Р Е Ш Е Н И Е
№ 1200
гр. Пловдив,
23.06.2022 год.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ПЛОВДИВ, ХХIІ състав, в открито заседание на двадесет и шести май през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : АНЕЛИЯ ХАРИТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ПАСКОВ
МАРИЯ НИКОЛОВА
при секретаря
Севдалина Дункова и участието на прокурора Иляна Джубелиева, като разгледа докладваното от съдия Николова КАД № 801 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по подадени касационни
жалби от от адв. В.С., като пълномощник на Ю.М.М. и от Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София, чрез ст.юриск. Ч., против
Решение №160 от 02.02.2022г., постановено по административно дело № 1763/2021
г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на Ю.М.М., сумата от 5560,00 /пет
хиляди и петстотин и шестдесет/ лева представляваща
обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС за периода от
26.07.2019г. до 22.06.2021година, както и законовата лихва върху тази сума,
считано от 28.06.2021г. /датата на предявяване на исковата молба в съда/, до
окончателното изплащане на сумата, като в останалата част исковата претенция е
отхвърлена до пълния й размер от 100000.00 /сто хиляди/ лева като
неоснователна. Със същото решение Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София е осъдена да заплати разноски по делото в полза на Ю.М.М..
В касационната жалба, подадена от адв. С.
се твърди, че решението на Административен съд – Пловдив в отхвърлителната му
част е незаконосъобразно, необосновано и
постановено при съществени процесуални нарушения. Счита, че редовното пръскане
против дървеници и гризачи доказва, че тях постоянно ги има. Твърди, че условията
в ареста в Пловдив и в затвора през процесния период са ноторни от докладите на
омбудсмана и от практиката на ПАС, както и от практиката на ЕСПЧ. Излага
доводи, че М. е държан в пренаселени килии (под 3 кв.м. нетна площ), без
постоянен достъп до санитарен възел и постоянно течаща топла и студена вода,
като през зимата е много студена, а през лятото топло и задушно. Твърди се
наличие на влага и мухъл в килиите, както и че в ареста и затвора няма условия
за раздвижване, липсва чист въздух и естествена светлина. Моли съда при
преценката на нетната площ да се ръководи от пилотното решение „Н. и други
срещу България“, а при преценката за размера на обезщетението от актуалната
практика на ЕСПЧ – делото „И. и други срещу България“ и други решения обявени
от месец юни миналата година.
С касационната жалба, подадена от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени доводи, че
решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано.
Посочено е, че в действителност е установена известна пренаселеност в част от
спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по
коридорите и престой на открито, като в тази връзка е посочено, че в светлата
част на денонощието помещенията не се заключват. Изложени са доводи, че
спалните помещения, в които е пребивавал ищеца са снабдени с тоалетна и течаща
вода. На следващо място се сочи, че килиите, коридорите и сервизните помещения
се почистват ежедневно от лишените от свобода, както и че са представени
множество протоколи за ДДД обработки, свидетелстващи за полагани грижи в
борбата с насекоми и гризачи. Твърди се, че по делото не са доказани реално
претърпени вреди, които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН в
частност затвора в Пловдив. Изложени са доводи, че затворите са пенитенциарни
заведения, поради което не бива да се очаква от тях удовлетворяване на
индивидуалните битови навици и предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди
се, че липсва настъпила вреда, както и че не са установени факти и
обстоятелства, обосноваващи наличие на причинно-следствена връзка между
конкретно изразено бездействие от страна на административния орган, в резултат
на което да са причинени неимуществени вреди. Иска се от съда да отмени оспореното решение в
осъдителната му част, респективно да постанови ново, с което да отхвърли
претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта му, с която ГДИН
е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лв. до присъдения размер от 5560
лв.
В съдебно заседание страните
не се явяват, не се представляват. В постъпила по делото писмена защита, адв.С.
поддържа жалбата и оспорва жалбата на ГДИН.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив изразява становище, че решението е правилно и законосъобразно,
а жалбите неоснователни.
Настоящият съдебен състав на Административен съд Пловдив,
приема, че касационните жалби са подадени в срок от надлежни страни, поради
което са процесуално допустими.
Разгледани по същество са неоснователни.
Производството пред
Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена от Ю.М.М.
против Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" за заплащане на
обезщетение в общ размер на 100 000 лева, ведно със законната лихва, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане, за причинени
на М. неимуществени вреди, изразяващи се в унижение,
срам, чувство на безпомощност, болки и страдания за периодите от 01.12.2016г.
до 01.05.2017г. (в Следствен арест-Пловдив) и от 01.05.2017г до 22.06.2021г. (в
Затвора в гр.Пловдив), в
резултат на поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието „Лишаване от свобода“ в Затвор – Пловдив и мярка за неотклонение
„задържане под стража“ в Арест – Пловдив. Претърпените неимуществени вреди се
изразявали в: липса на достатъчно жилищна площ (пренаселеност на килиите –
„падат се под 3 кв.м. нетна площ на човек“); липса на санитарен възел и течаща топла и студена вода; слабо
осветление, довело до намаляване на зрението му; липса на достъпна медицинска
помощ, увреждане на здравето му поради настъпило заболяване дископатия; липса
на разходки; нерегламентирано работно време, изразило се в работа за повече от
8 часа труд и при намален състав за нейното изпълнение.
С оглед обстоятелствата, изложени в исковата
молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, след приложението
на чл. 284, ал. 3 от
ЗИНЗС, съдът е събрал относимите към предмета на спора доказателства, изяснил е
фактическата обстановка, като въз основа на установените по делото факти, при
обсъждане доводите на страните е направил своите правни изводи. Съдът се е
произнесъл по всяко от изложените в исковата молба твърдения.
След преценка на
всички събрани по делото доказателства съдът е направил извод, че на ищеца е
дължимо обезщетение за неимуществени вреди за времето от 26.07.2019г. до
22.06.2021г., причинени от нарушение на разпоредбата на чл.43 ал.4 ЗИНЗС, относно
изискването минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от
свобода да не е по-малка от 4 кв. м. В тази връзка в мотивите на съдебния акт е
посочено, че незаконосъобразните действия са се изразили в настаняването в килиите
на повече на брой лица, отколкото е капацитета на спалното помещение, като фактът
на обитаване на пренаселени килии е достатъчен, за да се приеме, че в този
период от време, администрацията е поставила изтърпяващия наказание ищец в
неблагоприятно положение по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС. Така според
първата инстанция в тази си част исковата молба е явява основателна, доказана и
обоснована. Пак в тази връзка първоинстанционният съд е изложил, че и при
престоя на ищеца в Затвора гр.Пловдив за периода 16.06.2019г. до
26.07.2019г. същият е бил настанен в спално помещение, в което
броят на лицата не е надвишавал капацитета му от 6 човека, с което му е била
осигурена минималната жизнена площ съгласно изискванията на чл.43 ал.4 ЗИНЗС,
като молбата му и в тази си част е неоснователна, необоснована и недоказана.
По отношение на твърдените от ищеца
неимуществени вреди в периода на престоя му в Следствен арест-Пловдив, свързани
с пренаселеност на спалните помещения и нарушение на чл.3 ал.2 ЗИНЗС, първоинстанционният
съд е приел, че исковата молба в тази част е неоснователна, като в тази връзка
са изложени мотиви, че по делото е установено, че спалното помещение в Арест
–Пловдив е конструирано по начин, при който настанените лица да имат жизнена
площ от минимум 4кв.м. за всеки един от тях, като помещенията са разполагали
със санитарен възел и постоянно течаща студена и топла вода, като е осигурено
отопление, пряк достъп на дневна светлина и възможност за проветряване. Позовавайки
се на събраните по делото доказателства е направен извод, че помещенията в
ареста са с отлични хигиенни условия, както и че редовно е извършвана ДДД
обработка. По отношение на медицинската помощ е направен извод, че е достъпна и
осигурявана своевременно.
По
отношение на липса
на отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е
приел, че
иска се явява неоснователен, необоснован и недоказан, доколкото по делото е
установено, че спалните помещения са разполагали със санитарен възел и
постоянно течаща студена вода, като е осигурено отопление, осветяемост и пряк
достъп на дневна светлина, както и възможност за проветряване. Що се отнася до
хигиенните условия в помещенията съдът е направил извод, че същите са лоши, но
е изтъкнал, че хигиената в спалните помещения и намиращите се в тях санитарни
помещения изцяло зависят от личните усилия на лишените от свобода, които се
грижат за почистването.
Съдът подробно е обсъдил и възраженията
на ищеца свързани с наличието на дървеници, хлебарки и гризачи, като е обсъдил
представените протоколи за извършени услуги по дезинфекция и дезинсекция (ДДД
обработка).
По отношение на медицинското обслужване,
съдът е приел, че медицинската помощ е достъпна и осигурявана своевременно,
като по делото е установено, че ищецът е имал здравословен проблем през
разглеждания период, когато е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, но е направил
извод, че на М. е било оказано медицинско обслужване и достъп до специализирано
медицинско лечение.
Подробни
съображения съдът е изложил и по отношение на твърдението на М. за трудовата му
дейност, като са изложени мотиви, че трудовата дейност е била строго
регламентирана, като дължимият брой часове е бил стриктно контролиран и отчитан
и не се установява полагане на извънреден труд. Поради тази причина искът и в
тази част е приет за неоснователен.
Първоинстанционния
съд е направил извод, че предявения иск е
частично доказан по основание, като е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на служителите на ГД „Изпълнение на
наказанията“ само по отношение на пренаселеността в килиите за периода от 26.07.2019г.
до посочената от ищеца дата 22.06.2021г. (или 695 дни). По
отношение размера на обезщетението, съдът е мотивирал решението си по
справедливост е приел исковата претенция за претърпени неимуществени вреди за
частично доказана и по размер, като е посочил, че същата следва да бъде уважена
до размера от 5560 лева и е отхвърлил иска за разликата до пълния предявен
размер от 100 000 лева. Уважена е и претенция
за присъждане на законната лихва върху главницата, считано от 28.06.2021г. –
датата на предявяване на исковата молба, до окончателното изплащане на сумата.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
В съответствие със събраните
по делото доказателства, правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел,
че исковата претенция на Ю.М. се явява доказана по отношение на пренаселеността
в килиите за част от исковия период, а именно от 26.07.2019г.
до 22.06.2021г., в който период М. ***. В останалата й
част, правилно съдът е приел исковата претенция за недоказана.
Първоинстанционният съд обективно е установил
фактическите обстоятелства, въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, които са правилно ценени и анализирани. Оспореното решение е
мотивирано с подробно изложена фактическа
обстановка и обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е
възражението за необоснованост на
оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване,
необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия,
бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат
чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или бездействия на
техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна
дейност. Според чл.284 ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1 настъпването на
неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В случая безспорно е
установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно жилищната площ на
помещенията, в които е бил М. в периода от
26.07.2019г. до
22.06.2021г. в затвора в Пловдив. В тази връзка неоснователни се явяват
доводите на касационния жалбоподател ГДИН, че пренаселеността в част от
спалните помещения се компенсира с възможността за раздвижване по коридорите и
останалите помещения. Такова компенсиране на площта не е предвидено нито в
стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е
касационният довод на ГДИН, за недоказаност на претърпените вреди от
бездействието на ГДИН за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., тъй
като съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на пренаселеността на килиите в затвора Пловдив. Тези условия са несъответни на
минималните критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените
на администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на минимална жилищна площ за периода от
26.07.2019г. до
22.06.2021г., несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Що се отнася до твърдението
на касатора ГДИН, че затворите са пенитенциарни заведения и не бива да се
очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и предпочитания
на всеки от тях, съдът намира за необходимо да отбележи, че в случая се касае
за минимални битови условия и минимална жилищна площ, които следва да са налице
за всички лишени от свобода, и които условия трябва да са такива, че да не
създават предпоставки за увреждане на психическото здраве на лишените от
свобода и да не създават предпоставка за уронване на човешкото им достойнство. Случаят
не касае някакви специални предпочитания на М..
Пак в тази връзка следва да
се отбележи, че ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на други основания и намеса
от страна на властите в упражняването на дейността им. Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на държавата
предвидена в закон или е необходима в интерес на националната и обществената
сигурност или икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на
безредици и престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и
свободите на другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена,
но дори при прилагането на изключенията по §
2 на чл. 8 ЕКПЧ се
изисква съобразяване с принципа на пропорционалност при намесата в упражняване
на тези права и свободи. Задължение на всяка държава е да осигури нормални
условия за изтърпяване на наказаните с лишаване от свобода.
Неоснователно е и алтернативното искане на касационния
жалбоподател ГДИН за намаляване размера на присъденото обезщетение. Изводите на
съда за размера му, съответстват на правилната преценка на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към увреждането, от което се
претендират вреди, както и реалното им въздействие върху М., предвид условията
на пренаселеност в килиите в които е пребивавал в затвора Пловдив в периода от 26.07.2019г.
до 22.06.2021г. Размерът на така определеното от първа инстанция обезщетение е
съобразено и с времевата продължителност на пренаселеността на килиите в които
е бил настанен М. и е в съответствие с изведената от закона и дължима
справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая при
определяне размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката
на ЕСПЧ, като при спазване на принципите за справедливост е определил
обезщетението. Изложените в тази връзка мотиви на съда са подборни, обосновани
и правилни, и настоящия съдебен състав ги споделя изцяло.
Оспореното решение е
правилно и в частта, с която искът е отхвърлен. Мотивите за недоказаност на
твърденията на ищеца, относно лошите
хигиенни условия в килиите, наличие на хлебарки, дървеници и гризачи, липсата
на постоянен достъп до течаща топла и студена вода и санитарен възел в килиите,
както и нерегламентирано работно време,
изразило се в работа за повече от 8 часа труд, се споделят от настоящият състав. Въз основа на
събраните по делото доказателства, съдът е достигнал до правилни и обосновани
изводи, които са подробни и задълбочени, поради което настоящия съдебен състав
с оглед разпоредбата на чл. 221, ал. 2 изр. последно от АПК не следва да ги
приповтаря.
За пълнота следва да се
отбележи, че оспореното решение е постановено и напълно при съобразяване
националната правна уредба, практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ.
При разглеждане на делото
първоинстанционният съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните
правила, които да налагат отмяната на решението му.
Решение № 160 от 02.02.2022г.,
постановено по административно дело № 1763/2021 г. по описа на Административен
съд - Пловдив следва да бъде оставено в сила, а касационните жалби като
неоснователни, следва да бъдат оставени без уважение.
При този изход на спора не следва да бъдат
присъждани разноски на страните по делото.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Пловдив, ХХIІ състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№ 160 от 02.02.2022г., постановено по административно дело № 1763/2021г. по
описа на Административен съд - Пловдив.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.