М О
Т И В
И :
Производството е по реда на глава 28
от НПК.
Обвинението срещу В.Я.В. е по чл.191 ал.1 от НК за
това, че за времето от 25.11.2016г. до 07.07.2017г., в село П., общ.Г., като
пълнолетен, без да е сключил брак, заживял съпружески с лице от женски пол,
ненавършило 16 годишна възраст- И. Б. М., ЕГН **********.
В с.з. нарушителят В. се признава за виновен, а представителя
на РП-Казанлък поддържа обвинението срещу него и постановлението за
освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
От събраните по делото доказателства, установени с копие на
удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №0399 от
02.03.2017г., декларация до директора на Дирекция „Социално подпомагане“ гр.Г.,
декларация и с показанията на свидетелите М., М. и А.,
кореспондиращи изцяло помежду си и с обясненията на нарушителя в с.з., преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установена по безспорен начин
следната фактическа обстановка: В.Я.В. и И. Б. М. се запознали през лятото на
2015г.,тъй като и двамата имали роднини в град Н.. Много бързо между двамата се зародило близко
приятелство, което прераснало в по-силни чувства. Първоначално В. и свидетелката
се срещали тайно, понеже се притеснявали, че семействата им няма да одобрят
връзката им, поради това, че и двамата били много млади- първият от тях не бил
навършил пълнолетие, а пострадалата нямала навършени 14 години. След няколко
седмици обаче, на неустановена с точност дата през месец август 2015г., двамата
решили да заживеят заедно. Към този момент непълнолетната възраст на
свидетелката М., била известна на В.. Последният към този момент също не бил
навършил пълнолетие. Въпреки младата им възраст, както родителите на М., така и тези на В., се съгласили и
разрешили двамата да заживеят в дома на нарушителя, находящ се в село П., общ.Г..
Това се реализирало с оглед обичаите сред ромската общност за започване ранни
незаконни съжителства.
Пострадалата М. навършила 14-годишна възраст
на 07.01.2016г., а нарушителя В. навършил пълнолетие на 25.11.2016г. от което
следва, че именно тази дата се явява и началният такъв на осъществяване на процесното
престъпно деяние по отношение на непълнолетната. Незаконното съжителство на
двамата продължавало и към 07.07.2017г., когато В. бил привлечен в качеството
му на обвиняем по реда на НПК.
Междувременно,
пострадалата забременяла и прекъснала училище, като на 28.02.2017г. се родило
общото им дете З., което не било припознато от нарушителя.
Предвид изложеното съдът намира, че нарушителя, от
обективна и от субективна страна, е осъществил състава на чл.191 ал.1 от НК. От субективна страна същият
е извършил деянието при форма на вината пряк умисъл- съзнавал е
общественоопасния характер на деянието, предвиждал е общественоопасните му
последици и е искал тяхното настъпване.Горното се обективира от съзнателните му
и целенасочени действия по реализирането му.
Поради
изложеното настоящият съд счита, че следва да признае В.Я.В. за виновен по
повдигнатото му обвинение. По отношение на същия са налице основанията за
прилагане на разпоредбата на чл.78а от НК, а именно:
1.Извършителят на
престъплението е роден на ***г., т.е. същият е пълнолетен.
2.За
престъпление по член 191 ал.1 от НК се предвиждат
наказания лишаване от свобода до 2 години или пробация, както и обществено порицание.
3.Деецът
не е осъждан за престъпления от общ характер
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на раздел ІV на
глава VІІІ от НК.
4.От
престъплението не са причинени
имуществени вреди.
Предвид
горното съдът намира, че следва да освободи В.Я.В. от наказателна отговорност и
да му наложи административно наказание, идентично по размер с предвиденото в
закона минимално такова, а именно- глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева.
Воден от горните мотиви съдът постанови решението
си.
Районен
съдия: