Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Перник, 29.08.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Районен съд – гр. Перник, Гражданска
колегия,
VІІІ-ми състав, в открито съдебно
заседание на шести юни две хиляди и деветнадесета година, в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Яна Филипова
при
секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 79
по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 415, ал. 1 вр. чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба, уточнена с
молба от 23.01.2019 г., от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД против И.Д.И. с искане да
бъде признато за установено, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество сумата в размер на 722.44 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот – апартамент
13, находящ се в гр. *** за периода
от 01.05.2016г. до 30.04.2018г., ведно със законна лихва за забава върху
главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК на 08.11.2018г. до окончателно изплащане на вземането и
сумата в размер на 97.43 лева,
представляваща законна лихва за забава върху месечните плащания, формиращи
главницата за периода от 10.07.2016г. до 23.10.2018г., за които суми е издадена Заповед за
изпълнение № 5829/09.11.2018г. по ч. гр. д. № 7812/2018г.
по описа на Районен съд – гр. Перник, срещу която е
подадена възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.
Ищецът
поддържа, че страните по спора са обвързани от облигационно правоотношение,
произтичащо от сключен договор за продажба на топлинна енергия, по силата на
който в процесния период „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД е доставило топлинна енергия
до имота на И.Д.И. на посочената в исковата молба стойност. Изложени са
твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задължението си да заплаща цената
на доставена от ищцовото дружество топлинна енергия, поради което и на основание чл. 42, ал. 1 от Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД на
потребителите в гр. Перник дължи законна лихва за забава.
В
срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез процесуалния си представител адвокат Б.В.
оспорва предявените искове по основание и размер. В подадения отговор се
излагат съображения, че страните по спора не са обвързани от облигационно
правоотношение, поради което И.Д.И. не е материалноправно легитимирана да
отговаря по претенцията на ищцовото дружество. Процесуалният представител на
страната поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства в подкрепа на
поддържаните от ищеца фактически твърдения, както относно съществуването на валиден договор за продажба на топлинна
енергия, така и относно обстоятелството, че „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД е доставило
услуги на посочената в исковата молба стойност. При условията на евентуалност в
подадения отговор на искова молба наведено възражение за погасяване по давност
на процесните вземания.
Съдът, след като
прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията
на страните, приема от фактическа
страна по спора следното:
По
делото е представена подадена от ответника до Община
Перник, Дирекция „Местни приходи и такси“ декларация по чл. 14 ЗМДТ с вх. №
117911/23.10.2001 г.
за процесния имот, в която И.Д.И. е отбелязал, че притежава право на
собственост върху процесния имот заедно с трето неучастващо по спора лице по
силата на нотариален акт.
От
приетото по делото заключение по допусната съдебно – техническа експертиза,
което съдът цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че количеството топлинна енергия, постъпило в
сградата в режим на етажна собственост, в която се намира процесния имот, се
измерва чрез монтиран в абонатната станция топломер, който съответства на одобрения
тип. Вещото лице сочи, че технологичните
разходи са отчитани за сметка на топлопреносното предприятие. От заключението
се установява, че отоплителните уреди в имота са демонтирани с изключение на
щранг – лира в санитарното помещение на апартамента, като уредът е без монтиран
индивидуален разпределител на разход на отопление, което е общо за всички имоти
по вертикала в сградата в режим на етажна собственост. За посочения уред е
начислен разход, като за тяло работило непрекъснато по изчислителен път в
съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Експертът сочи, че
топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация в жилищната сграда, в
която се намира имота е изчислена съобразно правилата на Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за
топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. От приетото заключение се
установява, че разходът за топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване е
изчислен посредством отчитане на показанията на монтирания в имота водомер за
топла вода. Вещото лице разяснява, че стойността на доставената от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД топлинна енергия за процесния имот и период възлиза на 722.44 лева.
От
приетата по делото съдебно – счетоводна експертиза, заключението по която съдът
цени като обективно и компетентно дадено, се установява, че размерът на
обезщетението за забава в размер на законната лихва върху месечните плащания,
формиращи главницата, за процесния период възлиза на 97.43 лева.
Изложената
фактическа обстановка по спора налага следните правни изводи:
В
доказателствена тежест на ищеца по
предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ
е да установи при условията на пълно и главно доказване възникването на
облигационно отношение с ответника, както и че в изпълнение на задълженията си
по него за процесния период е доставил топлинна енергия за отопление и битово
горещо водоснабдяване в претендираните размери и качество, както и че
ответникът притежава качество на собственик
или титуляр на вещно право на ползване върху топлоснабдявания имот,
респ. качество на потребител /клиент след изменението на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в
сила от 17.07.2012 г./ на топлинна енергия.
Договорът
за търговска продажба на топлоенергия се счита за сключен с конклудентни
действия – арг. чл. 150, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ), а
топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи
условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с
битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото
им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите,
извод който се налага от разпоредбата на чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Общите условия на
ищцовото дружество са публикувани в местния ежедневник вестник „Съперник”, бр.
82/29.04.2008г. ( лист 6 и 7 от делото), както и в
един централен ежедневник ( вестник „Новинар”, бр. 101/30.04.2008г.), обстоятелство което е служебно известно на съда
във връзка с множеството разглеждани в Районен съд – гр. Перник дела с
идентичен на настоящото предмет.
Съгласно
чл. 153, ал. 1 ЗЕ „потребители на топлинна енергия“ са всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач /страна/
по сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е
неговият собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставената и
потребена топлинна енергия, респективно то е встъпило в облигационни
правоотношения с ищцовото дружество.
Съдът намира, че
от представената по делото декларация по чл. 14 ЗМДТ се установява, че ответникът
притежава право на собственост върху ½ ид. ч. от процесния недвижим
имот. С Решение № 254/29.09.2017 г. постановено по в. гр. д. № 408/2017 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Перник е прието, че когато частният документ,
съдържа признание за неизгодни за издателя му обстоятелства изявлението се
ползва с обвързваща съда материална доказателствена сила. Въззивната инстанция
е разяснила, че декларацията по чл. 14 ЗМДТ няма
доказателствено значение за установяване на принадлежността на право на
собственост, когато деклараторът се домогва да установи по отношение на трети
лица, че с подаденото от него изявление до съответната община е придобил право
на собственост върху недвижим имот, т.е. когато страната иска с частен, изходящ
от нея документ, материализиращ изгодни за нея факти да установи, че е
собственик на дадена вещ. В подкрепа на изложено са Решение №
1556/28.02.1984г., постановено по гр. д. № 977/1984 г. по описа на ВС, IV ГО и
Решение № 28/28.02.1999 г., постановено по гр. д. № 3114/1997 г. по описа на
ВС, IV ГО. Респективно декларацията по чл. 14 ЗМДТ,
когато е подадена от процесуално легитимирания ответник за процесния недвижим
имот, има материална доказателствена сила, по отношение на декларираните от
лицето обстоятелства, а именно че същия притежава право на собственост върху
вещта.
С оглед
посоченото от декларатора основание на придобиване на правото на собственост
върху имота и на основание чл. 30, ал. 2 ЗС съдът приема, че ответникът
притежава право на собственост върху ½ част от вещта. Съгласно
разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС съсобственикът е длъжен да участва в тежестите
на общата вещ съразмерно с частта си, поради което И.Д.И. е материално право
легитимиран да отговаря по претенцията за заплащане на доставена топлинна
енергия за процесния имот до размера на притежаваните от него части от вещта.
Съдът намира, че
от приетата по делото съдебно – техническа експертиза се установява, че
ищцовото дружество е доставило топлинна енергия до процесния имот на посочената
в исковата молба стойност. Следва да се
посочи, че съгласно практиката на въззивната инстанция, намерила израз в
Решение № 319/12.08.2019 г. постановено по в. гр. д. № 326/2019 г. по
описа на Окръжен съд – гр. Перник „цената на услугата „дялово разпределение“
възниква като следствие и е пряко свързана от правоотношенията по доставка на
топлинна енергия в сграда в режим на етажна собственост, поради което
потребителите на топлинна енергия дължат нейната цена“. Предвид изложеното и с
оглед обема на притежаваното от ответника право на собственост върху процесния
топлоснабден имот съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ е
основателен за сумата в размер на 361.22 лева, като за разликата до пълния
заявен размер от 722.44 лева претенцията е неоснователна.
По предявения установителен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
съдът намира следното:
Вземането за законна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и неизпълнение
на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите, които
неизпълнението обективно и закономерно причинява.
Съгласно Общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок
дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва. Предвид обема на
притежаваното от ответника право на собственост върху процесния топлоснабден
имот И.Д.И. е материално правно легитимиран да отговаря по иска с правно
основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за ½ част от общо начислената законна лихва
за забава, а именно сумата в размер на 48.71 лева, като за разликата до пълния
заявен размер от 97.43 лева претенцията е неоснователна.
Направеното от ответника възражение за погасяване по давност на
процесните вземания е неоснователно, поради следните съображения:
Съгласно чл.
114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на настъпване на
изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквито са процесните
за главница), давността тече от деня на падежа. Съгласно Общите условия за
продажба на топлинна енергия за битови нужди на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД
купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна
енергия в 30 – дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, т.е.
налице е установен падеж на вземанията. С Решение № 164/15.06.2017г.,
постановено по в.гр.д. № 240/2017г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник е
разяснено, че вземането за цена на потребена енергия за текущия месец става
изискуемо от първо число на втория месец, следващ отчетния, от който момент
започва да тече законоустановения давностен срок. През посочения период от
време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и
изискуемо, тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди изтичането му
кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение. С Тълкувателно решение №
3/2011 г. на ОСГТК е прието, че задълженията на потребителите на топлинна
енергия са за периодично плащане, поради което се погасяват с изтичането на три
годишен давностен срок съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „В“ ЗЗД. Предвид
изложеното и при съобразяване на периода, за който се претендира незаплатена
цена на доставена топлинна енергия, а именно от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
и датата, на която е депозирано заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по аргумент от чл. 422, ал. 1 ГПК ( 08.11.2018
г.) съдът намира, че вземането за главница не е погасено по давност. Идентични
съображения се налагат и по отношение на наведеното от процесуалния представител
на ответника възражение за погасяване по давност на вземането за обезщетение за
забава.
Съгласно
указанията дадени в т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г. на ОСГТК, постановено по някои спорни въпроси на заповедното производство,
съдът по предявения по реда на чл. 415 ГПК иск, съобразявайки изхода на спора разпределя отговорността за разноските,
както в заповедното, така и в исковото производство.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК в тежест на ответника
следва да бъдат възложени
сторените от ищеца съдебни разноски в заповедното производство пропорционално
на уважената част от предявените искове. Съдът намира, че заявителят е направил
разноски в заповедното производство общо в размер на 75 лева, представляващи
заплатена държавна такса за разглеждане на подаденото заявление в размер на 25
лева и юрисконсултско възнаграждение на процесуалния представител на страната в
размер на 50 лева, изчислено съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 ГПК вр.
чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, като И.Д.И.
следва да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД
сумата в размер на 37.50 лева.
На основание чл.
78, ал. 1 ГПК ответника следва да заплати направените от ищеца съдебни разноски
в производството по реда на чл.415 ГПК пропорционално на уважената част от
предявените искове. Сторените от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД в настоящото производство съдебни разноски
възлизат общо на сумата в размер на 370 лева, от която сумата в размер на 25
лева довнесена държавна такса за разглеждане на спора, сумата в размер на 15
лева внесена държавна такса за издаване на съдебни удостоверения, сумата в
размер на 230 лева внесен депозит за изслушване на съдебно – техническа и
съдебно – счетоводна експертизи и 100 лева юрисконсултско възнаграждение на
процесуалния представител на страната, изчислено съобразно разпоредбата на чл.
78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, като И.Д.И. следва да заплати на ищцовото дружество сумата в
размер на 185 лева.
С оглед изхода
на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на ищеца следва да бъдат
възложени направените от ответника съдебни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение в заповедното и исковото производство съразмерно на отхвърлената
част от исковата претенция. При определяне на размера на разноските, които да
бъдат заплатени от ищцовата страна, съдът следва да съобрази своевременно
заявеното от „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД ( пункт 5 от исканията по подадената
искова молба) възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, като бъде
извършена преценка относно правната и фактическа сложност на производствата,
както и вида, и характера на извършените процесуални действия. Както заповедното,
така и настоящото производство не се характеризират с правна или фактическа
сложност, като единствените процесуални действия извършени от пълномощника на И.Д.И.
се изразяват в подаване на бланкетни възражение по чл. 414 ГПК и отговор на
искова молба, като адвокат В. не се е явил в нито едно от проведените три
открити съдебни заседания. Предвид изложеното уговореният и заплатен адвокатски
хонорар в размер на 400 лева за заповедното производство и 800 лева за
настоящото производство съотнесен към правната и фактическа сложност на
производство, материалният интерес по спора и извършените от пълномощника на
ответната страна процесуални действия, се явява прекомерен, поради което следва
да бъде намален до предвидения в чл. 7, ал. 7 и чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба №
1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимален
размер, а именно сумата от 300 лева за всяко едно от производствата. Следва да
се посочи, че съгласно възприетото от въззивната инстанция становище, намерило
израз в Определение № 617/19.09.2018г. постановено по в. ч. гр. д. № 484/2018г.
по описа на Окръжен съд – гр. Перник и Определение № 643/02.10.2018г. по в. ч. гр.
д. № 532/2018г. по описа на Окръжен съд – гр. Перник, разпоредбата на чл. 2,
ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения не намира приложение когато предявените с една искова молба
искове са в защита „на един интерес“ какъвто е разглеждания случай, тъй като
вземанията, за които е предявен установителен иск ( главница и законна лихва за
забава) се основават на идентични факти, а именно неизпълнение на задължение по
договор за продажба на топлинна енергия.
Предвид
изложеното и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК“ АД следва да
заплати на И.Д.И. по съразмерност сумата в размер на по 150 лева за заповедното
и настоящото производство.
Така мотивиран,
съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявени
обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 415 ГПК от „ТОПЛОФИКАЦИЯ
ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв.
„Мошино“, ТЕЦ „Република“ против И.Д.И., ЕГН **********,***, че ответникът
дължи на топлофикационното дружество на основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ сумата в размер на 361.22 лева, представляваща незаплатена цена
на доставена топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот – апартамент 13, находящ се в гр.*** за периода от 01.05.2016г. до
30.04.2018г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 08.11.2018г. до
окончателно изплащане на вземането и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата в
размер на 45.71 лева, представляваща законна лихва за
забава върху месечните плащания, формиращи главницата за периода от 10.07.2016г. до 23.10.2018г., за
които суми е издадена Заповед за изпълнение № 5829/09.11.2018г. по ч. гр.
д. № 7812/2018г. по описа на Районен съд – гр. Перник, КАТО
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ за разликата над уважената част до
пълния заявен размер от 722.44 лева и предявеният иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
разликата над уважената част до пълния заявен размер от 97.34 лева.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,*** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 37.50 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА И.Д.И., ЕГН **********,*** да заплати
на „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“ на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата в размер на 185 лева, представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ да заплати на И.Д.И., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 150 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в заповедното производство.
ОСЪЖДА „ТОПЛОФИКАЦИЯ ПЕРНИК” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление в гр. Перник, кв. „Мошино“, ТЕЦ
„Република“ да заплати на И.Д.И., ЕГН **********,*** на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 150 лева,
представляваща сторени съдебни разноски в настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Окръжен съд – гр. Перник в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРИ ВЛИЗАНЕ В СИЛА на решението, ч. гр. д. № 7812/2018
г. по описа на Районен съд – гр. Перник, да се върне на съответния състав, като
се приложи заверен препис от настоящия съдебен акт.
Районен съдия: