Решение по дело №799/2019 на Административен съд - Стара Загора

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е   №  22

 

гр. Стара Загора, 29.01.2020г

 

    В    И  М  Е  Т  О    Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

 

 

         Старозагорският административен съд, І състав, в публично съдебно заседание на двадесети януари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : БОЙКА ТАБАКОВА

 

                                                                       Членове :

       

при секретар   Николина Николова                                                                                   и с участието на прокурора Петя Драганова

като разгледа докладваното от съдия Б.ТАБАКОВА адм. дело № 799 по описа за 2019г, за да се произнесе, съобрази следното:                                                       

 

Производството е с правно основание чл.203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл.1 ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, съединено с производство по чл.145 и сл. във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/.

 

Образувано е по жалба от Н.А.Т. ***, уточнена с молба вх. №5722/30.10.2019г., против принудителна административна мярка /ПАМ/ „преместване на паркирано пътно превозно средство без съгласието на неговия собственик или на упълномощен от него водач“, наложена на 16.09.2019г. от Х.Н.К.– главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък спрямо лек автомобил рег. №***, потвърдена с Решение №1553/04.10.2019г на Кмета на Община Казанлък. В жалбата са изложени оплаквания за незаконосъобразност на наложената мярка, които се свеждат до постановяването й при неправилно приложение на материалния закон. Подателят твърди, че на 16.09.2019г в 15:19ч паркирал управлявания от него автомобил с рег. *** в зона за платено кратковременно паркиране на бул.“23-ти пехотен Шипченски полк“ на първото маркирано място след знака за платено кратковременно паркиране. Веднага заплатил сумата 1лв чрез съобщение на телефон 13431. Затова счита, че шофираният от него автомобил е неправилно преместен. Оспорването е съединено с претенция срещу Община Казанлък за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени вреди на основание чл.1, ал.1 от ЗОДОВ от незаконосъобразните действия на общински служители по прилагането на ПАМ в размер на 51.00 лв. Претендират се и разноските по делото.

 

         Ответникът по жалбата Х.Н.К.- главен специалист  „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък, чрез процесуалния си представител юрисконсулт К. изразява становище за неоснователност на жалбата. По съображения за законосъобразност на наложената ПАМ моли жалбата срещу нея да бъде отхвърлена.

Ответникът по иска за вреди Община Казанлък, редовно призован, не изпраща представител и не изразява становище по спора.

Представителят на Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение, че оспорването на наложената ПАМ и съединеният с него иск за вреди са неоснователни.

          Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните намира за установено следното от фактическа страна:

 

          За лек автомобил на телефонен номер 13431с рег № *** на 16.09.2019г в 15:19ч е заплатено паркиране до 16:21ч /л.8/.

 

На 16.09.2019г в 15:30ч по разпореждане на Х.Н.К.- главен специалист  „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък е репатриран лек автомобил марка ”Хонда” рег. № ***, паркиран на бул.“23-ти пехотен Шипченски полк“ като е преместен с техническо средство-репатриращ автомобил до паркинг, находящ се в гр.Казанлък, бул.“Розова долина“ № 18. Съставен е Протокол № 00020 за осъществено преместване на неправилно паркирано пътно превозно средство /л.12 от делото/. От фактическа страна така наложената ПАМ е обоснована с паркиране на частно паркомясто без пропуск. От правна страна е мотивирана с нарушение на чл.31 от  Наредба № 4 на Общински съвет Казанлък за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък. Направена е снимка с дата 16.09.2019г /л.11/.

 

За освобождаване на автомобила от наказателния паркинг е заплатена сумата 51.00лв, включваща 1.00лв такса „Нар26чл44а,ал.5” и 50лв такса „Нар26чл.44а,ал.4”, за което е по делото са представени фискални бонове от 16.09.2019г, 16:07ч., издадени от Община Казанлък, обект „Наказателен паркинг ” гр.Казанлък, бел.“Розова долина“ № 17 /л.7/.

 

На 18.09.2019г М. Н.Т. ***, с която възразява против осъщественото репатриране на управлявания от него автомобил с рег.№ *** като го счита за незаконосъобразно и моли да бъде разпоредено възстановяване на направените разходи в размер на 51.00лв  /л.5/. С Решение № 1533/ 04.10.2019г на Кмета на Община Казанлък, постановено на основание чл.97, ал.1 от АПК и становище на комисия по чл.94 от АПК, репатрирането е потвърдено и е разпоредено заплатената сума да не се връща /л.17/.

 

 По делото е представена декларация от С.Р.П.с дата 10.10.2019г, в която е посочено, че на 16.09.2019г е присъствала на паркиране на автомобила на Н.Т. с рег.№ *** около 15:20ч пред входа на старата поща на бул.“23-ти пехотен Шипченски полк“ на маркирано място в обозначена зона за платено кратковременно паркиране. На видимо място наоколо нямало поставен знак, от който да е видно, че мястото е за служебно паркиране.

 

Представени са и приети като доказателства заявление с дата 08.03.2019г. от „Галена“ ООД гр.Казанлък, удостоверение от 15.07.2015г. на Агенция по вписванията, фактура №**********/28.03.2019г., издадена от Община Казанлък на „Галена“ ООД за служебен абонамент, писмо-становище с дата 12.03.2019г от Е.П.- главен специалист „Организатор паркиране и кратковременно паркиране“ с предложение за предоставяне на „Галена“ ООД гр.Казанлък на паркомясто на бул.“ 23-ти пехотен Шипченски полк“ на 5м преди пешеходната пътека.

 

След като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл. 168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК съдът направи следните правни изводи:

 

Репатрирането на автомобили като ПАМ е регламентирано в специалния ЗДвП. Съгласно нормата на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага следната ПАМ: преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач, когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Следователно в случая се касае за индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК – изразено с действие волеизявление на орган, овластен със закон за това.

 

Оспореният акт представлява принудителна административна мярка, приложена с разпореждане в устна форма. Предвид формата на акта, в него не може да бъде указано пред кой орган и в какъв срок може да бъде обжалван. Това означава, че е приложима разпоредбата на чл.140, ал.1 от АПК, която предвижда, че ако в акта или в съобщението за неговото издаване не е указано пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, съответния срок за обжалване по този дял се удължава на два месеца. Съгласно чл.61 ал.1 от АПК, всеки административен акт без разлика във формата в която е издаден, следва да бъде съобщен на заинтересованите лица. Независимо че прилагането на ПАМ по чл.171 т.5 „б” ЗДвП се свързва с преместване на паркирано ППС без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач и се оказва доведена до знанието на жалбоподателя на датата на прилагането —16.09.2019г, по делото няма данни на последния да е било съобщено пред кой орган и в какъв срок може да я оспори. Поради това и по аргумент от чл.140, ал.1 от АПК срокът за оспорване на мярката в случая се смята удължен на два месеца— т.е. до 16.11.2019г. Жалбата е подадена на 11.10.2019г чрез Община Казанлък и е в срок. Депозирана е от активно легитимирано лице, за което индивидуалният административен акт е неблагоприятен, следователно е процесуално допустима.

 

Разгледана по същество, се явява основателна.

 

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.168, ал.1 от ЗДвП, който предвижда длъжностни лица, определени от собствениците или администрацията, управляваща пътя, да могат да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Не е спорно по делото, че улиците в гр.Казанлък, в частност бул.”23-ти пехотен Шипченски полк”, са общинска собственост. Със Заповед № 1656/ 17.10.2018г на Кмета на Община Казанлък (л.25) три длъжностни лица са определени да преместват или да нареждат да бъде преместено паркирано пътно превозно средство на отговорно пазене на предварително оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощен от него водач в случаите по чл.171, т.5 от ЗДвП /л.9/.  Ответникът Х.К. е назначен на длъжност главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък. Задачите, възложени му с утвърдената длъжностна характеристика, включват и тези да посочва кой автомобил да бъде репатриран, да прави фотоснимки, да попълва протокол за осъщественото преместване на неправилно паркирано ППС /л.38-40/. С оглед изложеното, обжалваната ПАМ е разпоредена от материално и териториално компетентен орган, овластен с правомощия по чл.171, т.5, б”б” от ЗДвП.

 

За мярката по чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП не се изисква писмена форма по аргумент за обратното от чл.172, ал.1 от ЗДвП. Тя може да е устна или изразена чрез действие в съответствие с чл.59, ал.3 от АПК. При издаването й не са допуснати съществени процесуални нарушения, такива не се и твърдят в жалбата.

 

Процесната ПАМ е разпоредена при неправилно приложение на материалния закон. Хипотезите на цитираната разпоредба на чл. 171, т. 5, б.”б” от ЗДвП, приложима като материалноправно основание за налагане на конкретната ПАМ, са три: 1. когато превозното средство е паркирано в нарушение на правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ за принудително преместване на паркирано превозно средство; 2. когато създава опасност и 3.когато прави невъзможно преминаването на другите участници в движението. Разпоредбата е императивна и при наличие на визираните предпоставки, в условията на обвързана компетентност, административният орган налага предвидената по закон ПАМ, с цел осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административното нарушение. Предвид разпоредбата на чл.170, ал.1 АПК в тежест на ответника, като издател на акта, е възложено да установи съществуването на фактическите основания, посочени в акта и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Затова и негово е задължението да установи наличието на законово регламентирана материалноправна предпоставка за прилагане на ПАМ по чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП.  Доколкото принудителните административни мерки от този вид се издават в устна форма или чрез действие, за доказване на законосъобразността им са допустими всички доказателствени средства, включително и снимков материал, какъвто е приложен по преписката.

 

         В случая не е спорно,  че мястото, на което е бил паркиран лек автомобил марка ”Хонда” рег. № *** на 16.09.2019г – бул.“23-ти пехотен Шипченски полк“ в гр.Казанлък, попада в зона за платено паркиране, както и наличието на поставени съответни пътни знаци, включително предупреждаващ за принудителното преместване на паркирано превозно средство.  В приетия като доказателство Протокол № 00020/ 16.09.2019г е посочено фактическо основание за репатрирането „на частно паркомясто без пропуск“ и правно основание – нарушение на чл.31 от Наредба № 4 на Общински съвет Казанлък за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на територията на Община Казанлък /достъпна на интернет страницата на Община Казанлък/. От цитираното отбелязване може да се изведе, че в случая процесната ПАМ е наложена на основание чл.171, т.5, б.”б” предл. трето ЗДвП, което кореспондира с чл.31, т.4  във връзка с чл.14, ал.6 от Наредба № 4 на Общински съвет Казанлък. Разпоредбата на чл.14, ал.6 регламентира забрана в зоната за платено паркиране за паркиране на местата „Служебен абонамент” без съгласието на ползвателя, на който е издадено разрешително.

 

         Съгласно нормата на чл. 19, ал.1 от Наредба № 4 на Общински съвет Казанлък,  на територията на община Казанлък, в границите на зоните по чл.10, ал.1 и извън тях, се допуска режим на платено паркиране - „Служебен абонамент” до три места за кратковременно паркиране, обозначени по подходящ начин с указателна табела с посочване на лицето – ползвател, в непосредствена близост до съответния обект. В случая от представените по делото доказателства не може да се направи еднозначен извод, че режимът на мястото, на което е паркирал жалбоподателят Н.Т. на 16.09.2019г, е служебен/платен абонамент. Видно от приложения снимков материал, разположението на табелата спрямо маркировката за паркиране не позволява да се определи еднозначно за кои две места се отнася абонаментът и дали използваното от жалбоподателя място попада в обхвата му. Отделно от това такова нарушение не е предвидено в разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 4 като основание за репатриране на пътни превозни средства. А от друга страна, при липсата на указателна табела за лицето-ползвател водачите са поставени в невъзможност да поискат неговото съгласие за паркиране. Съвсем отделен е въпросът, че от събраните доказателства не установява дали мястото, от което е преместен автомобилът на жалбоподателя, съвпада с предоставените на „Галена“ ООД гр.Казанлък паркоместа – единственият общ признак е бул.“23-ти Шипченски полк“, който не е достатъчен за идентификация. От данните по делото не се констатира Н.Т. да е извършил други нарушения на режима за платено паркиране в гр.Казанлък.

 

         Следователно не е налице първата хипотеза на чл.171, ал.1, т.5, б.”б” от ЗДвП, като материалноправно основание за прилагане на обжалваната ПАМ. По делото нито се твърди, нито има данни, че МПС е било паркирано по начин, създаващ опасност за другите участници в движението или че е било затруднено преминаването на другите участници в движението. В този смисъл не е налице нито една от материалноправните предпоставки по чл. 171, т.5, б. "б" от ЗДвП за принудително преместване на автомобила на жалбоподателя.

 

  С оглед гореизложеното съдът намира, че обжалваната ПАМ е материално незаконосъобразна и издаването й не съответства на целта на закона - за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Така констатираните пороци обуславят отмяната й на основание чл. 146, т.4 и т.5 от АПК.

 

   Във връзка с горното предявеният иск против Община Казанлък за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди е допустим като предявен от лице с правен интерес, срещу надлежен ответник /чл.205 от АПК/ и след отмяната на акта, на чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред  /чл.204, ал.1 от АПК/.

 

Разгледан по същество, обективно съединеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ по реда на чл. 204, ал. 2 от АПК, е основателен и доказан.

 

Съгласно разпоредбата на чл.1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение  на административна  дейност. Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

 

       Съдът счита, че в процесния случай посочената съвкупност от предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за причинени имуществени вреди също е налице.  Твърдените от ищеца имуществени вреди, изразяващи се в заплащане на 1.00лв такса „Нар26чл44а,ал.5” и 50лв такса „Нар26чл.44а,ал.4”, се явяват пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издадената ПАМ. Заплащането на претендираните  суми -1.00лв такса „Нар26чл44а,ал.5” и 50лв такса „Нар26чл.44а,ал.4” от ищеца, е доказано по делото с представените фискални бонове от 16.09.2019г 16:07ч.  По тези съображения ответникът Община Казанлък, в чийто бюджет са постъпили сумите и това обстоятелство не се оспорва, следва да бъде осъден да ги заплати на ищеца.

 

 При този изход на спора Община Казанлък следва да бъде осъдена да заплати на Н.А.Т. *** направените от него разноски по делото за държавна такса в размер на 20лв.

 

Водим от горните мотиви и на основание чл.172, ал.2, предложение четвърто от АПК, Старозагорският административен съд 

 

 

Р     Е     Ш     И     :

 

  ОТМЕНЯ по жалба на Н.А.Т. ЕГН ********** *** принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач”, разпоредена на 16.09.2019г. от Х.Н.К.– главен специалист „Контрол кратковременно паркиране“ при Община Казанлък спрямо лек автомобил марка ”Хонда” рег. № ***, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНА.

 

Решението в тази част е окончателно на основание чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата.

   

ОСЪЖДА Община Казанлък ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.Т. ЕГН ********** ***, сумата 51 /петдесет и един/ лв, представляваща обезщетение за вреди от незаконосъобразен индивидуален административен акт — принудителна административна мярка „преместване на паркирано пътно превозно средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач” разпоредена на 16.09.2019г спрямо лек автомобил марка ”Хонда” рег. № ***.

 

ОСЪЖДА Община Казанлък ДА ЗАПЛАТИ на Н.А.Т. ЕГН ********** *** сумата 20 лв /двадесет/, представляваща направени по делото разноски.

 

Решението в тази част подлежи на касационно обжалване пред Върховния административен съд на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

 

 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: