Р Е Ш Е Н И Е
гр.Ловеч, 27.06.2019 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесет и осми май две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ХРИСТОВ
при участието на секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 391 по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 19-0906-000043 от 21.01.2019 г. на Началник на сектор ПП при ОД на МВР Ловеч е наложено на А.Ю.А. ***, административно наказание на основание чл.184, ал.5, във връзка с чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.106, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който чрез процесуалния си представител адвокат Д.Ц. *** го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление, като незаконосъобразно издадено. Изтъква, че в хода на административнонаказателното производство са били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които са довели до нарушаване правото му на защита. Счита, че неправилно е бил приложен материалния закон. Оспорва описаната в НП фактическа обстановка.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят се явява лично и с адвокат Ц.. Последният поддържа жалбата и пледира за отмяна на наказателното постановление, като незаконосъобразно. Развива подробни съображения и акцентира на обстоятелството, че жалбоподателят не е имал качеството водач на ППС с животинска тяга или стадо, нито пък е бил водач на животни или стада, поради което не може да е субект на вмененото му нарушение. Изтъква и че административнонаказателната отговорност му е вменена като собственик на животното – куче, а не на водач, какъвто законът визира.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на свидетелите В.Б.М., С.Д.К., М.С.П., Б.Т.Б.и М. Х.Й., както и от изложеното в жалбата и в съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
На 13.01.2019 г. свидетелят В.М. - служител в ПП при ОД на МВР Ловеч, бил дежурен заедно със свой колега като автопатрул по КАТ на територията на община Ловеч. Около 18:40 часа се движели със служебния автомобил по първокласен път № 4 (София – Варна), на границата между общините Ловеч и Угърчин. На км.28+500 забелязА.спрял в платното за движение посока гр.Варна, на аварийни светлини лек автомобил *******. Спрели да видят какво се е случило и установили, че автомобилът бил собственост и се управлявал от Б.А.Б.от *****, област В.Търново. С нея в автомобила се возели и свидетелите С.К. и М.П.. Тримата обяснили на свидетеля М., че докато пътувА.удари нещо на пътя и доколкото видели това било куче. Свидетелите отишли малко по-назад по пътя и в канавката видели паднало мъртво куче. Същото имало нашийник, на който имало изписан телефонен номер. Свидетелят М. набрал изписания номер и му се обадил жалбоподателят А.А.. Същият потвърдил, че има такова ловно куче, което е изгубил и търси. Малко по-късно дошъл на мястото и потвърдил, че мъртвото куче в канавката край пътя е негово.
Предвид констатираното, свидетелят М. приел, че жалбоподателя А.А. е извършил нарушение на разпоредбата на чл.106 от ЗДвП, за това, че като собственик на животно (ловно куче) го е оставил без надзор в обхвата на пътя, при което животното навлязло в него в тъмната част на денонощието, където било блъснато с предната си лява част от лек автомобил *******, собственост и управляван от Б.Б.от *****, като удара станал причина да се реА.зирала ПТП с материални щети. За така установеното свидетелят М. съставил на А.Ю.А. АУАН № 984891/13.01.2019 г., по който като свидетели очевидци били посочени С.К. и М.П.. В графата за възражения по акта жалбоподателят А. вписал, че няма такива. Подписал и получил препис от него.
Няма данни в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН А.А. да е представил писмени възражения.
Въз основа на акта за нарушение, на 21.01.2019 г. било издадено обжалваното наказателно постановление, като описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него. Наказващият орган приел, че с действията си А.А. нарушил разпоредбата на чл.106, ал.1 от ЗДвП и му наложил предвидената в чл.184, ал.5, във връзка с чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП санкция „глоба” в размер на 100 лева.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице, поради което е допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи /л.7-8/.
АУАН и наказателното постановление съдържат предвидените в чл.42 и съответно чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити и не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до отмяна на наказателното постановление на формално основание. В тази връзка, съдът не споделя наведените такива в жалбата, още повече, че не е конкретизирано в какво се изразяват, а изложените от процесуалния представител на жалбоподателя в хода на съдебните прения по делото доводи, касаят случая по същество и правилно ли е бил приложен от наказващия орган материалният закон.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от приложените писмени доказателства. Въз основа на показанията на свидетелите Б. и Й. съдът прие за доказани и твърденията на жалбоподателя, че е загубил предния ден, по време на ловен излет в землището на с.Старо село, област Ловеч кучето, станало причина за ПТП. Съдът не установи причина да не кредитира свидетелските показания по делото. Същите поотделно и в съвкупност са непротиворечиви, взаимно допълващи се, логични, безпристрастни и обективно дадени. Относими са също така към основния факт, включен към предмета на доказване по делото.
При така установената фактическа обстановка и анА.з на доказателствата, които я подкрепят, съдът намира, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. и изцяло споделя доводите на процесуалния му представител в тази насока. Неправилно е бил приложен материалния закон, тъй като в качеството му на собственик на куче, което е станало причина за настъпването на ПТП с материални щети, жалбоподателят А. не може да бъде субект на нарушението по чл.106, ал.1 от ЗДвП, както и основанието за налагане на санкция по чл.185, ал.5, във връзка с ал.1, т.1 от ЗДвП не може да се приложи спрямо него.
Субект на това нарушение може да бъде единствено водач на ППС с животинска тяга, на животни или стада, като в санкционната норма на чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП кръгът на административнонаказателно отговорни лица е разширен и конкретизиран, като са посочени и водачи на организирана група пешеходци, на впрегатни, товарни или ездитни животни или на стада. Същевременно, нормата на § 6, т.25 от ДР на ЗДвП дава легална дефиниция на използваното от закона понятие „водач”, а именно : лице, което управлява пътно превозно средство или води организирана група пешеходци, което води или кара впрегатни, товарни или ездитни животни или стада по пътищата. Ясно е, че като собственик на кучето, предизвикало ПТП жалбоподателят не може да е субект на нарушението, тъй като законът не изисква да е задължително собственик. Не притежава и качеството водач, тъй като кучето му не попада във визираните в нормите на чл.184, ал.1, т.1 и § 6, т.25 от ДР на ЗДвП категории животни – не е впрегатно, товарно или ездитно, още по-малко пък да е било в стадо.
Ето защо съдът счита, че неправилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя А. А. и в този смисъл неправилно е бил приложен материалния закон, тъй като той не може да е субект на нарушението по чл.106, ал.1 от ЗДвП. Поради тази причина наказателното постановление се явява незаконосъобразно издадено и като такова следва да бъде отменено.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 19-0906-000043 от 21.01.2019 г. на Началник на сектор ПП към ОД на МВР Ловеч, с което е наложено на А. Ю.А. ***, ЕГН : **********, административно наказание на основание чл.184, ал.5, във връзка с чл.184, ал.1, т.1 от ЗДвП – глоба в размер на 100 лева, за нарушение на чл.106, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :