Р Е Ш
Е Н И Е
№ ….
гр. София, ………...2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Софийският градски съд, І ГО, 5 състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСИСЛАВА ЯНЕВА
и секретар К.Георгиева, като
разгледа докладваното от председателя гражданско дело № 15240 по описа
за 2015 год.,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е от Ц.Б.З. против Н.Б.на Б.А.З.иск с правно основание чл.
284, ал.2, т.1, вр. чл.284, ал.1, т.1 от КЗ/отм/.
Ищецът Ц.Б.З. твърди, че на 04.01.2015г. пострадал при
пътно-транспортно произшествие в района на гр.Пловдив. При управление на л.а. "Ауди А4" с немски
рег. № *****водачът
Е.О.нарушил
правилата за движение по пътищата,
в резултат на което навлязъл в лентата за насрещно
движение и блъснал правомерно движещия се по нея л.а “Опел Астра” с
рег. № *****, управляван от Б.Г.З., при което причинил телесни повреди на
ищеца, който пътувал на предната дясна седалка в л.а “Опел Астра”. Произшествието
настъпило на територията на Република България и било причинено от МПС с чужда регистрация. Отговорността
на виновния водач била застрахована по застраховка „Гражданска отговорност” от
немски застраховател, който определил за свой кореспондент в България „А.Б.”АД.
Ищецът отправил застрахователна претенция до „А.Б.”АД, но по нея бил постановен
отказ за изплащане на обезщетение.
Моли да бъде
осъден ответника да заплати сумата
от 26000лв., представляваща
част от общо
дължими 100
000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от получените при произшествието
телесни повреди, ведно със законната лихва от 04.01.2015г. до окончателното
изплащане.
Ответникът оспорва иска, като прави следните възражения:
оспорва механизма на настъпване на произшестието; поддържа становището, че
поведението на сочения от ищеца деликвент не било противоправно; оспорва да са
настъпили описаните в исковата молба вреди; оспорва наличието на
причинно-следствена връзка между пътно-транспортното прозишествие и вредите;
поддържа възражение за съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като пътувал без
поставен обезопасителен колан; оспорва размера на иска; оспорва началната дата,
от която се дължи законна лихва, като се позовава на чл.271, ал.5 от КЗ/отм/ и
чл.282, ал.5 от КЗ/отм/.
Съдът, след
като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По предявения иск с
правно основание чл. 284, ал.2, т.1, вр. чл.284, ал.1, т.1 от КЗ/отм/:
За да бъде уважен този иск ищецът следва да ангажира
доказателства за следните обстоятелства: 1/за наличието на договор за застраховка ”Гражданска отговорност” между собственика на автомобила, управляван от прекия
причинител на вредата, и застрахователно дружество, установено
в държава членка, различна от Република България; 2/за обстоятелството, че
застрахователят на виновния водач или неговият представител за уреждане на
претенции в Република Бългжария не са изпълнили задълженията си в срока по
чл.271, ал.1 от КЗ/отм/; 3/за юридическите факти от състава на
чл.45 от ЗЗД по отношение на сочения от ищеца деликвент: вреда, противоправно деяние и причинно-следствена връзка между противоправното деяние и вредата; 3/да докаже размера
на дължимото обезщетение. При непозволено увреждане вредата се предполага
до доказване на противното.
Страните не спорят, че отговорността на водача на л.а
„Ауди А4” с рег. № ***** - Е.Й., е била застрахована по застраховка „Гражданска
отговорност” от немски застраховател – „А.Г.”АД към датата на настъпване на
произшествието, което се установяван и от представени по делото писма по повод
на образувани щети пред Гаранционен фонд и пред представителя на „А.Г.”АД в
България - „А.Б.”АД/писма от 06.04.2015г. и от 02.07.2015г. – л.9 и л.12 от
делото/.
С писмо от 02.07.2015г. „А.Б.”АД е уведомило ищеца, че по
щета № 1021/15/217/500036, образувана относно събитие от 04.01.2015г. с
участието на МПС с рег. № *****, застраховано в „А.Г.”АД, немският
застраховател е оспорил вината на водача Е.Й., поради което не могат да
изплатят обезщетение без допълнителни доказателства.
С влязла в сила присъда от 21.02.2017г. по НОХД № 2828/2016г. на ОС-Пловдив Е.Й.,
роден на ***г. в гр.*****, *****, турски гражданин, продължително пребиваващ в
Република Германия, е признат за виновен
в това, че на 04.01.2015г. на път ІІ- 56 „Брезово - Раковски” при км.93+500 от
републиканаската пътна мрежа, на 80-90м. преди ЖП - надлез на железопътната
линия Пловдив – с.Скутаре, при управление на моторно превозно средство – л.а „
Ауди А4” с рег. № *****, кат.В, е
нарушил правилата за движение по пътищата, а именно – чл.6, ал.1 от ЗДвП,
като при наличие в участъка на пътно-транспортното произшествие на забранителен
по смисъла на чл.47, ал.1 от ППЗДвП знак В 24 ”Забранено изпреварването”, е
предприел маневра за изпреварване с навлизане в платното за насрещно движение и
при наличие в участъка на пътно-траснпортното
произшествие знак В26, указващ максимално разрешена скорост от 60 км/час, се е
движел с превишена скорост от 101 км/час, както и при наличие в участъка на
пътно-транспортното произшествие на непрекъсната маркировка – единична
непрекъсната линия – М1, която забранява на пътните превозни средства да я
застъпват и пресичат /чл.63, ал.2, т.1 от ППЗДвП/, е предприел пресичане на
пътната маркировка с навлизане в платното за насрещно движение, нарушил е и чл.21,
ал.2 от ЗДвП, като е управлявал моторното превозно средство с превишена скорост, и чл.25, ал.1 от ЗДвП, като е
предприел маневра „изпреварване” с навлизане в платното за насрещно движение,
по което в този момент се е движел л.а. „Опел Остра” с рег.№ *******,
управляван от Б.Г.З., с което е причинил по непредпазливост смъртта
на две лица – Б.Г.З. и Борислава Цветкова Звискова, и средна телесна повреда на Ц.
Б.З., изразяваща се в закрито счупване на двете кости на дясната
предмишница, което е наложило оперативно лечение, довело до трайно затрудняване
движението на горния десен крайник за повече от един месец, поради което и на
основание чл.343, ал.4, вр ал.3, пр.5, б.”а”, пр.2, б.”б”, пр.1, вр ал.1,
б.”в”, вр чл.342, ал.1 от НК, вр чл.54, ал.1 от НК, вр чл.58а, ал.1 от НК, вр
чл.2 от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от две години и осем месеца.
Съгласно чл. 300 от ГПК, присъдата на наказателния съд е задължителна за
гражданския съд относно извършеното деяние, неговата противоправност,
виновността на дееца и причинените на ищеца травми, които са съставомерни,
както и причинно-следствената връзка с произшествието, поради което съдът
приема за доказани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане
по чл.45 от ЗЗД.
От назначената по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза,
която съдът приема, се установява, че освен установената от наказателния съд с присъдата средна телесна повреда на ищеца – закрито счупване на двете кости на дясната предмишница, З.
е получил и изкълчване на лакътната кост в гривнената става, контузия на
тялото, контузия на главата и разкъсно контузна рана в теменната област на
главата. Проведено е двукратно оперативно лечение. На 05.01.2015г. е извършено
наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с метална остеосинтезна – киршнерови
игли. На 05.02.2015г. е извършено второ оперативно лечение за отстранянаве на
металната остеосинтеза. Ищецът е носил гипсова имобилизация на дясна
предмишница 40 дни. По време на лечението е търпял болки и страдания, като 20
дни след първата оперативна интервениция и 10 дни след втората оперативна
интервенция болките са били с по-голям интензитет. Поставената гипсова
имобилизация за 40 дни е създала
затруднения в хигиенното и битово самообслужване на ищеца. При обичайно протичане
на лечебния процес, периодът на възстановяване от такъв вид телесни повреди е около 4-5 месеца. При извършен преглед на
ищеца на 21.03.2017г. вещото лице е установило ограничен обем на движение на
дясната гривнена става за сметка на повдигане на китката нагоре от 10 градуса. По
делото няма представено ЕР на ТЕЛК.
По искане на страните по делото е изслушана и комплексна медицинска
експертиза, изготвена от вещо лице – специалист вътрешни болести и ендокринология
и вещо лице – специалист вътрешни болести и кардиология, чието заключение съдът
приема. Според заключението, ищецът страда
от сърдечно-съдово заболяване, но то е установено и е лекувано преди настъпване на пътно-транспоротното
произшествие, поради което не се намира в причинно-следствена връзка с него.
След приемането на ищеца в болница, непосредствено след катастрофата на
04.01.2015., при извършените изследвания, е установено, че страда от диабет
втори тип. От тази дата е започнало неговото лечение и спазване на диетичен режим на хранене. В
съдебно заседание вещото лице заявява, че липсват данни преди катастрофата ищецът
да е страдал от това заболяване, то е установено за първи път в болницата. Захарният
диабет втори тип предполага генетично предразположение, но може да се отключи
при преживян стрес. Силният стрес увеличава излъчването на адреналин, който
повишава изискванията към обмяната на
вещества и е възможно при генетично предразположение да доведе до появата на захарен диабет. Лечението, което е било
назначено на ищеца, се изразява в стриктна диета, но изисква и контролни
прегледи на 2-3 месеца. При необходимост се добавя и перорално лечение.
За установяване на претърпените от
ищеца неимуществени вреди по делото са допуснати и гласни доказателствени
средства. От разпита на св.З. - брат на ищеца, се установява, че след
катастрофата Ц.З. е останал седимица в болницата, не се е чувствал добре,
ръката му била счупена, съпругата му починала при катастрофата. Ръката му била
гипсирана за срок от 40 дни. След изписването от болницата свидетелят се грижел
за него. Ищецът постоянно изпитвал болки, оперирали го, за да извадят пироните,
отново носил гипс 10 дни. Ръката продължавала да го боли. Не можел да я натоварва
както преди, не можел да вдига тежко, даже не можел да я свие. Оплаквал се от
болки в гърба, докторите му изписали болкоуспокояващи медикаменти. Преди
катастрофата работел като оператор в стъкларски завод, работата му изисквала да
използва дясната си ръка. В ежедневието си служел повече с дясната ръка.
С оглед присъдата на наказателния съд, изслушаните по
делото заключения на медицински експертизи и показанията на св.З. съдът приема,
че са осъществени елементите от състава на чл. 284, ал.2, т.1, вр. чл.284,
ал.1, т.1 от КЗ, поради което искът е доказан по основание.
При определяне размера на обезщетението за неимуществени
вреди съдът отчете следните обстоятелства: възрастта на ищеца към датата на
настъпване на произшествието – 47г., вида на причинените телесни повреди – закрито
счупване на двете кости на дясната предмишница в долния край, изкълчване на лакътната кост в гривнената става, контузия на тялото,
контузия на главата и разкъсно контузна рана в теменната област на главата; вида
на проведеното лечение – на ищеца на два пъти са извършени оперативни интервенции
за поставяне на метална остеосинтеза и отстраняването й. Възстановителният
период е продължил 4-5 месеца, като през първите 20 дни непосредствено след
първата интервенция и 10 дни след
втората интервенция е изпитвал интензивни болки и страдания, които постепенно
са отшумели към края на периода. Установи се, че през периода на лечение е било затруднено битовото и хигиенно обслужване на ищеца,
който е бил принуден да разчита на
помощта на свои близки. Наред с това съдът отчете обстоятелството, че след
проведеното лечение са останали трайни последици от травмите – ограничен е
обемът на движение на дясната гривнена става за сметка на повдигане на
китката нагоре от 10 градуса.
При определяне размера на обезщетението съдът не отчита
сърдечно съдовото заболяване на ищеца и получения от него диабет втори тип, тъй
като за сърдечно съдовото заболяване бе установено, че не е в причинно-следствена
връзка с произшествието, а по отношение на установения диабет втори тип, вещото
лице в съдебно заседание заявява, че стресът би могъл да отключи това
заболяване, но той не е единственият фактор да се прояви заболяването, тъй като
този тип диабет се проявава при генетична предразположеност, поради което съдът
прие, че заболяването на ищеца от диабет не е пряка и непосредствена последица
от пътно-транспортното произшествие.
Като съобрази посочените обстоятелства, социално – икономическите
условия и стандарта на живот в страната към 2015г., съдът определи размер на
обезщетението за неимуществени вреди по справедливост, на основание чл.52 от ЗЗД, от 26 000лв., колкото претендира ищецът, поради което искът следва да
бъде уважен изцяло.
По възражението за
съпричиняване на вредите:
Ответникът поддържа в хода на делото възражение за
съпричиняване на вредите от ищеца, тъй като пътувал без поставен обезопастелен
колан.
Възражението е неоснователно. От присъдата по НОХД № 2828/2016г. на ОС-Пловдив и назначената
по делото комплексна автотехническа и медицинска експертиза, чието заключение
съдът приема, се установява, че водачът
на л.а „Ауди А4” с рег. № ***** - Е.Й.,
е нарушил правилата за движение по чл.6,
ал.1 от ЗДвП чл.21, ал.2 от ЗДвП и чл.25, ал.1 от ЗДвП, в резултат на което е навлязъл
в лентата за насрешно движение и е блъснал движещия се срещу него л.а „Опел
Астра”. Причина за настъпване на произшествието е единствено поведението на
водача на л.а „Ауди А4” с рег. № *****- Е.Й..
След удара л.а. „Ауди А4” се е завъртял около вертикалната си ос по посока,
обратна на часовниковата стрелка, след което е продължил движението си вдясно,
като е оставил дъгообразна следа от застъргване по пътното платно, започваща от
осевата линия и се е установил на около 0.5 метра вляво от десния край на
пътното платно. Лекият автомобил ”Опел Астра” след удара се е отклонил рязко
надясно, завъртял се е по посока, обратна на часовниковата стелка, ударил се е
със задната си част в предпазната мантинела и се е качил частично върху нея,
след което е преустановил движението си, като е застанал напречно на пътното
платно. При така установения механизъм на произшествието и констатираните
телесни повреди по тялото на ищеца, вещото лице – травматолог заявява, че не може
да бъде даден отговор на въпроса дали ищецът е пътувал с поставен обезопасителен
колан или не. Конкретно по отношение на травмата на ръката експертът е посочил,
че дори и при поставен обезопасителен колан, тази травма би могла да настъпи,
тъй като ръката остава относително свободна.
Събраните по делото доказателства не установяват ищецът
да е допринесъл за настъпването на
вредоносния резултат, а тежестта на установване на това обстоятелство е върху
ответника, поради което съдът прие възражението за недоказано.
По законната лихва:
Съгласно чл.285, ал.2 КЗ/отм/, срокът
за произнасяне на компенсационният орган не може
да бъде по-дълъг
от два месеца
от датата на предявяване на претенцията и едва след изтичане
на този срок
ответникът дължи
законната лихва до датата на
плащането. В
конкретния случай ищецът не е предявил
претенция
пред компенсационния орган преди завеждане на исковата
молба, поради което законната лихва върху дължимото обезщетение следва да бъде присъдена от датата на
подаване на исковата молба до окончателното изплащане.
По разноските:
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, направените по делото разноски в размер на
4155лв./1040лв.за ДТ + 2400лв.с ДДС за адвокатско възнаграждение + 700лв.
разноски за вещи лица + 15лв. – такси за съдебни удостоворения/. Не се дължат
разноски за превод на документи, тъй като не са представени доказателства за
размера на тези разноски.
Мотивиран така, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Н.Б.на Б.А.З.” със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул.”*******, да заплати на Ц.Б.З., ЕГН **********,***, на
основание чл.284, ал.2, т.1, вр. чл.284, ал.1, т.1
от КЗ/отм/, сумата от 26 000лв./обезщетение за неимуществени вреди,
изразили се в преживени болки и страдания от следните телесни повреди: закрито счупване на двете кости на дясната предмишница в
долния край, изкълчване на лакътната кост в гривнената става, контузия
на тялото, контузия на главата и разкъсно контузна рана в теменната област на
главата, настъпили от
ПТП на 04.01.2015г.
по вина на водача
на л.а.
"Ауди А4" с немски
рег. № *****– Е.Й./, ведно със законната лихва, считано от 25.11.2015г. до окончателното изплащане, като
иска в частта, в която се претендира законна лихва за периода 04.01.2015г. до
25.11.2015г., като неоснователен, ОТХВЪРЛЯ.
ОСЪЖДА „Н.Б.на Б.А.З.” да заплати на Ц.Б.З., на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, направените по делото разноски в размер на 4155лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му.
СЪДИЯ :