Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 11.07.2011г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV Б в. състав, в публично заседание на осемнадесети април
през две хиляди и единадесета година в състав:
Председател:
Рени Коджабашева
Членове: Мария Яначкова
Здравка Иванова
при секретаря Н. М. и в присъствието на прокурора ....................….., като разгледа докладваното от съдия Яначкова гр. д. № 40 по описа за 2008г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.196 – 211 вр. чл.218з ГПК ( отм.).
С решение от 27.12.2007г. по гр. д. № 1384/2006г. Върховният касационен съд на РБ, ІV ГО е
отменил решението от 28.06.2006г. по гр. д. № 353/2005г. на Софийския градски
съд в частта, с която исковете, предявени от ЖСК „П.У.” срещу П.М. и Е.М. са
отхвърлени. С решение № 454 от 20.06.2008г. ,
поправено с решение № 123 от 12.08.2009г., ВКС е допълнил основното си
решение като е оставил в сила останалата обжалвана пред него част от въззивното
решение – в частта, в която отрицателните установителни искове по чл.97, ал.1 ГПК (отм.) са отхвърлени срещу М.Г.М.,
З.З.М. и Ж.Р.. Делото е върнато за ново разглеждане от въззивния съд за извършване на нова преценка на
доказателствата относно членствените правоотношения на П.М. и Е.М. и обсъждане
на твърденията на тези ответници, обективирано в становище до СРС от
14.03.2001г., че спорните правоотношения са възникнали на основание наследяване,
в т. ч. преценка на молба от 10.04.1989г. на Е.М. до УС на ЖСК и молба от
12.07.1988г. от П.М. до УС на ЖСК, както и за преценка приложението
на чл.23 ЗЖСК и чл.12 ( отм.) ЗЖСК, след
като се установи и дали П.М. е била член
от семейството на наследодателя А.Б..
С решение от 14 юли 2003г. по гр. д. № 3437/1999г. Софийският
районен съд (СРС), 35 състав е признал
за установено по исковете на ЖСК „П.У.” против П.А.М. и Е.М.М., че между
ищеца и ответниците не съществуват членствени правоотношения на общо основание,
на основание чл.97 ГПК (отм.). С решението си, отменено с влязло в сила решение
на въззивния съд, съдът е уважил, на основание чл.97 ГПК (отм.), отрицателните
установителни искове и срещу другите ответници – М.Г.М., З.З.М. и Ж.Х.Р., като
е признал за установено, че между страните не съществуват членствени
правоотношения по право. Съдът е осъдил ответниците да заплатят на ищеца 205,
30 лв. – разноски, на основание чл.64, ал.1 ГПК ( отм.).
Настоящото въззивно производство е висящо за повторно
разглеждане, със задължителни указания на ВКС, на въззивната жалба на П.М. и Е. М.
срещу решението на СРС, в частта, в която исковете срещу тях са уважени.
В исковата
молба на ЖСК „П.У." се твърди, че ответниците П.А.М. и Е.М.М. не са приети
за членове на кооперацията по законоустановения ред, не са подали молби за
членство и съответните документи, но се считат за член - кооператори. Ето защо,
считайки, че тези ответници не са членове на ЖСК на общо основание,
кооперацията е предявила искове за признаване за установено, че те не са член -
кооператори на общо основание.
Ответниците П.А.М. и Е.М.М.
са оспорили исковете срещу тях с възражения, че членственото им правоотношение
е възникнало при съблюдаване изискванията
на чл.23 ЗЖСК като нисходящи на покойния А.А.Б. – член на ищцовата ЖСК (
становище на л.98 от делото пред СРС). В молба на л.185 от делото ответниците
са твърдяли, че са встъпили в членственото правоотношение на А.Б. – баща на П.,
съотв. дядо на Е., починал на 18.06.1988г. Становище, че е встъпила в членствените права на дядо си
ответницата Е.М. е заела и в молба от 31.03.2005г. при първоначалното
разглеждането на жалбата й от въззивния съд.
От относимите към предмета на делото
доказателства се установява следното:
ЖСК „П.У.",
с първоначално наименование „М. Б.", е
била учредена на учредително събрание на 18.10.1978г.
С решение на Общото събрание ( ОС)
на ищцовата кооперация от 17.11.1987г. А.А.Б.
е бил приет за член на ЖСК, като „ представил всички необходими документи
за придобиване на гараж ”.
От удостоверение за наследници №
525а/11.08.1988г. на А.А.Б., починал на 18.06.1988г., се установява, че негов
наследник по закон е дъщеря му П.А.М.
С молба от 12.07.2008г. до Управителния съвет (УС) на ЖСК „П.У.”
ответницата Е.М. (дъщеря на другата ответница и М.М. – така удостоверение за
раждане, прието при повторното разглеждане на въззивните жалби) е заявила, че като внучка на А.Б. желае да
встъпи в членските права на дядо си,
които се отнасят до придобиването чрез ЖСК на гараж. Посочила е, че не
притежава никакъв имот, като е записала
и „ всички необходими документи, при поискване ”. Върху молбата в горния ляв
ъгъл е записано за „за УС” , поставена е датата 12.07.1988г. и отдолу е положен
подпис срещу председател ( по това време такъв е бил М.М. – баща на Е.). В
декларация за семейно и имотно състояние от 12.07.1988г. Е.М. е декларирала, че
не притежава имоти, нито е прехвърляла и придобивала имот от 30.03.1973г.;
вписана е в свидетелство за регистрация на МПС от 08.09.1988г., като датата на
пререгистрирането за Е.М. е от 30.12.1988г. На
10.04.1989г. Е.М. отново е подала молба
до председателя на ЖСК, без данни за входирането й, към която е приложила
декларация за семейно имотно състояние, препис от регистрационен талон на МПС,
квитанция за платен пътен данък и молба – отказ от ответницата П.М.. В документ, наименован „Молба – декларация”,
с автор П.М. и с дата на съставяне
12.07.1988г., също без данни за входиране при ЖСК, е посочено, че в качеството
си на единствен наследник на А.Б. тя е съгласна членствените й права относно
придобития от него гараж да бъдат прехвърлени на дъщеря й Е.М. ; описала е
удостоверение за наследници на Б. № 525а с дата на издаване, която е последваща
молбата – декларация - от 18.08.1988г. вместо от 11.08.1988г., от която дата е обсъденото по – горе удостоверение със
същия номер.
С покана, адресирана до П.М. като наследница
на А.Б., тя е поканена на ОС , чиято дата на провеждане, освен числото 5, е нечетлива,
и в чийто дневен ред са включени и
промени в членския състав.
В протокол от ОС на ЖСК „П.У.” от
11.04.1989г. е записано, че с „ с пълно болшинство от 17 гласа” е „одобрено правото на наследницата на А.Б. К. М.
да получи гаража „ .
В протокол от ОС на ищцовата
ЖСК от 19.04.1991г. е записано, че всичките 21 член – кооператори са гласували „за” за предоставяне при
възможност на член – кооператора Е.М. на двустаен апартамент на общо основание.
В протокол от ОС на ищцовата ЖСК от 30.07.1992г. е записано, че
„освободеният от Хр. и Д. М. двустаен
апартамент се предоставят на Е.М. - член
на общо основание – съгласно решенията на миналото Общо събрание на ЖСК ”.
В актуализиран протокол за разпределение на апартаментите, ателиетата,
мазетата, таваните и гаражите между член – кооператорите на ЖСК „П.У.” от 17.10.1994г. , приет на ОС на ЖСК, срещу
името на ответницата Е.М.М. е записано,
че има следните обекти в ЖСК: апартамент
13, мазе 13 и гараж 13 ; а на другата
ответница П.А.М. е записано, че й е разпределен гараж № 4.
При
така приетите за установени фактически положения, съдът прави следните правни
изводи:
Делото е върнато от ВКС за ново разглеждане по същество ( чл.218зГПК
(отм.)), поради което въззивният съд е длъжен да приеме, че
предявените срещу двете ответници искове са допустими и да пристъпи към
разглеждане на основателността им.
При уважаване на отрицателните установителни искове правото, което е
техен предмет, се отрича без оглед на конкретно правопораждащо го основание, а
на всички възможни основания до приключване на устните състезания.Основанието
не е индивидуализиращ белег при
този вид искове, но при установяване от
ответника на конкретен правопораждащ факт за отричаното право и съдържанието на
това право, отрицателният установителен иск подлежи на отхвърляне и силата на
пресъдено нещо ще има за предмет именно
правото, установено от ответника.
В разглеждания случай ответниците не твърдят
и не се установява да са членове по право на ЖСК ( чл.10 ЗЖСК); същото се
отнася и за заместване в членственото правоотношение ( чл.16 ЗЖСК). Не се доказва ответницата П.М.
да е станала член на ЖСК на общо основание – като приета с решение на ОС на ЖСК
(чл.13 ЗЖСК), не е такава и защитната теза на тази ответница. Решение по чл.13
ЗЖСК не е представено по делото, а вписването на П.М. в протокол за
разпределение на обектите от 17.10.1994г. не е правопораждащ факт за учредяване
на членствено правоотношение предвид изричната норма на чл.13 ЗЖСК, като
правото да се придобие в собественост имот, построен от ЖСК е производно от
членството в ЖСК, а не обратното ( чл.17, т.1 ЗЖСК). Следва да се отбележи, че
приемането на членове в ЖСК не може да се установява със свидетелски показания
(чл.133, ал.1, б.”в” ГПК (отм.)), които са допустими само в случаите на чл.134,
ал.1 ГПК (отм.), какъвто не е настоящият случай. Обстоятелството, че ищцовата
ЖСК няма входящ дневник не е и индиция, че документи, адресирани до нея, са получени
от нея и са изгубени или унищожени, поради което и съдът не обсъжда гласните
доказателства, събрани при повторното разглеждане на жалбите. Отделен е
въпросът, че по същество показанията сочат на желание на П.М. да встъпи в
членственото правоотношение на покойния си баща, а в процеса двете
ответници целят да докажат такова
встъпване от страна на ответницата Е.М.. Няма правосъздаващ ефект за
членственото правоотношение и плащането на вноски за имоти в ЖСК, както и
адресирането на покани за ОС на ЖСК до ответниците.
С оглед и указанията на ВКС и
процесуалното поведение на ответниците в
процеса в защита срещу предявените от тях искове, съдът е длъжен да изследва
предпоставките на чл.23 ЗЖСК вр. чл.12 ( отм.) ЗЖСК за встъпване в членственото
правоотношение на починал кооператор. Съгласно чл.19, т.4 ЗЖСК членството в ЖСК
се прекратява със смъртта на кооператора. Съгласно чл.23, изр.1 ЗЖСК обаче при смърт на кооператор
членствените му права и задължения преминават върху членовете на неговото
семейство, които имат право да придобият имота. Когато, съгласно чл.23, изр.2 ЗЖСК, членовете на семейството се
откажат от членуване в ЖСК или когато няма такива,
в членствените му права могат да встъпят неговите низходящи по права линия, а
когато няма низходящи - възходящите му по права линия до първа степен, ако в
едномесечен срок от смъртта на наследодателя, съответно от отказа на членовете
на семейството му, уведомят писмено УС и представят документите
по чл.12. Следователно встъпване в
членствено правоотношение на починалия кооператор може да се осъществи само при спазване на предпоставките от
хипотезата на нормата на чл.23 ЗЖСК. В случая, в изпълнение на указанията на
ВКС по приложение на закона, въззивният съд приема, че П.М. (безспорно
пълнолетна към смъртта на баща си и в брак с ответника, спрямо когото
производството не е висящо - М.М. - и майка на другата ответница) не е
принадлежала към семейството на А.Б., както е дефинирано това понятие в § 1,
ал.1 ДРЗЖСК – съпрузи и ненавършили
пълнолетие техни деца, ако не са
встъпили в брак. При липса на членове на семейството, за да встъпят в
членственото правоотношение нисходящите
по права линия, съгласно обсъдените изисквания на чл.23 ЗЖСК, следва са уведомят писмено УС и да представят документите по
чл.12 (отм. – ДВ, бр.21 от 1990г. и следователно, приложим за спорните
правоотношения) ЗЖСК.Изискуемите според последната норма документи са 1. декларация за семейно
положение и за притежаваните от молителя и от членовете на
семейството му недвижими имоти; 2. декларация за картотекиране като нуждаещ се, когато това се изисква съгласно чл. 9 ( относно жилищната нужда); 3. декларация, че нисходиящият и членовете на
семейството му не са включени в друг строеж за еднакъв по вид имот. По делото не са събрани доказателства, че П.М. е
уведомила писмено УС, с приложения съгласно чл.12 ( отм.) ЗЖСК, в 1 – месечен
срок от смъртта на А.Б., че желае да встъпи в членственото правоотношение на
баща си. Съобразно и изложеното по – горе гласни доказателства за установяване на такова волеизявление, при
изискване на закона за писмен акт, са недопустими ( чл.133, ал.1, б.”в” ГПК
(отм.)). Напротив, по делото е представен документ с автор П.М. ( чл.144 ГПК (отм.)),
че е съгласна „членствените й права” като единствен наследник на Б. да бъдат
прехвърлени на дъщеря й.Членственото правоотношение обаче като комплекс от
права и задължения е могло да бъде условно казано предмет на наследяване само при
предпоставките на чл.23 ЗЖСК, при спазването на които, след направено
волеизявление за встъпване, членственото правоотношение възниква по силата на
закона. От събраните доказателства съдът
намира, че не е проведено пълно
доказване и че представените по делото
волеизявления на двете ответници за встъпване, съотв. за отказ от това
право, от 12.07.1988г. са достигнали до ЖСК ( до УС) в 1 – месечен срок от смъртта на А.Б.. За молбата на П.М., с която
те изразява съгласие в членственото правоотношение на баща й да встъпи неговата
внучка изобщо не са представени доказателства да е достигнала в 1 – месечен
срок до УС на ЖСК. Доказателсво, че тази молба е съставена не на датата, на
която е посочено (12.07.1988г.) е позоваването в нея на документ, издаден след
тази дата – удостоверение за наследници от 18.08.1988г. Молбата на Е.М. от
12.07.1988г., с която тя е заявила желанието си да встъпи в членственото
правоотношение на дядо си, дори да е достигнала до УС на датата 12.07.1988г.,
не може да породи действие при положение, че към този момент призована да
встъпи в членство е майка й като нисходяща от първа степен и наследник на
починалия ( чл.5 ЗН). ЗЖСК не е предвидил УС, който е адресат на волеизявлението по чл.23 ЗЖСК, да
разрешава конкуренция на права между нисходящи на починалия кооператор, вкл. и
с такива, непризовани към наследяване, каквато теза по същество поддържат
жалбоподателите в писмената си защита по настоящото дело. Наред с това, видно
от съдържанието на молбата с посочена дата на съставяне 12.07.1988г., в която Е.М.
е посочила, че не притежава имот, тази
молба не е била придружена от други документи ( вж. чл.12 ( отм.) ЗЖСК, към
който препраща чл.23 ЗЖСК) – в нея изрично е записано „всички необходими
документи, при поискване”. Част от документите, с които Е.М. обосновава правото
си да придобие гараж, построен от ЖСК, представени от нея по делото, са
съставени след датата 12.07.1988г. На следващо място, молбата на Е.М. от 10.04.1989г.,
очевидно обсъдена на ОС на ЖСК на следващия ден, макар за приложението на чл.23
ЗЖСК да не е необходима санкция на ОС, е извън 1 - месечния срок по чл.23,
изр.2 ЗЖСК за изявление за встъпване, считано от смъртта на кооператора ( 1 –
месечният срок от отказ за встъпване, касае отказа на членове на семейството),
поради което и не може да поради целени правни последици. Дори да се приеме, че
на ОС на ЖСК от 11.04.1989г. Е.М. е приета за кооператор на общо основание (
което като резултат е приел при първоначалното разглеждане на жалбите
въззивният съд, но ВКС не е споделил тези мотиви), то за да влезе в сила това
решение на ОС е следвало да бъде утвърдено от председателя на ИК на ОбНС (
чл.13 (ред. до изм., обн. ДВ, бр.60/92г.) ЗЖСК). И при възприемане на тезата на
ответниците, че П.М. е встъпила в членственото правоотношение на баща си, за да
бъде заместена от дъщеря си Е.М. е било
необходимо решение на ОС (чл.16, ал.1 in fine ЗЖСК), като в този случай молбата за встъпване и
съгласието на кооператора да бъде заместен са също с адресат УС, но тези молби следва
да са в писмена форма с нотариална заверка на подписите ( чл.16, ал.2 ЗЖСК).
В
обобщение, въззивният съд, в изпълнение на указанията на ВКС, който не е отдал
доказателствено значение като правопораждащ за членствено правоотношение факт
на обсъдените решения на ОС, в които като член – кооператори с разпределени
имоти фигурират двете ответници, намира, че доколкото не е доказано и
осъществяването на предпоставките на чл.23 ЗЖСК, за проверка на които делото е
върнато за ново разглеждане, отрицателните установителни искове срещу П.М. и Е.М.
са основателни. При съвпадане на правните изводи на двете съдебни инстанции,
решението на СРС в частта, в която производството е останало висящо – в която
са уважени исковете срещу посочените две ответници - следва да се остави в сила
( чл.208, ал.1, пр. 1 ГПК ( отм.)). На основание чл.64, ал.1 вр.4 ГПК ( отм.) в
тежест на ответниците се възлагат разноските за настоящата инастанция и за
водене на делото във ВКС от ищеца ( чл.218з, ал.4 ГПК ( отм.)) в размер на 1
030 лв., от които 1 000 лв. - адвокатско
възнаграждение ( съдът присъжда този размер на възнаграждението, а не
платеното от 2 000 лв., с оглед
фактическата и правна сложност на делото
на етапа повторно разглеждане на жалбите) , 30 лв. - държавна такса за
касационно обжалване.
Водим
от горното, Софийският градски съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА решението от 14 юли
2003г. по гр. д. № 3437/1999г. на Софийския районен съд, 35 състав, в частта, в
която съдът е уважил отрицателните
установителни искове на ЖСК „П.У.” против П.А.М. и Е.М.М..
ОСЪЖДА П.А.М. и Е.М.М. да заплатят на
ЖСК „П.У.” , на основание чл.64, ал.1 ГПК ( отм.), сумата 1 030 лв. – разноски.
Решението може да се обжалва в
едномесечен срок от връчването му пред ВКС на РБ, при условията на чл.280, ал.1 ГПК.
Председател:
Членове:1. 2.