Р Е Ш
Е Н И Е
Номер № 260031/ 19.10. Година 2020 Град Стара Загора
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Старозагорският окръжен съд Втори наказателен състав
На 16 септември Година 2020
в публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТОНЬО ТОНЕВ
ЧЛЕНОВЕ:1.
МАРИАНА ХРИСТАКЕВА
2. ТАТЯНА ГЬОНЕВА
Секретар НАНКА КОЕВА
Прокурор МИТКО ИГНАТОВ
разгледа докладваното от съдията - докладчик ТОНЬО ТОНЕВ
ВНОХ дело №1112 по описа на съда за 2020 година
Производството е по Глава ХХІ от НПК.
Обжалвана е от
подсъдимия Г.Х. Георгиев, ЕГН **********, чрез адв.Р.Г. ***, присъда №69 от 03.06.2020 год. по НОХД
№3486/2019 год. по описа на Старозагорски районен съд, с която жалбоподателят е
признат за виновен затова, че на 04.03.2019 г. в с.Д., община
Стара Загора се заканил с убийство на К.С.Д.от с.село с думите „Ще ви избия! Ще
ви нарежа на парчета!“ и с действия – държал брадва, гледайки пострадалия, и това заканване би могло да възбуди основателен
страх за осъществяването му, поради което и на основание чл.144, ал.3 във
вр.ал.1 вр. чл.5 от НК е осъден на “лишаване от свобода” за срок от три години.
Със същата присъда съдът е признал подсъдимия Г.Х.Х. за виновен
в това, че на 04.03.2019 год. в с.Д., общ.Стара Загора, се заканил на Р.К.К.с убийство
с думите „Ще ви избия! Ще ви нарежа на парчета!“ и с действия - държал брадва, гледайки
пострадалата, и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването
му, поради което и на основание чл.144, ал.3 във връзка с ал.1 във връзка с чл.54
от НК и осъден на „лишаване от свобода” за срок от три години.
На основание чл.23, ал.1 от НК съдът е определил на подсъдимия
Г.Х.Х. едно общо наказание за деянията, предмет на присъдата, а именно най-тежкото от тях: лишаване
от свобода” за срок от три години.
Съдът на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на така определеното и наложено общо
най-тежко наказание на подсъдимия Г.Х.Х. за срок от четири години, считано от датата
на влизане в сила на присъдата.
С присъдата съдът е постановил на основание чл.92, ал.1 от НК принудително лечение на подсъдимия Г.Х.Х., страдащ от „Разстройство вследствие
употреба на алкохол. Синдром на зависимост. Заболяване в напреднал стадий”, в специализирано
противоалкохолно отделение в Държавна психиатрична болница гр.Раднево, като е задължил
Директора на ДПБ гр.Раднево в случай на промяна в състоянието на подсъдимия Г.Х.Х.,
налагаща прекратяване на постановената принудителна медицинска мярка по чл.92,
ал.1 от НК, незабавно да уведоми за това съда с цел прекратяване на принудителното
лекуване на основание чл.92, ал.5 от НК.
Според въззивната жалба присъдата е постановена в
нарушение на материалния и процесуалния закон, в противоречие на
доказателствените материали. Необосноваността на съдебния акт се дължи на това,
че част от свидетелите (С.и И.) не са преки очевидци, каквито са и
пристигналите по-късно на мястото на инцидента полицейски служители - свидетелите К.П.и Н.Н., а изцяло е
игнорирал показанията на свидетеля Х.Д.– баща на подсъдимия. В тази връзка(според
защитата), направените изводи са необосновани и неустановяващи по категоричен
начин главния факт по делото.
Искането на подс.Г. Х. и неговата защита е, да се отмени
обжалваната присъда и се постанови нова, с която подсъдимият бъде оправдан, а
наред с това се отмени и наложената принудителна медицинска мярка по чл.92 от НК.
В съдебно заседание жалбата се поддържа и от подсъдимия,
и от неговия защитник, докато становището на представителя на публичното
обвинение е присъдата като правилна и законосъобразна да се потвърди в
наказателноосъдителната част, а се отмени в частта, в която са наложени
принудителни медицински мерки „задължително лечение на подсъдимия от
алкохолизъм“, което искане съответства с изслушаната пред въззивния съдебен
състав комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
Въззивният съд, след като се запозна със събраните и
анализирани от районния съд доказателства прие, че направените от съда фактически
и правни изводи са правилни и законосъобразни.
Безспорно е установено, че подсъдимият Г.Х. и
пострадалите Р.К.и К.Д.живеят в с.Д., като имотите им били един срещу друг и ги
деляла улица. Отношенията им били обтегнати, поради честата злоупотреба с
алкохол от подсъдимия, който в пияно състояние многократно вдигал скандали и
отправял обиди и закани към съседите си.
На датата 04.03.2019г. свидетелите Р.К.и нейния син св.К.Д.били
в дома на свидетелката. Около 13.30 ч. подсъдимият от двора си, в който се
намирал, започнал да крещи и отправя закани към свидетелите Р.К.и Кр.Д., че ще
ги избие. След това се прибрал, взел брадва и с нея излязъл на двора. Държейки
брадвата в ръце и гледайки заплашително към свидетелите Р.К.и Кр.Д. подс.Г.Х.
крещял „Ще ви избия! Ще ви нарежа на парчета!“. Думите и действията на
подсъдимия накарали свид.Кр.Д. да подаде сигнал по телефон за спешни повиквания
112. От Първо РУ към ОД на МВР на място били изпратени служителите и свидетели К.П.и
Н.Н., на които свидетелите Р.К.и Кр.Д.
разказали за станалото. Полицейските служители се отправили към дома на
подсъдимия Г.Х., който през това време бил влязъл в къщата си. Когато бил
повикан от полицейските служители за изслушване и изясняване на случая,
подсъдимият Г.Х. излязъл навън и започнал пак да вика и крещи като обиждал
свидетелите Р.К.и Кр.Д. и то в присъствието на полицейските служители. На
последните им направило впечатление, че подсъдимият е във видимо нетрезво
състояние, тъй като лъхал на алкохол. Въпреки предупрежденията на полицаите
подсъдимият Г.Х. не преустановил невъздържаното си и агресивно поведение спрямо
свидетелите Р.К.и Кр.Д., за което е бил отведен в Първо РУ към ОД на МВР и
задържан по Закона за МВР.
На три страници от
мотивите(с.3-с.5) към присъдата първоинстанционният съд е направил всестранен анализ на събраните
доказателства и обосновано е стигнал до извода за категорична установеност и
доказаност на приетата фактическа обстановка. Съдът е обосновал в тази част на
мотивите (стр.5) и защо не дава вяра на
показанията на св.Х.Х. - баща на подсъдимия Г.Х., както и обясненията на самия
подсъдим. Тъй като мотивите в тази им част са пълни от към обосноваване и
извеждане на заключение, окръжният съд не намира за необходимо да преповтаря
съображенията на първоинстанционния съд. При приетата фактическа обстановка е
законосъобразна и правната квалификация на деянията, т.е. правилно е приложен и
материалния закон – чл.144,ал.3 вр.ал.1 НК.
При определяне вида и размера на наказанията, съдът
добросъвестно и коректно е отчел смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства и правилно е приел наличие на баланс на смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства и в тази връзка
определеното наказание „три години“ е в рамките на средния размер и за
двете престъпления,т.е. определено е правилно. Съдът законосъобразно е приложил
разпоредбата на чл.23, ал.1 от НК,
групирайки двете наказания и определяйки едно общо наказание – най-тежкото
- лишаване от свобода за срок от три години, изпълнението на което, предвид
чистото минало и възможността целите на наказанието да бъдат постигнати без
реално изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, на основание чл.66, ал.1
от НК отложил изпълнението на присъдата
за срок от четири години, считано от датата на влизане на присъдата в сила.
Районният съд, на основание чл.92, ал.1 от НК, е постановил принудително лечение на подс.Г.Х.,
поради това, че същият страда от „Разстройство, вследствие употреба на алкохол.
Синдром на зависимост. Заболяване в напреднал стадий“, което е съобразено със
заключението на приетата комплексна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза.
Въззивната инстанция, във връзка с представено от
защитата заключение на „частна“ съдебно-психиатрична експертиза, назначи
комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза от вещите лица
изготвили заключение пред първоинстанционния съд, предвид настъпили нови
обстоятелства, които не са били предмет на обсъждане при първоначалното
изследване на подсъдимия. Според заключението на тази експертиза, вещите лица
д-р Д. и Кр.Л. считат, че към момента на освидетелстване (25.08.2020 г.)
здравословното състояние на Г.Х. не представлява опасност за себе си и за
останалите и на този етап не се нуждае от болнични грижи и лечение. В тази връзка окръжният съд счита, че присъдата, в тази й част, като неправилна и
необоснована, предвид последното заключение на вещите лица, следва да се
отмени.
Едновременно с това, на подсъдимия Г. Х., като признат за
виновен по обвинението за извършено престъпление по чл.144,ал.3,вр.ал.1 НК, следва
да се възложат и допълнително направените разноски, наред с разноските
определени от първата инстанция. Новите разноски са свързани с възнаграждението
на вещите лица за изслушаното и прието заключение на комплексната съдебно-психиатрична
и психологична експертиза, които са в размер на
688,80 лв. и които трябва да се заплатят от подс.Г.Х.Х. по сметката на
Окръжен съд Стара Загора.
При цялостната проверка на присъдата съдът не намира
основание за изменение или отмяна на същата в наказателно-осъдителната част,
поради което и следва да се потвърди.
Водим от гореизложеното въззивната жалба се явява неоснователна,
поради което и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 и чл. 189, ал.3 от НПК,
окръжният съд
Р
Е Ш И :
ПОТВРЪДЖАВА присъда №69 от 03.06.2020 год. по НОХД №3486/2019
год. по описа на Старозагорски районен съд в наказателно- осъдителната част и в
частта свързана с направените разноски по досъдебното производство и в
съдебното производство пред Районен съд гр.Стара Загора.
ОТМЕНЯ присъда №69
от 03.06.2020 год. по НОХД №3486/2019 год. по описа на Старозагорски районен съд
в частта, в която на основание чл.92, ал.1 от НК е постановено принудително
лечение на подсъдимия Г.Х.Х., ЕГН ********** в специализирано противоалкохолно
отделение в Държавна психиатрична болница гр.Раднево.
ОСЪЖДА подсъдимия Г.Х.Х., ЕГН ********** да заплати по сметка
на Окръжен съд – Стара Загора, сумата в размер на 688,80 лв., представляваща изплатено
възнаграждение за изготвена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза
пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.