№ 2775
гр. София, 19.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря НЕЛИ М. ШАРКОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело №
20231110145469 по описа за 2023 година
Софийският районен съд е сезиран с искова молба от “Топлофикация
София” ЕАД срещу Г. Г. П. и А. Л. П., и двамата от гр. София, в
обстоятелствената част на която се твърди, че ищецът подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу ответниците за
заплащане на суми, както следва - Г. Г. П.: цена на доставена от дружеството
топлинна енергия в размер на 833,87 лева за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021
г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до изплащане на
вземането, мораторна лихва за периода от 15.09.2020 г. до 08.12.2022 г. в
размер на 149,44 лева, цена на извършена услуга за дялово разпределение в
размер на 5,17 лева за периода 01.11.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна
лихва за периода от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва
за периода от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г. в размер на 1,17 лева, и А. Л. П.:
цена на доставена от дружеството топлинна енергия в размер на 2 501,60 лева
за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от
20.12.2022 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от
15.09.2020 г. до 08.12.2022 г. в размер на 448,30 лева, цена на извършена
услуга за дялово разпределение в размер на 15,51 лева за периода 01.11.2019 г.
– 30.04.2021 г., ведно със законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до
изплащане на вземането, мораторна лихва за периода от 31.12.2019 г. до
1
08.12.2022 г. в размер на 3,52 лева. По така подаденото заявление било
образувано ч.гр.д. № 69148/2022 г. по описа на СРС, 90 състав, по което била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. В срока по чл. 414, ал. 1 ГПК
ответниците не били открити на известните им адреси, поради което са налице
предпоставките на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК за предявяването на
установителен иск. При така изложените факти и като поддържа, че
ответниците, като потребители на топлинна енергия на топлоснабден имот,
находящ се в гр. София, ... ап. 46, аб. № 153138, са потребявали топлинна
енергия в периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г., която не са заплатили, ищецът
моли да бъде признато за установено в отношенията между страните, че
същите дължат заплащане на исковите суми за доставена топлинна енергия за
имот, находящ се в гр. София, ... ап. 46, аб. № 153138, ведно с дължимите
лихви за забава по издадената заповед от 30.12.2022 г. по реда на чл. 410 от
ГПК по ч.гр.д. № 69148/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
В исковата молба са налице твърдения, че ответниците - ползватели на
имота, описан в исковата молба, са и ползватели на топлинна енергия през
периода 01.05.2019 г. - 30.04.2021 г. и съответно са потребители на топлинна
енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, поради което за
тях важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство
в областта на енергетиката, с оглед на което сумите за същия са дължими от
тях. Продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от ищеца,
които се одобряват от ДКЕР към МС, с които се регламентират търговските
взаимоотношения между ищеца и потребителите на топлинна енергия. В
същите са определени редът и срокът, по които купувачите на топлинна
енергия са длъжни да заплащат месечните суми за топлинна енергия, а именно
- 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В този смисъл,
задължението на ответниците за заплащане на дължимите от тях суми в
посочените ежемесечно получаваните фактури, е най-късно до края на
текущия месец, следващ този на доставка на топлинна енергия. С изтичането
на последния ден от месеца, същите изпадат в забава за изплащането на
съответната сума, съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Ответниците са ползвали
доставяната от ищеца топлинна енергия през исковия период, но
задължението не е погасено. Сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът на ответниците, е сключила договор за извършване на дялово
2
разпределение на топлинна енергия с “Директ” ЕООД, гр. София, ..., съгласно
закона, като сумите за топлинна енергия за процесния имот са били
начислявани от ищеца по прогнозни месечни вноски, като след края на
отоплителния сезон са изготвяни изравнителни сметки от фирмата,
извършвала дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата, поради
което и изготвените изравнителни сметки са на база реален отчет на уредите
за дялово разпределение, в съответствие с действащата нормативна уредба.
В срока по чл. 131 от ГПК ответниците, чрез особения представител адв.
Т., са депозирали писмени отговори, с които оспорват предявените искове като
неоснователни, по подробно изложени съображения. Оспорват наличието на
договорни правоотношения между страните. Оспорват да са собственици на
процесния имот. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Третото лице – помагач „Директ“ ЕООД не взема конкретно становище
по исковете и посочва, че е извършвало услугата дялово разпределение за
имота на ответниците за част от процесния период – до 2020 г., след което
абонатът е преминал към друга фирма за топлинно счетоводство. Прилага
отчетните документи за процесния имот.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните съобразно разпоредбите на чл.
235, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, установи следното от фактическа страна:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 69148/2022 г. по описа на СРС, 90
състав, от ищеца на 20.12.2022 г. е депозирано заявление за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, за исковите и по настоящото дело
суми относно топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ... ап. 46, аб. №
153138. По отношение на собствеността на процесния недвижим имот е
представен договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на
Закона за общинската собственост от 10.07.1998 г., вписан в книгите за
вписване под акт № 182, том 9, вх. рег. № 16287, от който е видно, че Г. ... П. и
ответницата А. Л. П., в качеството си на купувачи, са придобили
собствеността върху процесния недвижим имот, представляващ апартамент
46, находящ се в жилищна сграда – ... в гр. София.
По делото е приет нотариален акт за покупко-продажба на недвижим
имот № ... г. на нотариус ... , вписан в регистъра на Нотариалната камара под
№ 263, с район на действие СРС, вписан в Служба по вписванията под акт №
3
.../10.08.2021 г., от който се установява, че на 10.08.2021 г. ответниците Г. Г. П.
и А. Л. П. са продали процесния недвижим имот на .... Посочено е, че при
съставянето на акта са представени договор за покупко-продажба на жилище
по реда на ЗОС от 10.07.1998 г., сключен със Столична община и купувачи Г.
... П. и А. Л. П., вписан в РС-София с вх. ... г., удостоверение за наследници на
Г. ... П. № ... г. от СО, район “Люлин” и препис-извлечение от акт за смърт на
Г. ... П., издаден по акт 0281/04.03.2019 г. от район “Люлин”, СО и справка от
АВ – гр. София за липсата на вписани завещания от 1972 г. до 04.03.2021 г. за
Г. ... П.. С посочените документи продавачите - ответниците Г. Г. П. и А. Л. П.
са се легитимирали като собственици на процесния имот.
Ответниците Г. Г. П. и А. Л. П., чрез особения представител адв. Т.,
поддържат неоснователност на ищцовите претенции, позовавайки се на
извършеното от ответниците разпореждане с имота на 10.08.2021 г. Следва да
се посочи, че в случая фактът, че на посочената дата ответниците са продали
имота на трето лице, се явява ирелевантен, доколкото разпоредителната
сделка следва по време периода, за който се претендира заплащане на
стойността на доставената до имота топлинна енергия, респ. на цената на
извършената услуга за дялово разпределение.
С оглед на изложеното и при липса на доказателства в различна насока,
съдът намира, че следва да се приеме, че между ищцовото дружество и
ответниците е било налице валидно договорно правоотношение при Общи
условия за доставка от страна на ищеца на топлинна енергия през процесния
период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. По делото не се твърдят и не се доказват
различни квоти на ответниците в съсобствеността, поради което следва да се
приеме, че същите дължат заплащане на цената за потребената топлинна
енергия съобразно квотите, посочени от ищеца в исковата молба, а именно
ответникът Г. Г. П. – 1/4, а ответницата А. Л. П. – 3/4. За пълнота на
изложението следва да се има предвид, че от анализа на събраните по делото
писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, може да
се направи обоснован извод, че квотите на ответниците съответстват на
твърдените от ищеца, като приемането на нещо различно от изложеното
дотук, би било необосновано.
По делото от страна на ищеца са представени: извлечение от сметки по
месеци за процесния абонатен номер, протокол от проведено ОС на СЕС за
4
избор на ФДР, заедно с приложен списък на ЕС, съобщения към фактури,
договор между “Топлофикация София” ЕАД и “Директ” ЕООД, както и Общи
условия.
Привлеченото по делото трето лице - помагач представя: протокол за
неосигурен достъп и индивидуална справка за периода м.05.2019 г. – м.04.2020
г., ведно с приложение към нея (л. 118 – 120 по делото).
От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-техническа
експертиза, неоспорено от страните, което се възприема изцяло от съда като
обективно и компетентно дадено, се установява, че дяловото разпределение
през процесния период за сградата-етажна собственост, в която се намира
имотът, собственост на ответниците, е извършвано от третото лице-помагач –
“Директ” ЕООД – подизпълнител на “Техем Сървисис” ЕООД за сезон 2019 г.
– 2020 г. и от ищцовото дружество – “Топлофикация София” ЕАД от сезон
2020 г. - 2021 г. Вещото лице посочва, че през процесния период в имота на
ответниците не е имало узаконени водомери за топла вода. Изяснява се, че
сградата е била без отопление, поради което ТЕ за отопление на имота от
радиатори не е начислявана. Топлата вода е начислявана, както следва: за
сезон 2019 г. - 2020 г. поради неосигурен достъп и поради липса на узаконен
водомер, топлата вода е изчислявана на база брой / 3 лица, както е по молба за
откриване на партида (л. 15 по делото) потребители по 140 л./ден за един
човек съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредба № Е-РД-04-1, като са съставени и
протоколи за неосигурен достъп с подпис на свидетел; за сезон 2020 г. – 2021
г. топлата вода е изчислявана на база брой / 3 лица / потребители по 140 л./ден
поради липса на узаконени водомери за топла вода съгласно чл. 69, ал. 2, т. 2
от Наредба № Е-РД-04-1, заедно с допълнително количество 18,94 куб. м.
съгласно ал. 3, т. 2 на същата разпоредба. Изяснява се, че за процесния период
остойностяването на потребената топлинна енергия се е извършвало от ищеца
на база прогнозни стойности по чл. 71 от Наредба № Е-РД-04-1 с годишно
изравняване. Вещото лице е посочило, разпределението е извършвано в
съответствие с нормативните разпоредби. Според експертното заключение
общият топломер в абонатната станция се отчита по електронен път в
началото на всеки месец, като с помощта на т.н. "терминал" се снема
показанието на топломера в 00:00 ч. на първо число на месеца. От отчетеното
количество ТЕ се приспадат технологичните разходи. Количеството на
технологичните разходи в абонатната станция е определено по реда на чл. 58,
5
ал. 2 от Наредба Е-РД-04-1. Посочено е, че количествата ТЕ за технологични
разходи на абонатната станция са изчислявани за сметка на “Топлофикация
София” ЕАД, като са приспаднати технологичните разходи и във фактурите и
изравнителните сметки е заложена ТЕ за разпределение. Изяснено е и това, че
през процесния период топломерът е преминал метрологични проверки със
заключение “съответства на одобрения тип”. От експертното заключение се
изяснява, че дължимата сума за доставена топлинна енергия до
топлоснабдения имот за процесния период, изчислена съобразно приложимата
методика, е общо 3 320,85 лева, от които 1 660,62 лева за периода м.05.2019 г.
– м.04.2020 г. и 1 660,23 лева за периода м.05.2020 г. – м.04.2021 г.
От заключението на вещото лице по допусната съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът възприема изцяло като обективно и компетентно
дадено, се установява, че начислените суми за топлинна енергия, касаещи
процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г., в общ размер на 3 890,95 лв., от
които 3 320,85 лв. – главница и 570,10 лв. – законна лихва върху главницата за
ТЕ, не са били платени от ответниците. Изяснява се, че размерът на
дължимите суми за главница и лихви в период от три години преди датата на
депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, а именно 20.12.2022 г., които не са
погасени по давност, са в общ размер на 2 590,55 лв., от които 2 244,03 лв. -
главница и 346,52 лв. - законна лихва.
Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните
правни изводи:
Исковете са частично основателни.
Съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл.
154, ал. 1 от ГПК/, ищецът е следвало да установи при условията на пълно
главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1/ по иска за
главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са
обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения
между страните за доставката на топлинна енергия, обемът на реално
доставената на ответника топлинна енергия за процесния период, както и че
нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2/ по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е
настъпила неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва
възлиза именно на спорната сума. Съдът приема, че в настоящия случай е
6
било проведено успешно доказване, поради следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна
енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи
условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР
/писмена форма на договора не е предвидена/. Съответно според нормата на
чл. 150, ал. 3 от ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални
условия. По делото не са релевирани нито твърдения, нито има данни, че
ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.
Поради изложеното и с оглед елемента на административно регулиране
в чл. 150 от закона, съдът приема, че между страните по делото са налице
договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди с
включените в него права и задължения на страните, съгласно ЗЕ и Общите
условия.
Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се
разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна
енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на
имотите /чл. 142, ал. 2 от ЗЕ. Топлинното счетоводство на сградата, в която се
намира процесният недвижим имот, е осъществявано от „Директ“ ЕООД, а
впоследствие от “Топлофикация София” ЕАД.
В контекста на изложеното съдът счита, че по делото е установено по
несъмнен и категоричен начин потребената от ответниците топлоенергия в
определено количество и нейните стойности за исковия период, предвид
липсата на оспорване от страна на ответниците на основанието на иска и
дължимостта на непогасените по давност вземания. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по ССЕ относно размера на дължимите суми,
доколкото това вещо лице е съобразило корекциите, а именно 3 320,85 лв.,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
процесния период. С оглед направеното в срок възражение за изтекла
погасителна давност и след приспадане на погасените по давност суми, при
съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД, с оглед
депозиране на заявлението по чл. 410 от ГПК на 20.12.2022 г., размерът на
7
дължимата сума за ТЕ е 2 244,03 лв. Затова и съдът намира, че исковете се
явяват основателни и следва да бъдат уважени, както следва: срещу ответника
Г. Г. П. – за сумата 561,01 лв. (1/4 от 2 244,03) и срещу ответницата А. Л. П. –
за сумата 1 683,02 лв. (3/4 от 2 244,03), съответно да бъдат отхвърлени за
разликата над посочените суми до пълните предявени размери като
неоснователни.
За процесния период 01.05.2019 г. – 30.04.2021 г. намират приложение
Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на
КЕВР. Съгласно чл. 33, ал. 2 от ОУ клиентите са длъжни да заплащат
стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 за потребеното количество
топлинна енергия за отчетния период, в 45-дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят. Изрично е предвидено, че само ако последните
задължения не са платени в определения срок /45 дни от срока, за който се
отнасят/ клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва –
чл. 33, ал. 4 от ОУ. От цитираните разпоредби се налага изводът, че
„Топлофикация София“ ЕАД не начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация, а
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура. Без
значение е дали фактурите са обявени в интернет, доколкото падежът на
задължението е след изтичането на срока по ОУ на ищеца – чл. 84, ал. 1 ЗЗД.
От цитираните разпоредби се налага изводът, че „Топлофикация София“
начислява обезщетение за забава само за задълженията по общата фактура –
виж решение от 16.07.2021 г. по в. гр. д. № 1732/2021 г. по описа на СГС.
От това следва, че за вземанията по общата фактура се дължи
обезщетение за забава върху неплатената главница. Съдът кредитира
заключението на вещото лице по приетата съдебно-счетоводна експертиза
относно размера на дължимите суми, доколкото това вещо лице е отчело
корекциите, а именно мораторна лихва в размер на 570,10 лв. за процесния
период. Независимо от направеното в срок възражение за изтекла погасителна
давност, при съобразяване на тригодишната давност по чл. 111, б.в. от ЗЗД,
доколкото заявлението по чл. 410 от ГПК е депозирано на 20.12.2022 г., а
периодът на обезщетението за забава е 15.09.2020 г. – 08.12.2022 г., видно е че
вземането не е погасено по давност. Доколкото обаче искът за главница е
частично основателен, а вземането е акцесорно, съдът намира, че искът се
явява основателен за размер от 346,52 лв., видно от ССЕ, като ответникът Г. Г.
8
П. дължи заплащане на сумата 86,63 лв. (1/4 от 346,52), а ответницата А. Л. П.
сумата 259,89 лв. (3/4 от 346,52). До пълните предявени размери исковете
следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
По делото не се спори, а и от представената изравнителна сметка се
установява, че за част от процесния период дяловото разпределение в сградата
в режим на етажна собственост, в която се намира и процесното жилище, се е
извършвало от „Директ“ ЕООД, а впоследствие от ищцовото дружество, като
в тази насока е и заключението на вещото лице по СТЕ. В тази връзка следва
да се посочи, че съгласно чл. 139б, ал. 1 ЗЕ клиентите в сграда - етажна
собственост, избират лице, регистрирано по реда на чл. 139а, за извършване на
услугата дялово разпределение. От това следва, че в тежест на ответниците,
както и на останалите етажни собственици е било задължението след изтичане
на срока на договора с третото лице – помагач, да изберат друг топлинен
счетоводител, за което не са налице данни, или да сключат нов договор със
същото дружество за дялово разпределение, което също не се установява от
доказателствата по делото. Неизпълнението на посоченото законово
задължение от страна на етажните собственици не е от естество да ги
освободи от заплащане на сумите, дължими за извършване на дяловото
разпределение в процесната сграда, но по конкретното дело в хода на
настоящото производство не се установи безспорно, че в рамките на част от
предявения с исковата молба период в СЕС е извършвано дялово
разпределение на доставената и потребена топлинна енергия именно от
“Директ” ЕООД, както и какъв е размерът на дължимото възнаграждение. По
делото бяха представени и отчетните документи от страна на това дружество.
Предвид изложеното съдът намира, че искът за заплащане на сумата от 20,68
лв., представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово
разпределение за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., се явява основателен
и следва да бъде уважен. Ответникът Г. Г. П. дължи заплащане на сумата 5,17
лв. (1/4 от 20,68), а ответницата А. Л. П. сумата 15,51 лв. (3/4 от 20,68).
Що се отнася до цената за услугата дялово разпределение, липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
9
молба, поради което акцесорните претенции за сума в общ размер на 4,69 лв.,
представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода 31.12.2019 г. – 08.12.2022 г., се явяват изцяло
неоснователни.
При този изход на делото право на разноски имат и двете страни,
съобразно уважената и отхвърлената част от претенциите, като на основание
чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответниците трябва да заплатят на ищеца сторените
разноски за исково и заповедно производство. Разпределението на разноските
между ответниците следва да бъде съразмерно уважената част срещу всеки
един от така предявените искове, като ответникът Г. Г. П. следва да заплати в
полза на ищеца сумата 255,63 лв. за сторени разноски в настоящото
производство за държавна такса, депозити за особен представител и вещи
лица по СТЕ и ССЕ, и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, и
сумата 21,30 лв. - сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение в производството по ч.гр.д. № 69148/2022 г., по описа на СРС,
90 състав. Ответницата А. Л. П. следва да заплати в полза на ищцовото
дружество сумата 766,88 лв. за сторени разноски в настоящото производство
за държавна такса, депозити за особен представител и вещи лица по СТЕ и
ССЕ, и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, и сумата 63,91
лв. - сторени разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № 69148/2022 г., по описа на СРС, 90 състав.
Ответниците не претендират и не доказват извършването на разноски,
поради което и такива не следва да им бъдат присъждани.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., против Г. Г. П.,
ЕГН **********, чрез особен представител адв. Т., със съдебен адрес: гр.
София, .... че Г. Г. П. дължи на “Топлофикация София” ЕАД сума в размер на
561,01 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за период от 20.12.2019 г. до 30.04.2021 г. за топлоснабден имот –
апартамент 46, находящ се в гр. София, ж.к. ..., абонатен № 153138, ведно със
10
законна лихва за период от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането, сума в
размер на 86,63 лева, представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2020 г. до 08.12.2022 г., както и сума в размер на 5,17 лева – главница за
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до
30.04.2021 г., ведно със законна лихва за период от 20.12.2022 г. до изплащане
на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството
топлинна енергия до пълния предявен размер от 833,87 лева и за периода
01.05.2019 г. – 19.12.2019 г., иска за мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия до пълния предявен размер от 149,44 лева и иска за
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за сумата 1,17
лева за период от 31.12.2019 г. до 08.12.2022 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.12.2022 г.,
постановена по ч.гр.д. № 69148/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по искове с правно основание чл. 124,
ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, предявени от “Топлофикация София” ЕАД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. София, ..., против А. Л. П.,
ЕГН **********, чрез особен представител адв. Т., със съдебен адрес: гр.
София, .... че А. Л. П. дължи на “Топлофикация София” ЕАД сума в размер на
1 683,02 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия /ТЕ/ за период от 20.12.2019 г. – 30.04.2021 г. за топлоснабден имот –
апартамент 46, находящ се в гр. София, ж.к. ..., абонатен № 153138, ведно със
законна лихва за период от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането, 259,89
лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.09.2020 г. до 08.12.2022
г., както и сума в размер на 15,51 лева – главница за извършена услуга за
дялово разпределение за период от 01.11.2019 г. до 30.04.2021 г., ведно със
законна лихва за периода от 20.12.2022 г. до изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ иска за цената на доставена от дружеството топлинна енергия до
пълния предявен размер от 2 501,60 лева и за периода 01.05.2019 г. –
19.12.2019 г., иска за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия
до пълния предявен размер от 448,30 лева и иска за мораторна лихва върху
главницата за дялово разпределение за сумата 3,52 лева за период от
31.12.2019 г. до 08.12.2022 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК от 30.12.2022 г., постановена по ч.гр.д.
№ 69148/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК Г. Г. П., ЕГН
11
**********, чрез особен представител адв. Т., със съдебен адрес: гр. София,
.... да заплати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ..., сумата 255,63 лева – разноски за държавна такса,
депозити за особен представител и вещи лица по СТЕ и ССЕ, и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата 21,30 лева
- разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № 69148/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК А. Л. П., ЕГН
**********, чрез особен представител адв. Т., със съдебен адрес: гр. София,
.... да заплати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес
на управление: гр. София, ..., сумата 766,88 лева – разноски за държавна такса,
депозити за особен представител и вещи лица по СТЕ и ССЕ, и
юрисконсултско възнаграждение в исковото производство и сумата 63,91 лева
- разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в
производството по ч.гр.д. № 69148/2022 г. по описа на СРС, 90 състав.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач
“Директ” ЕООД, гр. София, ...,
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12