на
договора за мобилни услуги по вина на потребителя в размер на всички месечни абонаменти
за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок като максималният размер на
неустойката не надвишава трикратния размер на месечните абонаменти на основание чл.11,
буква а) от Договора за мобилни услуги.
Освен това ищецът претендира и втори вид неустойка:
Б/ неустойка в размер на 43,21 лв., представляваща разликата между стандартната
цена на предоставено устройство, съгласно ценова листа към датата на сключване на
договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответстваща на
оставащия срок на договора на основание чл.11, буква б) от Договора за мобилни услуги за
мобилно устройство (МУ) ***, съгласно ценовата листа към датата на сключване на
договора и заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, на договора и
заплатената от длъжника при предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия
срок на договора, на основание чл.Ш.2., буква „б“ от Допълнително споразумение от ***
година към Договор за мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани
в отчетен период *** година - *** година, посочен във фактура *** година.
Договорът за мобилни услуги е с изтекъл срок на действие към датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради това, че е бил в сила до 25.06.2023
г.
6
Ищецът сочи, че посочените неустойки са следствие на предсрочното прекратяване
на договорите за мобилни услуги, на основание Раздел ІV, чл.2, б. „а“ и б. „б“ от тях.
Съгласно Договора за мобилни услуги за мобилно устройство, в т. 10. стр. 3/9,
съответно Раздел ІІІ от допълнителното споразумение, стр. 4/8, е посочено, че в случай на
прекратяване на договора преди изтичането на срока посочен в него, по вина или
инициатива на потребителя, или при нарушаване на задълженията му по договора или други
документи, свързани с него, в т.ч. приложимите ОУ, последния дължи за всяка СИМ карта,
по отношение на която е налице прекратяване:
(а) неустойка в размер на сумата от стандартните за съответния абонаментен план
месечни вноски за всяка СИМ до края на този срок, но за не повече от три месеца.
В случай, че са били налице отстъпки и/или различна стойност на месечните
абонаменти, потребителят дължи и възстановяване на част от разликата между най – ниския
и най – високия месечен абонамент за плана, съответстваща на оставащия срок от договора;
(б) в случаите, в които е предоставено устройство за ползване на услуги, съгласно
посоченото в договора или предходно подписан документи, чийто срок не е изтекъл,
потребителят дължи и такава част от разликата между стандартната цена на устройството (в
брой, без абонамент), съгласно ценовата листа, действащи към момента на сключване на
договора и заплатената от него при предоставянето му (в брой или съответно обща
лизингова цена по договора за лизинг), каквато съответства на оставащия срок от договора.
Така посоченото в договора между страните, сочи, че се уговарят три отделни вида
неустойки, изискуемостта на които настъпва в случай на прекратяване на договора преди
изтичането на срока посочен в него, от което следва, че условието за претендиране на
посочената неустойка е предсрочното прекратяване на договора.
Всички договори за мобилни услуги са с изтекъл срок на действие.
Съгласно ОУ на заявителя за предоставяните от него електронни съобщителни услуги
не се предвиждат заплащането на подобни неустойки, а единствено като такава лихва за
забава в плащанията.
Във всеки от „индивидуалните договор“ за мобилни услуги, липсва разпоредба
относно реда за извършване на самото прекратяване, както и за уведомяването за него, а
самото претендиране на суми за неустойки в настоящето заявление не отговаря на
изискванията на ОУ.
Освен, че не е посочено откога заявителят счита договорите за предсрочно
прекратени, то претендираните от заявителя суми за неустойки са по договор с изтекъл срок
на действие на самия договор, поради което и не може да се говори за неговото
прекратяване, в т.ч и предсрочно прекратяване. Самият заявител не твърди и не сочи откога
счита договорът за предсрочно прекратен, но това в случая е и ирелевантно, предвид на
това, че договорът е с изтекъл срок на действие.
7
Съгласно нормата на чл. 20а от ЗЗД, договорите могат да бъдат изменени,
прекратени, разваляни или отменени само по взаимно съгласие на страните или на
основания, предвидени в закона. Това означава, че за да се претендира прекратяване, вкл. и
предсрочно такова на даден договор, то същия следва да е действащ, а самото прекратяване
съгл. чл. 20а, ал. 2 ЗЗД може да стане при посочените в него условия – по взаимно съгласие.
В случай, че са налице основания за едностранно прекратяване на двустранен договор, то
изявлението за това следва да бъде направено писмена форма и да е достигнало до другата
страна, подобно на развалянето на договора, съгл. чл. 87, ал. 1, изр. 2 от ЗЗД, доколкото и в
двата случая се преустановява действието на съществуващ и действителен договор.
Съгласно чл. 19б, б.“в“ от ОУ, Yettel има право да откаже сключване на индивидуален
договор или едностранно да прекрати индивидуален договор, срочен или безсрочен, в
случай че потребителят не е платил дължими суми след изтичането на сроковете за плащане
по индивидуалния договор, съответно тези Общи условия.
Самото прекратяване, съгласно чл. 19в от ОУ, става след едномесечно писмено
предизвестие.
Нарушаването на изискването за едностранно прекратяване след едномесечно
писмено предизвестие води до незаконосъобразно прекратяване на доставяните по
съответния договор услуги.
Невписването на тази разпоредба в съдържанието на договора, прави невъзможно за
потребителя да се запознае и да предвиди всички неблагоприятни за него последици, в
случай на неизпълнение в срок на задълженията по договора.
Съдът намира, че декларираното в договорите за съобщителни услуги съгласие от
длъжника, че е съгласен и с приложимите към съответните договори ОУ не отменя
задължението на доставчика на мобилни услуги да изпълни задълженията си по ОУ,
касаещи предсрочното прекратяване и разваляне на договорите и писменото уведомяване на
длъжника за това.
Съдът намира, че претендираната от заявителя неустойка излиза от своята
обезпечителна функция по смисъла на чл. 92 от ЗЗД, още повече, че и на основание чл. 27.1,
изр.2-ро от ОУ, при неспазване на срока потребителят дължи неустойка за забава в размер
на законната лихва за всеки ден закъснение и този вид неустойка е присъден към размера на
всяка от дължимите по отделните договори суми.
Съдът намира, клаузите относно заплащането на неустойките, за неравноправни
клаузи по смисъла на чл. 143, т. т.5 и т. 19 от ЗЗПотр., поради това, че не отговарят на
изискването за добросъвестност и водят до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като и задължава потребителя
при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойки и не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от
сключването на договора.
8
Съгласно посоченото в §19 от Решение на СЕС по дело C-472/11 (Banif Plus Bank Zrt
срещу Csaba Csipai иViktória Csipai), относно тълкуването на чл. 6 и 7 от Директива
93/13/ЕИО НА СЪВЕТА, от 5 април 1993 година, относно неравноправните клаузи в
потребителските договори, че въведената с Директивата система на защита всъщност се
основава на идеята, че потребителят е в положение на по-слаба страна спрямо продавача или
доставчика от гледна точка както на възможностите си да преговаря, така и на степента си
на информираност, като това положение води до приемане от негова страна на условията,
установени предварително от продавача или доставчика, без да може да повлияе на
съдържанието им (вж. по-специално Решение от 6 октомври 2009 г. по дело Asturcom
Telecomunicaciones, С-40/08, Сборник, стр. I-9579, точка 29 и Решение от 14 юни 2012 г. по
дело Banco Español de Crédito, С-618/10, все още непубликувано в Сборника, точка 39).
Съдът намира, че претендираните неустойки са в противоречие и с добрите нрави.
Съгласно т. 61 и 62 от Решение от 22.11.2018 г. по дело С-295/17 на СЕС сумата,
дължима на оператора, предоставящ телекомуникационни услуги, при неспазване
минималния срок на обвързаност по договора, гарантира на оператора фиксирана печалба
под формата на предвидено в договора минимално възнаграждение, следователно нейната
цел - да бъдат възпирани клиентите да нарушават задължението си да останат обвързани с
договора през минималния срок не е решаваща за квалификацията й, тъй като предвид
икономическата й същност с нея се цели да се гарантира, че операторът по принцип ще
получава същите печалби като тези, които би получил, ако договорът не е бил прекратен по
вина на клиента преди изтичането на минималния срок на обвързаност. Съгласно това
решение, уговорената по този начин неустойка за предсрочно прекратяване на договора
излиза извън присъщите функции на неустойката /обезпечителната, обезщетителната и
санкционната функция/, създава условия за неоснователно обогатяване на оператора.
Относно извършеното от доставчика на съобщителната услуга, едностранно
прекратяване на договора, липсват твърдения за извършено надлежно уведомяване на
длъжника и последиците от него, с което е нарушен принципа за справедливост, залегнал в
чл. 9 от ЗЗД.
Съгласно посоченото в договора „в допълнение на неустойката по предходното
изречение, потребителят дължи и възстановяване на част от стойността на отстъпките от
абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора“.
Всъщност сроковете на действие на договорите е изтекъл и поради това няма
основание за претендиране на оставащите до края на срока на действие на договора суми,
представляващи разлика в месечните абонаментни такси, поради това, че заявителят като
оператор и доставчик на услугите има правото да получи дължимите му се такси до края на
срока на договора на основание самия договор, а не като неустойка за предсрочното му
прекратяване.
Съдът намира, че тази неустойка е проява на неравноправна клауза в договорите,
9
сключени с потребителя на услуги, предоставяни от Оператора, съгласно чл. 143, т. т.5 и т.
19 от ЗЗПотр., и налага на абоната, приемането на условия, за които той предварително не е
добре информиран, не са индивидуално уговорени /няма данни потребителят да е
разполагал с възможност да влияе върху съдържанието на предварително изготвените
клаузи, и конкретно върху тази за неустойка/ и води до заплащане на неустойки в размер,
който е необосновано висок.
От друга страна, като се уговоря неустойка при предсрочно прекратяване на договор
за услуга, в размер на всички неплатени по договора абонаментни вноски до края на срока
му, мобилният оператор по прекратения договор ще получи имуществена облага от
насрещната страна в размер, какъвто би получил и ако договорът не бъде прекратен
предсрочно, но без да се предоставя ползването на услугата по договора. Така както
предвиждат чл. 53 ОУ в случай на неплатени изискуеми вземания на потребител към Yettel,
както и в други случаи на констатирано неизпълнение на договорни задължения от страна
на потребителя, Yettel има право да откаже сключването на договор с потребителя и да му
предложи ползване на предплатени услуги.
С Договорът за мобилни услуги от *** година е уговорено за устройство ***, за което
е посочено, че общата лизингова цена с абонаментния план е 9,99 лв., а цената на
устройството без абонамент е 99,90 лв. и отстъпка от стандартна цена от 89,91 лв., л. 7 от
ч.гр.д № *** г.
Към датата на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение,
срокът на договора е изтекъл.
По отношение на тази неустойка, съдът намира, че претендирането на неустойка за
предоставени отстъпки от цените на крайни устройства при предсрочно прекратяване на
договор за електронни съобщителни услуги по вина или инициатива на потребителя
заобикаля поставеният максимален праг на неустойка от размера на три месечни
абонаментни такси за физически лица, както и представлява уговорка във вреда на
потребителя, която накърнява добрите нрави и води до съществено неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя, като задължава потребителя при
неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или
неустойка. По същността си тази уговорка съставлява клаузи за неустойка, като същата има
обезщетителен характер, независимо от обстоятелството, че е посочена като отстъпка от
цените на абонаментите и крайните устройства. Правото за мобилния оператор да изисква
тези неустойки се поражда въз основа на надлежно предсрочно прекратен договор по вина
или инициатива на потребителя, т.е., на същото основание, на което се дължи и неустойката
в размер на три стандартни такси, за която бе установено, че липсва надлежно прекратяване
и поради това не се дължи. Уговарянето на посочения вид неустойка е договорено във вреда
на потребителя и не отговаря на изискването за добросъвестност.
Съдът намира, че уговорените по този начин неустойки за предсрочно прекратяване
излизат извън посочените по - горе функции на неустойката, създават условия за
неоснователно обогатяване на оператора и нарушават принципа за добросъвестност и
10
справедливост.
Предвид на горното, съдът намира, че претендираните неустойки са нищожни и не се
дължат. Същите са и неравноправни по смисъла на чл. 143, ал. 1 от ЗЗПотр.
Съгласно чл. 146, ал.1 ЗЗПотр., неравноправните клаузи са нищожни.
В обобщение, относно претендираните въз основа на договорите за мобилни услуги
неустойки, съдът намира, че исковете за неустойки същите следва да се отхвърлят изцяло.
Съдът приема, че следва да се отхвърлят следните искове:
1/ установителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника че дължи на ищеца сумата от 78,39 лв.
неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги (ДМУ) по вина на
потребителя,на основание чл.III.2, б“а“ от доп.споразумение от *** г.към договор за
мобилни услуги от *** г. за моб. номер, завършващ на последни три цифри „***“, за отчетен
период *** г.-*** г., посочени във фактура № *** г.;
2/ установителен иск по чл. 415, ал. 3 вр. ал.1, т. 2 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД за
признаване за установено спрямо ответника, че дължи да заплати на ищеца сумата от 43,21
лв., неустойка, в размер на разликата между стандартната цена на мобилно устройство (МУ)
***, съгласно ценовата листа към датата на сключване на договора и заплатената от
длъжника при предоставянето на устройството, на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответстваща на оставащия срок на договора, на
основание чл.Ш.2. , буква „б“ от Допълнително споразумение от *** година към Договор за
мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период ***
година - *** година, посочен във фактура *** година.
Относно разноските по чл. 81 от ГПК:
Относно разноските в исковото производство. Ищецът претендира направените по
настоящето дело разноски, както и тези по заповедното производство.
Ищецът претендира направените по настоящето дело разноски, както и тези по
заповедното производство.
По исковото производство ищецът е заплатил дължимите разноски в общ размер на
125 лв. за държавна такса.
Освен тях ищецът в исковата молба претендира и разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 480 лв., но не е представил писмен договор за правна помощ и
съдействие, съгласно който да се установи какъв размер на адвокатско възнаграждение е
платено за водене на исковото производство. По заповедното производство е приложено
единствено договор за правна помощ за изготвяне и подписване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение.
11
Ищецът не е представил списък на разноските по чл. 80 ГПК.
Общия размер на направените от ищеца разноски е 125 лв.
Ответникът не е направил разноски и не претендира такива по делото.
Относно разноските по чл. 78, ал.1 ГПК.
За предявените в общ размер на 250,07 лв. искове, ищецът е направил разноски в общ
размер от 125 лв.
Размерът на претендираното адвокатско възнаграждение, макар и да не е посочен от
ищеца, е определим, съгласно чл. 7, ал.2, т. 1 от наредбата и е в размер на 400 лв.
За уважения от съда иск в размер на 128,47 лв. се дължат съразмерно на него и на
основание чл. 78, ал.1 от ГПК, такива в размер от 77,06 лв. за държавни такси, поради което
искането за разноски за разликата над този размер следва да се отхвърли, както и за 400 лв.
адвокатско възнаграждение в размер на минималното по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/2004 г. на ВАС.
Относно разноските в заповедното производство.
Съгласно задължителната съдебна практика - т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС следва да се отхвърли претенцията на ищеца за
присъждане на разноските по заповедното производство, които са в общ размер на 25лв. за
ДТ и 480 лв. възнаграждение за юрисконсулт.
Пропорционално на уважените вземания следва да се присъдят разноски в общ
размер на 12,84 лв. за ДТ и 246,59 лв. за адвокатско възнаграждение и да се отхвърлят за
разликата до присъдените такива в размер на 25 лв. за държавна такса и 480 лв. за
адвокатско възнаграждение.
Поради непредставяне на списък на разноските ищецът няма право да иска изменение
на решението относно тях, съгл. чл. 80,изр. 2-ро ГПК.
На основание чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено на основание чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.124 от ГПК вр. чл.79 от
ЗЗД, спрямо М. Д. Т. с ЕГН: ********** и адрес: с. К., ул. ***, общ. К., обл. Ш., че
вземането на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., за сумата от 128,47 лв. (сто двадесет и осем лева
12
четиридесет и седем ст.), представляващи непогасени задължения Договор за мобилни
услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период *** година -
*** година, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на
Заповед за изпълнение № *** г. по ч.гр.д. № *** г. на НПРС – *** г. до окончателното
изплащане на сумата, СЪЩЕСТВУВА.
Отхвърля иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу М. Д. Т. с ЕГН:
********** и адрес: с. К., ул. ***, общ. К., обл. Ш., за признаване за установено
съществуването на вземането за сумата от 78,39 лв. (седемдесет и осем лева тридесет и девет
ст.), неустойка за предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги (ДМУ) по вина на
потребителя,на основание чл.III.2, б“а“ от доп.споразумение от *** г.към договор за
мобилни услуги от *** г. за предпочетен номер ***за отчетен период *** г.-*** г., посочени
във фактура № *** г.
Отхвърля иска по чл. 415 от ГПК вр. Чл. 92 от ЗЗД на „Йеттел България” ЕАД, с 14 ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост
4“, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., срещу М. Д. Т. с ЕГН:
********** и адрес: с. К., ул. ***, общ. К., обл. Ш., за признаване за установено
съществуването на вземането за сумата 43,21 лв. (четиридесет и три лева двадесет и една
ст.), неустойка, в размер на разликата между стандартната цена на мобилно устройство (МУ)
***, съгласно ценовата листа към датата на сключване на договора и заплатената от
длъжника при предоставянето на устройството, на договора и заплатената от длъжника при
предоставянето на устройството, съответставаща на оставащия срок на договора, на
основание чл.Ш.2., буква „б“ от Допълнително споразумение от *** година към Договор за
мобилни услуги от *** година за предпочетен номер ***, формирани в отчетен период ***
година - *** година, посочен във фактура *** година.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК М. Д. Т. с ЕГН: ********** и адрес: с. К., ул.
***, общ. К., обл. Ш., ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк
София, сграда 6, представлявано от Д.К.К. и М.С., направените по делото разноски в размер
на 77,06 лв. (седемдесет и седем лева и шест ст.), като отхвърля искането за разноски до
поисканите 125,00 (сто двадесет и пет лева) за държавна такса, както и 400 лв. адвокатско
възнаграждение в размер на минималното по чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на ВАС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК вр. т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело №
4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, М. Д. Т. с ЕГН: ********** и адрес: с. К., ул. ***, общ. К., обл.
13
Ш., ДА ЗАПЛАТИ на „Йеттел България” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район „Младост“, ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сграда 6,
представлявано от Д.К.К. и М.С., сумата от ДТ от 12,84лв. (дванадесет лева осемдесет и
четири ст.), като отхвърля искането за разноски до размера на присъдените по заповедното
производство от 25 лв., както и да заплати за адвокатско възнаграждение от 246,59 лв.
(двеста четиридесет и шест лева петдесет и девет ст.), като отхвърля искането до размера на
присъдените 480 лв. по заповедното производство, съгласно Заповед за изпълнение № ***
по ч.гр.д. № ***г. на НПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Ш. в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
На основание чл. 7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ ***г. на НПРС.
Съдия при Районен съд – Нови Пазар: _______________________
14