№ 808
гр. Русе, 04.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Боян П. Войков
при участието на секретаря Елка П. Цигуларова
като разгледа докладваното от Боян П. Войков Административно
наказателно дело № 20234520201784 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на А. М. К., ЕГН: **********, с адрес ***, чрез
адв. С. М., със съдебен адрес ***, против Наказателно постановление № 23-
1085-001842/07.06.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към
ОД МВР – Русе, с което на жалбоподателя са му наложени наказания „глоба“
в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12
месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП за нарушение на чл. 104б, т. 2
ЗДвП.
Жалбоподателят изразява несъгласие с констатациите на
административнонаказващия орган, описани в наказателното постановление.
Твърди, че така описаните действия видимо не съставлявали използване на
МПС за други цели, не във връзка с тяхното предназначение за превоз на хора
и товари. За да бъде приета описаната в АУАН и НП квалификация, следвало
да се приеме, че за водача на автомобила е била налице цел да го изведе от
устойчивото му състояние, променяйки посоката му на движение. Следвало
да бъде формирано предварително намерение, което да е осъществено
съобразно предначертания план, което било трудно да се приеме въобще. Не
1
било ясно по какъв ред административният орган решил, че автомобилът
умишлено е бил изведен от устойчиво състояние, а оборотите на двигателя
били увеличени безпричинно. Тези обстоятелства били възприети в АУАН,
т.е. изразявали формираната у актосъставителя субективна преценка, която
била безкритично приета от административнонаказващия орган.
Установяването и доказването на умисъла в конкретни действия бил сложен
процес, в който трябвало да се ангажира съответстващ на целите
инструментариум. Моментната и субективната преценка на актосъставителя
били достатъчни да се установят факти, касаещи разположението на
автомобила, движението му върху пътната настилка, траекторията, по която
се движи, но били недостатъчни, за да се приемат за достоверни относно
причините за тази траектория, още по-малко за действията на водача, а в
никакъв случай относно липсата или наличието на умисъл в тези действия. За
по-пълна прецизност следвало някой да дефинира какво означавало „дрифт“
и защо извършените от жалбоподателя действия били квалифицирани като
такова. В ЗДвП липсвали текстове, с които да бъде санкциониран водач, на
когото управляваният автомобил е изгубил устойчивото си движение, ако от
това не били настъпили вреди. Жалбоподателят преминавал през
кръстовището на бул. „Липник“ с ул. „Лозен планина“, което било
регулирано със светофар, а поради изтичане на разрешената емисия са
сигнала за преминаване действително навлязъл в кръстовището и извършил
левия завой с малко по-висока скорост от обичайната, което довело до
посочените промени в посоката на движение на автомобила. В този случай
задницата на автомобила продължавала движението си напред спрямо
посоката, от която е навлязъл в завоя, а след реакцията на водача за изправяне
на посоката се установявало още едно движение в обратната посока. Това
движение е посочено в АУАН и НП. Вероятно действията на водача
представлявали нарушение на ЗДвП, но със сигурност не и нарушение на чл.
104б, т. 2 ЗДвП, нито са били умишлени. Моли за отмяната на обжалваното
наказателно постановление като претендира разноски за производството.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
вместо него се явява упълномощеният защитник – адв. С. М., който поддържа
жалбата и моли за уважаването на същата. От приобщеното по делото
веществено доказателство – видеозапис, се установявало, че водачът и
жалбоподател К. действително е загубил устойчивото управление на
2
управлявания от него автомобил, като задната му част се отклонила
еднократно вдясно по посока северния тротоар на бул. „Липник“. От разпита
на полицейските служители се установявало, че процесният автомобил
променил еднократно посоката си на движение. При изгледания видеозапис
се констатирало, че това отклонение било само вдясно, след което
автомобилът заемал устойчиво положение в лентата, в която се движели
всички останали в този трафик. Установявало се по безспорен начин, че от
ауспуха на автомобила излизал облак черен дим. Според налагащата се
практика в РС – Русе подобно отклонение и движение на автомобил в завой
не би могло да бъде наречено управление, чрез което се използвали
пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, а не във връзка с
тяхното предназначение за превоз на пътници, както и не можело да се нарече
това движение „дрифт“. Не можело да се приеме в конкретната ситуация, че
тези движения са създали непосредствена опасност за останалите участници в
движението, като не е съгласен с твърдението на св. М. И., че всяко едно
такова движение е опасно. Опасното поведение следвало да бъде преценено
според обстоятелствата във всяка конкретна ситуация. За да се достигне до
подобно състояние, описано в АУАН и наказателното постановление, може
да са налице най-разнообразни фактори – несъобразена скорост, близка до
критичната, загуба на внимание, занижаване на контрола, произволна грешка
при маневра, т.е. за да бъде съставомерно визираното от наказващия орган
нарушение трябва да бъде налице предварително намерение и умисъл
траекторията на автомобила да бъде такава. От събраните доказателства се
установявало, че жалбоподателят бързал по настояване на майка си, защото
последната преценила, че забравила включена ютия. Според нея К. бил доста
внимателен шофьор и се съобразявал с нейни психологически особености,
защото същата била склонна към получаването на паник атаки в резултат на
повишено напрежение, затова било малко вероятно и житейски неоправдано
и нелепо жалбоподателят да е осъществил нарушението. От изгледания
видеозапис не се наблюдавали специфичните характеристики на дрифта,
изразяващи се в подчертано променяне на траекторията на автомобила за
един доста по-съществен период и участък от пътя, отколкото в настоящия.
Обратно, действията на полицейските служители, предприети за настигане и
спиране на нарушителя, първоначално без специална звукова и светлинна
сигнализация, създали повече предпоставки за ПТП, отколкото
3
непреднамерените действия на К.. От записа се установявало, че неговата
зелена емисия е изтичала, защото веднага след като приключил завоя след
него тръгвал потокът, който се движел от КАТ към центъра, в това число и
полицейският автомобил. К. най-вероятно е извършил нарушение, навлизайки
в кръстовището без да бъде убеден, че би могъл да го напусне до изтичане на
разрешения сигнал, движил се с неразрешена скорост, но не и това
нарушение, което му се вменявало във вина с обжалваното наказателно
постановление.
Административнонаказващият орган, редовно призован, не се явява и
не се представлява.
Районна прокуратура – Русе, редовно призована, не изпраща
представител.
Жалбата е подадена в законоустановения 14-дневен срок на 05.09.2023
г., при положение че Наказателното постановление е било връчено на
нарушителя на 28.08.2023 г., поради което се явява процесуално допустима.
По същество жалбата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.
Наказателно постановление № 23-1085-001842/07.06.2023 г. на
началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД МВР – Русе е издадено
против А. М. К. за това, че на 24.05.2023 г., в 19,25 ч, в гр. Русе, на бул.
„Липник“, на кръстовището на този булевард с ул. „Лозен планина“, в посока
бул. „Цар Освободител“, в условията на нормална видимост и сух път, в
качеството му на водач, е управлявал собствения си лек автомобил марка
„БМВ 530Д“, с рег. № 9591 КР, като използвал пътищата, отворени за
обществено ползване, за други цели, не във връзка с тяхното предназначение
за превоз на пътници и товари, като безпричинно увеличил оборотите на
двигателя, рязко променил посоката си на движение вляво и дясно по посока
на движението, създавайки непосредствена опасност за останалите участници
в движението, която маневра представлявала „дрифт“. Впоследствие
управляваният от водача автомобил бил спрян с подаден специален светлинен
и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил. С тези си действия
водачът осъществил нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП, изпълвайки
санкционната норма на чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП.
От разпита на актосъставителя, свидетелите, огледа на вещественото
доказателство – комапктдиск, и съдържащите се в него видеозаписи, както и
4
от другите приложени по делото писмени доказателства, се установи следната
фактическа обстановка:
На 24.05.2023 г., около 19,22 ч, жалбоподателят К., в качеството си на
водач, управлявал собствения си лек автомобил марка „БМВ 530Д“, с рег. №
9591 КР, като се движил по ул. „Лозен планина“ в посока кръстовището на
улицата с бул. „Липник“ – между супермаркет „Кауфланд“ и магазин
„Практикер“. В автомобила на предно дясно пасажерско място до водача
пътувала св. П. Н. И.а – майка на жалбоподателя. К. наближил гореописаното
кръстовище, но следвало да спре автомобила си, за да изчака разрешаващ
сигнал на светофарната уредба. В това време от посока кръстовището на
Олимп в посока кръстовището на бул. „Липник“ с улиците „Лозен планина“ и
„Дебър“ (същото кръстовище, към което се движил и нарушителят) се движил
полицейски патрулен автомобил „Киа Сийд“ с рег. № СВ 5965 КК,
управляван от св. П. П. П., а на дясната пасажерска седалка до водача се
намирал актосъставителят М. Р. И.. Същите спрели зад лек автомобил марка
„БМВ“, с рег. № Р 0005 КА, сив на цвят, втора по ред кола, за да изчакат
разрешаващ сигнал на светофарната уредба. Метеорологичната обстановка се
изразявала в сухо и безоблачно време. Около 19,25 ч светофарната уредба,
разрешаваща и забраняваща навлизането на ППС в кръстовището на бул.
„Липник“ за идващите ППС от ул. „Лозен планина“, светнала със зелен
разрешаващ сигнал, при което изчакващите автомобили потеглили. След тях
потеглил, но не като последен автомобил от изчакващата колона, и
жалбоподателят К., като започнал да извършва ляв завой и да навлиза
посредата на платното за движение на бул. „Липник“ в посока кръговото
кръстовище на бул. „Цар Освободител“ и бул. „Генерал Скобелев“.
Излизайки от завоя жалбоподателят форсирал рязко двигателя, при което от
ауспуха на автомобила излязло кълбо тъмен дим, при което задните колела на
управлявания от него автомобил „БМВ“ започнали да се превъртат и
автомобилът рязко се извъртял наляво, при приблизителен наклон от 30
градуса спрямо осевата линия на пътното платно, а задницата на автомобила
се завъртяла надясно в противоположната посока при същия наклон. След
това водачът К. завъртял волана надясно и дал рязко газ, при което
управлявания от него автомобил се завъртял леко, но рязко, надясно и
възобновил праволинейното си движение, от ауспуха излязъл тъмен дим, а
автомобилът на К. доближил в непосредствена близост задната част на
5
движещия си пред него лек автомобил „Опел“ с рег. № Р 3777 ВН, черен на
цвят, при което, за да избегне ПТП с него, жалбоподателят К. задействал
спирачната уредба на управлявания от него автомобил и намалил скоростта
си, при което се задействали задните стоп-светлини на управлявания от него
лек автомобил „БМВ“. К. продължил да се движи зад лекия автомобил
„Опел“ в лявата лента с видимо същата скорост като автомобила пред него.
Тези действия на К. били наблюдавани от полицейските служители св. И. и
св. П., които, след като светофарната уредба им разрешила преминаването
през кръстовището, тръгнали с управлявания от св. П. полицейски патрулен
автомобил „Киа“, увеличили скоростта му като изпреварили два намиращи се
пред тях други автомобила, настигнали жалбоподателя К. и му подали сигнал
за спиране в движение чрез активиране на звукова и светлинна сигнализация,
при което К. спрял. Същият обяснил пред полицейските служители при
съставянето на АУАН Серия GA № 939088/24.05.2023 г., че извършил тази
маневра заради майка си, която искала бързо да се прибере вкъщи.
Тази фактическа обстановка се установи от събраните по делото
доказателства едностранно и еднопосочно, като липсват съществени
противоречия между самите доказателства от събрания доказателствен
материал. Съдът не кредитира показанията на св. И. и св. П. в частта, в която
същите посочват, че при изчакване на разрешаващ сигнал за движение на
кръстовището на бул. „Липник“ с ул. „Лозен планина“, са били първа кола
непосредствено пред стоп линията, тъй като това обстоятелство се
опровергава от изгледания в съдебно заседание видеозапис от файл Ruse 9-11
PTZ_20230524192500_20230524193000.mp4, на който се вижда, че пред
полицейския автомобил се намира лек автомобил марка „БМВ“, с рег. № Р
0005 КА, сив на цвят. Това обаче не е от значение да повлияе върху
установената по делото фактическа обстановка, релеванта за ангажиране
административнонаказателната отговорност на нарушителя, както и върху
показанията на същите свидетели в останалата им част касателно възприетите
от тях движения и звуци на управлявания от К. автомобил. Съдът не споделя
фактическите твърдения на жалбоподателя, че същият е бил последен
автомобил, преминаващ през кръстовището от страната на ул. „Лозен
планина“ и е „хванал“ разрешаващия сигнал в последния момент, защото това
се опровергава от изгледаните в съдебно заседание видеозаписи, на които е
видно, че след около 3 секунди от преминаването на управлявания от К. лек
6
автомобил марка „БМВ 530Д“, с рег. № 9591 КР през кръстовището след него
в същата посока се наблюдава движението на лек автомобил „Фолксваген
Туран“ с рег. № ЕВ 0488 АХ, сив на цвят.
Актът и наказателното постановление са съставени при спазване
императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими
за тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл.
57 ЗАНН. В акта за установяване на административно нарушение, въз основа
на който е издадено оспореното наказателно постановление, а така също и в
самото наказателно постановление, са намерили отражение всички обективни
признаци на състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, а така също и конкретната законова разпоредба, под която са
субсумирани фактите, установени от административния орган и санкционната
норма, въз основа на която е ангажирана административнонаказателната му
отговорност. Не е налице противоречие между приетите за установени факти,
нормата под която същите са субсумирани и санкционната разпоредба, въз
основа на която е ангажирана отговорността на санкционираното лице. При
извършената служебна проверка за допуснати процесуални нарушения в хода
на административнонаказателното производство съдът констатира, че часът
на нарушението е посочен като 19,25 ч, докато от приложените към делото
видеозаписи е видно, че деянието е осъществено в 19,27 ч, но тези
разминавания не могат да представляват съществени нарушения на
процесуалните правила, засягащи правото на защита на нарушителя,
доколкото разликата от две минути е не само фактически въпрос, но и не
може да препятства съществено възможността на нарушителя да се защити
срещу повдигнатото му административно обвинение, защото деянието е
осъществено в рамките на един и същи ден и при визиран един часови
диапазон.
За да е налице съставът на административното нарушение по чл. 175, ал.
1 ЗДвП, е необходимо привлеченото към отговорност лице да има качеството
на водач, който организира или участва в нерегламентирани състезания по
пътищата, отворени за обществено ползване, или ги ползва за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В
настоящия случай отговорността на жалбоподателя е ангажирана за
последната хипотеза, която съответства на задължението му като водач по чл.
104б, т. 2 ЗДвП.
7
Административното обвинение срещу жалбоподателя е за това, че е
използвал пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в
съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, като е
извършил маневра, категоризирана като „дрифт“. Няма легално понятие за
"дрифт", като за това се разбира техника на шофиране, включваща рязко
подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя,
активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат, на
които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на
задните гуми на автомобила възможно най-дълго, докато в същото време
автомобилът странично се приплъзва – в този смисъл са Решение №
291/28.11.2023 г. по КАНД № 292/2023 г. на АдмС – Русе и Решение от
6.08.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 250/2020 г., поради което това
понятие се явява изяснено в достатъчна степен от превалиращата съдебна
практика. Това е спортна техника на шофиране, което представлява
използване на пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели,
освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари -
Решение от 10.11.2020 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д. № 372/2020 г. Това
всъщност и характеризира конкретното деяние, за което е ангажирана
административнонаказателната отговорност на К., от обективна страна.
Не се оспорва от нито една от страните, а и показанията на всички
разпитани свидетели по делото потвърждават, че на процесната дата и час
жалбоподателят К. е управлявал лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. № 9591
КР, следователно същият е притежавал качеството на водач по смисъла на § 6,
т. 25 ДР ЗДвП.
От събраните по делото доказателства се установява по категоричен
начин, че управляваният от А. К. лек автомобил „БМВ 530Д“, с рег. № 9591
КР, поднася, макар и за кратко, в периода, заснет от камерата “Ruse 9-12
PTZ”, 19:27:40 – 19:27:42, т.е. за около 2 секунди, като в началото се
забелязва как от ауспуха на този автомобил внезапно излиза тъмен дим, което
е индиция за рязко подаване на газ от страна на водача, автомобилът рязко
започва да се извърта с предната си част наляво, а в началото на втората
секунда вече видимо се наблюдава приплъзване и странично движение под
наклон от около 30 градуса спрямо осевата линия на пътното платно, където е
разположена единична прекъсната линия, наблюдава се видимо превъртане на
задните колелета в напречна посока спрямо посоката на движението на
8
автомобила и докато автомобилът е в това положение може да се види как
предните колелета са завъртени надясно по посока на движението, при
положение че преди това са били завъртени наляво по посока на завоя по
време на навлизането на автомобила в него. След това автомобилът внезапно
се извърта надясно и се връща към праволинейна траектория на движение,
отново се наблюдава изхвърляне на тъмен дим от ауспуха и автомобилът на
К. се засилва към намиращия се пред него лек автомобил „Опел“, при което,
за да избегне сблъсък с последния, К. задейства спирачния механизъм,
задните стоп-светлини на управлявания от него автомобил „БМВ“ се
активират и скоростта му видимо намалява. От показанията на свидетелите И.
и П. става ясно, че те са наблюдавали как автомобилът, управляван от К., е
поднесъл и са чули звуци от форсиране на двигател и свистене на гуми, което
потвърждава и видяната на видеозаписите индиция за форсиране на двигателя
при подаването на газ – рязкото изхвърляне на тъмен дим от ауспуха на
автомобила, което е било наблюдавано и от полицейските служители. Звукът
от гуми съответства на тяхното превъртане, докато двигателят е форсиран и
автомобилът се приплъзва странично по платното за движение. Наблюдава се
как при предприемането на маневра завой наляво предните колела на
автомобила на К. са завъртени наляво, а в следващата секунда, по време на
приплъзването, същите са завъртени надясно, след което автомобилът рязко
се извърта надясно и възвръща праволинейната си траектория, като е
очевидно, че тези действия са резултат от рязко завъртане на волана на
автомобила от страна на водача. Поради това настоящият съдебен състав
счита, че са налице характеристичните белези на определеното като „дрифт“
движение, извършено от лекия автомобил с водач А. К.. Неоснователни са
твърденията на защитата, че дрифтът следвало да бъде продължителен. Това
по принцип е възможен и желан резултат от водачите, които предприемат
такава маневра, но не винаги е изцяло постижим, защото зависи от уменията и
практическия опит на водача при извършването на такъв вид маневра. В
настоящия случай е налице поднасяне, макар и за около 2 секунди и дори да
се приеме по някакъв начин, че това е „несполучлив“ опит за дрифт, то в
опита му да бъде осъществен е налице използване на пътищата, отворени за
обществено ползване, извън целите за превозване на пътници и товари, тъй
като този вид управление на автомобила е характерно за спортните
състезания, защото е съпроводен и с много рискове, особено при
9
изпълнението му при оживен цивилен трафик, а е налице и очевидно
поднасяне на лекия автомобил, което се потвърждава от доказателствата по
делото и е характерно за дрифта като начин на управление на МПС. В
настоящия случай при рязкото увеличаване на скоростта дори автомобилът на
К. наближава опасно близко движещият се пред него лек автомобил „Опел“ и
само своевременното задействане на спирачната уредба от страна на
жалбоподателя е предотвратило настъпването на ПТП, поради което не може
да бъде споделено виждането на защитата, че вследствие на маневрата,
извършена от К., не е създадена опасност за движението. Маневрата сама по
себе си е опасна, доколкото при нейното изпълнение и загуба на сцепление с
гумите с пътната настилка е налице вероятност водачът, при недостатъчно
натрупан опит в извършването на маневрата, да загуби контрол върху
управляваното от него МПС.
Становището на защитата, че нарушението по чл. 175а, ал. 1 ЗДвП,
следва да бъде извършено с пряк умисъл, е принципно правилно, като в
същия смисъл е и съдебната практика и в частност Решение № 291/28.11.2023
г. по КАНД № 292/2023 г. на АдмС – Русе. В настоящия случай обаче не може
да бъде възприета тезата на жалбоподателя, че не е налице умишлено
извършено деяние. Опровергано е твърдението, че жалбоподателят бързал, за
да може успешно да премине на разрешаващ сигнал на светофара, защото е
видно, че след него, и то на дистанция от около 3 секунди, се движи лек
автомобил „Фолксваген Туран“ с рег. № ЕВ 0488 АХ, сив на цвят, и едва 1
секунда след като задните колела на този автомобил са напуснали
кръстовището се наблюдава движението на леки автомобили, движещи се по
бул. „Липник“, идващи от кръстовището на Олимп. От това следва изводът,
че жалбоподателят е имал достатъчно време да извърши маневрата безопасно,
без излишно ускоряване или завъртане на волана, каквато теза се опитва да
обоснове. От видеозаписите е видно, че автомобилът на жалбоподателя се
движи с видимо еднаква или поне приблизителна скорост спрямо
автомобилите, които преминават през кръстовището преди него, и едва на
излизане от маневрата „ляв завой“ се наблюдава форсиране на двигателя и
резки движения наляво и надясно. Дори и да бъде житейски оправдана тази
маневра, според заявеното от св. И.а, че по нейна молба жалбоподателят К. е
карал бързо, то това не изключва умисъла при извършването на тази маневра,
защото същата излага и хипотетична причина, при която е извършено
10
деянието и същата не може да бъде оневиняваща при никакви обстоятелства,
а от друга страна буди леко недоумение защо ако е налице необходимост от
придвижване с по-висока скорост автомобилът на К. не се престроява в дясна
свободна лента на бул. „Липник“ в посока кръговото кръстовище, а застава
зад друг автомобил, който даже не изпреварва, а продължава да се движи зад
него със същата му скорост при все още свободна дясна пътна лента. Освен
това самата свидетелка заяви в съдебно заседание, че другите завои не ги е
изпълнявал по същия начин. При така изнесените от свидетелката данни, че
синът К. има СУМПС от 18-годишен, т.е. същият е шофьор от близо пет
години, не е вероятно той да не е съзнавал последиците от така извършените
от него действия при боравене с приборите за контрол на управлявания от
него лек автомобил – волан, съединител, газ и спирачка. Не се събраха
доказателства, нито от изгледаните в съдебно заседание видеозаписи, нито от
показанията на полицейските служители, че е имало някакво препятствие или
метеорологичната обстановка е била влошена, което обективно да принуди
жалбоподателя да предприеме такъв начин на управление на лекия си
автомобил. Поради това съдът счита, че нарушението е извършено с пряк
умисъл, защото К. е съзнавал характера на деянието, което е щял да извърши,
включително и неговата противоправност, но въпреки това е предприел
целенасочено действията за неговото извършване.
Неотносими са възраженията на защитата за допуснати нарушения на
правилата за движение от полицейските органи, доколкото, ако има такива,
същите могат да бъдат предмет на друго производство, ако действително
бъде констатирано и застрашаване на други участници в движението. За
пълнота на изложението следва да се отбележи, че цитираното от
жалбоподателя Решение по АНД № 6/2021 г. на РС – Русе, макар и
потвърдено с Решение № 142/02.06.2021 г. по КАНД № 90/2021 г. на АдмС –
Русе, е неотносимо, доколкото обжалваното наказателно постановление,
станало повод за образуване на въпросното АНД, е отменено поради
недоказаност на деянието при разпит на един единствен свидетел. В
настоящия случай е налице разпит на двама свидетели очевидци –
полицейски служители, чиито показания не си противоречат, а освен това са
налице и видеозаписи от мястото на нарушението, които ги потвърждават.
Следва да се обърне внимание и съобразно практиката на АдмС – Русе,
обективирана в Решение № 361 от 14.12.2022 г. на АдмС - Русе по к. а. н. д.
11
№ 326/2022 г. и Решение № 278/22.11.2023 г. по КАНД № 274/2023 г., според
които на основание чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените АУАН имат
доказателствена сила до доказване на противното, когато актосъставителят, в
качеството си на контролен орган, е съставил акта въз основа на лични
възприятия, каквато хипотеза е налице в настоящия случай. Тези констатации
на актосъставителя не са оборени по никакъв начин в съдебното
производство от страна на нарушителя, а точно обратното – дори и са
потвърдени.
Поради тези съображения обжалваното наказателно постановление
следва да бъде отменено, а жалбата срещу него – оставена без уважение.
С оглед изхода на делото на жалбоподателя не следва да му бъдат
присъждани разноски, а административнонаказващият орган не е ангажирал
доказателства, че е направил такива.
Мотивиран така, Русенският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 23-1085-
001842/07.06.2023 г. на началник група в Сектор „Пътна полиция“ към ОД
МВР – Русе, с което на А. М. К., ЕГН: **********, с адрес ***, са му
наложени наказания „глоба“ в размер на 3 000 лв. и „лишаване от право да
управлява МПС“ за срок от 12 месеца на основание чл. 175а, ал. 1, пр. 3 ЗДвП
за нарушение на чл. 104б, т. 2 ЗДвП.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
12