Р Е Ш Е Н И Е
№ 11
гр.Русе, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, в открито заседание на деветнадесети януари през
две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Председател: ВИЛИАНА ВЪРБАНОВА
Членове: ГАЛЕНА ДЯКОВА
ИВАЙЛО ЙОСИФОВ
при
секретаря Мария Станчева и с участието на прокурора Пламен Петков, като
разгледа докладваното от съдия Йосифов к.а.н.д.
№ 345 по описа на съда за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по чл.63в от ЗАНН във вр. чл.208 и сл.
от глава XII от АПК.
Образувано е по касационна жалба от И.Й.И. ***, против решение № 494/18.10.2021
г., постановено по АНД № 1081/2021 г. по описа на РРС, с което е потвърдено наказателно
постановление № 21-1085-001093/12.05.2021 г., издадено от началник група в
сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Русе. С наказателното постановление, за
нарушение по чл.150а, ал.1 от ЗДвП и на основание чл.177, ал.1, т.1 от същия
закон, на касатора е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 300 лева. Като касационни основания се сочат
допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения при събирането
и оценката на доказателствата и непълнота на мотивите, както и нарушение на
материалния закон. От съда се иска отмяната на въззивното решение и
потвърденото с него наказателно постановление.
Ответникът
по касационната жалба – сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе е депозирал
възражение, в което изразява подробно становище за нейната неоснователност. Моли
съда да постанови решение, с което да остави в сила решението на въззивната
инстанция. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Русе дава заключение за неоснователност на жалбата.
Счита, че решението на районния съд е правилно и моли то да бъде оставено в
сила.
Съдът,
като съобрази изложените в жалбата касационни основания, становищата на
страните, събраните по делото доказателства и извърши касационна проверка на
оспореното решение по чл.218, ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Касационната
жалба е процесуално допустима – подадена е в срок, от надлежна страна, срещу
невлязъл в сила съдебен акт, поради което подлежи на разглеждане. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Въз основа на събраните доказателства
районният съд е приел, че на 13.03.2021 г., около 00:20 часа, в гр.Русе, ГКПП
„Дунав мост“, трасе изход, в посока Република Румъния, касаторът
управлявал състав от пътни превозни средства – лек автомобил „Мерцедес Спринтер“ с рег. № Н 0440 ВС, собственост на „Бодипласт систем“ ЕООД, с
прикачено към него ремарке за лек автомобил с рег.№ Н 1571 ЕК, негова
собственост. При извършената проверка било установено, че касаторът
управлява това МПС след като бил лишен от това право по съдебен ред за срок от
14 месеца с влязла в сила присъда от
14.10.2020 г., постановена по НОХД № 40/2019 г. на РС – Чирпан, с която му било
наложено наказание за извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ от НК. Това
обстоятелство се установява и от приложената справка за нарушител/водач. От
приетата докладна записка с рег.№ 1085р-2568/18.03.2021 г. до началника на сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР – Русе и показанията на разпитаните във
въззивното производство свидетели М.Р.И.
(актосъставител), Г.Г.Д. и А. М. К. (последните двама служители на РД
„Автомобилна администрация“ – Русе) се установява, че управляваният от касатора автомобил бил спрян за проверка именно от
служителите на РД „Автомобилна администрация“ - Русе.
Неоснователни са оплакванията в
касационната жалба относно липсата на правомощия на последните служители да спират
касатора за извършване на проверка. Според изричната
разпоредба на чл.166, ал.2, т.1 от ЗДвП, в относимите
й части, при изпълнение на функциите си по този закон определените от министъра
на транспорта, информационните технологии и съобщенията служби имат право да
спират пътните превозни средства, предназначени за извършване на обществен
превоз и превоз за собствена сметка, да проверяват документите за самоличност и
свидетелството за управление на водача и всички документи, свързани с
управляваното превозно средство и с извършвания превоз, както и техническата
изправност, обезопасяването на превозваните товари и транспортната годност на
пътните превозни средства. Видно от показанията на св.Д., управляваният от касатора автомобил (микробус) бил спрян за проверка именно по
повод съмнения за извършван с него нерегламентиран превоз на пътници, т.е.
налице е било законно основание за спиране на касатора
за извършване на такава проверка.
Обосновано въззивната инстанция е
кредитирала показанията на свидетелите Д. и К. като последователни,
незаинтересовани и непротиворечиви, съответно е отказал да даде вяра на
показанията на св.Ж.И. (съпруга на касатора),
доколкото те обслужват изцяло защитната версия на нейния съпруг. От показанията
на служителите на РД „Автомобилна администрация“ – Русе се установява, че спреният
за проверка автомобил бил управляван именно от касатора
като след спирането му последният разменил мястото си със своята съпруга, която
седнала на мястото на водача. Свидетелите сочат, че И. е с едро телосложение,
поради което всяко объркване по отношение на това кой от двамата е управлявал
превозното средство е изключено.
Следователно, след като именно касаторът е управлявал посоченото МПС, то обосновано
районният съд приел, че така е осъществен състава на нарушението по чл.150а,
ал.1 от ЗДвП. Този текст, в относимите му части,
изиска, като условие за управление на МПС, водачът да притежава СУМПС, валидно
за категорията, към която спада управляваното от него МПС, и да не е лишен от
право да управлява такова по съдебен или административен ред. Както беше
посочено по-горе, наказаното лице е лишено от право да управлява МПС за срок от
14 месеца по съдебен ред – по силата на влязла в сила присъда от 14.10.2020 г.,
постановена по НОХД № 40/2019 г. на РС – Чирпан.
Предвид данните за личната обществена
опасност на касатора, който, видно от приложената
справка, е многократно наказван за нарушения по ЗДвП, включително и за
извършено престъпление по чл.343, ал.3, б.“а“ от НК, касационната инстанция
споделя изводите на районния съд, че наложеното в максималния размер по чл.177, ал.1, т.1 от ЗДвП административно
наказание, е изцяло съобразено с разпоредбата на чл.27, ал.2 от ЗАНН. Въпреки
наложените на нарушителя наказания тяхната цел по чл.12 от ЗАНН, и преди всичко
постигането на индивидуална превенция спрямо касатора
– да се предупреди и превъзпита той към спазване на установения правен ред, очевидно
не е постигната. При това положение, както правилно е приела и въззивната инстанция,
проявяването на необосновано снизхождение при определяне размера на наказанието
би затвърдило създаденото у дееца усещане за безнаказаност.
Неоснователно е и касационното
оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение поради непълнота на мотивите
на въззивното решение. Районният съд е подложил на внимателна проверка всички
събрани доказателства, както изисква разпоредбата на чл.107, ал.5 от НПК вр.чл.84 от ЗАНН, като въз основа на събраните
доказателства са изградени обосновани фактически изводи. В мотивите към
съдебния акт контролираната инстанция е обсъдила възраженията на страните и е
изложила убедителни съображения защо кредитира показанията на свидетелите К. и Д. и отказва да кредитира тези на св.Ж.И.
По изложените съображения следва да
се приеме, че като е
потвърдил обжалваното пред него наказателно постановление, районният съд е
постановил валиден, допустим и правилен съдебен акт, който следва да бъде
оставен в сила.
С оглед изхода на делото и на
основание чл.143, ал.3 от АПК вр. чл.63д, ал.1 и ал.4 от ЗАНН в полза на ответника по
касация следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, чийто размер,
съгласно чл.63д, ал.5 от ЗАНН и чл.27е от Наредбата за заплащането на правната
помощ, съдът определя на 100 лева. Както
се приема и в Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълк.
д. № 5/2009 г.на ВАС, възнаграждението следва да се присъди в полза на
юридическото лице, в чиято структура се намира представляваният от юрисконсулта
едноличен административен орган, т.е. в полза на ОД на МВР – Русе, съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР.
Така мотивиран и на основание чл.221,
ал.2, пр.1 от АПК, съдът
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА решение № 494/18.10.2021
г., постановено по АНД № 1081/2021 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА И.Й.И., с ЕГН **********,***, да
заплати на Областна дирекция на МВР – Русе, с адрес гр.Русе, бул."Генерал Скобелев" № 49, представлявана от директора М.Й.Д., сумата от 100 лева - юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: