№ 1062
гр. Варна, 16.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от мл.с. Симона Р. Донева Въззивно гражданско
дело № 20223100500547 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 267 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 6334/1.02.2022 г., депозирана от
“Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Христо И., срещу Решение № 905 от
12.01.2022 г., постановено по гр. д. № 6225/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което
са отхвърлени исковете на жалбоподателя за приемане за установено в отношенията между
страните, че ИВ. СТ. В. дължи на жалбоподателя сумата от 1162.15 лева, представляваща
стойност за електрическа енергия за периода от 16.03.2018 г. до 11.09.2020 г. за обект за
потребление, находящ се в с. Хан Крум, община Велики Преслав, ***************, по
издадена фактура № ********** от 22.10.2020 г., както и сумата от 23,56 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 2.11.2020 г. до
14.01.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 28.01.2021 г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 261415 от
19.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2244/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК.
В законоустановения срок по чл. 263 ГПК е депозиран отговор на въззивната жалба
от насрещната страна – ИВ. СТ. В., чрез адв. В.Г..
І. По допустимостта на въззивното производство:
Въззивната жалба е подадена в законоустановения преклузивен срок. Същата е
редовна, съдържа изискуемите реквизити и приложения и е надлежно администрирана,
поради което е процесуално допустима. Легитимацията на страните съответства на
произнасянето по обжалваното решение на районния съд. Сезиран е компетентен въззивен
съд за проверка на подлежащ на обжалване акт при наличие на правен интерес от
обжалване. Съдът приема, че въззивното производството е допустимо.
1
II. По доклада на въззивната жалба и отговора:
В жалбата се излагат доводи за неправилност на първоинстанционното решение.
Жалбоподателят излага подробни доводи по фактите по спора. Позовавайки се на чл. 55
ПИКЕЕ намира, че в случаите когато се установи, че са налице измерени количества е
невизуализираните регистри на СТИ, операторът на съответната мрежа начислява
измереното количество електрическа енергия по тези регистри след монтажа. Сочи, че при
ежемесечното отчитане не е възможно да се установи натрупване по тези регистри. Намира,
че съобразно чл. 55, ал. 1 ПИКЕЕ, периодът на корекцията е от датата на монтажа –
15.03.2018 г. до датата на проверката – 11.09.2020 г. Твърди, че потребителят е уведомен за
корекцията. Позовавайки се на заключението на съдебно-техническата експертиза, намира за
установено неправомерното вмешателство чрез намесата в софтуера на СТИ, както и
потребяването на начислените 5879 квтч. За неправилен намира извода на
първоинстанционния съд, че е възможно неправомерната намеса да е извършена във всеки
момент. Сочи, че разпоредбата на чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ е отменена с решение № 100003 от
21.07.2020 г. на ВАС, постановено по адм. д. № 7772/2019 г., обн. В ДЕ, бр. 57 от 2021 г., в
сила от 9.07.2021 г. Намира, че процесната сума е дължима на основание чл. 55 ПИКЕЕ, вр.
с чл. 200, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Моли за отмяна на решението. Претендира разноски.
В постъпилия отговор на въззивната жалба, депозиран от ИВ. СТ. В., чрез адв.
В.Г., се излагат доводи за правилността на обжалвания съдебен акт. Въззивната жалба
намира за бланкетна, като сочи, че единствените доводи са за неправилност на извода на
съда за недоказаност на осъществената доставка. Соди, че в жалбата не се оспорва липсата
на изпълнение на задължението от страна на дружеството по чл. 42, ал. 5 ПИКЕЕ. За
неотносима намира цитираната във въззивната жалба съдебна практика, доколкото
последната касае вземане по чл. 183 ЗЗД, какъвто не е процесният случай. За неоснователно
намира и твърдението, че дружеството не дължи изпълнение на задължението по чл. 42, ал.
5 ПИКЕЕ, поради обстоятелството, че отмяната на същата разпоредба, считано от 9.07.2021
г. няма обратно действие, по аргумент на чл. 195 АПК. Посочва, че СТИ не е бил монтиран
нов на обекта на потребление, че прочитането на сумарния регистър не попада в обхвата на
последващата проверка. За правилен намира извода на съда, че не е установено в кой период
от време е преминала процесната електрическа енергия. Моли за потвърждаване на
решението. Претендира разноски.
Страните не са обективирали доказателствени искания пред настоящата инстанция.
Предвид гореизложеното, съдът приема, че въззивното производството е допустимо,
поради което делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба с вх. № 6334/1.02.2022 г.,
депозирана от “Електроразпределение Север“ АД, чрез адв. Х.И., срещу Решение № 905 от
12.01.2022 г., постановено по гр. д. № 6225/2021 г. по описа на Районен съд-Варна, с което
са отхвърлени исковете на жалбоподателя за приемане за установено в отношенията между
страните, че ИВ. СТ. В. дължи на жалбоподателя сумата от 1162.15 лева, представляваща
стойност за електрическа енергия за периода от 16.03.2018 г. до 11.09.2020 г. за обект за
потребление, находящ се в с. Хан Крум, община Велики Преслав, ***************, по
2
издадена фактура № ********** от 22.10.2020 г., както и сумата от 23,56 лева,
представляваща законна лихва за забава върху главницата за периода от 2.11.2020 г. до
14.01.2021 г., ведно със законна лихва от датата на подаване на заявлението – 28.01.2021 г.
до окончателното изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 261415 от
19.02.2021 г. по ч. гр. д. № 2244/2021 г. по описа на Районен съд – Варна, на основание чл.
422, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА производството по в. гр. д. № 547/2022 г. на 13.04.2022 г. от 9:00 часа,
за която дата и час да се уведомят страните, ведно с препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3