Р Е Ш Е Н И Е
№
260129 25.05.2021г. гр.
Несебър
В ИМЕТО НА НАРОДА
НЕСЕБЪРСКИ РАЙОНЕН СЪД
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ
на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мария Берберова-Г.
Секретар: Атанаска Ганева
като разгледа докладваното от съдия М.Берберова-Г.
административно наказателно дело
№ 1201 по описа за 2020г.
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по повод жалбата на „С и Р И.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление:***, офис № 4, представлявано от Ю.Л.З. против Наказателно
постановление № 02-0003232 от 02.11.2020г. на 21-0000526 от 23.11.2017г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас, с което за административно
нарушение на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.414, ал.1
от КТ, на дружеството-жалбоподател е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева. Моли се съдът да отмени
наказателното постановление, като незаконосъобразно и постановено при
съществени нарушения на административно-производствените правила.
В
съдебно заседание, за дружеството-жалбоподател представител не се явява. Не
сочат нови доказателства.
Процесуалният
представител на ДИТ-Бургас оспорва жалбата. Представя писмени и ангажира
гласни доказателства. Пледира за потвърждаване на обжалваното наказателно
постановление, като законосъобразно. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Като взе предвид исканията на
страните, събрания по делото доказателствен материал и като съобрази закона,
настоящата инстанция намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
На
14.08.2020г. в 15.20 часа била извършена проверка в обект за контрол – бърза
закуска „Бъргър Стар“, находящ се в КК Слънчев бряг, до пощата, стопанисван от
„С и Р И.“ ЕООД, продължила с проверка по документи на 25.08.2020г. и 10.09.2020г.
При проверката в процесния обект, инспекторите в ДИТ-Бургас установили лицето
Пламен Савов Субашев да полага труд, като предлага, приготвя и продава бургери,
храна и др. Същият собственоръчно декларирал, че работи в
дружеството-жалбоподател, на длъжност „продавач-консултант“, с работно време от
10.00 часа до 22.00 часа, с трудово възнаграждение – 640 лева /вж.Справка по
чл.402, ал.1, т.3 от КТ – л.18 по делото/. В справката Субашев декларирал, че
през предходната седмица от 03.08.2020г. до 09.08.2020г. вкл. не е имал почивни
дни, не му е била осигурена седмична почивка. При проверката по документи,
контролните органи установили, че със Заповед № 02 от 19.06.2020г.,
работодателят „С и Р И.“ ЕООД е установил сумирано изчисляване на работното време,
с период на отчитане един месец, със седмична почивка 36 часа. В Правилника за
вътрешния трудов ред, работодателят е определил горепосоченото работно време на
работещите в процесния обект, при сменен режим на работа и почивка за хранене –
60 минути. За така установеното нарушение, на дружеството-жалбоподател е
съставен акт, въз основа на който било издадено обжалваното пред настоящата
инстанция наказателно постановление.
Недоволен от така издаденото
наказателно постановление е останал жалбоподателят, който е сезирал съда с
жалба, предмет на разглеждане в производството пред настоящата инстанция. В
жалбата си излага възражения за допуснати съществени нарушения на административните
правила, изразяващи се в непосочване на дата и място на извършване на нарушението,
както и в непълно и неточно описание на нарушението. Наред с това
жалбоподателят не оспорва задължението му да осигури почивка на работника, но
твърди, че правото на почивка на работника е негово субективно право и дали ще
го упражни е отделен въпрос.
Съдът, в контекста на
правомощията си по съдебен контрол, след като провери изцяло и служебно
атакуваното наказателно постановление, без да се ограничава с обсъждане на
посочените в жалбата доводи, съобрази следното:
Законът
изисква изложените в акта и наказателното постановление обстоятелства,
твърдения и обвинения да бъдат доказани от актосъставителя, респективно от
административно-наказващия орган. Описаната в акта фактическа обстановка се
потвърждава изцяло от събраните по делото писмени доказателства, както и от
показанията на актосъставителя Г.Г. Стайкова – главен инспектор в ДИТ-Бургас, присъствала
при извършване на проверката по документи и установяване на нарушението. Същата
в показанията си пред съда заявява, че при проверката на место в процесния
обект установила две лица – Пламен Савов Субашев и Надежда Савова Бояджиева,
които полагали труд на обслужващ щанд. Двамата попълнили справки по чл.402,
ал.1, т.3 от КТ, в които писмено декларирали, че работят за „С и Р И.“ ЕООД от 22.06.2020г.,
като продавач-консултанти, с работно време от 10.00 часа до 22.00 часа, без
почивни дни. Двамата посочили конкретно, че в предходната седмица от
03.08.2020г. до 09.08.2020г. вкл., двамата работници са работили без почивен
ден, т.е. без осигурена междуседмична почивка. При проверката в обекта, на
инспекторите от ДИТ-Бургас не били предоставени график за работа за съответния
месец и Правилник за вътрешния трудов ред. Такива били представени при
проверката по документи, ведно с присъствена отчетна форма. От представените по
делото Заповед № 02 от 19.06.2020г. /л.34/ и Правилника за вътрешния трудов ред
/л.35-40 вкл./, се установява, че работодателят „С и Р И.“ ЕООД е установил
сумирано изчисляване на работното време, с период на отчитане един месец, със непрекъсната
седмична почивка 36 часа. В същото време обаче актосъставителят Стайкова
допълва, че в процесния обект работят само две лица, което се потвърждава и от
данните по делото /л.40/, които при работа на смени нямат възможност да имат
почивни дни.
За
да се произнесе, съдът съобрази:
Наказателното постановление
и акта са издадени от компетентен орган и в рамките на техните правомощия. Събраните
по делото писмени и гласни доказателства мотивират съда да приеме за безспорно установено,
че жалбоподателят е извършил вмененото му във вина административно нарушение по
чл.153, ал.2 от КТ. Съгласно посочената разпоредба, при сумирано изчисляване на
работното време, каквото е въведено в настоящият случай, непрекъснатата седмична
почивка е не по-малко от 36 часа. В хода на производството по делото безспорно
се установи, че дружеството-жалбоподател, в качеството му на работодател не е
осигурило седмична почивка на работника Пламен Савов Субашев,
собственоръчно декларирано от последния, поради което жалбоподателят е бил
законосъобразно санкциониран.
Недоказани останаха възраженията
на жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на
административно-производствените правила, изразяващи се в непосочване на дата и място на извършване на
нарушението, както и в непълно и неточно описание на нарушението. Видно от обстоятелствената част
на акта и атакуваното наказателно постановление, нарушението е установено на
14.08.2020г. при извършената проверка на място в процесния търговски обект –
бърза закуска „Бъргър Стар“, находящ се в КК Слънчев бряг, до пощата,
стопанисван от „С и Р И.“ ЕООД, и след преглед на представените документи в
ДИТ-Бургас на 25.08.2020г. и 10.09.2020г. Налице е пълно и точно описание на
нарушението, даващо възможност на жалбоподателя да разбере в извършването на
какво нарушение е обвинен, както и да организира пълноценно правото си на
защита.
Що
се отнася до наложеното на жалбоподателя административно наказание, съдът, като взе предвид, че същото е определено в
предвидения от закона минимален размер, счита, че съответства на характера и
степента на обществена опасност на извършеното нарушение като деяние, и напълно
достатъчно по размер да съдейства в максимална степен за постигане целите на
специалната и генералната превенции, залегнали в чл.36 от НК. Съдът счита, че
не са налице основания за преквалифициране на установеното нарушение, като
маловажно по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, тъй като работникът Субашев
несъмнено е претърпял вреди в резултат на неосигурената му междуседмична
почивка.
Мотивиран от горното и на
основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Несебърският районен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление
№ 02-0003232 от 02.11.2020г. на 21-0000526 от 23.11.2017г. на Директора на
Дирекция „Инспекция по труда“ – гр.Бургас, с което за административно нарушение
на чл.153, ал.2 от Кодекса на труда КТ/, на основание чл.414, ал.1 от КТ, на „С
и Р И.“ ЕООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, офис № 4,
представлявано от Ю.Л.З., е наложено административно наказание – имуществена
санкция в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд - гр.Бургас.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: