Р Е
Ш Е Н
И Е
№…………/…………07.2020
година,
гр.
Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и
девети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ
ИВАН СТОЙНОВ –МЛ.С.
при
участието на секретаря Петя Петрова
разгледа
докладваното от съдия Мая Недкова
въззивно
гражданско дело № 710 по описа на ВОС
за 2020 год.
за
да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл.259 и сл. ГПК.
Образувано е по
въззивна жалба вх. № 3457/15.01.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав
Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник срещу Решение № 5807 от
17.12.2019г., постановено по гр.дело № 11795/2019г. на Районен съд Варна,43
състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че С.Н.С., ЕГН: **********,
с адрес: *** НЕ ДЪЛЖИ на
въззивникът сумата от 8 901.46 лева (осем хиляди деветстотин и един лева
и четиридесет и шест стотинки) претендирани
от ответника по фактура № **********/09.07.2019г. за периода
04.04.2018г. - 03.04.2019г., представляваща стойността на начислена без
правно основание електроенергия за обект на потребление в гр. Бяла, ул.
„Росица" № 15, ВХ. ТП 8 РК1, клиентски № ********** и абонатен №
**********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В жалбата е изложено становище за
неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. В
жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и
необоснованост на обжалваното решение. Въззивникът намира извършената
корекционната процедура за законосъобразна на основание чл.34 ал.1 от ОУ на
ДПЕЕМ на „Електроразпределение Север“ АД,одобрени с Решение ОУ-060 на ДКЕВР на
07.11.2007г., изменени и допълнени с
Решение ДУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР, а
предявения иск за неоснователен.Твърди се,че се касае за реално потребена ел.
енергия , доказана с протоколът на
БИМ и заключението по СТхЕ, заплащането на която е дължимо от
абоната поради потребяването й на основание чл.200 ал.1 от ЗДД. Отправеното
искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с
което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в
производството съдебно – деловодни разноски.
В съдебно заседание въззивникът чрез
процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното
решение и да му се присъдят направените
по делото разноски.Прави възражение/в условията на евентуалност/ по чл. 78 ал.5
от ГПК.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за
неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за
правилно и
законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в
съдебното производство разноски.
В съдебно заседание по същество, чрез
процесуалния си представител, с писмена молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му
се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивникът, в случай че
същото надвишава минималния размер по
наредба № 1 от 2004г.
За да се
произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството по
делото е образувано по иск на С.Н.С., ЕГН: **********, с адрес: *** срещу
“Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, бул. „Владислав Варненчик” № 258 за приемане за
установено спрямо ответника, че ищецът не дължи на ответника сумата в
размер на 8 901.46 лева (осем хиляди
деветстотин и един лева и четиридесет и шест стотинки) претендирани от
ответника по фактура № **********/09.07.2019г. за периода 04.04.2018г.
- 03.04.2019г., представляваща стойността на начислена без правно основание
електроенергия за обект на потребление в гр. Бяла, ул. „Росица" № 15, ВХ.
ТП 8 РК1, клиентски № ********** и абонатен № **********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.
В исковата си молба ищецът твърди, че е
извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано
неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на
посочената сума. Излага се в исковата
молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и
не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството
електроенергия посочено в становището, периода на извършената корекция е
определен произволно, както и поради незаконосъобразността на предвидените в
ПИКЕЕ корекционни процедури. Твърди, че не е присъствал на нито един етап от
проверката , а е бил извикан накрая за да подпише протокола без разяснения по
него. Излагат се аргументи, че СТИ е тип „SMART“ с възможност за дистанционен отчет, както и
да се следи постоянно състоянието му. Моли за положително решение по предявения
иск и присъждане на разноски.
В срока по чл.131 от ГПК
е постъпил отговор от „Енерго-Про Продажби” АД, в който се оспорва иска като
неоснователен. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено
количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните
продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството
за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите
условия- чл.38 ал.2, вр.чл.37 ал.1 т.1 от ОУ на „Електроразпределение Север“
АД. За проверката е съставен констативен протокол, извършена е метрологична
експертиза, установяващи външна софтуерна намеса в тарифната схема на
електромера и наличие на преминала енергия на тарифа 1.8.3, след което е
изготвено становище за начисление на ел.енергия, поради което е начислена
процесната сума. Електрическата енергия натрупана в невизуализирания регистър е
реално доставена и потребена от абоната, който дължи заплащането й. Процесната
фактура е издадена след остойностяване на засечени показания по реален отчет,
поради което сумата се дължи на основание чл.38 ал.2, вр.чл.37 ал.1 т.1 от ОУ
на „Електроразпределение Север“ АД вр. чл. 200 ал.1 пр.1 от ЗЗД.
В
съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа
и правна страна, следното:
Жалбата,
инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно
легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което
е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно
разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е
валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на
отрицателните процесуални предпоставки.
По отношение
неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на
чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в
жалбата оплаквания.
От
събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е безспорно, че ищецът - въззиваем е потребител на
електрическа енергия за обект, находящ се в
в гр. Бяла,
ул. „Росица" № 15, ВХ. ТП 8 РК1, клиентски № ********** и абонатен №
**********.
От КП № 1701836/03.04.2019г.,
се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ, електромерът е демонтиран за
проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов. Същия е изготвен в
присъствието на абоната и подписан от
него.
Представен е по делото КП № 1206/25.06.2019г. на БИМ – РО
Русе, от който се установява, че при осъществяване на метеорологична експертиза
на процесното СТИ е констатирано преминала ел. енергия в регистър Т3 в размер
на 045679 кВч. В протокола е посочено, че електромера съответства на
метеорологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при
измерване на ел. енергия. Посочено е че СТИ не съответства на техническите
характеристики.
По делото е представено становище от 04.07.2019г., за
начисляване на корекция на ел. енергия за периода 04.04.2018г. - 03.04.2019г., начислени са 45679 кВТч, като е посочено, че корекцията е извършена на основание
софтуерен прочит на паметта на СТИ.
Изготвена е фактура № **********/09.07.2019г., на стойност 8 901.46 лева.
По делото е представен КП, от който е видно, че на 13.10.2015г.
процесното СТИ е монтирано на обекта на ищеца с нулеви показания на тарифи –дневна и нощна.
От заключението на приетата от ВРС съдебно –
техническата експертиза се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през
2015г., като метрологичната му годност е шест години. Натрупването в тарифа Т3 е резултат
на неправомерно софтуерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ. Процесният електромер не е включен в системата за дистанционно отчитане, поради
което не може да се установи началния момент на натрупване на показания в
тарифа Т3. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че след като при монтажа
показанията на тарифи Т1 и Т2 са нулеви,
то такива са и на останалите тарифи, т.к. СТИ е монтиран нов на обекта. Същия
разполага с пароли за достъп и защита от неправомерно вмешателство.
Съдът, след съвкупния анализ на
събраните по делото пред първа инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и
въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство,
очертани с жалбата, достигна до следните правни изводи:
По
предявения отрицателен установителен иск по реда на чл.124, ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е да докаже факта, от който произтича вземането му, а
именно, че в качеството му доставчик на електроенергия е доставил посоченото в
справката за корекция количество електроенергия, което не е отчетено поради
извършено неправомерно присъединяване към електроразпределителната мрежа или
неизправност на СТИ, че е извършена проверка изправността на електромера и е
използвана правилната съобразно одобрените и приети Общи условия методика за
корекция на сметката, съответстваща на доставената и потребена ел. енергия.
По
делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът,
където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа,
поради което ищецът има задължението да заплаща използваната ел. енергия.
Спорно е налице ли са предпоставките за
възникване на договорното право на ответника служебно да коригира сметка за ел.
енергия за минал период, като основание за платената му от ищеца сума.
Доколкото към дата на проверката 03.04.2019г.
чл.1 – 47 и чл. 52 – 56 от Правилата за измерване на количеството електрическа
енергия /обнародвани в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 год. в сила от 16.11.2013 год.,
изм. ДВ, бр. 15/14.05.2017 год. са отменени с Решение № 1500 от 06.02.2017г. на
ВАС по адм. д. № 2385/2016 г., 5-членен с-в, обн. ДВ, бр. 15/14.02.2017 год., а
с Решение № 2315 от 21.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 3879/2017г., обн. ДВ, бр.
97/23.11.2018 год.,са отменени и чл. 48 - 51 от ПИКЕЕ,ответното дружество/ в
отговора на исковата молба/ се позовава на Общите условия на ДПЕЕ на
дружеството „Е.ОН България Продажби”, с променено понастоящем наименование
“Енерго–Про Продажби” АД – Варна,одобрени с Решение ДУ-061 на ДКЕВР от
07.11.2007г., както и на ОУ на ДПЕЕЕМ на
„Електроразпределение Север“ АД,одобрени с Решение ДУ-060 на ДКЕВР на
07.11.2007г., изменени и допълнени с Решение ДУ-004/06.04.2009г. на ДКЕВР.
Същите следва да намерят приложение в отношенията между страните, тъй като
съобразно чл. 98а ЗЕ крайният снабдител продава електрическа енергия при
публично известни общи условия.
По въпроса относно наличие на основание за
извършване на корекцията по реда на ОУ е налице константната
съдебна практика на ВКС, последователно следвана, вкл. след приетите
изменения с ДВ бр.54/17.07.2012г. в ЗЕ,
приемаща клаузата от ОУ, регламентираща тази възможност за нищожна /в този
смисъл са напр. напр. Решение № 79/11.05.2011г. на ВКС, постановено по
т. д. № 582/2010 г., Решение № 189/11.04.2011г. на ВКС по т. д. № 39/2010г.,
Решение № 165/2009г. по г. д. № 103/2009г. на ВКС, Решение № 104/2010г. по т.
д. № 885/2009г., Решение № 29/15.07.11г. по т. д. № 225/10 г. на ВКС, ІІ т.о. и
др./ В същия смисъл е и Решение № 12/11.02.2013 год. по т. д. № 1080/2011 год.
на ВКС на РБ, Второ т. о. и много други, които настоящия състав изцяло споделя.
Тези решения на касационната инстанция са постановени след допускане до касационно
обжалване именно по въпроса дали едностранната корекция на сметки е допустима и
дали клаузите от ОУ, регламентиращи тази възможност са нищожни.
С оглед нищожността на клаузите на чл. 38 от
ОУ на ДПЕЕЕМ, въз основа на която е извършена корекцията на сметката за
потребена ел. енергия за минал период на
ищеца, съответно и нищожността на клаузите на чл. 24 и чл. 25 от ОУ на
ДПЕЕ, настоящия съдебен състав счита, че сумата от 80901.46 лева по фактура №
**********/09.07.2019г.,
е недължима от ищеца на ответното
дружество, на въведеното от него основание в отговора на исковата молба.
В хода на производството, ответника не е
представил доказателства, които при условията на пълно и главно доказване да обосноват
извода,че ответното дружество е доставило на ищеца и той е
потребил ел.енергия в размер на 45679 кВтч, съдържащата се в
регистър Т3, установена след софтуерното му
прочитане. Липсват данни за показанията на тарифа Т3/скрит регистър/ на
електромера към датата му на монтиране в обекта на ищеца. Съгласно заключението на вещото лице
и констатациите на БИМ, не може да се приеме за основателно възражението
на ответника, че показанията по тарифа Т3 са всъщност показания за ползвана от
ищеца дневна и нощна енергия. Настоящия съдебен състав не кредитира изявлението
на вещото лице, че след като при монтажа
СТИ е преминал проверка, стойностите на
останалите не визуализирани тарифи са били нулеви, доколкото същото не е
подкрепено с убедителни доказателства. Проверката чрез софтуерен продукт, дори формално
да е извършена в присъствието на абоната или негов представител, на практика го
лишава от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 от ПИКЕЕ. Следва да се
отбележи още, че съгласно чл. 120, ал.1 ЗЕ, СТИ е собственост
на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната
електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от
измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален
или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на
измервателната система. Следва да се има предвид, че абоната е битов, а е
отчетена енергия в регистър Т3, без по
делото да са представени данни електромерът му е отчитал
показания за върхова енергия по трета тарифа. В настоящия
случай ответника не е доказал кога натрупаната в скритата тарифа енергия е
доставена на абоната.
Поради изложеното, въззивната жалба е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Поради съвпадане на изводите на настоящата
инстанция с тези на ВРС, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода от делото, отправеното искане
и представените доказателства в полза на въззиваемия следва да се присъдят
разноски за настоящата инстанция в размер на 1136.00 лева – заплатено възнаграждение за един адвокат, съобразно представения
списък по чл.80 от ГПК. Възражението на въззивника по чл.78 ал.5 от ГПК съда
счита за неоснователно, с оглед претендираното и заплатено на процесуалния му
представител възнаграждение по същото производство в размер на 1550.00 лева без ДДС.
Мотивиран от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 5807 от 17.12.2019г., постановено по гр.дело №
11795/2019г. на Районен съд ****,43 състав.
ОСЪЖДА „Енерго-Про
Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул.
„Вл. Варненчик” № 258, „Варна Тауърс Г“ ДА
ЗАПЛАТИ на С.Н.С.,
ЕГН: **********, с адрес: ***, сумата от 1136.00 /хиляда сто тридесет и шест/ лева
– разноски за настоящата инстанция, съставляващи адвокатско възнаграждение,на основание чл.78 ал.1 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: