№ 2617
гр. Бургас, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ
при участието на секретаря ЕЛЕНА Ч. НОВАКОВА
като разгледа докладваното от СТОЯН П. МУТАФЧИЕВ Гражданско дело №
20252120100814 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод исковата молба от Й. Г. М. против
„Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, с която е предявен
иск за присъждане на застрахователно обезщетение за имуществени вреди, ведно със законна
лихва.
В законоустановения срок по делото постъпва отговор на исковата молба, с който
ответникът оспорва исковете, като оспорва обстоятелството за настъпилото произшествие да
е виновен водач, застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“
в ответното дружество. Твърди, че ищецът, в качеството на водач на лек автомобил марка
„***“, модел „***“, има изключителна вина за настъпване на произшествието.
Ответникът оспорва и механизма на настъпване на ПТП. Дружеството оспорва
вината на И. Д. З., в качеството й на водач на лек автомобил марка „***“, модел „****“, за
настъпване на ПТП. На следващо място, дружество твърди, че приносът на ищеца за
настъпване на ПТП е поне 50 %, защото е имал възможност да предотврати удара между
превозните средства. Дружеството не оспорва, че на **** г. е изплатило застрахователно
обезщетение на ищеца в размер на 526,91 лева. То твърди, че не всички описани от ищеца
увредени части от автомобила му са в причинно-следствена връзка с произшествието. В
условията на евентуалност дружеството твърди, че вредите не са в размера, претендиран от
ищеца. Моли съда да отхвърли исковете, а в условията на евентуалност да уважи главния
иск в по-нисък размер.
В съдебно заседание, проведено на *** г., съдът прие на основание чл.214, ал.1 от
ГПК изменение на размера на предявения иск за присъждане на обезщетение от 526,91 лева
на 1666,02 лева, която сума се явява разликата между вече изплатеното застрахователно
обезщетение и пълния размер на вредите в размер на 2192,93 лева.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа претенциите и
моли съда да ги уважи, като присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител на ответника оспорва претенциите
и моли съда да ги отхвърли, като присъди на страната сторените по делото разноски.
1
Бургаският районен съд, след като взе предвид събраните по делото
доказателства и съобрази закона, намира за установено следното:
Към дата *** г. ищецът М. е собственик на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с
рег. № ****, цвят ** (за краткост ***а). На същата дата около 14.20 часа той управлява ***а
по главен път I-9, км. 262 + 400 в участъка между селата Извор и М. Община Бургас, в
посока гр. Бургас. В този участък пътното платно е разделено на две ленти с насрещно
движение. Участъкът е прав, равен, без неравности и дупки, с хоризонтална пътна
маркировка (М3), позволяваща изпреварване, без пътен знак, указващ максимално
допустима скорост на движение, поради което максимално допустимата такава е 90 км/ч за
леки автомобили. Към същия момент времето е ясно и сухо.
По същото време в същата лента за движение непосредствено пред ***а се движи лек
автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № *** (за краткост Автомобил 2), управляван
от свидетеля И. Д. З., а пред нея се движи лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. №
*** (за краткост Автомобил 3).
Ищецът решава, че ще изпревари движещите се пред него две превозни средства,
поради което се престроява в лявата лента (за насрещно движение). В момента, в който се
намира успоредно с Автомобил 2, свидетелят З. предприема маневра „изпреварване“ на
движещия се пред нея Автомобил 3. Тя чува звуков сигнал (клаксон), подаден от водача на
***а, след което последва удар в страничната дясна част на ***а и предната лява част на
Автомобил 2. След това управляваното от З. МПС се връща в лентата за движение, която
напуска преди изпреварването, защото тя губи контрол върху колата, удря Автомобил 3 в
предната дясна част, напуска пътното платно вдясно и се удря челно в крайпътно дърво.
Пристигналите на място полицейски служители установяват увреждания по ***а,
изразяващи се в деформация по заден десен калник към врата и просуркване по дясна врата
до странично дясно огледало, а по Автомобил 2 – вредите са в предната и средната част на
превозното средство. Увреждания на ***а в предната част, в лявата част и в задната част
няма. Увреждания на Автомобил 2 в задната част също няма.
Не е спорно между страните, че съществува валидно застрахователно
правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за
Автомобил 2 към датата на произшествието, по което в качеството на застраховател е
ответното дружество.
Няколко дни по-късно ищецът предявява претенция пред ответника застраховател за
изплащане на вреди, настъпили в резултат от произшествието. На *** г. е извършен опис на
увредените части на ***а, според който на подмяна подлежат праг (спойлер) десен ПВЦ и
калобран десен ПВЦ, а на ремонт и боядисване с акрилна боя подлежат заден десен панел,
дясна врата и праг десен основен.
На **** г. ищецът продава ***а на „***“ ЕООД с договор за покупко-продажба на
МПС с нотариална заверка на подписите на страните (към настоящия момент автомобилът е
със сменен регистрационен номер).
На ** г. ищецът представя пред застрахователя постановление за спиране на
наказателно производство, което е образувано във връзка с настъпилото ПТП. На *** г.
застрахователят уведомява писмено ищеца, че след извършен преглед на предоставените
документи по преписката по щетата, включително прокурорското постановление,
установява, че вина за настъпилото ПТП има и М., в качеството на водач на ***а,
нарушавайки разпоредбите на чл.21 и чл.25 от ЗДвП. Предвид изложеното на основание
чл.499, ал.7 от КЗ дружеството ще изплати по посочената от ищеца банкова сметка
застрахователно обезщетение, което представлява 50 % от изчисленото. На **** г. на М. е
изплатена от застрахователя сумата от 526,91 лева с основание на плащането „изплащане на
щета“.
На *** г. ищецът подава възражение до застрахователя поради несъгласие с размера
на обезщетението. На *** г. дружеството отговаря писмено, че безспорно механизмът на
ПТП е комплициран, но видно от постановлението за прекратяване на досъдебното
2
производство са налице заключения за елементи на съвиновно поведение от страна на М.
като водач на ***а по отношение на нарушаване на разпоредбите на чл.21 и чл.25 от ЗДвП.
Поради тази причина застрахователят потвърждава основателността на изплащането на
застрахователно обезщетение, което представлява 50 % от изчисленото, като намира
възражението за неоснователно.
Според заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза
водачът на ***а не е могъл да предотврати произшествието, защото вече е бил предприел
маневра изпреварване на Автомобил 2 и се е движил в лявата лента в опасна близост до
Автомобил 2, когато водачът му, свидетелят З., започва маневра изпреварване, без да се
убеди, че не я изпреварва друго превозно средство. Експертът посочва, че водачът на ***а е
имал видимост към Автомобил 2, но началото на маневрата изпреварване, която предприема
свидетелят З., е било в непосредствена близост до ***а и ищецът не е имал време за
реакция. Автомобил 2 не е предностоящ, а се намира вдясно от ***а.
Според заключението на експерта на подмяна подлежат праг десен ПВЦ и калобран
десен, а на ремонт и боядисване с акрилна боя подлежат заден десен панел, дясна врата и
основен десен праг. Цената на оригинален праг от официалния представител на марката
„***“ е 1174,45 лева, а цената на оригинален калобран – 172,46 лева. Цената на тези части
като алтернативни е 695,44 лева, респективно 89,31 лева. Инженер Е. посочва в
заключението, че стойността на ремонта на ***а по цени на алтернативни части към датата
на ПТП в неофициален сервиз е в размер на 2015,75 лева, от които 784,75 лева стойност на
частите, 111 лева стойност на боята и 1120 лева стойност на труд. Стойността на ремонта на
***а по цени на оригинални части към датата на ПТП в неофициален сервиз е в размер на
2192,93 лева, от които 961,93 лева стойност на частите, 111 лева стойност на боята и 1120
лева стойност на труд.
Според показанията на свидетеля Костадин С. ищецът е платил за ремонт на ***а
сума около 2000 лева.
По доказателствата:
Така изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
приетите по делото писмени доказателства, на показанията на свидетелите К. П. С. и И. Д.
З. (частично) и на заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза.
По достоверността на показанията на свидетеля З. съдът намира следното:
Госпожа З. твърди, че „**ият автомобил“ е ударил нейния и тя се е шокирала, защото
е нямало кола в „тази лента“, т.е. лявата лента. Установява се от снимковия материал, който е
приложен по делото, както и от протокола за оглед, изготвен в хода на образуваното
досъдебно производство, който също е приет като доказателство, че ***ът няма увреждания
в задната, предната и лявата си част. Уврежданията са само в дясната му част, при това
преимуществено се изразяват в „просуркване“, започващо от заден десен калник,
продължаващо през дясна врата, тъй като автомобилът е само с две врати, и стигащо до
странично дясно огледало. В този смисъл, е налице триене между две метални повърхности,
част от два различни автомобила, а с оглед дължината на „просуркването“ следва, че ***ът
се движи в момента на контакта и то в права линия. Госпожа З. твърди, че след като
изпреварва, чува клаксон и едновременно с него усеща удар. Това означава, че сблъсъкът
между ***а и Автомобил 2 настъпва в изпреварващата лента (лентата за насрещно
движение).
Според чл.28 от ЗДвП като допълнителен сигнал при маневра водачът може да
използва извън населените места и звуков сигнал. Процесното ПТП настъпва на път извън
населено място. По аргумент от разпоредбата на чл.30 от ЗДвП използването на звуков
сигнал извън населените места за предотвратяване на пътнотранспортно произшествие е
допустимо. Следователно, звуковият сигнал („клаксон“ по думи на свидетеля) означава, че
***ът изпреварва Автомобил 2 и ако последният също предприеме изпреварване, ще
настъпи произшествие. Това, от своя страна, означава, че в момента на удара ***ът вече
изпреварва и се движи в лявата лента на платното.
3
На следващо място, свидетелят пояснява, че е спокойна, защото „няма друг
автомобил зад мен, който да изпреварва“. Ако това е вярно и Автомобил 2 „първи“ се намира
в лявата лента, това означава, че ***ът ще удари Автомобил 2 отзад или странично вляво, но
при този механизъм увреждане ще има и в предната част на ***а, а такова няма.
По делото няма доказателства с каква скорост са се движили автомобилите,
участници в ПТП. Свидетелят З. твърди, че не може да посочи с каква скорост се е движила,
но твърди, че „на това ПТП“ са били „в колона от няколко автомобила“, като нейният
автомобил е бил втори, а зад нея е имало „**а кола“. Това означава, че и трите автомобила се
движат с еднаква или по-ниска скорост в дясната лента, защото в противен случай ще
настъпи удар между тях или верижна катастрофа.
Свидетелят твърди, че преди да изпревари се е уверила, че зад нея няма друга кола да
изпреварва. Ако това е вярно, тогава ***ът е трябвало да се движи в дясната лента, да е
започнал да изпреварва след Автомобил 2, но тогава отново ударът ще бъде в задната част
или в страничната лява част на Автомобил 2, а такъв механизъм не следва от
доказателствата по делото.
Установи се също така, че ПТП настъпва на прав участък. Следователно, ако е вярна
тезата на застрахователя, че ***ът се движи със скорост, много над допустимата, това
означава, че леката кола не се е появила „изведнъж“ зад Автомобил 2 и е могла да бъде
възприета от свидетеля З.. Високата скорост означава, че ***ът трябва да се движи в лявата
лента (за насрещно движение), защото ако е в дясната, ще настъпи удар с Автомобил 2,
който се движи по-бавно. Очевидно това твърдение не намира опора в доказателствата.
На последно място, ако скоростта на ***а е много над разрешената (90 км/ч в този
участък при липса на пътен знак, оказващ нещо различно), е логично при удара водачът му
също да загуби управление, но това не се установява по делото, т.е. отново това твърдение
не кореспондира с доказателствата.
Ето защо съдът кредитира показанията на свидетеля З. единствено в частта, че е
участвала в процесното ПТП и ударът между ***а и Автомобил 2 е настъпил в лявата лента.
Свидетелят С. не е очевидец на ПТП, а на обстоятелството, че ищецът е извършил
ремонт на ***а.
По заключението на вещото лице:
Съдът кредитира заключението на вещото лице. Както няколкократно съдът посочи в
хода на производството, не могат да бъдат приети за доказани факти, установени в
заключения на вещи лица, дадени в хода на друго производство (без значение дали
гражданско или наказателно), респективно настоящият съдебен състав не може да гради
извод за недостоверност на заключение на експерта по настоящото дело поради
противоречие с изводи, направени от други експерти по друго дело.
Не могат да бъдат ценени и показания, дадени от свидетели в хода на друго
производство.
На следващо място, експертът може да гради изводите си само въз основа на
материали, събрани по надлежния процесуален ред в хода на настоящото производство, но
не и на материали от други производства. В съдебно заседание инженер Е. посочи, че е
ползвала само материали, приети по настоящото дело. Независимо от горното, тя уточни
при изслушването си, че механизмът на ПТП е сложен (което не се и отрича от
застрахователя в кореспонденцията му с ищеца) и затова може да има разлика между
заключенията на експертите досежно механизма на ПТП, защото има само крайни
разположения на автомобилите.
Ето защо съдът кредитира заключението на експерта.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна
следното:
Предявените претенции са с правно основание чл.432 и чл.497, ал.1, т.2 от КЗ, като се
налага следното уточнение:
4
Константна е практиката на ВКС, че законната лихва, дължима при непозволеното
увреждане от датата на деликта, не представлява отделен иск, чийто размер ищецът следва
да сочи, а законна последица от уважаването на иска за обезщетение. Доколкото
отговорността на застрахователя спрямо увредените от застрахования лица за вреди по
застраховка „Гражданска отговорност“ е функционално обусловена от отговорността на
прекия причинител по чл. 45 ЗЗД, но с разпоредбата на чл. 497, ал. 1 КЗ законодателят е
определил за застрахователя по-късен от посочения момент на изпълнение, обезщетението е
дължимо от застрахователя със законната лихва от този момент, без да е необходимо при
предявяването на иска за обезщетение същата да бъде определена предварително от ищеца
по размер – в този смисъл Определение № 60494 от 19.10.2021 г. на ВКС по т. д. №
2043/2021 г., II т. о.
Ето защо следва да се приеме, че претенцията за присъждане на законна лихва не
представлява отделен иск, който и да подлежи на изменение по размер, и в диспозитива на
съдебното решение следва да се посочи само периодът, за който се дължи, но не и нейния
размер, ако съдът приеме, че се дължи застрахователно обезщетение на ищеца.
В случая, М. претендира законната лихва от **** г. до **** г., като исковата молба е
предявена на *** г. Следователно, ако съдът приеме, че обезщетение се дължи, то за периода
**** г. – **** г. не следва да се присъжда законна лихва, защото не е поискана.
По иска по чл.432 от КЗ:
Според разпоредбата на чл.432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност“ при спазване на изискванията на чл. 380.
Според разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят по застраховка
„Гражданска отговорност“ се задължава да покрие в границите на определената в
застрахователния договор застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинените от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и
непосредствен резултат от застрахователното събитие.
Безспорно е налице пътно-транспортно произшествие, в което участват автомобил,
управляван от лице, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, и
автомобил, собственост на ищеца към момента на произшествието. Не се доказа ищецът да е
допринесъл с действията си за настъпване на ПТП, т.е. не е налице съпричиняване, поради
следните мотиви:
Няма доказателства ищецът да е нарушил чл.21 от ЗДвП, т.е. да се е движил със
скорост над 90 км/ч за пътния участък, в който настъпва ПТП. Няма доказателства ищецът да
е нарушил и чл.25, ал.1 от ЗДвП, защото пред и след ***а в момента, в който той вече се
намира в лявата лента, няма други превозни средства, с които водачът да се съобразява.
Автомобил 2 се намира вдясно от ***а (така вещото лице Е.) и М. не е разполагал с
достатъчно разстояние да пропусне Автомобил 2 (също вещото лице). Следва да се
отбележи и обстоятелството, че характерът и дължината на уврежданията на ***а сочат, че в
момента на сблъсъка този автомобил е пред Автомобил 2, от което следва, че М. вече
извършва маневра изпреварване, а не я „започва“.
Ищецът не е нарушил и чл.25, ал.2 от ЗДвП, защото именно водачът на Автомобил 2
трябва да пропусне ***а, защото последният вече е в процес на изпреварване на Автомобил
2 и Автомобил 3. След като ударът настъпва в лявата лента за движение, ищецът вече е в
процес на извършване на маневра изпреварване на Автомобил 2, поради което свидетелят З.
е длъжна да не увеличава скоростта и да не пречи на изпреварването по какъвто и да е друг
начин – чл.42, ал.3 от ЗДвП. Няма съмнение, че З. увеличава скоростта, защото няма как
иначе да изпревари Автомобил 3, и навлиза в лявата лента, в която вече се намира ***ът.
По делото не са събрани „показания на М.“, в които той да заявява, че е ускорил
скоростта в момента, в който е видял подадения сигнал от водача на Автомобил 2. Дори и да
се приеме, че при навлизане на Автомобил 2 в лявата лента, ищецът е увеличил скоростта,
действието следва да се квалифицира като „спасителна маневра“ по смисъла на
5
Тълкувателно решение № 106 от 31.X.1983 г. по н. д. № 90/82 г., ОСНК, за да се избегне
внезапно възникнала опасност от неправомерно поведение на участник в движението – на
водача на Автомобил 2. Освен по-бързо да премине през лявата лента, водачът на ***а не
може по друг начин да предотврати евентуален сблъсък с Автомобил 2, защото няма
достатъчно странично разстояние между двете превозни средства. Произшествието не би
могло да бъде избегнато и със спиране, защото ***ът е пред Автомобил 2, който пресича
неговата траектория на движение.
Следователно действията на водача на лек автомобил „***“ поставят началото на
причинно-следствена връзка, която води до настъпване на имуществени вреди за ищеца.
Последният е отправил застрахователна претенция до дружеството ответник, която е
частично удовлетворена. От кореспонденцията между страните следва, че застрахователят не
оспорва констатираните и от негов представител вреди по ***а да са произлезли от
произшествието на *** г., но ги оценява на 1053,82 лева, от която сума ищецът има право да
получи (и реално получава) половината или 526,91 лева.
По размера на дължимото обезщетение съдът намира следното:
Съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, съгласно
чл.386, ал.2 от КЗ.
Обстоятелството дали ищецът е осъществил ремонт на процесното превозно средство
няма характера на правопораждащ правото по чл. 432, ал. 1 КЗ факт, поради което липсата
на твърдения в исковата молба за извършен ремонт, респективно непредставянето на
писмени доказателства за такъв, не представлява нередовност на исковата молба – аргумент
от Определение № 4208 от 25.09.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3540/2023 г., IV г. о.
Към момента на настъпване на ПТП собственик на ***а е ищецът, поради което и за
него настъпват имуществените вреди. Обстоятелството, че впоследствие автомобилът е
продаден на трето лице, е без правно значение, защото при непозволено увреждане, довело
до повреждане на вещ, вредите настъпват в деня на увреждането, когато вещта е повредена –
така Решение № 63 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 362/2023 г., I г. о. Делинквентът дължи
на собственика на вещта обезщетение за всички реално претърпени имуществени вреди,
които се определят по размер съобразно необходимата за ремонта/поправката на увредената
вещ сума. Без значение за дължимостта на обезщетението за такова увреждане е дали към
датата на заявяване на претенцията и към датата на приключване на делото сумата за
ремонта на вещта вече е била разходвана (ремонтът е бил извършен) или все още не е. Дори
ремонтът все още да не е извършен, не се касае за бъдещи вреди, които не подлежат на
обезщетяване, докато не настъпят. Това е така, защото както вече се посочи, вредите
настъпват в деня на увреждането, а не когато собственикът на вещта е заплатил сума за
ремонт и поправка на увредената при това непозволено увреждане вещ. Размерът на това
обезщетение също не зависи от това дали ремонтът на вещта е извършен или все още не е:
този размер се определя със заключение на вещото лице съобразно това каква сума ще е
необходима за поправката на повредената при непозволеното увреждане конкретна вещ –
изцяло в този смисъл цитираното Решение № 63 от 1.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 362/2023
г., I г. о.
По делото е прието заключение на вещото лице по съдебно-оценъчна експертиза,
като експертът посочва стойност, необходима за ремонт на ***а както с алтернативни, така и
с оригинални части. Следва да се отбележи, че стойността само на една от увредените части
като оригинална (1174,45 лева) е по-голяма от обезщетението, което според застрахователя
се дължи на увредения собственик на ***а (1053,82 лева), т.е. неправилно е определено
обезщетението от застрахователя.
В съдебно заседание експертът посочи, че е направила оглед на ***а и е установила,
че към настоящия момент са сменени с нови прагът и калобранът. Няма доказателства те да
са оригинални. Подмяната на тези части на автомобила с алтернативни е възможна
(предлагат се на пазара) и икономически целесъобразна, не нарушава безопасността и
6
функционалността на превозното средство. И при двата варианта вещото лице е посочило
цени за ремонтни дейности в неофициален сервиз.
Предвид изложеното и при липса на писмени доказателства за реално платени от
ищеца суми за ремонт обезщетението за частите, които подлежат на подмяна, следва да бъде
определено по осреднени цени за оригинални и за алтернативни части. Следователно
възстановителната стойност на прага и калобрана е 1065,83 лева. Към тази сума следва да се
прибави стойността за боя и допълнителни материали 111 лева и 1120 лева стойност на труда
или дължимото обезщетение е в размер на 2296,83 лева. Тъй като застрахователят е
заплатил сума в размер на 526,91 лева, той ще следва да заплати разликата от 1769,92 лева,
но искът е предявен за сумата от 1666,02 лева, поради което следва да бъде уважен в този
размер – съдът не може да присъди по-голяма сума от претендираната.
По претенцията за законна лихва:
Според разпоредбата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ застрахователят дължи законната лихва
за забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил
в срок, считано от изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички
доказателства по чл.106, ал. 3 от КЗ.
Според Решение № 50001 от 3.02.2023 г. на ВКС по т. д. № 2530/2021 г., I т. о.
застрахователят по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите дължи по прекия иск на увреденото лице на основание чл. 497, ал. 1 КЗ
законна лихва за собствената си забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако
не го е определил и изплатил в срок. В случая на **** г. застрахователят е заплатил 526,91
лева, която сума не изчерпва цялото обезщетение, поради което от тази дата застрахователят
дължи законна лихва върху неизплатената част, която следва да се присъди до **** г. и *** г.
до окончателното изплащане на сумата.
По разноските:
При този изход на делото право на разноски има само ищецът. Той е направил
разноски в размер на 66,64 лева държавна такса и 225 лева депозит за възнаграждение на
вещото лице, които следва да му се присъдят, защото искът бе уважен.
Процесуалният представител на ищеца адвокат С. моли съда да му присъди
адвокатско възнаграждение заради оказана безплатна правна помощ на ищеца в настоящото
производство. Видно от договор за правна защита и съдействие процесуалното
представителство е безплатно, тъй като М. е близък на адвоката (чл.38, ал.1, т.3, предл.2 от
ЗА). Според чл. 38, ал. 2 ЗАдв, когато адвокатът е оказал безплатна правна помощ на
нуждаещо се от издръжка, материално затруднено лице или на свой роднина, близък или
друг юрист, при постановяване на благоприятно решение по спора за представлявания
съдът осъжда насрещната страна да заплати на адвоката възнаграждение в размер, не по-
нисък от предвидения в наредбата на Висшия адвокатски съвет по чл. 36, ал. 2 ЗАдв. За
целта на общо основание адвокатът трябва да е направил искане до съда (такова искане е
заявено) да му се присъди възнаграждение, което не е обусловено от това, дали са били
присъдени разноски в полза на неговия доверител.
Смисълът на разпоредбата е, че адвокатът има право на възнаграждение по чл. 38, ал.
2 ЗАдв, когато по отношение на представляваната от него страна са налице общите
предпоставки на чл. 78 ГПК, т.е. решението е благоприятно за нея, без да е нужно
непременно да са й присъдени разноски с решението, още повече, че в редица случаи това
ще е обективно невъзможно.
Съдът споделя съдебната практика, според която за съда не съществува задължение
да извършва проверка дали посоченото в договора за правна защита и съдействие основание
за оказване на безплатна адвокатска помощ действително е налице, тъй като право на
адвоката е да прецени дали да окаже безплатна помощ.
Към датата на сключване на договора за правна защита действа Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (за краткост Наредбата), като в случая
би била приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата. Съдът обаче не е обвързан
7
от този размер и може да определи възнаграждение и под него – аргумент от Определение
№ 50004 от 29.02.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4028/2021 г., IV г. о. и решение от 25.01.2024 г.
по дело С-438/22 на СЕС. По делото се спори както по фактите, така и по правото. По
делото бяха проведени пет открити съдебни заседания, в които процесуалният представител
на ищеца взе участие. Предвид изложеното съдът намира за справедливо адвокатско
възнаграждение в размер на 450 лева.
Мотивиран от горното Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК – *********, да заплати на Й. Г. М., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. **** сумата от
1666,02 лева (хиляда шестстотин шестдесет и шест лева и две стотинки), представляваща
неизплатена част, над платената от застрахователя част в размер на 526,91 лева, от дължимо
застрахователно обезщетение за причинени на М. имуществени вреди в качеството му на
собственик към дата *** г. на лек автомобил марка „***“, модел „***“, с рег. № ****,
настъпили в резултат на пътно-транспортно произшествие на *** г., причинено виновно от
И. Д. З., в качеството й на водач на лек автомобил марка „***“, модел „****“, с рег. № ***,
чиято гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество, ведно със законната
лихва за периода от **** г. до **** г. и за периода от *** г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД,
ЕИК – *********, да заплати на Й. Г. М., ЕГН – **********, с адрес гр. Б. **** сумата от
291,64 лева (двеста деветдесет и един лева и шестдесет и четири стотинки) разноски по
делото.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от Закон за адвокатурата „Застрахователно
акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК – *********, да заплати на
адвокат С. М. С., личен номер ***, с адрес гр. Б. ****, сумата от 450 (четиристотин и
петдесет) лева, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна адвокатска
помощ на ищеца Й. Г. М. в настоящото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8