Номер 87422.07.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаV състав
На 20.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина И. Кавърджикова
Иванка Д. Дрингова
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско дело №
20203100501533 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.435, ал.2 от ГПК.
Образувано е по жалба вх. № 5158/18.03.2020г. на Е. И. П. , ЕГН ********** от гр.
Варна, ж.к. „Възраждане“ бл.12, вх.3, ет.8, ап.71, в качеството на длъжник по изп. дело №
20197180400736, срещу действия на ЧСИ Станимира Костова-Данова, изразяващи се в
насочване на изпълнение срещу несеквестируемо имущество – пенсионно вземане и
недвижима вещ.
Жалбоподателката излага, че по изпълнителното дело са наложени запор върху нейна
банкова сметка и жилището й в гр. Варна. По отношение на запора се сочи, че по банковата
сметка получава единствено пенсията си, която е в размер под секвестируемия минимум.
Намира извършеното изпълнитерлно действие за недопустимо, тъй като нарушава
несеквестируемостта и не може да получава свободно пенсията си. По отношение
наложената възбрана излага, че възбраненият имот е едниственото жилище, в което
жиевее с единия си си и същото е несеквестируемо. Освен това намира, че обжалваното
действие, предвид размера на вземането, е несъразмерно по смисъла на чл.442а, ал.2 от ГПК.
Мотива на съдебния изпълнител, че длъжницата притежава идеални части от друг имот в гр.
Добрич, намира за неуместен, тъй като този имот вече е продаден, за което прилага
доказателства. Моли за произнасяне относно насочване на принудителното изпълнение
върху несеквестируемо имущество и за отмяна на наложените запор и възбрана. Моли и за
освобождаване от заплащане на държавна такса и разноски по жалбата.
В срока по чл.436, ал.2 от ГПК взискателят Община Варна не е депозирал писмено
възражение в предоставения срок.
На основание чл.436, ал.3 от ГПК ЧСИ Станимира Костова-Данова е приложила към
жалбата мотиви на обжалваните действия.
Жалбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 436, ал.1 от ГПК и е
допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Изпълнително дело № 20197180400736 по описа на ЧСИ Станимира Костова-Данова,
рег. № 718 е образувано въз основа на акт за установяване на задължения № МД-АУ-1673-
1/09.09.2015 г., издаден в полза на Община Варна срещу Е. И. П. за заплащане на неплатени
задължения за данък върху недвижим имот и такса смет, ведно със съответните лихви.
По искане на взискателя, като обезпечителни мерки, са наложени запор върху
банкова сметка на длъжника, открита в „Банка ДСК“ ЕАД и възбрана върху недвижим имот,
представляващ самостоятелен обект с идентификатор 10135.3511.66.1.71, находящ се в гр.
Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 12, вх. 3, ет. 8, ап. 71, ет. 8. В запорното съобщение от
18.11.2019г. изрично е посочено запорът да не се изпълнява по отношение на постъпления
от пенсия. В отговор на запорното съобщение Банката е изпратила писмо до ЧСИ Данова, в
което се сочи, че по запорираната сметка постъпва пенсия под установения размер на
минималната работна заплата и по отношение на която запорът не поражда действие. От
справка на НАП е видно, че получаваната пенсия от длъжницата е в размер на 219,43 лв.
Видно от приложения по изпълнителното дело документ за собственост,
притежаваният от длъжника апартамент се състои от една стая, кухня, баня-тоалет, килер,
коридор и балкон, и е с застроена площ от 42,41 кв.м.
От справка в НБД „Население“ е установено, че Е. И. П. e разведена.
С покана за доброволно изпълнение изх. № 23093/18.11.2019г. длъжницата е
поканена в двуседмичен срок от връчването да изпълни задължението си по изпълнителното
дело в общ размер от 586,45 лв., като е уведомена за наложените запор и възбрана.
С молба от 15.01.2020г. длъжницата е поискала вдигане на наложените запор и
възбрана по идентични на изложените в настоящата жалба съображения, което искане е
оставено без уважение.
Съобразно разпоредбата на чл.435, ал.2, т.2 от ГПК длъжникът може да обжалва
насочване на изпълнението върху имущество, което смята за несеквестируемо. Съобразно
задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 2/26.06.2015г. на ВКС по т.д. № 2/2013,
ОСГТК насочването на изпълнението се обжалва, когато в жалбата длъжникът се позовава
на пълна или частична несеквестируемост на запорирано или възбранено имущество за
събирането на определено парично вземане и по такава жалба съдът е длъжен да се
произнесе, секвестируем ли е имущественият обект за събирането на предявеното вземане. В
жалбата може да са изложени оплаквания и да се иска отмяната на някои действия - запор,
възбрана, опис, оценка, назначаване на пазач, насрочване на продан и др. Съдът се
произнася по тези искания само доколкото посочените отделни изпълнителни действия са
несъвместими с несеквестируемостта и в този смисъл я нарушават. Отделното обжалване на
тези действия не е допустимо. Ако приеме наличието на несеквестируемост, съдът отменя
всички изпълнителни действия, които нарушават /несъвместими са/ с несеквестируемостта и
без да е отправено изрично искане за това. Несеквестируемостта на непотребимите вещи е
забрана за тяхното осребряване. Налагането на запор/възбрана върху тях обаче е допустимо,
тъй като запорът/възбраната ги задържа в патримониума на длъжника - налагането на запор
или възбрана върху вещи не е несъвместимо с несеквестируемостта и в този смисъл не я
нарушава.
Съобразно разпоредбата на чл.444, т.7 от ГПК несеквестируемо е жилището на
длъжника, ако той и никой от членовете на семейството му, с които живее, нямат друго
жилище, независимо дали длъжникът живее в него. В случай, че жилището надхвърля
жилищните нужди на длъжника и членовете на семейството му, надвишаващата част от него
се продава, ако са налице условията по чл. 39, ал.2 от ЗС. В конкретния случай
жалбоподателят се позовава на несеквестируемост на апартамент с площ от 42,41 кв.м.
Съобразно чл.2, ал.1, т.1 от Наредба за жилищните нужди на длъжника и членовете на
неговото семейство нормата за жилищни нужди на едночленно семейство е определена на
25 кв.м. Съобразно от допълнителните разпоредби на Наредбата жилищната площ се
определя като сбор от площите на помещенията в жилището, предназначени за обитаване -
дневни, спални, детски стаи и трапезарии (когато има кухня с място за хранене) и в нея не
се включват кухненските боксове, самостоятелните кухни, трапезариите (когато няма кухня
с място за хранене), вестибюлите без пряко осветление, нишите за спане, както и
обслужващите и спомагателните помещения - бани, тоалетни, преддверия, коридори,
килери, складове, изби, тавански помещения и други подобни. От представения акт за
собственост се установява, че апартаментът на длъжницата е със застроена площ от 42,41
кв.м. и се състои от една стая, кухня, баня-тоалет, килер, коридор и балкон, следователно
същият не надвишава жилищните нужди на длъжника, съобразно критериите на Наредбата.
По делото липсват данни длъжницата да притежава друг жилищен имот. Установеното
обуславя извода, че възбраненият недвижим имот, представляващ апартамент, е
несеквестируемо имущество на длъжника, което не може да бъде осребрено в образуваното
изпълнително производство, поради което насочването на изпълнението срещу него е
незаконосъобразно. От друга страна, предприетото изпълнително действие – налагането на
възбрана върху несеквестируема непотребима вещ, е допустимо и не съставлява такова,
което да нарушава несеквестируемостта. По изложените съображения жалбата в тази част се
явява основателна и следва да се отмени насочването на изпълнението срещу
несеквестируема непотребима вещ, с изключение на наложената възбрана.
По отношение на възражението за несъразмерност на възбранения имот с вземането
на взискателя, следва да се посочи, че по изпълнителното дело липсва произнасяне на ЧСИ
по възражението на длъжника по чл. 442а от ГПК. Ето защо жалбата в тази й част се явява
лишена от предмет и на това основание е недопустима, поради което следва да бъде
оставена без разглеждане и да се прекрати и производство по нея.
Като неоснователна се преценя жалбата и по отношение на наложения запор върху
пенсията на длъжника. Несеквестируемостта на паричните вземания е забрана да ги събира
друг, освен длъжникът. Затова запорът на парично вземане е несъвместим с
несеквестируемостта и в този смисъл я нарушава, а когато паричното вземане е частично
несеквестируемо, наложеният запор обхваща само секвестируемата част. Ако третото
задължено лице погрешно плати на съдебния изпълнител, той е длъжен незабавно да върне
несеквестриуемата част на длъжника.
Няма спор, че получаваната от длъжницата пенсия е в размер под минималната
работна заплагта, поради което е несеквестируем доход, по арг. от чл.446, ал.1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 446а ал. 1 от ГПК /обн. ДВ, бр. бр. 86 от 2017г./
несеквестируемостта на доходите по чл. 446, включително и доход от пенсия, се запазва и
ако са постъпили по банкова сметка, не по-рано от един месец преди налагане на запора.
Постъпленията от пенсия, които са постъпили преди повече от един месец преди налагането
на запора или от други източници, различни от посочените в чл.446, ал.1 от ГПК, имат
характер на спестявания и представляват секвестируемо имущество. В конкретния случай,
още със запорното съобщение съдебният изпълнител е дал указания на банката запорът да
не се изпълнява по отношение на постъпления от пенсия. Установеното обуславя извод, че с
извършеното от ЧСИ изпълнително действие не е засегнат гарантираният минимум от
пенсията на длъжника, който не може да бъде запориран и съответно да бъде предмет на
принудителното изпълнение. Липсва основание за отмяна на обжалваното действие на
съдебния изпълнител, поради което подадената жалба в тази й част се явява неоснователна.
По изложените съображения предявената жалба се преценя като частично
основателна по отношение на недвижимия имот, представляващ апартамент и
неоснователна в останалата част.
Длъжницата е отправила искане за освобождане от заплащане от държавни такси и
разноски по настоящето производство. От представените към жалбата писмени доказателсва
се установява, че жалбоподателката е 75 годишна, разведена, с 69 % намалена
нетрудоспособност, притежава жилище в гр. Варна с площ от 42,41 кв.м. и 1/6 ид.ч. от
земеделски земи с обща площ от 3 дка, находящи се в гр. Добрич, а доходът се формира от
получаваната пенсия в размер на219 лв. Горното обосновава извод за невъзможност на
длъжницата да заплати дължимата държавна такса и разноски по делото, поради липса на
достатъчно средства. Ето защо, молбата се явява основателна и следва да се уважи.
Воден от горното, съставът на Варненския окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ насочването на изпълнението по изп. дело № 20197180400736 по описа на
ЧСИ Станимира Костова – Данова срещу несеквестируем недвижим имот, представляващ
апартамент № 71 с площ от 40,25 кв.м., находящ се гр. Варна, ж.к. „Възраждане“ бл. 12, вх.
3, ет. 8, с изключение на наложената възбрана, която е съвместима с несеквестируемостта на
имота.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 5158/18.03.2020г. на Е. И. П. ,
ЕГН **********, в частта, с която са наведени оплаквания за несъразмерност на наложената
възбрана спрямо спрямо вземането на взискателя и ПРЕКРАТЯВА производството по в. гр.
д. № 1533/2020г. по описа на ВОС, ГО, в тази част.
ОТХВЪРЛЯ въззивна жалба вх. № 5158/18.03.2020г. на Е. И. П. , ЕГН **********,
длъжник по изп. дело № 20197180400736 срещу действия на ЧСИ Станимира Костова-
Данова, изразяващи се в насочване на изпълнение срещу несеквестируем доход - пенсионно
вземане по банкова сметка в „Банка ДСК“ ЕАД.
ОСВОБОЖДАВА Е. И. П. , ЕГН ********** от заплащане на държавна такса и
разноски по въззивна жалба вх. № 5158/18.03.2020г. срещу действия на ЧСИ Станимира
Костова – Данова по изп. дело № 20197180400736 по описа на СИС при ВРС, на осн. чл.83,
ал.2 от ГПК.
Решението не подлежи на обжалване, съгласно разпоредбата на чл. 437, ал.4, изр.
второ от ГПК, с изключение на прекратителната част, която подлежи на обжалване с частна
жалба пред Варненския апелативен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на
жалбоподателя, на осн. чл. 274, ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________