Решение по дело №133/2019 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 84
Дата: 29 октомври 2019 г. (в сила от 24 януари 2020 г.)
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20191890100133
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

84

                                                  гр. Сливница, 29.10.2019 г.

                                               В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А

 

РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                               

                             РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 133 по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл. 28 и сл. от Закона за закрила на детето.

Районен съд – гр. Сливница е сезиран с искане от Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Сливница, детето Г.И.Д., с ЕГН ********** да бъде настанено на основание чл.28, ал.1 вр. чл.26, ал.1, вр. чл.25, ал.1,т.2 и т.3 от ЗЗД в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Д.. за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на административното настаняване на детето в Кризисния център  от 29.01.2019 г. до 29.07.2019 г. или до промяна на обстоятелствата. В искането е отразено, че детето Г.И.Д. е родено на *** г. в гр. С.. и заедно със своя по-малък брат К. е осиновено от М.М.Д. и И.Д.Д., които са отглеждали децата в семейна среда. Отдел „Закрила на детето“ гр. И..е  предприел спешна мярка за закрила спрямо Г.Д., поради влошени взаимоотношения в семейството. Мярката за настаняване извън семейството е предприета по искане на детето, което е съобщило, че отношенията с родителите му са изключително влошени и счита, че спрямо него се упражнява психически тормоз. Детето няма роднини и близки, както и приемно семейство, при които да бъде настанено. Изложено е, че след настаняването на Г. в Кризисния център за него се полагат необходимите грижи по отношение на здравеопазване, образование, задоволяване на физиологичните нужди и за психоемоционалното му състояние. Поради това се иска детето Г.И.Д. да бъде настанено в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Д.. за срок от 6 (шест) месеца от 29.01.2019 г. до 29.07.2019  г. или до промяна на обстоятелствата.

Заинтересована страна М.М.Д. се явява в съдебно заседание и изразява становище, че е съгласна Г. да бъде настанен в Кризисния център, тъй като не е в състояние да преодолее конфликтите с него, счита, че тя и съпругът й не представляват авторитети за него и не биха могли да се справят с възпитанието и отглеждането му. Посочва, че отношенията им са влошени след преместването на семейството от гр. С. в с. Б., община И.. преди около 6 години. Причината за това била стремежът на родителите да осигурят здравословен и природосъобразен начин на живот на децата си. М.Д. споделя, че  Г. не бил съгласен с този начин на живот и след като бил приет да учи в гимназия в гр. София, тя и баща му решили да му дадат възможност да живее сам в апартамента им в гр. С.., в който преди това е живяло семейството и в съседство, с който живеела лелята на Г.. Той обаче започнал да контактува с неподходящи приятели, все по-често отсъствал от училище и намирал начин информацията за отсъствията му да не стига до родителите му. В резултат на това оценките му се влошили и родителите му преценили, че ще бъде добре да го вземат да живее при тях в с. Б.. Тъй като Г. категорично се противопоставил и често предизвиквал конфликти в семейството, упражнявал тормоз над брат си Карлос, в последния случай деца от приятелския му кръг подали сигнал до служител в ОЗД при ДСП – Ихтиман, което довело до извеждането му от семейството и настаняването му в Кризисния център. М.Д. споделя, че предвид взаимоотношенията помежду им, на този етап това е единствената възможност за Г..

Заинтересованата страна И.Д. се явява в съдебно заседание и също изразява становище, че е съгласен Г. да бъде настанен в Кризисния център. Според него причината Г. да е там е, че той не е успял да се сработи със семейството, попаднал е в неподходяща среда. И.Д. счита, че по-свободното отношение към децата в семейството е дало негативен резултат при Г.. Посочва, че Г. винаги е имал желание да живее в гр. С.., но при преместването на семейството в с. Б. първоначално не е създавал проблеми.  При приемането му в училище в гр. София родителите му са преценили, че могат да му гласуват доверие и го оставили да живее в апартамента им в гр. София, като през половината от седмицата са били при него. Тъй като по време на престоя си в гр. София, Г. се събрал с неподходящи приятели, с които често правели събирания в апартамента и след намеса на полицейските органи, през 2018 г. родителите му били задължени да го вземат постоянно при себе си.  И.Д. посочва, че от тогава ескалирало нежеланието на Г. да живее в дома им, проявявал агресия към брат си и самоволно напускал семейството. В края на 2018 г. бил обявен за издирване и въпреки че бил намерен, след предаването му на родителите му,  той отново избягал. След този случай и в резултат на подаден сигнал до социалните служби и на спешния телефон 112, Г. бил настанен в Кризисния център. И.Д. посочва, че при осиновяването му тяхната цел била да изведат него и брат му от такава институция, но на този етап и при така развилите се отношения, нямат друг вариант.

 При изслушването си в съдебно заседание непълнолетният Г.И.Д. твърди, че поводът да е настанен в Кризисния център е неразбирателство с родителите му. Причината за влошените отношения е нежеланието му да живее със семейството си в избраното от тях място – мах. „Г..“, до с. Б.., С. област, поради недобрите битови и социални условия и несподелянето на едно виждане относно начина на живот. Г. заявява, че в това населено място той няма приятели и среда за общуване, тъй като жителите са предимно възрастни хора. Посочва, че се чувствал добре на предишното място, където са живели в гр. С., кв. „И.“. Обяснява, че преди около 1 година той се е върнал да живее там, тъй като след 8-ми клас е бил приет в училище в гр. С., като родителите му са го посещавали и са му пазарували. Твърди, че след едно събиране с приятели в апартамента, леля му го е изгонила от там и той е бил принуден да живее при свои познати. Това наложило да се върне да живее в с. Б., където отношенията с родителите му станали още по-влошени. Смята, че родителите му целенасочено го разделят от брат му. Г. заявява, че заради тези конфликти се е обърнал към служител в ДСП – И. с молба да бъде настанен извън семейството си. Твърди, че се чувства по – добре в Кризисния център, отколкото в семейството си и пи приел да остане там, но за не повече от 6 месеца.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, прие следното от фактическа страна:

Г.И.Д. е роден на *** г. в гр. С., което се установява от удостоверение за раждане  № **********, издадено въз основа на акт за раждане № 0446 от 21.12.2013 г. от Столична община, район Изгрев.

            От представените по делото сигнал за дете в риск, уведомително писмо, социални доклади, се установява, че детето Г.И.Д. е с родители М.М.Д. и И.Д.Д., които не са негови биологични родители, а осиновители. Г. е осиновен заедно със своя брат К. И. Д. и в семейството има по-голям брат Х. И.Д. на 24 години, който е в чужбина. Семейство Димитрови са били доброволни приемни родители на детето Г. и брат му К., в продължение на 4 години, след което са взели решение да осиновят двете деца. До настаняването му в социална услуга детето Г. е отглеждано в семейна среда от своите родители-осиновители. Към настоящия момент са налице трудности във взаимоотношенията им и родителите са декларирали, че желаят да разсиновят Г.. От своя страна детето е заявило желание да бъде изведено от семейството и е настанено в КЦ- Д.. Между детето и неговите родители взаимоотношенията са влошени след преместването на семейството да живее в с. Б., тъй като мястото е отдалечено и изолирано. Жилището представлява едноетажна къща тип хижа, в добро техническо състояние, на два етажа, с всички необходими помещения, има ток, вода и хигиената в жилището е на много добро ниво. Има обособено лично пространство за всяко от децата - самостоятелна стая, обзаведена съобразно възрастта, пола и потребностите на същите. Родителите са споделили, че решението да се преместят от гр. С. в с. Б. е било продиктувано от стремежа на да отгледат двете д си деца в по-екологични, природосъобразни и здравословни условия. Отразено е в социалните доклади, че Г. предпочита да живее в гр. С., тъй като неговия приятелския кръг е в гр. С., сред неговите съученици. От своя страна родителите на детето имат опасения, че той контактува с неподходяща компания и приятели, които му влияят изключително негативно, във връзка с което са изявили желание детето да бъде настанено в социална услуга извън рамките на гр. С..

Отразено е в докладите, че детето е нормално развито психически и физически за възрастта си, спазва правилата за поведение в кризисния център, същият повтаря 8-ми клас и е в индивидуална форма на обучение за учебната 2018/2019 г. В докладите е направено заключение, че като цяло взаимоотношенията между родителите и детето Г. са трудни, че те не знаят дали са авторитет за детето, тъй като независимо от усилията които са положили той отказва да се кооперира с тях и отказва да спазва утвърдените семейни правила. Отразено е в доклада, че детето е в риск и подходящата мярка за закрила е настаняването му в Кризисния център, тъй като в хода на проведеното проучване не са установени близки и роднини, които желаят да се грижат за Г. в семейна среда. 

Със заповед № ЗД/Д-СО-ИХ-011 от 29.01.2019 г. на Директора на ДСП – И., Г.И.Д. е настанен временно в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Д.. за срок до произнасяне на съда.

При горните факти се налагат следните изводи:

Искането е основателно и следва да бъде уважено.

От представените по делото доказателства се установява, че Г.И.Д. е “дете в риск“ по смисъла на пар. 1, т. 11, б. „а“ и „д“ от ДР към ЗЗД, тъй като детето е останало без грижата на родителите си и има риск от отпадането му от образователната система. С оглед заявеното в съдебно заседание от детето, съдът приема, че тази опасност не е отпаднала, тъй като за него не се полагат грижи от родителите му. Налице са основанията по чл. 25, ал.1, т. 2 ЗЗД за настаняването му извън семейството. От събраните доказателства се установява, че възможностите за оставане на детето в семейна среда са неблагоприятни с оглед конфликтната обстановка в семейството и най – вече с оглед риска от отпадането му от училище. Това означава, че Г.И.Д. следва да бъде настанен в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Д., срокът на настаняването му следва да бъде определен на 6 месеца.

Воден от горното, съдът

 

                                               Р Е Ш И :

 

НАСТАНЯВА на основание чл. 28 от Закона за закрила на детето Г.И.Д., с ЕГН **********, в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Д.., за срок от 6 месеца, считано от датата на административното й настаняване от 29.01.2019 г. до 29.07.2019 г.

Решението подлежи на незабавно изпълнение.

Решението подлежи на обжалване и протестиране в 7дневен срок от получаване на съобщението пред Софийски окръжен съд.

 

                                                                       Районен съдия: