Р Е Ш
Е Н И Е
№ 84
гр.
Сливница, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД – гр. Сливница, пети състав, в открито съдебно заседание,
проведено на трети юли през две хиляди и деветнадесета година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА
при
секретаря Галина Владимирова, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 133
по описа на съда за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.
28 и сл. от Закона за закрила на детето.
Районен съд – гр. Сливница е
сезиран с искане от Дирекция “Социално подпомагане” – гр. Сливница, детето Г.И.Д.,
с ЕГН ********** да бъде настанено на основание чл.28, ал.1 вр.
чл.26, ал.1, вр. чл.25, ал.1,т.2 и т.3 от ЗЗД в
Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Д.. за срок от 6 (шест) месеца, считано от датата на
административното настаняване на детето в Кризисния център от 29.01.2019 г. до 29.07.2019 г. или до
промяна на обстоятелствата. В искането е отразено, че детето Г.И.Д. е родено на
*** г. в гр. С.. и заедно със своя по-малък брат
К. е осиновено от М.М.Д. и И.Д.Д., които са
отглеждали децата в семейна среда. Отдел „Закрила на детето“ гр. И..е предприел спешна
мярка за закрила спрямо Г.Д., поради влошени взаимоотношения в семейството. Мярката
за настаняване извън семейството е предприета по искане на детето, което е съобщило,
че отношенията с родителите му са изключително влошени и счита, че спрямо него
се упражнява психически тормоз. Детето няма роднини и близки, както и приемно
семейство, при които да бъде настанено. Изложено е, че след настаняването на Г.
в Кризисния център за него се полагат необходимите грижи по отношение на
здравеопазване, образование, задоволяване на физиологичните нужди и за психоемоционалното му състояние. Поради това се иска детето
Г.И.Д. да бъде настанено в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие
– гр. Д.. за срок от 6 (шест) месеца от 29.01.2019
г. до 29.07.2019 г. или до промяна на
обстоятелствата.
Заинтересована страна М.М.Д. се явява в съдебно заседание и изразява становище, че е
съгласна Г. да бъде настанен в Кризисния център, тъй като не е в състояние да
преодолее конфликтите с него, счита, че тя и съпругът й не представляват
авторитети за него и не биха могли да се справят с възпитанието и отглеждането
му. Посочва, че отношенията им са влошени след преместването на семейството от
гр. С. в с. Б., община И.. преди около 6 години. Причината
за това била стремежът на родителите да осигурят здравословен и природосъобразен начин на живот на децата си. М.Д. споделя,
че Г. не бил съгласен с този начин на
живот и след като бил приет да учи в гимназия в гр. София, тя и баща му решили
да му дадат възможност да живее сам в апартамента им в гр. С.., в който преди това е живяло семейството и в съседство,
с който живеела лелята на Г.. Той обаче започнал да контактува с неподходящи
приятели, все по-често отсъствал от училище и намирал начин информацията за
отсъствията му да не стига до родителите му. В резултат на това оценките му се
влошили и родителите му преценили, че ще бъде добре да го вземат да живее при
тях в с. Б.. Тъй като Г. категорично се
противопоставил и често предизвиквал конфликти в семейството, упражнявал тормоз
над брат си Карлос, в последния случай деца от приятелския му кръг подали
сигнал до служител в ОЗД при ДСП – Ихтиман, което довело до извеждането му от
семейството и настаняването му в Кризисния център. М.Д. споделя, че предвид
взаимоотношенията помежду им, на този етап това е единствената възможност за Г..
Заинтересованата страна И.Д. се
явява в съдебно заседание и също изразява становище, че е съгласен Г. да бъде
настанен в Кризисния център. Според него причината Г. да е там
е, че той не е успял да се сработи със семейството, попаднал е в неподходяща
среда. И.Д. счита, че по-свободното отношение към децата в семейството е дало
негативен резултат при Г.. Посочва, че Г. винаги е имал желание да живее в гр.
С.., но при преместването на
семейството в с. Б. първоначално не е създавал
проблеми. При приемането му в училище в
гр. София родителите му са преценили, че могат да му гласуват доверие и го
оставили да живее в апартамента им в гр. София, като през половината от седмицата
са били при него. Тъй като по време на престоя си в гр. София, Г. се събрал с
неподходящи приятели, с които често правели събирания в апартамента и след
намеса на полицейските органи, през 2018 г. родителите му били задължени да го
вземат постоянно при себе си. И.Д. посочва,
че от тогава ескалирало нежеланието на Г. да живее в дома
им, проявявал агресия към брат си и самоволно напускал семейството. В края на
2018 г. бил обявен за издирване и въпреки че бил намерен, след предаването му
на родителите му, той отново избягал. След
този случай и в резултат на подаден сигнал до социалните служби и на спешния
телефон 112, Г. бил настанен в Кризисния център. И.Д. посочва, че при
осиновяването му тяхната цел била да изведат него и брат му от такава институция,
но на този етап и при така развилите се отношения, нямат друг вариант.
При изслушването си в съдебно заседание
непълнолетният Г.И.Д. твърди, че поводът да е настанен в Кризисния център е
неразбирателство с родителите му. Причината за влошените отношения
е нежеланието му да живее със семейството си в избраното от тях място – мах. „Г..“, до с. Б.., С. област, поради недобрите битови
и социални условия и несподелянето на едно виждане относно начина на живот. Г.
заявява, че в това населено място той няма приятели и среда за общуване, тъй
като жителите са предимно възрастни хора. Посочва, че се чувствал добре на
предишното място, където са живели в гр. С., кв. „И.“. Обяснява, че преди около 1
година той се е върнал да живее там, тъй като след 8-ми клас е бил приет в
училище в гр. С., като родителите му са го
посещавали и са му пазарували. Твърди, че след едно събиране с приятели в
апартамента, леля му го е изгонила от там и той е бил принуден да живее при
свои познати. Това наложило да се върне да живее в с. Б., където отношенията с родителите му станали още
по-влошени. Смята, че родителите му целенасочено го разделят от брат му. Г.
заявява, че заради тези конфликти се е обърнал към служител в ДСП – И. с молба да бъде настанен извън семейството си. Твърди,
че се чувства по – добре в Кризисния център, отколкото в семейството си и пи
приел да остане там, но за не повече от 6 месеца.
Съдът, като прецени доказателствата
по делото, прие следното от фактическа страна:
Г.И.Д. е роден на *** г. в гр. С., което се установява от удостоверение за раждане № **********, издадено въз основа на акт за
раждане № 0446 от 21.12.2013 г. от Столична община, район Изгрев.
От представените по делото
сигнал за дете в риск, уведомително писмо, социални доклади, се установява, че
детето Г.И.Д. е с
родители М.М.Д. и И.Д.Д., които не са негови биологични родители, а осиновители. Г.
е осиновен заедно със своя брат К. И. Д. и в семейството има по-голям брат Х. И.Д. на 24 години, който е в чужбина. Семейство Димитрови
са били доброволни приемни родители на детето Г. и брат му К., в продължение на 4 години,
след което са взели решение да осиновят двете деца. До настаняването
му в социална услуга детето Г.
е отглеждано в
семейна среда от своите родители-осиновители. Към
настоящия момент са налице трудности във взаимоотношенията им и родителите са
декларирали, че желаят да разсиновят Г.. От
своя страна детето е заявило желание да бъде изведено от семейството и е
настанено в КЦ- Д.. Между детето и неговите родители взаимоотношенията
са влошени след преместването на семейството да живее в с. Б., тъй като мястото е отдалечено и
изолирано. Жилището представлява едноетажна къща тип хижа, в добро техническо
състояние, на два етажа, с всички необходими помещения, има ток,
вода и хигиената в жилището е на много добро ниво. Има обособено
лично пространство за всяко от децата - самостоятелна стая, обзаведена
съобразно възрастта, пола и потребностите на същите. Родителите са споделили, че решението да се преместят от гр. С. в с. Б.
е било продиктувано от стремежа на да отгледат двете д си деца в по-екологични,
природосъобразни и здравословни условия. Отразено е в социалните доклади, че Г. предпочита да
живее в гр. С., тъй като неговия приятелския кръг е в
гр. С., сред неговите съученици. От своя страна родителите на детето имат опасения, че той контактува с
неподходяща компания и приятели, които му влияят изключително негативно, във
връзка с което са изявили желание детето да бъде настанено в социална услуга
извън рамките на гр. С..
Отразено е в докладите, че детето
е нормално развито психически и физически за възрастта си, спазва правилата за
поведение в кризисния център, същият повтаря 8-ми клас и е в индивидуална форма
на обучение за учебната 2018/2019 г. В докладите е направено заключение, че като
цяло взаимоотношенията между родителите и детето Г. са трудни, че те не знаят
дали са авторитет за детето, тъй като независимо от усилията които са положили
той отказва да се кооперира с тях и отказва да спазва утвърдените семейни
правила. Отразено е в доклада, че детето е в риск и подходящата мярка за
закрила е настаняването му в Кризисния център, тъй като в хода на проведеното
проучване не са установени близки и роднини, които желаят да се грижат за Г. в
семейна среда.
Със заповед № ЗД/Д-СО-ИХ-011 от 29.01.2019
г. на Директора на ДСП – И., Г.И.Д. е настанен временно в
Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Д.. за срок до произнасяне на съда.
При горните факти се налагат
следните изводи:
Искането е основателно и следва
да бъде уважено.
От представените по делото
доказателства се установява, че Г.И.Д. е “дете в риск“ по смисъла на пар. 1, т. 11, б. „а“ и „д“ от ДР към ЗЗД, тъй като детето
е останало без грижата на родителите си и има риск от отпадането му от
образователната система. С оглед заявеното в съдебно заседание от детето, съдът
приема, че тази опасност не е отпаднала, тъй като за него не се полагат грижи
от родителите му. Налице са основанията по чл. 25, ал.1, т. 2 ЗЗД за
настаняването му извън семейството. От събраните доказателства се установява,
че възможностите за оставане на детето в семейна среда са неблагоприятни с
оглед конфликтната обстановка в семейството и най – вече с оглед риска от
отпадането му от училище. Това означава, че Г.И.Д. следва да бъде настанен в
Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Д., срокът на настаняването му следва да бъде определен на
6 месеца.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
НАСТАНЯВА на основание чл. 28 от Закона за
закрила на детето Г.И.Д., с ЕГН **********,
в Кризисен център за деца, жертва на трафик и насилие – гр. Д.., за срок от 6 месеца, считано от датата на
административното й настаняване от 29.01.2019 г. до 29.07.2019 г.
Решението подлежи на незабавно
изпълнение.
Решението подлежи на обжалване и
протестиране в 7 – дневен срок от получаване на съобщението пред
Софийски окръжен съд.
Районен съдия: