С решение № 51/ 11.12.2004 г. , постановено по гр.д. № 697/ 2002 г. Кърджалийски районен съд е осъдил Елена Петкова Начкова от г. Кърджали, Теменужка Митева Рачинска и Николай Тодоров Рачински, двамата от г. Варна да заплатят на Христо Митев Начков и Илиана Атанасова Славовска- Начкова , двамата от г. Кърджали сумата в размер на 4300 лв. , представляваща увеличената стойност след извършени подобрения на апартамент заемащ югозападната част от втория етаж на масивна жилищна сграда , построена в парцел ХІ, кв. 64, пл.сн. № 928 по плана на г. Кърджали , иск с правно основание чл.72 във вр. с чл. 74,ал.2 от ЗС , като за разликата до 5000 лв. искът е отхвърлен .Постановено е право на задържане на имота от страна Христо Митев Начков и Илиана Атанасова Славовска- Начкова , двамата от г. Кърджали на апартамент до заплащане на подобренията .Със същото решение е обявена недействителността по отношение на Христо Митев Начков и Илиана Атанасова Славовска- Начкова , двамата от г. Кърджали сделка –покупко-продажба на недвижим имот , представляващ апартамент със застроена площ от 87 кв.м , състоящ се от салон , три стаи , сервизни помещения и една тераса , заемащ югозападната част от втория етаж на двуетажна масивна жилищна сграда , построена през 1956 г. в югозападната част на поземлен урегулиран имот , представляващ парцел ХІІ-928 в кв. 161 на ул. “Отец Паисии” № 29 в г. Кърджали , ведно с ½ ид.ч. от общите части на сградата и с ¼ от дворно място в имота , цялото от 334 кв.м с учредено право на ползване на северозападната част на дворното място откъм ул.”Драва” , ведно с изградения на северозападните имотни граници през 1969 г. масивен гараж с работилница – едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ 35.34 кв. м , представляваща една гаражна клетка и работилница между Елена Петкова Начкова и Теменужка Митева Рачинска , предмет на нот. Акт № 57 от 20.02.2003 г. , том І, рег. № 937 , дело № 71/ 2003 г. по описа на нотариус К. Димитров с район на действие г. Кърджали. Отхвърлено е като недоказано оспорването на документ- разписка от 10.04.1986 г. издадена от Митю Христов Начков. Елена Петкова Начкова от г. Кърджали , Теменужка Митева Рачинска и Николай Тодоров Рачински , двамата от г. Варна, са осъдени да заплатят на Христо Митев Начков и Илиана Атанасова Славовска , двамата от г. Кърджали разноски по делото в размер на 359 лв. Недоволни от решението са останали жалбоподателките Елена Петкова Начкова от г. Кърджали и Теменужка Митева Рачинска от г. Варна , като го атакуват като незаконосъобразно, необосновано и противоречащо на закона и считат същото за недопустимо. По отношение на предявеният иск по чл.72 от ЗС считат, че ищците нямат качеството на добросъвестни владелци или на държатели , тъй като са обитатели на чужд имот , приети от собственика на имота като родител на първия ищец и като свекърва на втората . С оглед на това обстоятелство считат , че искът по чл.72 от ЗС е недопустим , тъй като е предявен от ненадлежна страна. Считат , че дори да се приеме, че ищците са добросъвестни владелци , то те нямат правата по чл.72 от ЗС , тъй като и понастоящем продължават да владеят имота и го ползват ведно с подобренията и нямат право на задържане на имота . Освен това с решението си съдът е осъдил лица , които не са конституирани като ответници по предявеният иск по чл.72 от ЗС , което е основание съдът да приеме, че е постановено недопустимо решение . По отношение на необосноваността на решението считат, че ищците не са представили писмени доказателства относно размера на претенцията .А относно искът по чл.135,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД считат, че също е недопустим . В мотивите си съдът е обсъждал иск само с правно основание чл.135,ал.1 от ЗЗД , а не така както е предявен . Считат , че не е еднозначно да искаш обявяване на една сделка за нищожна ,и да искаш обявяване на нейната относителна недействителност . Освен това считат, че искът по чл. 135,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.26,ал.1 от ЗЗД е неоснователен и недоказан . В производството по делото по чл.72 от ЗС ищците не доказали качеството си на кредитори на ответниците , тъй като от изхода на този иск зависи уважаването на искът по чл.135, ал.1 от ЗЗД . С оглед на изложеното моли съдът да отмени решението на районния съд и реши делото по същество . Ако съдът приеме, че решението на районния съд е недопустимо – да го обезсили , като се присъдят направените по делото разноски. Ответниците по жалбата твърдят , че районния съд законосъобразно е приел, че имат качеството на добросъвестни владелци на имота и съгласно чл.72,ал.1 от ЗС могат да търсят стойността на извършените от тях подобрения и да им бъде признато правото на задържане .По отношение на предявеният иск по чл.135,ал.1 от ЗЗД считат , че решението на районния съд е правилно . Съдът е установил , че по делото не били събрани доказателства за оборването на презумпцията по чл.135,ал.2 от ЗЗД , поради което се предполагало , че Рачинска , като дъщеря на ответницата Колева е знаела , че при извършената разпоредителна сделка уврежда кредиторите на длъжника. Молят съдът да остави в сила решението на районния съд и се присъдят направените по делото разноски . Окръжния съд , след преценка на доказателствата, приема за установено следното: Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима , разгледана по същество е и основателна по следните съображения : От съдържанието на първоначалната и последваща искова молба , за което съдът е приложил разпоредбата на чл.123 от ГПК се установява, че са предявени иск с правно основание чл.72 , ал.1 и 3 от ЗС и по чл.135, ал.2 и 3 от ЗЗД. По искът с правно основание чл.72,ал.1 и 3 от ЗС. От съдържанието на исковата молба се установява, че ищците са син и снаха на ответницата и като семейство до 12.09.2004 г. обитавали апартамент , заемащ югозападната част от втория етаж на масивна жилищна сграда от около 80 кв.м , състоящ се от три стаи , салон и сервизни помещения , построена в парцел ХІ , кв. 64 , пл.сн. № 928 по плана на г. Кърджали , ведно с ¼ ид.ч. от мястото , върху което е построена . Имота е бил собственост на ответницата до 20.02.2003 г., когато с договор за покупко-продажба собственик е отв. Рачинска- дъщеря на първата ответница и нейния съпруг- отв. Рачински по силата на сключен граждански брак . Спор по тези факти от делото няма. В съдебно заседание от 25.03. 2003 г. ищцата Славовска – Начкова заявява, че като семейство ползвали хола , стаята към хола и кухнята и естествено и санитарен възел , а извършили ремонт на всички помещения .Твърди се , че към 1987 г. жилището се нуждаело от основен ремонт и извършили такъв със знанието и без противопоставяне на ответницата по шест пункта от исковата молба . За 2001 г. бил извършен цялостен ремонт на описаното жилище , включващ стаите които обитавали и общÞте помещения , като общо извършили ремонт на стойност от 5000 лв. към момента на извършване на подобренията , без да включват личния им труд . С тази сума се увеличила стойността на имота , а отделно от това ответницата им обещавала да им прехвърли имота , но това не било сторено. Относно стойността на извършените подобрения и заплащането им с ответницата не могат да постигнат споразумение поради което бил налице правен интерес да ги търсят по съдебен ред . Молят съдът да постанови решение, с което ответницата да бъде осъдена да им заплати по-високата стойност на извършените подобрения и тази с която се е увеличила стойността на имота в резултат на извършените подобрения и постанови право на задържане на имота до заплащане на подобренията , като им бъдат присъдени разноски по делото. В съдебно заседание районния съд е допуснал изменение на обстоятелствената част на исковата молба като е приел , че предявеният иск е за периода от 1987г. до края на 1989 г. и за сумата от 5100 лв. Или въпреки че съдът изрично не е отбелязал съдът намира , че не е налице изменение на иска, в тази насока съдът не се е произнесъл , а и не е внесена д.т., следователно размерът на иска е 5000 лв. По отношение на извършени подобрения от ищците за 2001 г. в исковата молба не се сочи стойност . След оставяне на исковата молба без движение ищците конкретизираха предявеният иск по вид, количество и стойност и от съдържанието и се установява , че претенцията за извършени подобрения за периода от 1987 до края на 1989 г. е в размер на 4523.76 лв. , а за 2001 г. е в размер на 364 лв. или общо размерът на иска е 4887.76 лв.,т.е. в рамките на предявеният размер . По делото не се спори, че ищците са съпрузи от 17.10.1987 г. и до 12.09.2004 г. са живеели съвместно с ответницата в процесното жилище , като са ползвали хол, стая към хола и кухня и санитарен възел .Представени са писмени доказателства, от които се установява, че ищецът Христо Начков на 2.02.1990 г. /т.е. след исковия период/ с фактура № 1515 е закупил електромер и с проверовъчен лист от 6.02. 1990 г. е пуснат в експлоатация . Установява се още, че с фактура № 2448 от 2.12.1987 г. Христо Начков е закупил етажно табло 1 бр. , която вещ не е индивидуализирана , при което съдът приема , че такова искане по делото не е правено . От останалите писмени доказателства – протокол за установяване и извършване и заплащане на натурални видове СМР , без дата , фактура № 383/ 17.06.1987 г. и № 962/ 08.06.1987 г. са издадени на лица , които нямат отношение към делото и съдът не следва да ги обсъжда. На основание чл.114 от ГПК ответницата е отговорила на поставени въпроси , като е заявила , че никога не е давала съгласие за извършване па подобрения и ищците са извършили козметични подобрения , изразяващи се в поставяне на тапети , фаянс и теракота , които закупили , а тя заплатила стойността на труда . Заявява още, че започнала ремонт през м. Април 1987 г. и продължил до месец октомври 1987 г. т.е. до сватбата на ищците и по всички пунктове от исковата молба ремонтните работи били извършени от нея , с изключение на поставяне на плочки- фаянс и теракота . От сключване на граждански брак ищците и ответницата живеели в процесното жилище и заявявали , че желаят да живеят в София и търсели да закупят жилище .Не е обещавала да прехвърли жилището на ищците. Тези факти не се оспорват от ищците. По делото са разпитани две групи свидетели . На страната на ищците св. Кънов установява, че ремонта на жилището е извършен през 1988 г. , като ел. и В и К инсталацията е извършена от св. Славовски- баща на ищцата . Същия свидетел установява още, че ищецът Христо Начков е участвал в ремонта на жилището с труд и през 2001 г. е извършен ремонт , изразяващ се в пребоядисване на тавани и дограма , без да сочи от кого е извършен , наложителен ли е бил ремонта и от кого са заплащани разходите .В съответствие с обясненията на ответницата са показанията на св. Славовски, който установява, че ремонта на процесното жилище е започнал преди сключването на брак от ищците и не бил свършил до сватбата им. Същия свидетел установява, че водопроводната инсталация и ел. инсталацията е извършена изцяло от него , закупил ел. табло, теракота за кухнята , мрамора за коридора , за изливането на плочата доставил един камион пясък и хоросан , а мрамора в коридора бил поставен от близък на ответницата . Ищците закупили сами фаянс, без да уточнява количество и стойност. На страната на ответницата е разпитан св. Георги Начков , който установя, че ремонта на жилището е започнал през 1987 г. с участието на свидетеля, неговия син , ответницата и синът и Христо Начков. Решение за изливане на плоча взели заедно с ответницата , трябвало да излеят две плочи като съсобственици на имота . По време на изграждането на кухня и баня на втория етаж били ангажирани работници и през това време ищците не са били семейство , а след прекъсването на водата през м. Март 1995 г. монтажа на водопроводната инсталация бил извършен от св. Славовски . При тези данни съдът намира, че изводите на районния съд не почиват на доказателствата по делото. От съдържанието на исковата молба не се установят факти относно владението на имота от ищците . В производството по делото обаче се твърди, че ищците са добросъвестни владелци и на това основание търсят обезщетение за извършени подобрения .Преди да се отговори обаче на въпроса за добросъвестно владение на недвижим имот от ищците, каквито са твърденията пред районния съд и настоящата инстанция , следва да се даде отговор налице ли е в случая фактическо упражняване на съдържанието на вещното право на владение, или е налице държане . А владението е факт с правно значение , доказването му следва да стане от този , който иска да се ползва от благоприятните последици , които правната норма свързва с него. Владение по смисъла на чл.68 от ЗС е налице, когато се упражнява фактическа власт върху вещ , която владелецът държи лично или чрез другиго като своя или за да е налице владение следва да са налице два признака – обективен , свързан с упражняване на фактическа власт и субективен – владелецът да държи вещта като своя . В случая от доказателствата по делото се установява, че първия ищец е син на ответницата , а заедно с ищцата като семейство се установяват да живеят при ответницата през м. Октомври 1987 г. , доказателства за действия , които ищците упражняват върху вещта и писмени доказателства , че им е предадено владението на недвижим имот , не се представят . Напротив от изявленията на ответницата, което не се оспорва от ищците, се установява, че след настаняването им в жилището ищците споделяли , че имат намерение да придобият собствено жилище и да живеят в София и в тази насока пред настоящата инстанция се представят копия от личните им карти с адрес на местоживеене г. София .Следователно този факт не се оспорва от ищците , а не е и основание да се приеме, че е налице нито владение , нито държане при положение , тъй такива данни по делото липсват , не се установява , че ищците държат имота за другиго като наематели или заематели и пр. Освен това към признаците на владението следва да се прибавят още два / чл.70 от ЗС/ – да владеят имота на правно основание годно да го направи собственик и от владелеца се иска да не знае за обстоятелствата , попречили му да стане собственик , че праводателя му не е собственик и предписаната от закона форма е опорочена. В случая данните по делото сочат , че липсва обективния признак – правно основание , което следва да бъде юридически факт , а не събитие . Следователно към момента на предявяване на иска и към момента на разглеждане на делото в настоящата инстанция ищците обитават процесното жилище съвместно с ответницата и ползват хол, стая към хола и кухня и санитарен възел и нямат качеството на владелци , нито на държатели , а по-скоро е налице оказана помощ от страна на първия ищец с труд и закупуване на материали- тапети и фаянс от ищците за извършване ремонт на жилището, собственост на ответницата. По делото обаче не се установява периода на закупуване на тези материали и наложително ли и поставянето им . С оглед на тези данни съдът намира ,че отношенията на ищците със собственика на имота следва да се уредят чрез иск за водене чужда работа без пълномощие или по реда на неоснователното обогатяване .Дори и да се приеме, че е налице добросъвестно владение от страна на ищците , при положение, че ползват имота след постановяване на решението в районния съд , то следва да се приеме , че ползват подобренията в имота към 12.09.2004 г. и този факт не се оспорва , следователно правото им на иск възниква от този момент , тъй като от този момент ответницата владее подобренията , но искане в тази насока не е правено . В този смисъл съдът намира решението на районния съд в тази му част и относно правото на задържане на имота до заплащане на подобренията за незаконосъобразно. Изводите на съда не са в съответствие с доказателствата по делото , при което предявеният иск в частта , с която ответницата е осъдена да заплати стойността на извършени подобрения и увеличената стойност на имота следва да бъде отхвърлен. Неправилно районния съд е приел, че вземането за подобрения се дължи и от последващия приобритател на имота – отв. Рачински и Рачинска , ако последните преди или по време на придобиването на имота са знаели за извършените подобрения . Такова искане ищците в исковата молба не правят , искът е насочен само към първата ответница , следователно съдът се е произнесъл с решение , което в тази част е недопустимо и подлежи на обезсилване . По предявеният иск по чл.135,ал.1, 2 и 3 от ЗЗД. От съдържанието на исковата молба се установява, че след завеждане на гр.д. № 697/ 2002 г. на КРС между ответницата и дъщеря й е сключена сделка – договор за продажба на процесния имот , върху който ищците извършили подобрения . Искът е предявен и срещу съпруга на втората ответница по силата на сключен граждански брак .Твърдят, че сделката е сключена с цел увреждането им относно вземането им за извършените върху имота подобрения и с оглед обезпечение на вземането им молят съдът да я обяви за недействителна. Искът по чл.135 от ЗЗД е предоставен на лицата , чиито интереси са увредени от действията или сделките на длъжника . При доказано увреждане и знание на третото лице – в случая сестра на първия ищец за такова увреждане спрямо кредиторите – ищци по делото чл.135 от ЗЗД е предвидил възможност имотът , предмет на сделката да се върне в патримониума на длъжника с оглед удовлетворяване чрез продажбата му. Окръжния съд намира искът за неоснователен. Чл.135 от ЗЗД се намира в глава VІІ. Обезпечение на вземанията , т.е. , за да е налице иск по този текст на закона следва ищецът да има вземане/парично или непарично/ към длъжника . От изложеното по-горе се установява, че ищците нямат вземане към ответницата от подобрения на имота , а ако все пак се приеме , че има такова , то това е за разходи за труд от страна на първия ищец и такива за закупуване и поставяне на тапети от страна на двамата ищци и закупуване на фаянс. Тези факти обаче са останали недоказани, тъй като от съдържанието на исковата молба , въпреки че бе оставена без движение ищците не конкретизираха в кои помещения от жилището е поставен фаянс , а освен това от изявленията на ответницата се установява , че тя е поела разходите за поставянето му и това обстоятелство не се оспорва от ищците. Тези вземания трудно могат да се отграничат , а и искане в този смисъл не е правено . С оглед на тези данни съдът приема , че не е налице вземане което да е изискуемо и определено по основание и размер . Освен това съдът намира, че не е налице ли и увреждане на ищците и ответницата няма качеството на длъжник към момента на извършване на сделката .С оглед на изложеното следва да се приеме ,че не са налице основанията на чл. 135 от ЗЗД. Увреждането следва да се докаже от ищците и за доказването разполагат с всички доказателствени средства , дори и с обяснения по чл.114 от ГПК , но в този смисъл страните не поставят въпроси. С оглед на изложеното съдът намира решението на районния съд в тази част за незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В останалата част решението следва да бъде оставено в сила . При този изход на делото в полза на жалбодателите следва да се присъдят разноски по делото в размер на 300 лв., които да се заплатят от ответниците по жалбата. Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА решение № 51 от 11.12.2004 по гр.д. № 697 от 2002г. на Кърджалийски районен съд в частта , с която Елена Петкова Колева от г. Кърджали е осъдена да заплати на Христо Митев Начков и Илияна Атанасова Славовска – Начкова , двамата от г. Кърджали сумата от 4300 лв. ,представляваща увеличената стойност от извършени подобрения в имот, представляващ апартамент , заемащ югозападната част от втория етаж на масивна жилищна сграда от около 80 кв.м , състоящ се от три стаи , салон и сервизни помещения , построена в парцел ХІ , кв. 64 , пл.сн. № 928 по плана на г. Кърджали , ведно с ¼ ид.ч. от мястото , върху което е построена и е постановено право на задържане на имота до заплащане на извършени подобрения върху имота , както и в частта, с която по отношение на Христов Митев Начков и Илияна Атанасова Славовска – Начкова , двамата от г. Кърджали , е обявена недействителността на сделка- продажба на недвижим имот , представляващ апартамент със застроена площ от 87 кв.м , състоящ се от салон, три стаи , сервизни помещения и една тераса , заемащ югозападната част от втория етаж на масивна жилищна сграда построена през 1956 г. на урегулиран поземлен имот , представляващ парцел ХІІ- 928 в кв. 161 на ул. “Отец Паисий” № 29, в г. Кърджали ,ведно с ½ ид.ч. от общите части и с ¼ ид.ч. от дворното място в имота , цялото с площ от 334 кв.м с учредено право на ползване северозападната част на дворното място откъм ул. “Драва” , ведно с изградените на северозападните имотни граници през 1969 г. масивен гараж с работилница – едноетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 35.34 кв.м представляващ една гаражна клетка и работилница между Елена Петкова Начкова от г. К-ли и Теменужка Митева Рачинска от г. Варна по нот.акт № 57/ 20.02.2003 г. том І, рег. № 973, дело № 718/ 2003 г. по описа на нотариус К. Димитров с район на действие РС-Кърджали, иск по чл.135 , ал. 1,2 и 3 от ЗЗД, и в частта за разноските, вместо което постановява: ОТХВЪРЛЯ предявеният от Христо Митев Начков и Илияна Атанасова Славовска- Начкова, двамата от г. Кърджали против Елена Петкова Начкова от г. Кърджали иск с правно основание чл.72,ал.2 и 3 от ЗС за заплащане на подобрения ,извършени през периода от 1987 до края на 1989 г. и през 2001 г., върху недвижим имот и увеличената му стойност , представляващ апартамент , заемащ югозападната част от втория етаж на масивна жилищна сграда от около 80 кв.м , състоящ се от три стаи , салон и сервизни помещения , построена в парцел ХІ , кв. 64 , пл.сн. № 928 по плана на г. Кърджали , ведно с ¼ ид.ч. от мястото , върху което е построена общо за сумата от 5000 лв. и право на задържане на имота до заплащане на извършени подобрения върху имота . ОТХВЪРЛЯ предявеният от Христо Митев Начков и Илияна Атанасова Славовска- Начкова , двамата от г. Кърджали против Елена Петкова Начкова от г. К-ли и Теменужка Митева Рачинска и Николай Тодоров Рачински , двамата от г. Варна иск с правно основание чл.135,ал.1,2 и 3 от ЗЗД във вр. с чл.26 от ЗЗД за обявяване за недействителна сделка – продажба на описания недвижим имот и постановено право на задържане на имота до заплащане на извършените подобрения . ОБЕЗСИЛВА решение № 51/ 11.12.2004 г. по гр.д. № 697/2002 г. на КРС в частта , с която Теменужка Митева Рачинска и Николай Тодоров Рачински , двамата от г. Варна са осъдени да заплатят на Христо Митев Начков и Илияна Атанасова Славовска- Начкова,двамата от г. Кърджали припадащата им се част от сумата 4300 лв. , представляваща подобрения върху недвижим имот представляващ апартамент , заемащ югозападната част от втория етаж на масивна жилищна сграда от около 80 кв.м , състоящ се от три стаи , салон и сервизни помещения , построена в парцел ХІ , кв. 64 , пл.сн. № 928 по плана на г. Кърджали , ведно с ¼ ид.ч. от мястото . ОСЪЖДА Христо Митев Начков и Илияна Атанасова Славовска , двамата от г. Кърджали , да заплатят на Елена Петкова Начкова от г. Кърджали и Теменужка Митева Рачинска от г. Варна разноски по делото общо в размер на 300 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решението в о±таналата част. Решението е окончателно и подлежи на касационно обжалване само в частта по предявеният иск с правно основание чл.135,ал.1,2 и 3 от ЗЗД.пред ВКС на РБ в 30- дневен срок от съобщението на страните , че е изготвено.
Председател: Членове: 1.
2.
|