Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260076/01.03.2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският окръжен
съд, гражданска колегия, в открито съдебно заседание на десети февруари двехиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
ТОДОР ХАДЖИЕВ
при секретаря Г.К. като разгледа докладваното от
съдия Т. Хаджиев в. гр. д. № 5 по описа за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба на „Фокс Истейтс
Бългерия“ ООД против
Решение № 260038/ 21.10.2020 г. по гр. д. № 1405/ 2019 на РС - Харманли, с което са отхвърлени предявените против „Рони“
ЕООД искове с правно основание чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, от които 18 776 лв., по иска по чл. 79, ал. 1, вр. чл. 286 ЗЗД,
представляваща възнаграждение по сключения договор за поръчка от 21.12.2018 г.,
както и 8261. 44 лв. по иска по чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
В жалбата се правят
оплаквания за необоснованост и незаконосъобразност на решението, като се излагат подробни
доводи за основателност на исковете. Жалбоподателят иска да се отмени решението,
вместо което се постанови ново, с което да се уважат предявените искове.
Въззиваемият „Рони“ ЕООД чрез
пълномощника си оспорва жалбата.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства по отделно и в съвкупност във връзка с доводите на страните
констатира
следното от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна и против акт,
подлежащ на въззивно обжалване, поради което е допустима.
„Фокс Истейтс Бългерия“ ООД е предявил против „Рони“
ЕООД кумулативно съединени искове по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18 776
лв., представляваща възнаграждение по сключения договор за поръчка от
21.12.2018 г., и по чл. 92, ал. 1 ЗЗД за сумата от 8261. 44 лв. – неустойка за
забава.
Претендираното от
ищеца вземане за сумата от 18 776 лв. произтича от сключения между страните договор от 21.12.2018
г., наименован Договор за поръчка, и представлява възнаграждение за осъществено
посредничество за закупуване и/ или наемане на недвижим имот от ответника.
Въпреки че договорът е именован Договор за поръчка, всъщност по правния си характер
представлява договор за посредничество, тъй като има за предмет постигането на
определен резултат, а именно свързване на страните и сключване на договор за
покупко – продажба или наем на недвижим имот. В т. 1 е посочен начина на
изпълнението на задължението за посредничество: чрез събиране и предоставяне на
информация за предлаганите за продажба или наем недвижими имоти, извършване на
огледи, преговори между продавача и възложителя. Според т. 4 поръчката е
изпълнена, когато между продавача и доверителя е сключен предварителен или
окончателен договор, за което довереникът има право на възнаграждение, посочено
в т. 3 на протокола за оглед (т. 5).
Основание за изплащане на
възнаграждение е наличието на причинна връзка между извършените от посредника
действия и сключването на договора. Такава е налице, когато извършването на
посочените в договора посреднически действия реално са довели до свързване на
страните и сключване на договор, като е без значение за отношенията между
посредника и възложителя – купувач дали посредникът е бил натоварен от
продавача да търси клиенти. Същественото е договорът да е сключен именно поради
свързването на страните по него.
За възникване правото на
възнаграждение не е необходимо посредникът да е участвал непосредствено в преговорите.
Достатъчно е да е свързал страните по договора. В този смисъл е клаузата по т.
7 от договора, според която дори възложителят впоследствие да се е отказал от услугите
на посредника и сам е провел преговорите с купувача той дължи уговореното
възнаграждение на посредника.
По настоящето дело е спорен
въпросът дали сключването на договора за покупко – продажба с НА № 14, т. III, рег. № 14478, д. № 388 от
07.11.2019 г. между продавача „БГ ФРЕЙТ“ ЕООД и купувача „Рони“ ЕООД е станало
благодарение действията на ищеца да уведоми и запознае ответника с предлагания
от продавача имот. Видно от обратната страна на сключения на 21.12.2018 г.
договор за посредничество на същата дата е извършен оглед на процесния магазин,
находящ се на ул. ***. Протоколът за оглед е подписан от управителя на
ответното дружество С.А.С., чийто подпис е потвърден от приетата пред районния
съд съдебно – графологична експертиза. Протоколът за оглед има характера на
частен свидетелстващ документ и предвид положения от ответната страна подпис
разполага с материална доказателствена сила за удостоверените в него факти. В
тази насока са и показанията на св. С.А. – служител в ищцовото дружество към
онзи момент, която лично е завела управителя на ответното дружество да го
разгледа. Обстоятелството, че от името на ищцовото дружество протоколът е
подписан от друго лице по никакъв начин не е в състояние да опровергае факта на
извършения оглед. Според св. С.А. от името на „Фокс Истейтс Бългерия“ ООД подписът е положен от З.Ц.,
която е упълномощена да представлява дружеството.
Настоящата инстанция не възприема
поддържаната от ответника теза, че е получил информация за предлагания имот от
друго лице. В нейна подкрепа са
показанията на св. Т.И. – управител на дружеството – продавач, и св. В.З., които съдът не кредитира, тъй като
между тях са налице съществени противоречия, които сериозно разколебават
истинността им. На първо място св. Т.И. твърди, че още в деня на закупуване на
магазина на 01.11.2018 г. случайно видял св. В.З., на когото споделил, че има
намерение да го продаде или отдаде под наем, докато св. В.З. първоначално сочи,
че видял св. Т.И. още преди да закупи магазина, а впоследствие, че когато се
видели, св. Т.И.вече имал наемател за него. На следващо място, св. Т.И. твърди,
че познава управителя на „Рони“ ЕООД С.С. отпреди 3 - 4 години, когато му
продал друг имот, а според св. В.З. той лично ги запознал. При преценка на
показанията на посочените свидетели следва да се има предвид, че те се намират
в договорни отношения с ответното дружество (св. Т.И. е продал два имота на
ответника, а св. В.З. е негов наемател), което ги мотивира да свидетелстват в
негова полза.
Наред с това са налице вътрешни
противоречия в показанията на св. Т.И. относно наличието на предходни взаимоотношения
с ищцовото дружество. От една страна твърди, че никога не е прибягвал до
услугите на „Фокс Истейтс Бългерия“ ООД за намиране на купувачи, а, от друга, сочи, че познава управителя на
ответното дружество по повод на предишна сделка между тях.
Показанията на св. Т.И. са в
противоречие с показанията на св. С.А., които съдът кредитира изцяло като
логични и последователни. Свидетелката сочи, че св. Т.И. потърсил съдействието
на ищцовото дружество за продажба на магазина и лично я завел да го види, за да
го предлага на техни клиенти. Първият клиент, на който го показала, бил С.С.,
когото познавала от предишни сделки и за който знаела, че търси имоти за
инвестиция. Завела го на оглед на 21.12.2018 г., който се заинтересувал от
цената, която вписали в изготвения протокол. Впоследствие се появил друг
клиент, който имал намерение да закупи магазина, но до сделка с него не се
стигнала, тъй като продавачът получил капаро за имота.
Анализът на посочените
доказателства сочи по категоричен начин, че ответникът е получил информация за
магазина от св. С.А. Ако управителят на ответното дружество е узнал за
процесния магазин от св. В.З., няма причина да търси съдействието на ищеца, да
сключва договор за посредничество и да отива на оглед. Ответникът е получил
информация за имота – местонахождение, площ, цена, собственост, от св. С.А.,
след което, за да избегне изплащането на уговореното възнаграждение, сам е
влязъл в контакт с продавача, платил е капаро и през ноември 2019 г. са
сключили окончателен договор. Ответникът е имал възможност сам да установи
връзка с продавача, тъй като и преди това е имал договорни отношения с него по
повод продажбата на друг имот.
От друга страна по делото се
установи, че между продавача „БГ ФРЕЙТ“ ЕООД и ищцовото дружество като
посредник на недвижими имоти са съществували трайни търговски отношения, в
който смисъл са показанията на св. С.А. Такива отношения са установени и по
повод продажбата на процесния магазин, независимо, че не са оформени в писмен
договор. Следва да се има предвид, че договорът за посредничество е неформален
договор и може да бъде сключен в устна форма. Той може да бъде както възмезден,
така и безвъзмезден, като интересът на посредника произтича от възможността да
получи възнаграждение от купувача по сключения с него договор за
посредничество. В случая св. Т.И. е потърсил съдействието на ищеца за намиране
на клиенти, лично е завел св. С.А. до магазина й и изпратил документите на
имота.
От изложеното се налага извод, че
ищцовото дружество е изпълнило точно задължението по сключения с ответника
договор за посредничество да намери подходящ за него обект за неговото
придобиване. Изолирането на посредника от преговорите между страните по
сделката и нейната подготовка не освобождава възложителя от плащане на възнаграждение,
след като посредникът е изпълнил задължението си по договора за намиране на
обект и свързване на възложителя със собственика. В този смисъл е и клаузата по
т. 7, според която доверителят дължи възнаграждение и при оттегляне на
поръчката.
Протоколът за оглед в частта, в
която е посочен размерът на дължимото възнаграждение от 18 776 лв., е част
от договора за посредничество, което възложителят дължи на посредника при
неговото изпълнение. В този смисъл предявеният иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за дължимото
по договора възнаграждение следва да се уважи изцяло.
Основателен при това положение е
и предявеният иск по чл. 92, ал. 1 ЗЗД. Според т. 5 от договора възнаграждението
за осъщественото посредничество става изискуемо със сключването на окончателен договор,
като при забава възложителя дължи неустойка в размер на 1% от дължимата сума за
всеки просрочен ден. За периода от 07.11.2019 г. до датата на подаване на
исковата молба на 27.12.2019 г. ответникът е в забава 44 дни, поради което
дължимата неустойка възлиза на 8 261. 44 лв.
Като не е съобразил изложеното и
е отхвърлил предявените искове, районният съд е постановил незаконосъобразен
съдебен акт, който следва да се отмени, вместо който се постанови нов, с който
същите се уважат изцяло.
С оглед изхода на делото ответникът
по иска „Рони“ ЕООД следва да заплати на ищеца „Фокс Истейтс Бългерия“ ООД направените по делото
разноски за ДТ и адвокатско възнаграждение общо в размер на 3872. 25 лв.
Мотивиран от
горното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Решение
№ 260038/ 21.10.2020 г. по гр. д. № 1405/ 2019 на РС - Харманли, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА „Рони“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Харманли, ул. „Христо Смирненски” № 102 да
заплати на „Фокс Истейтс
Бългерия“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Любен Каравелов” № 9б, ет.
2 сумата от 18 776 лв., представляваща възнаграждение
по Договор за поръчка от 21.12.2018 г., както и сумата 8 261. 44 лв. - неустойка по т. 5 от договора за периода 07.11.2019 г. – 27.12.2019
г.
ОСЪЖДА „Рони“ ЕООД да
заплати на „Фокс Истейтс
Бългерия“ ООД разноски
по делото в размер на 3872. 25 лв.
Решението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.