№ 510
гр. София, 21.01.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Б, в закрито заседание на
двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Теодора Анг. Карабашева
като разгледа докладваното от Станимира Иванова Въззивно гражданско
дело № 20211100509425 по описа за 2021 година
като разгледа докладваното от съдия Станимира Иванова гражданско дело
№ 9425 по описа за 2021г. на СГС, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 248 от ГПК (в сила от 01.03.2008г.).
Образувано е по молба вх.№ 34506/21.12.2021г. на Т.С. К. , с която е
поискала от съда да измени решението по делото в частта за разноските , с
която е осъдена да заплати 325лв. Посочила е, че ответник по делото бил
съдебният изпълнител, чиито действия се обжалвали и не следвало тя да бъде
осъждана да заплаща разноски по делото. Нямала логично обяснение защо
съдебният изпълнител не бил извършвал изпълнителни действия, не била
виждала молба от 11.12.2019г., което означавало, че е вмъкната
допълнително., за да се избегне перемпция.
Ответниците по молбата – етажните собственици на етажната
собственост на сграда в гр. София, ж.к. ******* в предоставения срок е
оспорили молбата. Навели са твърдения, че делото се развивало с участието
на Т.К., тя била страна по него и в нейна тежест следвало да се поставят
разноските.
Съдът, като обсъди доводите на страни и представените по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
С Решението по делото от 25.11.20201г. съдът е отменил
Постановление от 17.06.2021г. от по изпълнително дело №
20157880400037 по описа на ЧСИ, с което е прекратено изпълнителното дело
и присъединените към него изпълнителни дела № 20157880400038 и №
20157880400039 на основание на чл. 433, ал.1,т.8 от ГПК. ; оставил е без
разглеждане жалба вх. № 3444/06.07.2021г. по регистъра на ЧСИ М.К., рег.
1
№ 788 на КЧСИ, депозирана от взискателите по изпълнението –А.И. В. и
етажните собственици на етажната собственост на сграда в гр. София,
ж.к. ******* в частта срещу разпределение на суми по изпълнителното
дело по справка от 23.03.2021г. ; Т.С. К., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на етажните собственици на етажната собственост на сграда в гр.
София, ж.к. ******* на основание на чл. 81 вр. с чл. 78 от ГПК сумата от
общо 325лв. /триста двадесет и пет лева/, представляващи съдебни разноски
за производство пред СГС.
Приет е договор за правна помощ съдействие, съгласно който етажните
собственици на етажната собственост на сграда в гр. София, ж.к. ******* са
платили на адвокат сумата от 300лв. Те са платили и държавна такса от 25лв.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248 от ГПК в срока за обжалване, ако
решението е обжалваемо, а ако е окончателно – в едномесечен срок, страната
може да поиска от съда да допълни или измени решението в частта за
разноските. Тази разпоредба предоставя възможност на съда при сезиране от
страна по делото да допълни или измени решението си в частта му за
разноските, ако установи, че е пропуснал да се произнесе по разноските
съответно – че е допуснал грешки при изчисляването на размера на
разноските или е допуснал грешки при формиране на изводите си, въз основа
на които е изградил произнасянето си по отговорността за разноските.
Приложима е по аналогия и при прекратяване на делото.
С разпоредбата на чл. 248 от ГПК законодателят е предвидил две отделни
хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за
разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за
разноските. Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за
разноските. Разликата между двете хипотези е в това дали съдът е формирал
воля по отговорността при наличието на валидно сезиране с такова искане. В
хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по направеното искане за
разноските, е налице непълнота при формирането на волята на съда. Тази
непълнота може да се отстрани по реда на чл. 248, ал.1, пр. 1 от ГПК - по
искане за допълване на решението в частта за разноските, която възможност
е уредена от законодателя в отклонение от принципа на чл. 246 от ГПК. За да
се реализира тази възможност от страната не е нужно тя е да е представила
списък с разноските по чл. 80 от ГПК. Втората хипотеза на чл. 248, ал.1 от
ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, намира
приложение тогава, когато при валидно направено искане за присъждане на
разноски съдът е определил дължимите разноски с решението, но страната
твърди и иска решението в тази част да бъде коригирано в съответствие с
твърденията и за действително направените разноски от страната. При тази
хипотеза искането не е да се допълни решението като съдът се произнесе и по
отговорността за разноските, а е налице искане за изменение в размера на
2
вече присъденото. Списъка с разноски е процесуална предпоставка само за
упражняване на правото по чл. 248, ал.1, пр. 2 от ГПК- в частта за
изменение на решението в частта за разноските и то независимо че страната е
направила само един разход по делото. Липсата на списък на разноски води
до процесуална недопустимост на искането за изменение на решението по
реда на чл. 248 от ГПК в частта за разноските. Липсата на този списък, обаче,
не води до процесуална недопустимост на искането за допълване на
решението в частта за разноските по реда на чл. 248 от ГПК. Това е така,
защото разпоредбата на чл. 80 от ГПК е императивна и ограничителна,
същата визира единствено и само искането за изменението на решението в
частта за разноските, поради което и не може да се тълкува разширително.
При така възприето, съдът приема, че списък с разноските не е условие за
допустимост на молбата по чл. 248 от ГПК за допълване на решението в
частта за разноските. (В този смисъл т.2, т. 8, т. 9 Тълкувателно решение №
6/ 06.11.2013г. по тълк.дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС).
В конкретния случай молбата е подадена в предвидения от закона срок,
същата е за изменение на решението в частта за разноските поставени в
тежест на молителя-длъжник по издпълнението, поради което и за
допустимостта й не е нужно да е бил представен списък по чл. 80 от ГПК от
молителя. При така възприето съдът приема, че молбата е допустима.
Разгледана по същество молбата е неоснователна. По реда на чл. 78 от
ГПК се разпределят направените по делото разноски. Те се разпределят
между страните по делото с оглед изхода на делото. В случая страните по
делото са страните по изпълнителното дело. Частният съдебно изпълнител не
е страна по делото, независимо че негови актове се оспорват по делото. С
решението по делото е разрешен конкретен правен спор. Този правен спор е
между страните по изпълнителното дело, защото правните последици от
оспорените действията на съдебния изпълнител рефлектират в тяхната правна
сфера. При така възприето неоснователни са доводите на молителя, че
отговорността за разноски следва да се понесе от частния съдебен
изпълнител. Постановеното решение е окончателно и съобразно чл. 81 от
ГПК съдът е дължал разпределяне на отговорността за разноски по делото
при направено искане за същото от страна по делото. В случая не са се
следвали други действия, от които да зависи разпределяне на отговорността
за разноски, поради което и това разпределяне е извършено с решението по
делото, като тази отговорност е разпределена между страните по делото.
При така възприето съдът приема, че молбата е неоснователна и следва да
се остави без уважение.
Мотивиран от гореизложеното и на основание на чл. 248 от ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
3
ОТХВЪРЛЯ молба вх.№ 34506/21.12.2021г. на Т.С. К..
Определението е окончателно
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4