Решение по дело №192/2021 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 566
Дата: 10 май 2021 г. (в сила от 29 май 2021 г.)
Съдия: Светослав Николаев Узунов
Дело: 20215330200192
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 януари 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 566
гр. Пловдив , 10.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на девети април, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Светослав Н. Узунов
при участието на секретаря Марина П. Малинова
като разгледа докладваното от Светослав Н. Узунов Административно
наказателно дело № 20215330200192 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.
Обжалван е Електронен фиш серия К, № 4097055, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А. Д. А. е наложена глоба в размер на 100 лева за
нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата и с допълнителни мотиви жалбоподателят излага конкретни
съображения за незаконосъобразност на издадения електронен фиш и моли за
неговата отмяна.
Въззиваемата страна взема становище в хода на производството за
неоснователност на подадената жалба. Прави възражение за прекомерност на
адвокатския хонорар. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното:
Не екземпляра от фиша, връчен на жалбоподателя, е посочено, че
същият е връчен на 22.12.2020г. От въззиваемата страна не са представени
доказателства за друга дата на връчване на фиша в дадения от съда срок,
поради което и доколкото жалбата е подадена на 29.12.2020г., същата се
1
явява подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване. Жалбата
освен това е подадена от процесуално легитимирана страна, против акт,
подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна, по следните
съображения:
Електронният фиш е издаден за това, че на 30.06.2020г., в 14,40 ч. на
Републикански път III-565, км. 22+500м, в посока от с. Шишманци към с.
Белозем, при въведено ограничение на скоростта 50 км/ч. с пътен знак B26,
МПС ЕВОБУС О 550, автобус, с рег. № ****, при отчетен толеранс от минус
3 км.ч. в полза на водача, се движел с установена наказуема скорост 77 км/ч.,
тоест с превишение на скоростта от 27 км.ч. Първоначално бил издаден
електронен фиш на законния представител на собственика на превозното
средство *** – ДС ЕООД – Д.С.С.
В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП. С. подал уведомление и декларация,
че на процесната дата МПС-то е било шофирано А. Д. А.. Въззиваемата
страна счела възражението за основателно, анулирала издадения на Д. С.
електронен фиш и издала против жалбоподателя обжалвания фиш.
Изложената в Електронния фиш фактическа обстановка относно
скоростта на движение на автомобила се доказва от приложеното по
административната преписка статично изображение № 18169, което съгласно
чл. 16, ал. 3 от Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. е годно доказателствено
средство за обстоятелствата, свързани с упражнения с АТСС видеоконтрол.
Видно от същото, АТСС е установило, че превозното средство се е движило
със скорост 80 км/ч. След приспадане на толеранс от 3 км/ч се получава и
установената наказуема скорост от 77 км/ч на превозното средство.
По делото са представени Протокол за използване на Автоматизирано
техническо средство или система по чл. 10 от Наредба № 8121з-
532/12.05.2015г. от 30.06.2020г., както и справка за собственик на процесния
автомобил, видно от която процесният автомобил е собственост на лицето,
което е посочило жалбоподателят като водачът на превозното средство.
Представеният протокол по чл. 10 съгласно трайната съдебна практика
представлява официален свидетелстващ документ, който удостоверява
2
мястото, времето и начина на извършване на видеоконтрола и спазването на
нормативните и техническите изисквания за неговата законосъобразност.
По делото е налично и Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, видно от което АТСС, с което е било заснето
нарушението, е вписано в регистъра на одобрените за използване типове
средства под номер 4835 със срок на валидност 24.02.2020г. Представен е и
Протокол от проверка № 6-32-20/07.02.2020г., видно от който към датата на
извършване на твърдяното нарушение АТСС е преминало надлежна
метрологична проверка и същото е отговаряло на техническите изисквания.
Съгласно фикцията на чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията, с
удостоверяването в протокола, че техническото средство съответства на
одобрения тип, същото е отговаряло на одобрения тип към датата на
извършване на нарушението.
Доколкото процесното нарушение се твърди да е било извършено при
ограничение на пътен знак В26, а в Протокола по чл. 10 от Наредбата е
записано, че нарушението е извършено в гр. Раковски, и за изясняване на
обективната истина, съдът е изискал от ОПУ-Пловдив справка дали мястото
на твърдяното в електронния фиш нарушение се намира на територията на гр.
Раковски и дали попада под знак за ограничение на скоростта и в двете
посоки. Установяването на мястото на нарушението за скорост, освен за
спазване на изискванията за описание на нарушението от фактическа страна, е
от значение и за определяне на санкционната норма и за налагане на
правилната административна санкция по размер (а и по вид в случаите когато
се касае за превишаване на скоростта над 50 км/ч), които са диференцирани в
различни норми в зависимост от това дали нарушението е извършено в
населено или в извън населено място.
От ОПУ-Пловдив, в представената справка изх. № 11-00-32/25.01.2021г.
са посочили, че км 22+500, на път III-565 се намира в чертите на с. Белозем.
Посочено е, че в посоката Белозем-Шишманци, приблизително на км 22+400
ляво по километража на пътя, е налична група пътни знаци В24 и В26 (40
км/ч). Доколкото съгласно чл. 30, ал. 4 от ЗП и чл. 28, ал. 1 от ППЗП, в
границите на урбанизираните територии, АПИ стопанисва и поддържа само
пътното платно, в границите на населените места поставянето и
поддържането в наличност и изправност на елементите, разположени върху
3
тротоарите, вкл. пътни знаци, е задължение на кмество Белозем и община
Раковски.
С оглед на посоченото от ОПУ-Пловдив, съдът е изискал от кметство
Белозем същата информация, като от там са посочили в справка изх. №
33/02.02.2021г., че км 22,500 на път III-565 се намира на територията на
община Раковски и по-конкретно това е надлезът между с. Шишманци и с.
Белозем и същият попада и в двете посоки под знак за ограничение на
скорост 50 км/ч. Посочено е, че поставянето на пътните знаци не се извършва
от кметство Белозем и следва да се запитат АПИ или община Раковски.
При констатираното противоречие между посоченото от ОПУ-Пловдив
и кметство Белозем по отношение на мястото на извършеното нарушение,
съдът е изискал информацията от Община Раковски, които от своя страна с
Писмо изх. № 12-97-7/10.02.2021г. са поискали информацията да бъде
предоставена от ОПУ-Пловдив. От ОПУ-Пловдив посочили, че вече са
отговорили на писмото, като приложено са изпратили до съда сканирана
цялата преписка.
Доколкото несъответствието между посоченото в справките на ОПУ-
Пловдив и кметство Белозем е продължавало да съществува и към момента на
разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 15.02.2021г., съдът за
изясняване на обективната истина е изискал с определение повторна справка
от ОПУ-Пловдив, в която да посочат от кой до кой километър на път III-565
попада в рамките на с. Белозем, както и да посочат точните километри на път
III-565 от с. Белозем до с. Шишманци.
По делото постъпила справка изх. № 11-00-125/09.03.2021г. от ОПУ-
Пловдив, съгласно която административните граници на с. Белозем са от
км 21+299 до км 22+708 по републикански път III-565 „Пловдив-Белозем-
Чирпан“. Посоченият километър 22+500 се намира в населеното място с.
Белозем. От с. Шишманци до с. Белозем участъкът е съответно от км 17+437
до км 21+299 по нарастващия километраж.
Въз основа на тази справка била изискана и повторна справка от
кметство Белозем. По делото постъпила справка изх. № 93/19.03.2021г. от
кметство Белозем, съгласно която видно от справката от ОПУ-Пловдив,
4
административните граници на с. Белозем са от км 21+299 до км 22+708 по
републикански път III-565 „Пловдив-Белозем-Чирпан“, като посоченият
километър 22,500 се намира на територията на община Раковски, село
Белозем, но в землището на селото, и същият попада под знак за
ограничение на скоростта 50 км/ч.
С оглед на горепосочените справки, съдът достигна до извод, че
посоченото място на извършване на нарушението в електронния фиш не
отговаря на мястото, където е бил осъществен контролът с АТСС.
На първо място, от последната справка от ОПУ-Пловдив е видно, че км
22+500 се намира в населеното място с. Белозем, доколкото
Републиканския път III-565 попада в рамките на селото от км 21+299 до км
22+708. Това не се оспорва от кметство Белозем, от които е било изискано да
посочат от кой до кой километър на път III-565 попада в административните
граници на с. Белозем, като не са били посочени други километри. От
кметство Белозем лаконично са отговорили, че посоченият километър попада
в землището на селото.
Към момента, легални дефиниции на понятието „землище“ се съдържат
в §1, т. 8 от ДР на ЗАТУРБ, съгласно която "Землище" е съвкупността от
поземлените имоти, принадлежащи към дадено населено място, като
границите на землището се идентифицират и определят по ред, определен със
закон. В сходен смисъл е и другата легална дефиниция в действащата уредба,
а именно - §1, т. 5 от ДР на Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за
съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и
кадастралните регистри, съгласно която "Землище" е съвкупност от
поземлени имоти, принадлежащи към дадено населено място. Съгласно чл.
18, ал. 1 от ЗАТУРБ територия на населеното място е селищната
територия, определена от строителните му граници, и извънселищната
територия, определена от границите на землището. Така територията на
населеното място по силата на закона обхваща както урбанизираната
територия на съответното населено място, така и неурбанизираната
територия, определена в границите на землището на съответното населено
място. Доколкото чл. 182 от ЗДвП диференцира санкциите в зависимост от
това дали нарушенията са извършени във или извън населено място,
безспорно същите имат предвид именно територията на населеното място по
5
смисъла на закона, в случая по смисъла на ЗАТУРБ. Въз основа на горното,
съдът намери, че твърдяното в електронния фиш място на извършване на
нарушението се намира в населено място.
На следващо място, следва да се отбележи, че по делото е приложена
снимка на автомобил с рег. № ****, с който е бил осъществен
видеоконтролът, като същото е посочено и в Протокола по чл. 10 от
Наредбата. Видно от снимката и от табелите на същата е, че контролът е бил
осъществен по средата на пътя между Шишманци и Белозем, доколкото
табелите сочат, че на приблизително равно разстояние от по 2 километра се
намират и двете населени места. Същото кореспондира и с посоченото от
кметство Белозем, от където се твърди, че км 22,500 на път III-565
представлява надлезът между село Шишманци и село Белозем.
Същевременно обаче, посоченото напълно се опровергава от справката
от ОПУ-Пловдив, съгласно която изрично е посочено, че от с. Шишманци до
с. Белозем участъкът от път III-565 е съответно от км 17+437 до км 21+299 по
нарастващия километраж. Така посоченото място на извършване на
нарушението - км 22,500 въобще не попада в рамките на пътя между с.
Белозем и с. Шишманци, където е видно че е осъществено
видеонаблюдението.
Не на последно място, по отношение на самият км 22,500, видно от
първата справка от ОПУ-Пловдив с изх. № 11-00-32/25.01.2021г., същият не
попада под знак за ограничение на скоростта В26. Наличен е пътен знак B26
на км 22+400, но същият ограничава скоростта на автомобилите в посока
Белозем – Шишманци, а не в обратната в посока, в която се твърди да се е
движил автомобилът, когато е извършил процесното нарушение.
За пълнота следва да се посочи, че доколкото се установява км 22+500
да се намира на територията на населено място, то е и неправилно приложена
санкционната норма на чл. 182, ал. 2 т. 3 от ЗДвП, доколкото мястото на
извършване на твърдяното нарушение и приложената санкционна норма са
взаимно изключващи се.
Водим от горното, съдът намира, че процесният електронен фиш се
явява незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен.
6
По разноските:
С оглед изхода на спора, разноски са дължими на жалбоподателя.
Същият не е претендирал такива, като освен това по делото няма данни и
доказателства да са извършени такива, поради което и разноски не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от горното Пловдивският районен съд, X н. с.,
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия К, № 4097055, издаден от ОДМВР-
ПЛОВДИВ, с който на А. Д. А., ЕГН ********** е наложена глоба в размер
на 100 лева за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивски Административен
съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за
постановяването му.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
7