Р
Е Ш Е
Н И Е
гр. София,
23.04.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на девети май през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Станимира И.
Светлана Атанасова
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 13226 по описа за 2018
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.258 и сл. ГПК.
С
Решение от 12.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 60318/ 2017 г. на Софийски
районен съд, І ГО, 35 състав, по предявени от „Т.С." ЕАД- ***
установителни искове по чл.422 ГПК е признато за установено, че Д.И.К. /ЕГН **********/
и В.Й.К. /ЕГН **********/ дължат солидарно на „Т.С." ЕАД /ЕИК *******/ на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД сумата 1 908.01 лв., представляваща стойност на
доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м.05.2015 г.- м.04.2016 г.,
и сумата 22 лв.- главница за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
31.05.2017 г. до окончателното им изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД сумата
108.12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
за периода 15.09.2016 г.- 6.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№ 35201/ 2017 г. на СРС, 35 състав, като искът за
признаване дължимостта на лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение в размер на 3.07 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
На основание чл.78, ал.1 ГПК ответниците Д.К. и В.К. са осъдени да заплатят
солидарно на ищеца „Т.С." ЕАД сумата 684.47 лв.- разноски по делото, и
сумата 90.68 лв.- разноски за заповедното производство /ч.гр.д.№ 35201/ 2017 г.
на СРС, 35 състав/, съразмерно на уважената част от исковете. На основание
чл.78, ал.3 ГПК ищецът „Т.С." ЕАД е осъден да заплати на ответниците Д.К.
и В.К. сумата 0.30 лв.- разноски по делото, съразмерно на отхвърлената част от
исковете.
Постъпила
е въззивна жалба от Д.И.К. и В.Й.К.
/ответници по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и необоснованост
на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени предявените
установителни искове, и в частта относно разноските, с искане да бъде
постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне на
исковете, с присъждане на разноски по делото.
Въззиваемата
страна „Т.С.” ЕАД- *** /ищец по делото/ оспорва жалбата и моли да бъде
постановено решение за отхвърлянето й като неоснователна, като претендира
разноски за въззивното производство.
Третото
лице- помагач „Т.С.“ ЕООД- *** не изразява становище по жалбата.
Предявени
са установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски
градски съд,
като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните,
съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Атакуваното първоинстанционно решение е
валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество постановеното от СРС решение е
неправилно в обжалваната от ответниците част и следва да бъде отменено.
Спорно
по делото- според доводите във въззивната жалба на ответниците, е
обстоятелството дали през процесния период между страните е съществувало
валидно договорно отношение за продажба на топлинна енергия. Според действалата
през процесния период норма на чл.153,
ал.1 ЗЕ „потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на топло-снабдявания имот”. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с
топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху
имота- собственост или вещно право на ползване. Цитираната норма легитимира
като потребител на топлинна енергия по силата на закона собственика на
топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в
който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение
съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото
вещно право по чл.57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с
ползването на вещта.
Горните
хипотези са приложими, доколкото относно доставката на топлинна енергия до
определен топлоснабден имот няма сключен писмен договор, явяващ се по правило
основен източник на облигационните правоотношения. Сключването на писмен договор при условията на
договорна автономия е приложимо и в областта на продажбата на топлинна енергия,
като чл.149, ал.1, т.6 ЗЕ изрично предвижда, че продажбата на топлинна енергия
се извършва въз основа на писмени договори при общи условия, сключени между
доставчика на топлинна енергия и клиентите /потребителите/ в сграда- етажна
собственост.
В
случая въз основа на представените от ищеца писмени доказателства се установява,
че ответниците Д. и В. К. са собственици на процесния топлоснабден имот,
придобили го по силата на сключен с Нотариален акт № 43/ 22.11.2000 г. на
софийски нотариус договор за покупко- продажба, като името на ответника К. фигурира
и
Л.2 на Реш. по гр.д.№ 13226/
2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
в списъка на етажните собственици в сградата
/подписан от него/, приложен към сключения с фирмата на топлинно счетоводство
договор от 2001 г. Следователно двамата ответници имат качеството потребители
на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ и в това си качество дължат
плащане цената на доставената в имота през процесния период топлинна енергия.
За
установяване доставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на
претендираната от ищеца цена, е изслушана в първо-инстанционното производство
съдебно- техническа експертиза, в чието експертно заключение са направени
следните констатации: че в процесния имот /с абонатен № 286216/ има 3 бр.
радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление /ИРРО/ и 1
бр. щранг- лира в банята- без ИРРО; че за процесния период абонатът не е
осигурил достъп за отчет на уредите и водомера, поради което му е начислена
служебна топлинна енергия по МСРС /максимален специфичен разход на сградата/; а
също и че поради липсата на достъп за отчет на ТЕ за БГВ е начислена служебно
на брой лица- в случая 2 бр., с разходна норма 140 л/денонощие на 1 потребител.
Съвкупният
анализ на събрания по делото доказателствен материал обосновава извод на
въззивния съд за неоснователност на претенцията за признаване дължимостта на
претендираните от ищеца суми за цената на доставена в имота на ответниците
топлинна енергия, тъй като използваният от него способ за определяне обема на
тази енергия и на нейната цена в случая е неприложим, поради обстоятелството,
че не са представени от ищеца, чиято е доказателствената тежест, протоколи за
неосигурен от абоната достъп до имота за отчитане на уредите за дялово
разпределение, респ. доказателства за липсата на отчети по вина на потребителя
поради неосигурен или отказан достъп за отчитане. Съгласно приложимите през
процесния период норми на Наредба № 16-334 за топлоснабдяването /2007 г./ и
Приложение към чл.61, ал.1 от същата- Методика за дялово разпределение на
топлинната енергия в сгради- етажна собственост, при неосигуряване на достъп за
отчитане /липса на отчети по вина на потребителя- отказ на достъп за отчитане,
злоумишлена повреда или манипулация/ се прилага екстраполация по специфичен
разход на сградата съобразно установените в наредбата правила. За
обосноваването на тази екстраполация обаче, следва да бъдат представени по
делото посочените протоколи за неосигурен достъп до имота, каквито
доказателства от страна на ищеца в случая не са представени, което води до
отнасяне на неблагоприятните последици от дължимото и непроведено от него пълно
главно доказване на производящите спорното право факти в негова вреда и като
краен резултат- до отхвърляне на исковете за признаване дължимостта на горната
сума- част от главницата, представляваща начислена цена на топлинна енергия за
отопление на имота в размер на 1 908.01 лева общо, като недоказани и
неоснователни.
Направените
в заключението на вещото лице- топлотехник констатации относно начислените суми
за доставена в процесния имот топлинна енергия, основани на налична при ищеца
информация за неосигурен достъп, са производни, и без наличието на съответни
доказателства, установяващи неосигуряването на достъп до имота за отчитане на
уредите, не могат да бъдат зачетени от въззивния съд при формиране на изводите
по съществото на спора. В случая за обосноваването на приложения специфичен
метод за определяне обема на доставената топлинна енергия и начисляване на
нейната стойност ищецът носи процесуалното задължение да установи при условията
на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които черпи изгодни за
себе си последици. Не са представени в тази връзка по делото констативни
протоколи, установяващи спазването на нормативно установеното в Наредбата за
топлоснабдяването изискване да са определени най- малко две дати, които лицето
по чл.139б ЗЕ /топлинен счетоводител/ да е обявило на потребителите за
осигуряването на достъп за отчет на уредите и на така обявените дати абонатът
за процесния ап.*******, вх.А в жк „*******гр. София да не е осигурил достъп за
отчет на уредите. Съгласно чл.70, ал.4 НТ на потребителите, неосигурили достъп
за отчет, за всички отоплителни тела в имота се начислява енергия по реда на
т.6.5- от приложението по чл.61, ал.1
като отоплителни тела без уреди. Съгласно т.6.7 от Приложението към чл.61, ал.1 НТ- Методика за дялово
разпределение на топлинната енергия в сгради- етажна собственост, разпоредбите
на т.6.5, предвиждащи прилагането на екстраполация по максимален специфичен
разход на сградата /МСРС/, се прилагат при неосигуряване на достъп за отчет на
уредите на определените от лицето по чл.139б ЗЕ дати. Следователно, за да се
приеме, че достъп от абоната не е осигурен, следва да са обявени най- малко две
дати за отчитане на уредите и на същите достъп до имота да не е осъществен. Тъй
като по делото такива доказателства от ищеца не са представени, не се
установява наличието и на предпоставки за определяне цената на доставената
топлинна енергия по реда на т.6.5 от цитираната
методика към НТ. На това
основание, поради непроведено от
ищеца пълно главно доказване на твърденията за доставена на ответниците
топлинна енергия за отопление на имота в посочения обем исковете по чл.422 ГПК
вр. чл.79, ал.1 ЗЗД относно сумата 1908.01 лв. /общо/ подлежат на отхвърляне
като недоказани и неоснователни.
Следва
да се отбележи наред с горното, че неизпълнението на задължението за
осигуряване на достъп до имота не води автоматично до възникването на задължение
за заплащането на енергия на база максимален отчет. За потребителя съществува
възможност да поиска допълнителен отчет за своя сметка. Разпоредбата на чл.70,
ал.5 от Наредба № 16-334/ 2007 г. установява право на потребителя, който не е
осигурил достъп до имота си, да поиска допълнителен отчет за своя сметка и
преработване на изравнителните сметки съобразно реалното потребление, а не на
база максимален отчет. С тази възможност потребителят разполага в 3- месечен
срок от връчване на изравнителните сметки. В случая по делото не е установено
на ответниците да са валидно връчени изравнителните сметки, нито други
съобщения за дължими суми и потребена енергия за процесния период, поради което
и не може да се приеме, че за тях срокът за оспорването им и за отправянето на
искане за допълнителен отчет е изтекъл. Няма твърдения, нито данни по делото посочената
в експертните заключения изравнителна сметка /чийто размер в
Л.3 на Реш. по гр.д.№ 13226/
2018 г.- СГС, ГК, ІV- Б с-в
заключенията на СТЕ и ССчЕ е различен/, чийто
адресат е ответникът К., да е била връчена, поради което и за него, както и за
ответницата К., не е изчерпана възможността да искат реално отчитане на
показанията на уредите. Въвеждането на определените по приложения специфичен
метод показания в счетоводната система на топлопреносното предприятие не
рефлектира върху горните изводи и не може да обоснове извод за дължимост на
претендираните по делото суми.
Предвид
неоснователността на иска за признаване дължимостта на посочените главнични
вземания, искът по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД, поради акцесорния му характер,
също подлежи на отхвърляне като неоснователен.
Неоснователна е и
претенцията на ищеца за признаване дължимостта на сумата 22 лв.-
такса за услугата „дялово разпределение“, която не следва да бъде включвана в
главничното задължение на ответниците, тъй като не е обосновано, нито доказано
от ищеца да е титуляр на такова вземане срещу тях.
При
тези съображения, поради несъвпадане на приетите от двете съдебни инстанции
изводи по съществото на спора постановеното от СРС решение следва да бъде
отменено в обжалваната от ответниците част и вместо това да бъде постановено
решение за отхвърляне на исковете с предмет- горепосочените суми /главница,
лихви за забава и такса за дялово разпределение/, като недоказани и
неоснователни.
При
този изход на спора на основание чл.78, ал.3 ГПК и чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК
ищецът- въззиваема страна, дължи да заплати на ответника В.К. сумата 200 лв.-
разноски за първоинстанционното производство /200 лв.- възнаграждение за вещо
лице/, и на въззивниците В. и Д. К.- сумата 56.33 лв.- разноски за въззивното
производство /за платена държ. такса/.
Водим от
горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от
12.06.2018 г., постановено по гр.д.№ 60318/ 2017 г. на Софийски районен съд, І
ГО, 35 състав, в обжалваната част, в
която по предявени от “Т.С.” ЕАД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е
признато за установено, че Д.И.К. /ЕГН **********/ и В.Й.К. /ЕГН **********/
дължат солидарно на „Т.С." ЕАД /ЕИК *******/ на основание чл.79, ал.1 ЗЗД
сумата 1 908.01 лв., представляваща стойност на доставена и незаплатена
топлинна енергия за периода м.05.2015 г.- м.04.2016 г., и сумата 22 лв.- такса
за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 31.05.2017 г. до
окончателното им изплащане, и на основание чл.86 ЗЗД сумата 108.12 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода
15.09.2016 г.- 6.04.2017 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№ 35201/ 2017 г. на СРС, 35 състав, и
в частта относно присъдените на „Т.С." ЕАД разноски по чл.78, ал.1 ГПК
в размер на 684.47 лв.- за исковото производство, и в размер на 90.68 лв.- за
заповедното производство /ч.гр.д.№ 35201/ 2017 г. на СРС, 35 състав/, и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от “Т.С.”
ЕАД- *** /ЕИК *******/ срещу Д.И.К. /ЕГН **********/ и В.Й.К. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване на установено, че Д.И.К.
/ЕГН **********/ и В.Й.К. /ЕГН **********/ дължат солидарно на „Т.София” ЕАД
/ЕИК *******/ сумата 1 908.01 лв.,
представляваща стойност на доставена в имот с аб.№ 286216 през периода
м.05.2015 г.- м.04.2016 г. топлинна енергия, и сумата 22 лв.- такса за дялово разпределение, ведно със законната лихва от
31.05.2017 г. до окончателното им изплащане, и сумата 108.12 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за топлинна
енергия за периода 15.09.2016 г.- 6.04.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 35201/ 2017 г. на СРС, 35 състав, като
неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
*******/ да заплати на В.Й.К. /ЕГН **********/
сумата 200 лв. /двеста лева/- разноски за първоинстанционното
производство, на основание чл.78, ал.3 ГПК.
ОСЪЖДА “Т.С.” ЕАД- *** /ЕИК
*******/ да заплати на Д.И.К. /ЕГН **********/ и В.Й.К. /ЕГН **********/
общо сумата 56.33 лв. /петдесет и
шест лева и 33 ст./- разноски за
въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 60318/ 2017 г. на СРС, І ГО, 35 състав, е влязло в сила като необжалвано в останалата му част.
Решението е постановено при участието на „Т.С.“
ЕООД- ***- като трето лице- помагач на ищеца “Топлофикация С.” ЕАД в
производството по делото.
Решението не подлежи на касационно обжалване-
съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.