Р Е Ш Е Н И Е № 287
гр.
Кюстендил,
В ИМЕТО НА НАРОДА
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание
на двадесет и първи септември
през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Галина Мухтийска
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при участието на секретаря М.С.
като разгледа докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр. д. № 268
по описа на съда за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
въззивно и се развива по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С
решение № 260/
Срещу решението, в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен предявения от Б.Д.Ш. против Прокуратурата на РБ иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 и т.3 от ЗОДОВ за разликата над уважения размер от *** лева до предявения размер от *** лева, е депозирана въззивна жалба от Б.Д.Ш., с адрес: ***, чрез процесуалният му представител по пълномощие адв. Ц.Р.. Изложени са доводи за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Конкретно изложените доводи, касаещи порочността на обжалваното решение се свеждат до това, че неправилно е приложен законоустановения критерии за справедливост при определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди и присъденото обезщетение в размер на *** лева е твърде занижено. Акцентирано е върху обстоятелствата, свързани с личността на ищеца – заеманата от него длъжност, което било от съществено значение при определяне на обема на изживените страдания от морално естество и което според твърдението на въззивника, не било взето предвид от пръвоинстанционния съд. Изложени са доводи за това, че обжалваното решение не е съобразено с установената съдебна практика, посочваща критериите от съществено значение при определяне размера на обезщетенията, претендирани по реда на ЗОДОВ, както и влагане на точните съдържание и смисъл на понятието „справедливост“. Иска се отмяна на решението в частта, в която искаът е отхвърлен и уважаването му в пълен размер.
Постъпила е и въззивна жалба от Прокуратурата на РБ чрез Районна прокуратура
– гр. Благоевград, пл. „***“ № *** против решение № 260/
Въззиваемите страни по въззивните жалби не са подавали отговори по реда на чл.263 от ГПК.
КнОС
след като прецени събраните по делото доказателства, становищата на страните и
след преценка на обжалвания съдебен акт, при условията на чл. 269 ГПК, приема
решението на РС – Благоевград за правилно и го потвърждава. Съображенията за
това са следните:
Предявен за разглеждане е иск
с правно основание чл.2, ал.1,
т.3 ЗОДОВ.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната му част. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.
За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото е проведено от страна на ищеца доказване на твърдението, че същият е претърпял неимуществени вреди, макар и не в поддържания в исковата молба обем, доколкото от показанията на свидетелите ставало ясно, че той бил заклеймяван от съгражданите, част от
- 2 -
обществото, като лице, ***, накърнена била честта му на почтен човек и служител на ***. Съдът е приел за доказано, че през посочения период ищецът е преживял стрес и притеснения, които от нормален, общителен и отговорен човек, са го превърнали в потиснат, притеснен и затворен в себе си. В човек, притеснен за бъдещето си, за финансовото си състояние, за семейството си, под страх от тежкото обвинение и от вероятността да остане без работа като ***. Първоинстанционният съд е кредитирал събраните гласни доказателства, установяващи че ищецът бил сочен от гражданите като „***“, като престъпник, срещу когото били подавани жалби и сигнали, в местната преса били публикувани статии за престъпния акт, при което воденото наказателно производство придобило гласност. Всичко това довело да преживени от ищеца трайни негативни емоции и притеснения, че е компрометиран в очите на колегите си, като и на органите на РП, с които имал дълги години служебни взаимоотношения. Всичко това дало сериозно отражение на здравословното му състояние – бил постоянно напрегнат, не можел да спи, вдигал кръвно налягане, страдал от главоболие, което налагало да започне да приема лекарства. Преживеният стрес се отразил и на неговата психика – станал затворен в себе си, не искал да контактува с близки и приятели. При така установените факти, районният съд приел за доказан по основание иска за заплащане на причинените неимуществени вреди.
Въззивният съд приема за правилни изводите на първоинстанционния съд, като с оглед на възраженията, обективирани във въззивните жалби, следва да допълни:
Основателността на предявения иск по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/ спрямо ищеца да е било повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/ образуваното наказателно производство да е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето; 3/ да е претърпял вреда /вреди/ и 4/ между незаконното действие на правозащитните органи и неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно-следствена връзка.
Елементите от горепосочения фактически състав трябва да се установят при условията на пълно и главно доказване от ищеца- чл.154, ал.1 ГПК.
В разглеждания случай от приетите от първоинстанционния съд писмени и
гласни доказателства се установява, а и това обстоятелство не е спорно, че на
Спорните между страните въпроси, с оглед наведените във въззивните жалби възражения, са свързани с наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и твърдените неимуществени вреди и с размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди.
Законосъобразен е изводът на първоинстанционния съд, че искът е доказан по основание. Разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ предвижда обективна отговорност на държавата в случаите на незаконно повдигане и поддържане на обвинение в извършване на престъпление, като субекти на тази отговорност могат да бъдат само правозащитни органи, оправомощени да повдигат и поддържат обвинения за престъпления от общ характер- в случая Прокуратурата на Република България. Действията по повдигане и поддържане на обвинението се считат за незаконни, ако лицето бъде оправдано, респ. в настоящия случай ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето.
В случая спрямо ищеца е било повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление от общ характер. С оглед на това, повдигнатото и поддържано обвинение следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето предвид събраните доказателства, каквито доводи са изложени във въззивната жалба депозирана от Прокуратурата на РБ.
Установен е и фактът на причинените на ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в преживени негативни емоционални страдания - напрежение, неудобство и срам от близки и колеги, страх от несигурно бъдеще, както и причинени морални страдания, довели до наличие на увреждания с трайни последици за психическото и физическото състояние на ищеца.
Показанията на свидетелите М. П. – съпруга на ищеца, В. В. и Б. Д., в които се съдържат сведения за негативните последици от обвинението върху начина на живот на ищеца, както и неговото емоционално и физическо състояние, следва да бъдат ценени като последователни и житейски логични, представляват допустими доказателствени средства /стандартно използвани в исковия процес за доказване на подобни обстоятелства/, като преценката на доказателствената им стойност е послужила за опора на правилни изводи на първоинстанционния съд относно един от правопораждащите спорното право факти – настъпването на горепосочените преки и непосредствени вреди.
Настоящият състав счита за неоснователно възражението на ответника, че фактът на претърпени от ищеца неимуществени вреди, не бил безспорно доказан, с оглед показанията на разпитаните по делото свидетели Д. М., Д. Ч. и П. З., доколкото цитираните свидетели – като колеги на ищеца и нямащи близък и непосредствен контакт се него, както и наблюдения върху неговата работа, не биха могли да установят тези обстоятелства. Самите свидетели установяват, че се засичали с ищеца и имали пряк контакт с него в рамките максимум на 10 минути, за което време осъществявали смяна на ….
За неоснователно се приема и възражението на ответника, че доколкото свидетелката П. като съпруга на ищеца била пряко заинтересована от изхода на делото/, поради което показанията й не могат да бъдат кредитирани като достоверни. Показанията на този свидетел относно търпените от ищеца емоционални и физически страдания се припокриват до известна степен с показанията на свидетелите В. В. и Б. Д., които в своята съвкупност обосноват извод за настъпването на фактите и обстоятелствата, за които свидетелстват. Именно защото тези свидетели са в най-близкото обкръжение на ищеца, те са могли да възприемат непосредствено гореописаните негативни последици от воденото наказателно производство.
Безспорно се констатира, че воденото наказателно преследване е засегнало личността и достойнството на ищеца, същият е получил психо - емоционален дискомфорт, променил поведението си и от деен и комуникативен човек, започнал да се затваря в себе си, ограничавайки до минимум контактите си, изпитвайки притеснение и страх от изхода на производството и най-вече чувство на срам и унижение, че всичко това се случва. От събраните доказателства се установява и твърдението, наведено от ищеца, че воденото
- 3 -
против него наказателно производство му е причинило притеснения относно работата му – обстоятелството, че същото е следвало да бъде докладвано на *****, че имало опасност да загуби своята работа при признаването му за виновен по повдигнатото обвинение, което застрашавало финасовата му обезпеченост. Самото наказателно преследване срещу него станало достояние на неопределен кръг лица, предвид обстоятелството, че същото получило медиен отзвук, продължил и след влизане в сила на постановлението за прекратяване на наказателното производство.
При така изложените факти, следва да се приеме, че по делото са установени негативните преживявания на ищеца, и обстоятелството, че същите са в следствие на воденото против него наказателно производство.
По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият съдебен състав приема следното:
При
определянето на парично обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2 ЗОДОВ се прилага
нормата на чл. 52 ЗЗД. В тази връзка е налице постановена съдебна практика от
Върховния касационен съд по реда на чл. 290 ГПК - сравн. решение № 532/
Общо следва да се отбележи, че справедливостта, като критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, според съдебната практика включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Затова справедливостта по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие и тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, които носят обективни характеристики. Принципът изисква в най-пълна степен компенсиране на вредите на увреденото лице.
В конкретния случай следва да бъдат отчетени, от една страна, тежестта на обвинението - престъплението по чл.325б, ал.1, пр.1 вр. чл.26 НК не е тежко по смисъла на чл.93, т.7 НК. От друга страна обаче воденото наказателно преследване е станало достояние на неограничен кръг от хора, с оглед медийните му отразявания, застрашило е служебното положение на ищеца, причинило му е притеснение относно неговата финансова обезпеченост. Следва да се вземе предвид и личността на ищеца и как наказателното преследване се е отразило на начина му на възприемане от неговото обкръжение – колеги и приятели, както и неговото емоционално и физическо състояние, станало следствие от наказателното преследване. Първоинстанционният съд в тази насока правилно е анализирал сериозността на преживените от ищеца отрицателни емоции – напрежение, неудобство, срам, страх от несигурно бъдеще. Взел е предвид и обстоятелството, че спрямо ищеца не е повдигано друг път обвинение. Преценени са и причинените на ищеца морални страдания, както и физически такива. Предвид всички тези факти и обстоятелства, правилно анализирани от първата инстанция, към които мотиви настоящият състав препраща по реда на чл.272 ГПК, определеният размер на обезщетения от *** лева се явява справедлив и достатъчен, за да бъде компенсиран ищеца за претърпените от него вреди.
Обезщетението за неимуществени вреди от деликта по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално - за всички претърпени неимуществени вреди от този деликт и в този смисъл, неимуществените вреди са конкретно определими и глобално присъденото парично обезщетение за тях следва да съответства на необходимостта за преодоляването им в тяхната цялост, като същевременно обезщетението не следва да надвишава този достатъчен и справедлив размер, необходим за обезщетяването на конкретно претърпените неимуществени вреди. Ето защо, определяне на обезщетение в по-голям размер от присъдения би нарушило принципа за справедливост.
Предвид гореизложеното, първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
По разноските
Предвид изхода от спора, с оглед неоснователността на въззивните жалби, разноски не следва да се присъждат.
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260/
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: