№ 18169
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:В. Б. В.
при участието на секретаря В. Г. С.
като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20241110107142
по описа за 2024 година
Предмет на делото е иск на по чл. 422 ГПК вр. с чл. 228 ЗЗД от Б. Ж. С. с ЕГН **********,
чрез адв. В. Н.., срещу „*** с ЕИК ***, иск за установяване дължимостта на вземане, за
което е издадена Заповед за изпълнение по гр.д. 56720/2023г. на СРС, 70 състав. Конкретно
сумите 5 000,00 лева, представляваща главница за незаплатена наемна цена по сключен
договор за наем от 11.06.2020г., за период от 01.03.2023 г. до 20.09.2023 г., ведно със законна
лихва за период от 13.10.2023 г. до изплащане на вземането, 1 156,71 лева, представляваща
консумативни разходи за доставена в имота топлинна енергия и затопляне на вода за период
от 31.10.2022 г. до 30.09.2023 г., 669,00 лева, представляваща такса за поддръжка и
управление на комплекс от затворен тип, в който се намира отдаденият под наем имот,
103,96 лева, представляваща консумативни разходи за ВиК услуги за период от 23.12.2022 г.
до 21.09.2023 г., 100,27 лева, представляваща консумативни разходи за доставена
електрическа енергия за период от 18.01.2023 г. до 18.03.2023 г., 19,92 лева, представляваща
такса за възстановяване на електрическо захранване. Посочените се твърди, че се дължат по
Договор за наем на недвижим имот от 11.06.2020г. за имот, находящ се в гр. *** Претендира
законната лихва върху главницата считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК и
разноски в настоящото и в заповедното производство. Заявява още, че имотът бил освободен
на 21.09.2023г., за което бил съставен Предавателен протокол.
Ответната страна чрез адв. С. С. оспорва иска като навежда конкретни аргументи, че не
дължи сумата – че лицето, подписало договора и Предавателния протокол нямало
представителна власт, че имотът изобщо не бил предаден за ползване на наемателя.
Евентуално заявява възражение за прихващане по заплатения при подписване на договора
депозит от 750,00 лева. Моли исковете да бъдат отхвърлени.
1
Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното.
Видно от Договор от 11.06.2020г. ищцата като наемодател и „***, представлявано
от Б. Д. Б. с ЕГН **********, като наемател, отдава под наем срещу месечна цена от 750
лева посочения недвижим имот в гр. ***. Уговорено е по коя банкова сметка ще се плаща
наема, както е посочено и че наемателят ще заплаща всички консумативи за имота,
включително и за поддръжка на общите части на сградата. Има и клауза за задължението на
наемателя да внесе 750,00 лева депозит при подписването на договора „за обезпечение“ в
случай на нарушения от страна на наемателя.
Видно от Приемо-предавателен протокол от 11.06.2020г. лицето Ц. П. П. с ЕГН
********** е приел като представител на наемателя имота, без да е посочил забележки по
състоянието му – л. 8 – 10 от делото.
По представените от ищцовата страна платежни документи се установява, че тя е
заплащала редица задължения към Електрохолд Продажби за ток на имота, Софийска вода,
Топлофикация София, в полза на *** – на л. 11 – 20 от делото.
Съгласно приложеното банково извлечение от сметката на ищцата С. на
12.06.2020г. ответното дружество й е превело сумата 1500,00 лева с основание „депозит +
наем“, на 17.07.2020г. е превело 750,00 лева с основание „наем м. 07.2020г.“, на 26.08.2020г.
– 750,00 лева с основание „наем м. 08.2020г.“, същата сума на 02.10.2020г. за наем за м.
09.2020г., на 22.10.2020г. – отново 750,00 лева с основание „наем м. 10.2020г.“, следват
750,00 лева, преведени на 16.11.2020г. с основание „наем м. 11.2020г.“, и на 22.12.2020г. –
750,00 лева за „наем за м. 12.2020г.“.
При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни
изводи.
Искът е доказан по основание. Имало е валиден Договор за отдаване под наем. Не
се доказа по възражението нито за лицето, подписало договор, нито за лицето, подписало
приемо-предавателния протокол, че поотделно всеки от тях не разполага с представителна
власт. Представителството на юридическите лица е общо-известно обстоятелство, което
подлежи и на вписване в Търговския регистър. При изложените твърдения ответната страна
не положи никакви усилия да докаже твърденията си. Дали тези лица не са били устни
пълномощници не става ясно. Но при комплексния анализ на останалите доказателства – за
валидно извършвани от дружеството – наемател плащания по договора за наем, се стига до
извод, че *** се е считало за наемател, имотът му е бил предаден за ползване и периодично
до един момент е превеждал по банков път месечния наем.
При доказано валидните наемни правоотношения ответникът не проведе успешно
обратно доказване, че е заплатил дължимото по договора.
Що се касае до т.нар. възражение за прихващане, отправено от ответника във
връзка със заплатения депозит от 750,00 лева съдът намира следното. Действително е
2
доказано, че той е внесен – по банковото извлечение. Не се конкретизира обаче с коя точно
от претендираните суми иска прихващане страната. Още повече, че има данни за
неизпълнение на задълженията на наемателя – има дължима такса за включване наново на
електрическото захранване, има забавяния при останалите плащания и така не може да се
направи извод, че този депозит не е бил използван по предназначение от наемодателя.
Ответното дружество, твърдейки нещо, от което има изгодни правни последици, следваше
да конкретизира и докаже това свое възражение. Процесуалното поведение и тук е пасивно.
Ето защо възражението е недоказано.
По разноските
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца и по направеното искане се дължат разноски.
Установяват се платените в заповедното производство 141,00 лева за ДТ и 620,00 лева
платен адвокатски хонорар, и в исковото – 450,00 лева държавна такса и 520,00 лева
адвокатско възнаграждение.
Бланкетното „възражение за прекомерност“ на адвокатския хонорар на ищеца, изписано в
отговора на ответника, дори не става ясно за кой от двата такива се отнася – за хонорара в
заповедното или за този в исковото производство. Съдът не може да попълва със
съдържание възраженията на страните. Не би могло да се очаква и че без конкретно
посочени размери, до които не би било прекомерно, ще има качествен и полезен правен
анализ. По изложеното съдът счита възражението като неконретизирано и необосновано, за
неоснователно. Ето защо разноските се дължат в цялост в горните размери.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 232, ал. 2, пр. 1 ЗЗД, по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, че *** с ЕИК *** и
седалище: гр. *** ДЪЛЖИ на Б. Ж. С. с ЕГН ********** и адрес: гр. ***, сумите: 5 000,00
/пет хиляди/ лева, незаплатена наемна цена по сключен договор за наем от 11.06.2020г., за
период от 01.03.2023 г. до 20.09.2023 г., ведно със законна лихва за период от 13.10.2023 г. до
изплащане на вземането, 1 156,71 /хиляда сто петдесет и шест лв. и 71 стотинки/ лева,
консумативни разходи за доставена в имота топлинна енергия и затопляне на вода за период
от 31.10.2022г. до 30.09.2023г., 669,00 /шестстотин шестдесет и девет/ лева, такса за
поддръжка и управление на комплекс от затворен тип, 103,96 /сто и три лв. и 96 стотинки/
лева, консумативни разходи за ВиК услуги за период от 23.12.2022г. до 21.09.2023г., 100,27
/сто лв. и 27 стотинки/ лева, консумативни разходи за доставена електрическа енергия за
период от 18.01.2023г. до 18.03.2023г., 19,92 /деветнадесет лв. и 92 стотинки/ лева такса за
възстановяване на електрическо захранване, за които суми е издадена Заповед за изпълнение
по ч.гр.д. 56720/2023г. на СРС, 70 състав.
3
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК *** с ЕИК *** ДА ЗАПЛАТИ на Б. Ж. С. с ЕГН
********** сумата 761,00 /седемстотин шестдесет и един/ лева разноски в заповедното и
970,00 /деветстотин и седемдесет/ лева разноски в исковото производство.
Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4