№ 44542
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110112555 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
гр. София, 27.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О, 156-ти състав в закрито заседание на
двадесет и седми октомври през две хиляди и двадесет и пета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр. д. № 12555/2024 г. по
описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК.
Подадена е молба с вх. №317578/30.09.2025 г. от Г. Б. Г., като същият твърди, че с
оглед възрастта му и факта, че е пенсионер с ТЕЛК от 80 %, предвид размера на пенсията му
и факта, че нямал близки, които да го подпомагат не можел да заплати възнаграждение за
особен представител на една от страните. Поддържа, че е в затруднено финансово
положение, като сочи, че още с исковата молба бил направил искане за освобождаване от
държавни такси и разноски за цялото производство.
Съдът, като взе предвид становището на страната и представени по делото
доказателства намира, че подадената молба e процесуално допустима, като по същество
съдът намира следното:
Представена е декларация за материално и гражданско състояние от Г. Г., като се
установява, че са декларирани следните обстоятелства:
- получавал месечен доход от 388,50 лева;
- не упражнява други дейности от които ида има доходи и не се намира в граждански
брак;
- притежава жилище в съсобственост, като няма други имущества;
- страда от заболяване, което изисква допълнителни разходи на месец в размер на
100,00 лева.
1
Към декларацията са представени Експертно решение № 1163/19.04.2022 г., като се
установява, че е определен трайно процент на намалена работоспособност в размер на 80 %
за срок от 3 години до 01.04.2025 г. Отразено е, че лицето не работи, като експертизата е
била в хипотеза на преосвидетелстване с водеща диагноза и заболяване: „Параноидна
шизофрения. Непрекъснато протичане“.
Следва да бъде изяснено, че предвиденото от законодателя освобождаване на
страната от такси и разноски при предпоставките на чл. 83, ал. 2 ГПК, цели облекчаване за
последната при завеждането и провеждането на съдебното производство. Разпоредбата
съставлява гаранция за упражняване конституционното право на защита на всеки гражданин
– чл. 56 от Конституцията на Република България – на нарушени или застрашени негови
права или законни интереси, предоставяйки му равна възможност за иницииране и водене на
съдебно производство, независимо и въпреки затрудненото му материално положение,
каквото в случая не е налице. Това право на едната страна по спора, обаче, не би могло да се
упражнява в ущърб на насрещната страна – с оглед принципа равенство в процеса (арг. чл. 9
ГПК). В този смисъл, нормата на чл. 6 КЗПЧОС гарантира на всеки „правото на съд“, един
аспект от който е правото на достъп до съд, и по-точно правото да се сезира съд по
граждански въпрос, съответно да се развие производство по поставения въпрос. Това право
не е абсолютно. То подлежи на възприети имплицитни ограничения, тъй като по самата си
природа изисква уредба от страна на държавата – така Решенията по делата Круз срещу
Полша (Kreuz c. Pologne), № 28249/95, § 53, CEDH 2001‑VI и, mutatis mutandis, Айри
срещу Ирландия (Airey c. Irlande), 9 октомври 1979 г., § 26. Достъпът до съд може да бъде
обект на ограничения от различно естество, в това число и финансови, каквото е
изискването за внасяне на държавна такса. Изискването за плащане на държавна такса само
по себе си отговаря на изискванията на чл. 6 КЗПЧОС, като преследва законна цел и не е
налице разумно съотношение на съразмерност между използваните средства и
преследваната цел – така Решения по делата Круз срещу Полша; Тинъли и синове Лтд и
други и Макелдъф и други срещу Великобритания (Tinnelly & Sons Ltd et autres et
McElduff et autres c. Royaume-Uni), 10 юли 1998 г., § 72. Този извод на настоящият съдебен
състав се обуславя от преценаката на следните обстоятелства (залегнали трайно в
практиката на ЕСПЧ – така Решение по делото „Агромодел“ ООД срещу България):
размерът на таксите, преценен в светлината на специфичните обстоятелства по случая,
както и платежоспособността на заинтересованото лице и стадия на производството, в който
въпросното ограничение е наложено – така и Решенията по делата Круз срещу Полша §
60; Подбиелски и „Полпюр“ ООД срещу Полша (Podbielski et PPU Polpure c. Pologne),
№ 39199/98, § 64, 26 юли 2005 г.
В случая, съдът намира, че следва да освободи ищеца от внасянето на държавна такса
по иска по чл. 30 ЗН, както и по разноските за особен представител. В останалата си част
искането е направено преждевременно, поради което съдът ще се произнесе на по късен
етап.
Така мотивиран, Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОПРЕДЕЛИ:
ОСВОБОЖДАВА на основание чл. 83, ал. 2 ГПК Г. Б. Г., ЕГН: ********** от
внасянето на държавна такса по претенцията по чл. 30 ЗН, както и от разноските за особен
представител на ответника.
ДА СЕ внесе депозит за особен представител на ответника, съобразно определения от
бюджета на съда.
2
ДА СЕ изпрати писмо до САК за определяне на особен представител.
ДА СЕ изготви препис от делото, който да се изпрати на СГП с оглед поставената
диагноза на ищеца за преценка и предприемане на действия за евентуално производство по
реда на чл. 336 и сл. ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3