ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 596
гр.
Перник, 04.07.2019 г.
Пернишкият
окръжен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на четвърти юли през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател:
Милена Даскалова
Членове:
Кристиан Петров
Роман
Николов
като
разгледа докладваното от съдия Даскалова гр. дело № 432 по описа за
Производството е по реда на чл. 274
– чл. 278, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.
Постъпила е частна жалба от "Агенция за контрол на просрочени
задължения" ЕООД, гр. София против разпореждане от 01.03.2019 г. по ч. гр.
д. № 1334/2019 г. по описа на Районен съд - Перник, в частта му, с която е
отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
срещу Т.А.И. за сумата от 189 лв., представляваща неустойка за периода от
20.11.2017г.- 13.08.2018г. за неизпълнение на поето от длъжника задължение да представи
обезпечение на задълженията си по договора. Твърди се, че в производството по чл.
410 ГПК не се проверява дали вземането съществува, а споровете по
обективираните в заявлението материални субективни права, като този относно
претендираното вземане за неустойка за неизпълнение на договорно задължение,
следва да се решат по исков ред, при положение, че длъжникът входира възражение
по чл. 414 ГПК.
Поддържа, се че в противоречие със закона съдът е формирал изводите си за
нищожност на неустойката за неизпълнение на договорно задължение поради
противоречие с добрите нрави, са като са развити доводи за валидност на
клаузата за неустойка
Пернишкият окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства
и направените с частната жалба оплаквания, намира за установено следното:
Пред районния съд е подадено заявление от "Агенция за контрол на
просрочени задължения" ЕООД, гр. София за издаване на заповед за
изпълнение по чл.417 ГПК срещу Т.А.И. за сумата от 400лв.- главница по договор
за паричен заем № ***, сключен между длъжника и "Вива кредит" ООД,
70,16 лева - договорна лихва, 189 лв. такса за експресно разглеждане на
документи, 48,66 лв. законна лихва и 189 лв. неустойка за периода от
20.11.2017г.- 13.08.2018г. за неизпълнение на поето от длъжника задължение да
представи обезпечение по договора, ведно със законната лихва от подаване на
заявлението до изплащане на вземането.
В т. 12 на заявлението е посочено, че съгласно договора заемателят се е
задължил 3-дневен срок от подписване на договора за заем да предостави на
заемателя обезпечение на задълженията му по договора чрез поръчителство, като
поръчителят отговаря на конкретно посочени изисквания – да е навършил 21г., да
работи по безсрочен трудов договор, да има минимален стаж при сегашния си
работодател 6 мес. и минимален размер на осигурителния му доход от 1000 лв., да
не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, през последните 5г.
да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или ако има кредитната му история да е
със статут не по-лош от 401 "Редовен" или банкова гаранция с
бенефициер заемодателя, която е издадена след усвояване на паричния заем в
размер на цялото задължение по договора и за целия му срок. Посочено е, че
заемателят не е дал в срок обезпечение и поради неизпълнение на това задължение
съгласно договора дължи неустойка в размер на 189 лв.
Районният съд е отхвърлил заявлението по чл. 410 от ГПК, в частта относно искането за издаване заповед за изпълнение за
сумата от 189 лв. – неустойка за неизпълнение на договорно задължение за
предоставяне на обезпечение, като е приел, че клаузата за неустойка е нищожна.
Съдът намира, че обжалваното разпореждане е законосъобразно.
Неоснователни са доводите, че при произнасянето си заповедният съд е излязъл
извън правомощията си. Съгласно чл.411, ал.2,
т.2 ГПК заповедният съд е длъжен и без да е налице възражение по чл.414 ГПК
от длъжника да извърши служебно проверка дали предявеното със заявлението
вземане не противоречи на закона и/или добрите нрави и именно в изпълнение на
това си законово задължение, съдът се е произнесъл относно валидността на
клаузата за неустойка. В същия смисъл е и определение N 974/07.12.2011 г. по ч.
т. д. N 797/2010 г. на ВКС.
Съгласно т.3 от ТР № 1/15.06.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСТК на
ВКС, нищожна поради накърняване на добрите нрави е клауза за неустойка,
уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
В случая неустойката е предвидена за неизпълнение на задължение на
кредитополучателя за осигуряване на обезпечение на заема чрез поръчители или
банкова гаранция, като е въведен кратък срок за представяне на обезпеченията -
3-дневен от сключване на договора. Това задължение не е уговорено
предварително, а едва след сключване на договора, което лишава заемателя от
предварителната яснота за възможните тежести, които би понесъл ако сключи
договора. Въведени са редица условия, на които да отговарят поръчителите, в
голямата си част несъобразени с конкретния размер на предоставения заем, като
дори го превишават. При съобразяване на тези характеристики следва, че
неустойката не съответства на въведените й функции да служи за обезпечение,
обезщетение и санкция в случай на неизпълнение на договорните задължения.
На първо място горното следва от това, че на кредитополучателя е отпуснат
кредит в размер на 400 лв., а претендираната неустойка за неизпълнение на
задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 189 лв., т. е.
представлява почти 50% от получената главница. Освен това неустойката се
начислява еднократно и за неизпълнение на непарично задължение /компенсаторна
неустойка/, т. е. неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на
вноските по кредита и за периода на неизпълнението, и затова не може да се
приеме, че размерът й е висок в сравнение с дължимата сума и с реалните вреди и
това се дължи на периода на неизпълнение от страна на ответника. На практика
неустойка би се дължала и при редовно, точно и в срок изпълнение на
задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на
длъжника по договора за потребителски кредит е да върне предоставените му в
заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и
съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с процесната
неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с
неустойката не се осъществява обезщетителната й функция.
Липсва и обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди
на кредитора би покрила неустойката. В интерес на кредитора е да подсигури
длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на
договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя
следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на
кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация (чл. 16 и сл. ЗПК) и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната
сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че
кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за изпълнение
от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест на последния
последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Не може да се приеме, че неустойката изпълнява и санкционната функция, тъй
като задължението на кредитополучателя отнасящо се до осигуряване на поръчители
не е определено като предварително условие за сключване на договора, а
регламентираните изисквания към поръчителите съдът преценява като утежнени и
затрудняващи получаването на информация за тях, чието реално изпълнение е
невъзможно в предвидения 3-дневен срок от подписване на договора за заем, като
по този начин се нарушава и принципът за добросъвестност и равнопоставеност на
страните. Това цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойката и води
до оскъпяване на кредита. Неустойката не е обоснована от вредите за кредитора
при неизпълнение на задължението за връщане на дълга, от размера на насрещната
престация, от която кредиторът би бил лишен при неизпълнение, а произтича от
неприсъщо за договора за кредит задължение на длъжника, което не е свързано с
изпълнение на основното задължение на длъжника по договора, а възниква
впоследствие от липса на обезпечение чрез поръчителство.
Неустойката противоречи и на чл.143, т.5
от ЗЗП, който предвижда забрана за уговаряне на клауза, задължаваща
потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано
високо обезщетение или неустойка. Цитираната разпоредба не прави разграничение
относно вида на неустойката, а се акцентира върху нейния необосновано висок
размер, какъвто безспорно е настоящият случай. Както се посочи по-горе не е
ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка, а нейният размер е и
драстично завишен– почти 50 % от получената главница, което води до реализиране
на по-висок доход за кредитора, който не е предварително обоснован и
регламентиран.
Като договорен подход неустойката цели да се заобиколи и забраната на чл. 143, т. 3
от ЗЗП, защото със задължението за представяне на обезпечение
следва, че кредиторът не е извършил предварителна проверка за възможностите за
изпълнение от потенциалния си клиент, а вместо това прехвърля изцяло в тежест
на последния последиците от неизпълнението на това свое задължение.
Относно възражението на жалбоподателя, че съдът следва да намали размера на
неустойката ако намери същия за прекомерен, следва да се посочи, че в
заповедното производство няма възможност за приложението на чл. 92, ал. 2 ЗЗД, а освен това е невъзможно намаляване на неустойка, която е
нищожна.
Посоченото обуславя извод, че неустойката излиза извън присъщите й по закон
функции, както и е сключена в условията на неравноправност по смисъла на ЗЗП,
което я прави нищожна поради противоречие на повелителни норми на закона- чл.
146, ал. 1 ЗЗП и на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното разпореждане е
законосъобразно и следва да бъде потвърдено и
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане от 27.11.2018 г. по ч. гр. д. № 08240/2018 г. по
описа на Районен съд - Перник в обжалваната част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.