№ 2166
гр. София, 04.07.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-1, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Румяна Спасова
при участието на секретаря Славка Кр. Димитрова
като разгледа докладваното от Румяна Спасова Частно търговско дело №
20221100900762 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 679 ТЗ.
Образувано е по молба на „У.К.“ ЕООД, в качеството на кредитор на „**б.“ ЕООД
/н./ с искане да се отмени решение, взето от събрание на кредиторите, проведено на
15.04.2022 г. Счита, че решението на събранието на кредиторите, прието на 15.04.2022 г. е
незаконосъобразно и съществено ощетява част от кредиторите на „**б.“ ЕООД /н./. Посочва,
че съгласно протокол от 15.04.2022 г., изготвен в заседанието, проведено по т.д. №
8992/2016 г. на СРС, ТО, VI-2 състав бе прието решение окончателното възнаграждение на
синдика да е в размер на 15% от реализираната продажна цена на осребреното имущество на
проведения на 18.02.2022 г. търг с явно наддаване, за която цена е издадено постановление
за възлагане на недвижими имоти, като възнаграждението да е платимо с първата изготвена
от синдика сметка за разпределение. Счита, че приетото решение от 15.04.2022 г. е
незаконосъобразно, предвид недопускането до гласуване на кредитора Д.К.Р., представил
убедителни доказателства за съществуване на вземането си. Поддържа, че решението е
незаконосъобразно и поради обстоятелството, че искането за свикване на събрание на
кредиторите за определяне на окончателно възнаграждение на синдика е преждевременно,
доколкото последният не е извършил дължимите действия по издирване и уточняване на
имуществото на длъжника „**б.“ ЕООД /н./. Счита също така, че решението съществено
ощетява част от кредиторите. Посочва, че приетото от мажоритарните кредитори
окончателно възнаграждение възлиза на приблизително около 89 100 лева, при получаване
до момента текущо месечно възнаграждение в размер на 1 800 лева, считано от 09.06.2020 г.
и при липса на дейност на дружеството – длъжник. Видно от списъка на кредиторите,
приложен от синдика с молба от 30.03.2022 г. по т.д. № 8992/2016 г. на СРС, ТО, VI-2
състав, вземането на НАП е в размер на 81 261,32 лева, което вземане е в по-малък размер
от новогласуваното на 15.04.2022 г. окончателно възнаграждение на синдика Б.Т..
Поддържа, че е налице съществено ощетяване и на него като кредитор, тъй като, ако
окончателното възнаграждение на синдика бе в размер на предложения от 0,5% от
осребреното имущество и предвид високия размер на текущото му месечно възнаграждение,
1
то тогава сумата за разпределение за ред 8 би била в размер на 374 242,20 лева или би
получил с 39 128,83 лева повече. Предвид изложеното иска да се отмени оспореното
решение, взето на 15.04.2022 г. от събрание на кредиторите на „44 бит“ ЕООД като
незаконосъобразно и прието при съществено ощетяване на кредиторите.
Кредиторите на „**б.“ ЕООД /в несъстоятелност/ са уведомени за производството и
са призовани за съдебно заседание чрез публикация в Държавен вестник, брой 39 от
27.05.2022 г.
Със становище от 23.06.2022 г. кредиторът С.С.Т. оспорва изцяло искането на „У.К.“
ЕООД за отмяна на решенията на събранието на кредиторите на „**б.“ ЕООД, приети на
15.04.2022 г. по т.д. № 8992/2016 г. на СРС, ТО, VI-2 състав. Счита искането за
неоснователно. Твърди, че всички присъствали и гласували кредитори са такива от
одобрения от съда списък на кредиторите с приети вземания, като гласуването е точно с
размерите на приетите им вземания, за които е съставен обобщаващ списък от синдика.
Поддържа, че гласуването на решение за окончателното възнаграждение на синдика е
еднакво за всички кредитори и не поставя едни кредитори в различно положение спрямо
други. Счита, че определянето размера на окончателното възнаграждение на синдика е от
компетентността на общото събрание и е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на
съдебен контрол. Посочва, че проверката на решението на мнозинството би била в пряко
противоречие с оперативната самостоятелност на органа на кредиторите, в чиято
изключителна компетентност е да преценява доколко целесъобразно е всяко едно от
предложенията. Съответно и изявената воля на мнозинството по този въпрос е извън
контрола за законосъобразност, предмет на настоящото производство.
С молба от 27.06.2022 г. кредиторът „Бизнес Л.-**“ ЕООД оспорва искането на
„У.К.“ ЕООД за отмяна на решенията на събранието на кредиторите на „**б.“ ЕООД,
приети на 15.04.2022 г. Посочва, че вземанията на Д.Р. са изключени от списъка с приети
вземания с определение на съда по несъстоятелност от 15.04.2020 г. В искането за отмяна на
решенията на събранието на кредиторите не се сочат нови доказателства. Посочва, че при
липсата на нови и убедителни доказателства, правилно председателстващият събранието е
приел, че не е налице основание за допускането на Д.Р. до гласуване с неприетите вземания,
посочени в молбата от 07.04.2022 г., които са предмет на висящ пред ВКС исков процес и на
предстоящо разглеждане от редовната касационна инстанция в производство по съществото
на спора. Твърди, че решенията са взети с гласовете на кредитори, формиращи над 61% от
приетите вземания с право на глас. Счита за неоснователни твърденията на „У.К.“ ЕООД, че
решенията за определяне на окончателния размер на възнаграждението съществено
ощетявали част от кредиторите.
В проведеното първо редовно съдебно заседание подалият молбата кредитор „У.К.“
ЕООД поддържа искането.
Явилият се в съдебно заседание синдик Татарчев прави искане да се остави без
уважение молбата.
Съдът като обсъди доводите на страните и материалите по делото, намира за
установено следното:
С определение от 31.03.2022 г. по т.д. № 8992/2016 г. на СРС, ТО, VI-2, по два броя
искания от кредитори, съдът по несъстоятелността на „**б.“ ЕООД /н./ е свикал събрание на
кредиторите на 15.04.2022 г. от 14:45 ч. в залата, в която се провеждат заседанията на ТО,
VI-2 на СГС, с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 5 ТЗ, при точка единствена – Определяне на
размера на окончателното възнаграждение на синдика.
На 07.04.2022 г. пред съда по несъстоятелността е депозирана молба от Д.К.Р. с
искане да бъде включен в списъка на кредиторите с право на глас на събранието на
2
кредиторите по т.д. № 8992/2016 г. на СРС, ТО, VI-2. Становище от 14.04.2022 г. от
длъжника „**б.“ ЕООД /в несъстоятелност/ по направеното искане от Д.Р.. Заявление от
14.04.2022 г. от „Бизнес Л.-**“ ЕООД.
От извършена от съда справка в търговския регистър по партидата на дружеството
„**б.“ ЕООД /в несъстоятелност/, както и от приетите в настоящото производство
доказателства, е видно, че на 31.03.2022 г. е обявена покана за събрание на кредиторите,
насрочено за 15.04.2022 г., с дневен ред по чл. 677, ал. 1, т. 5 ТЗ – определяне на размера на
окончателното възнаграждение на синдика.
От представения заверен препис на протокола от събрание на кредиторите на „**б.“
ЕООД /в несъстоятелност/ се установява, че на събранието, проведено на 15.04.2022 г. са се
явили следните лица: синдикът Б.Т., представител на длъжника „**б.“ ЕООД, представител
на кредитора „Бизнес Л.-**“ ЕООД, представител на кредитора „П.Д. 1“ ЕООД.
Председателстващият събранието е докладвал постъпилата молба от Д.К.Р., с която на
основание чл. 673, ал. 3 ТЗ се прави искане на същия в качеството му на кредитор с
оспорено вземане в производството по несъстоятелност да бъде предоставено право да
гласува на събранието на кредиторите и постъпила молба от 07.04.2022 г. от кредитора
„У.К.“ ЕООД на основание чл. 673, ал. 3 ТЗ. След дадената възможност на явилите се страни
да изразят становище, съдът е намерил искането на кредитора с оспорено вземане Д.К.Р.,
което е заявено на 07.04.2022 г. по смисъла на чл. 673, ал. 3 ТЗ за допускането му до участие
и гласуване на събранието на кредиторите, за неоснователно и че не следва да се уважава.
След проведено разглеждане на точката от дневния ред и гласуване председателстващият
събранието е констатирал, че е налице успешно взето решение по предложението,
направено от С.С.Т. и „П.Д. 1“ ЕООД и в този смисъл е обявил на участващите кредитори,
че по точка единствена от дневния ред на свиканото събрание е взето следното решение:
Окончателното възнаграждение на настоящия синдик да е в размер на 15% от реализираната
продажна цена на осребреното имущество на проведения на 18.02.2022 г. търг с явно
наддаване, за която цена е издадено постановление за възлагане на недвижимите имоти, като
възнаграждението да е платимо с първата изготвена от синдика сметка за разпределение.
Отбелязано е, че за предложението са гласувани кредитори, притежаващи относителния дял
от 61,091066% от общия размер на приетите в производството по несъстоятелност на „**б.“
ЕООД /н./ вземания.
При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните
изводи:
В чл. 679, ал. 1 и ал. 2 ТЗ е уредена възможност за отмяна на решение на събрание на
кредиторите по съдебен ред по искане на длъжника или на кредитор, направено в 7-дневен
срок от провеждане на събранието, което се разглежда от друг състав на съда по
несъстоятелността. Решението на събранието на кредиторите може да се отмени, ако то е
незаконосъобразно или при съществено ощетяване на част от кредиторите.
В настоящото производство искане по чл. 679 ТЗ е заявено от кредитора „У.К.“
ЕООД в преклузивния 7-дневен срок от проведеното на 15.04.2022 г. събрание на
кредиторите на „**б.“ ЕООД /в несъстоятелност/, поради което е допустимо и следва да се
разгледа по същество.
Събранието на кредиторите на „**б.“ ЕООД /н./ е свикано от съда по
несъстоятелността по искане от 24.03.2022 г. от „П.Д. 1“ ЕООД и по искане от 30.03.2022 г.
от С.С.Т., като всеки един от двамата кредитори притежава повече от 1/5 от размера на
всички вземания, което е изрично констатирано в определението на съда по
несъстоятелността, постановено на 31.03.2022 г., с което е свикано процесното събрание на
кредиторите.
3
Установи се, че събранието на кредиторите на „**б.“ ЕООД /н./, проведено на
15.04.2022 г. е надлежно обявено в търговския регистър по партидата на дружеството, при
посочения от кредиторите дневен ред.
Предмет на проверка в настоящото производство е законосъобразността на взетото
решение от проведеното на 15.04.2022 г. събрание на кредиторите на „**б.“ ЕООД /н./, при
твърдения от молителя за неправилно недопускане до участие в събранието на Д.К.Р., както
и че взетото решение за определяне на окончателното възнаграждение е незаконосъобразно
и при съществено ощетяване на кредиторите.
Производството по чл. 679 ТЗ не е исково и с него не се разрешава материално-
правен спор, а е предвидено с цел осъществяване контрол за законосъобразност върху
решенията на събранието, респ. за предотвратяване същественото ощетяване на някои от
кредиторите с по-малки вземания. Този контрол се извършва от друг състав на съда по
несъстоятелността и има извънинстанционен характер. В този смисъл е практиката на
Върховния касационен съд: определение № 261 от 23.11.2016 г. по т.д. № 2285/2016 г. на
ВКС, І Т.О.; определение № 224 от 26.10.2016 г. по т.д. № 2063/2016 г. на ВКС, ІІ Т.О.;
определение № 82 от 17.02.2017 г. по ч.т.д. № 249/2017 г. на ВКС, ІІ Т.О.; определение №
142 от 16.03.2017 г. по ч.т.д. № 540/2017 г. на ВКС, ІІ Т.О. и др.
На първо място следва да се посочи, че решението, с което е оставено без уважение
искането на Д.К.Р. да бъде допуснат до участие и да гласува на събранието на кредиторите е
постановено при съобразяване приложимите норми и правила. В чл. 673, ал. 3 ТЗ е
предвидено, че съдът може да предостави право на глас на кредитор по чл. 637, ал. 3, ако в
подкрепа на вземането му са представени убедителни писмени доказателства, на кредитор с
неприето вземане, който е предявил иск по чл. 694, както и на кредитор с прието вземане,
срещу когото е предявен иск по чл. 694 за установяване несъществуване на вземането му.
Изрично в Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 03.12.2018 г. на ОСТК на ВКС в т. 2 е
прието, че предвиденото в чл. 673, ал. 3 ТЗ изискване за представяне на убедителни писмени
доказателства, за да бъде предоставено право на глас в събранието на кредиторите, се отнася
не само за кредиторите по чл. 637, ал. 3 ТЗ, но и за кредиторите със спорни /приети и
неприети/ вземания, по отношение на които е предявен иск по чл. 694, ал. 1 ТЗ. В
разглеждания случай председателстващият събранието изрично се е произнесъл по искането
на Д.К.Р. по смисъла на чл. 673, ал. 3 ТЗ и напълно обосновано е приел защо счита, че не са
представени убедителни писмени доказателства, които да мотивират различна преценка за
съществуване на вземанията на лицето, каквато съдът е направил, изключвайки с
определение от 15.04.2020 г. по т.д. № 8992/2016 г. на СРС, ТО, VI-2, постановено по чл. 692
ТЗ от списъка с приети вземания. Ето защо съдът намира, че събранието на кредиторите е
проведено с легитимираните кредитори с приети вземания и след преценка на съда за
недопускане до участие на лицето Д.К.Р. след произнасяне по чл. 673, ал. 3 ТЗ.
На второ място съдът намира, че решението, с което е прието окончателното
възнаграждение на настоящия синдик да е в размер на 15% от реализираната продажна цена
на осребреното имущество на проведения на 18.02.2022 г. търг с явно наддаване, за която
цена е издадено постановление за възлагане на недвижимите имоти, като възнаграждението
да е платимо с първата изготвена от синдика сметка за разпределение, е незаконосъобразно.
В правомощията на събранието на кредиторите, съгласно чл. 677, ал. 1, т. 5 ТЗ, е
определяне размера на текущото възнаграждение на синдика, неговото изменение, както и
размера на окончателното възнаграждение. Не се спори, че решението, с което е определен
размер на окончателно възнаграждение на синдика, е взето с необходимото мнозинство от
61,091066% от общия размер на приетите в производството по несъстоятелност на „**б.“
ЕООД вземания. Спорен е въпросът дали така приетото решение съществено ощетява част
4
от кредиторите в производството. Извън правомощията на съда в производството по чл. 679
ТЗ е да преценява целесъобразността на взетото от събранието на кредиторите решение, но
в предметния обхват се включва преценката дали решението ощетява пряко или създава
възможност за такова разместване на имуществени блага, при което една част от
кредиторите в производството биха били ощетени, като това ощетяване следва да бъде
съществено. В чл. 661, ал. 5 ТЗ е дадена възможност окончателното възнаграждение да може
да се определи и като процент от имуществото, с което е попълнена масата на
несъстоятелността, и/или като процент от стойността на осребрените активи. В
разглеждания случай окончателното възнаграждение на синдика е определено в размер на
15% от вече реализираната продажна цена на осребреното имущество на проведения на
18.02.2022 г. търг с явно наддаване, за която цена е издадено постановление за възлагане на
недвижимите имоти и възлиза на 89 100 лева. При преценка критериите, зададени в чл. 661,
ал. 4 ТЗ и конкретно какъв е общият размер на неудовлетворените вземания на кредиторите
на „**б.“ ЕООД /н./, редът за изплащане на вземанията при извършване на разпределение на
осребреното имущество и обстоятелството, че определеното вече възнаграждение на
синдика, подлежи на изплащане като разноски от масата на несъстоятелността /чл. 723, т. 2
ТЗ/, с поредност на удовлетворяване по чл. 722, ал. 1, т. 3 ТЗ, определеният процент, който е
значителен по размер, мотивира настоящият съдебен състав да приеме, че с решението на
събранието на кредиторите на „**б.“ ЕООД /н./, взето на 15.04.2022 г. за определяне на
окончателно възнаграждение на синдика в размер на 15% от вече реализираната продажна
цена на осребреното имущество на проведения на 18.02.2022 г. търг с явно наддаване,
съществено се ощетяват хирографарните кредитори на длъжника. Обстоятелствата, че
гласуваното решение е еднакво за всички кредитори, че същите не се поставят в различно
положение спрямо други, че възнаграждението се изплаща от масата на несъстоятелността,
на които се позовават кредиторите С.С.Т. и „Бизнес Л.-**“ ЕООД в депозираните по делото
становища, не променят извода на съда, че с взетото решение се ощетяват хирографарните
кредиторите на „**б.“ ЕООД /н./.
Съдът намира за незаконосъобразно и решението в частта, в която е взето такова
определеното окончателно възнаграждение да е платимо с първата изготвена от синдика
сметка за разпределение. Обтоятелството, че възнаграждението е определено като процент
от известна вече стойност на осребрено имущество, не означава, че може да бъде платено
веднага. Едва в окончателната сметка, чието съставяне и изпълнение е предпоставка за
приключване на производството /чл. 734, ал. 1 вр. чл. 733, т. 2 ТЗ/, може да бъде начислено и
това предварително определено възнаграждение /чл. 661, ал. 1 ТЗ/.
Предвид изложените съображения съдът намира, че взетото решение от събрание на
кредиторите на „**б.“ ЕООД /н./ на 15.04.2022 г. – Окончателното възнаграждение на
настоящия синдик да е в размер на 15% от реализираната продажна цена на осребреното
имущество на проведения на 18.02.2022 г. търг с явно наддаване, за която цена е издадено
постановление за възлагане на недвижимите имоти, като възнаграждението да е платимо с
първата изготвена от синдика сметка за разпределение, е незаконосъобразно, поради което
искането за неговата отмяна следва да се уважи.
Така мотивиран Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ по искането, заявено по чл. 679 ТЗ от кредитора „У.К.“ ЕООД, с ЕИК:
****, с адрес: гр. София, ул. „****, офис 10, взетото решение от събрание на кредиторите на
„**б.“ ЕООД /н./ по т.д. № 8992/2016 г. на СРС, ТО, VI-2 на 15.04.2022 г. – Окончателното
възнаграждение на настоящия синдик да е в размер на 15% от реализираната продажна цена
на осребреното имущество на проведения на 18.02.2022 г. търг с явно наддаване, за която
5
цена е издадено постановление за възлагане на недвижимите имоти, като възнаграждението
да е платимо с първата изготвена от синдика сметка за разпределение.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се съобщи на страните и да се изпрати за сведение по т.д.
№ 8992/2016 г. на СГС, ТО, VІ-2 състав.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
6