Р Е Ш Е Н И Е
№ 260166
Гр.Пловдив,
29.01.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд, четиринадесети граждански състав в открито заседание на 21.10.2020 г. в
следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
като
разгледа гр.д.№2878/2019 г. по описа на ПОС, за се
произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Е.О.О., ЕГН: **********, Е.О.Я., ЕГН: ********** и Г.А.П. с ЕГН **********, тримата с адрес: ***, чрез пълн. им адв.В.Ц.,*** против решение №385/03.05.2019
г. по гр.д.№1052/2018 г. на РС-Пещера, в частта, с което с
отхвърлен предявеният от тях иск за признаване за установено, че те са
собственици на недвижим имот - сграда с идентификатор №56277.503.* по КК и КР
на гр.Пещера с предназначение – хангар, депо, гараж и за осъждането на ответницата
да предаде собствеността и владението на този имот, в частта, с която е
отхвърлен иска им за осъждане на ответницата да предаде ползването на 16 кв.м.в югозападната част от имота с лице
на юг от 4 л.м., което ползване е определено с НА №*/1982 г. на РС-Пещера, в
частта, с което е оставен без разглеждане иска им с пр.осн.чл.124 ГПК за
признаване за установено, че ищците са
собственици на следния недвижим имот, а именно: 110/235
ид.ч. от ПИ с идентификатор №56277.503.
* по КККР на гр.Пещера с площ от 238 кв.м., с право на
реално ползване на ½ ид.ч. от дворно място;както и в частта, с което са осъдени да
заплатят разноските на ответницата. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на решението в
обжалваната част, иска се неговата отмяна и постановяване на ново решение, с
което да се уважат предявените искове; Претендират за присъждане на разноски.
Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от въззиваемата Г.Б.Д. с ЕГН:********** *** чрез адв.И., с който жалбата се оспорва, моли да се
потвърди обжалваното решение. Претендират се разноски.
Третите
лица помагачи- М.-М. П.Т., И.Д.П., А.Н.Т., Д. И.П., Д.И.Т. – чрез адв.И., с който считат жалбата за неоснователна.
Пловдивският окръжен съд, 14 граждански
състав, след като прецени данните по делото, намира следното:
Въззивната жалба е допустима, като
подадена в законния срок от легитимирана страна, внесена е дължимата ДТ за
въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор.Жалбата отговаря на
изискванията на закона по форма,съдържание
и приложения.
Производството, в което е постановено
обжалваното решение, е образувано по ОСИ -осъдителен ревандикационен иск за собственост с правно основание чл. 108 ЗС и установителни
искове за собственост с пр.осн.чл.124 ГПК.
В останалата част на решението, в която е
уважен иска с пр.осн.чл.108 от ЗС във вр. с чл.111 от ЗС и е прието за
установено, че ищците имат право да ползват 16 кв.м. в югозападната част на
имота с лицена юг от 4 л.м., което ползване е определено с НА
№98,т.1,д.227/21.05.1982 г. на РС-Пещера –не е обжалвано и е влязло в сила.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания, че неправилно РС не е
кредитирал показанията на разпитаните свидетели, посочени от ищците, които са
непротиворечиви и кореспондират с представените писмени доказателства, както и
със съдебно-техническата експертиза, според която процесната сграда е идентична
на описаната в НА №*/1982 г. паянтова жилищна сграна и в НА №*/1966 г.- обор;
неправилно са кредитирани показанията на свидетелите К. Т., С. П. и А. П.,
които според жалбопателят лъжесвидетелстват, че процесният гараж бил построен
от И.Т. като всъщност той бил старата жилищна сграда, преустроена в гараж;
излагат се доводи, че И.Т. е владял процесната сграда със съгласието на братята
А. и О. П., разбирал се с двамата братя, като И.Т. никога не бил отричал, че
сградата е на братята А. и О., никога не бил демонстрилал намерение да я
завлядява за себе си, а споровете били възникнали
след неговата смърт, когато неговите наследници са продали имота на друго лице
и е отпаднало предвиденото отчуждително мероприятие; наследниците на И.Т. не
били владели никога процесната сграда, превърната в гараж, поради което счита,
че не са я прилобили по давност.
По отношение на решението в частта, с която е отхвърлен иска им за осъждане на
ответницата да предаде ползването на 16
кв.м.в югозападната част от имота с лице на юг от 4 л.м., което ползване е
определено с НА №*/1982 г. на РС-Пещера, счита, че И.Т. е знаел, че братята А. и М. имат
право да ползват процесните 16 кв.м. в южната част на двора, които те реално не
били ползвали, защото нямали достъп. Считат също, че наследниците на И.Т. са
признали правото на ищците по отношение на тези 16 кв.м. в южната част на
двора, след като на 02.10.2013 г. са продали на ответницата притежвания от тях
имот с реално ползване на цялата южна част на парцела с изключение на 16
кв.м.,находящи се в югозападната част на парцела, поради което счита, че искът им за предаване на ползването следва да
бъде уважен.
По отношение на решението в частта, с което е оставен без разглеждане иска им
с пр.осн.чл.124 ГПК за признаване за установено, че ищците са собственици на 110/235 ид.ч. от ПИ с идентификатор №56277.503.* по КККР на
гр.Пещера с площ от 238 кв.м., с право на реално ползване на
½ ид.ч. от дворно място,считат, че съдът се е произнесъл по непредявен иск,
тъй като в доклада по делото /опр.№547/18.10.2018 г./ РС е приел, че е за този
имот е предявен иск по чл.108 ЗС, а в решението си се е произнесъл по иск с
пр.осн.чл.124,ал. ГПК, който не е бил предявен отделно.
Въззиваемата е взела становище, че
постройката, фигурираща в нотариалния акт на жалбоподателя няма нищо
общо със съществуващия гараж, кото е изграден от Т.- това била съвсем нова
постройка, за което имало събрани свидетелски показания, които съдът е обсъдил
и е възприел съвсем правилно като напълно еднозначни и непротиворечиви, поради което счита,
че решението на РС е правилно.
От представените по
делото доказателства и по направените оплаквания, ПОС намира следното:
По отношение на предявеният
ревандикационен иск за постройката в имота с идентификатор №56277.503.* по КК
и КР на гр.Пещера с предназначение – хангар, депо, гараж с площ от 33 кв.м. са
представени следните доказателства за собственост:
От НА №*,д.501/1963 г. на Пещерския РС е
видно, че Ф. Х. е призната за собственик по обстоятелствена проверка на дв.м.
от 110 кв.м. ведно с построения в него обор, съставляващо имот пл.№1493,кв.116
по плана на гр.Пещера; С НА №*,д.20/1966 г. на РС-Пещера,Ф. продава срещу
гледане и издръжка този имот на М. А. П.. С НА №*,д.225/1982 г. на РС-Пещера, М.
А. П. / с бълг.имена М. И. П./ продава срещу гледане и издръжка този имот на
своите синове А. М. П. /с бълг.име А. М. П./ и О. М. П./с бълг.име-О. М. П./
процесният имот ведно с построената в него паянтова
жилищна сграда /по рано стопанска/.
Не се спори, че И.Д.Т. е бил собственик на
съседния имот пл.№1494 с площ от 125 кв.м. ведно с пострените в него постройки.
С НА №*,т.1,д.218/1982 г. А. М. П., О. М. П. и И.Д.Т. като съсобственици на
парцел VIII-1493,1494 в кв.116
по плана на гр.Пещера, си учредяват взаимно право на строеж за построяване на
триетажна с приземен етаж жилищна сграда в съсобствения парцел, като след
построяването й И.Т. ще стане собственик на първия жилищен етаж с цялото южно
стълбище, на двете югоизточни помещения в приземния етаж, А. П. – на втория
жилищен етаж, средното гаражно помещение, на избеното помещение зад него на
½ от тавана и на ½ от северното стълбище, а О. П. – на третия
жилищен етаж, северното гаражно помещение, на избеното помещение откъм съседа К.
А., на ½ от тавана и на ½ от северното стълбище; същите се
споразумяват още за разпределение на ползването на дворното място както следва:
½ от мястото откъм съседите И. и М. Д. и 16 кв.м. в югозападната част на
парцела с лице на юг от 4 л.м. ще ползват общо А. и О., а И.Т. ще ползва
останалата ½ част –цялата южна част на парцела без 16 кв.м.; всички
постройки в им.пл.№1493 да останат да се ползуват от А. и О. най-късно до
31.03.1984 г.; И.Т. се задължава да събори жилищната сграда в
им.пл.№1493 и да ползува материалите.
Ищците са наследници на О. П., поч.2004
г./л.26/, като са придобили и дела на А. П., който е поч.1999 г., след като
наследиците на последния са им го продали, видно от НА №*/2013 г. и НА №*/2014
г.
По делото са разпитани свидетелите на ищците –А.
П.- съпруга на О., С. А. – б.р., Н. М. Ч. – леля на ищцата Е.О., и свидетелите
на ответницата – К. И.Т. – първи братовчед на И.Т. – б.р. на страните по
делото; С. А. П. –б.р. и А. Г. П. - б.р.
Св. А. П. установи, че в процесната
сграда е живяла от 1976 г. до 1986 г.
–когато се преместили в новопростроената сграда; след като освободили
процесната постройка, И.Т. не съборил тази постройка, която се състояла от две
стаи; с тяхно съгласие И.Т. и семейството му започнали да я полузват като
веднага след като те /П./ се преместили в новата къща - през 1987 г. И. я
преустроил в гараж като съборил стената между двете стаички, премахнал старите
врати откъм двора, премахнал прозорците откъм улицата и вместо тях направил
гаражна врата;
Св. С. А.,която е живяла в махалата от 1980
до 1991 г. установи, че строежът на новата къща започнал 1982-1983 г. и била
готова за 2-3 години, след което А. и жена му се преместили на 2-я
ет.,преместили се също и баща му М. и майка му Н. след което освободили старата
постройка, която започнали да ползват И.Т.
и съпругата му М. – слагали си нещо там, според свидетелката временно със
съгласието на М. и Н.;тези две стаи останали в частта от дв.място на И.; чувала
е от Е., че си ги искат тези две стаи, но М. не са преотстъпили тези две стаи,
че са ги присвоили;
Св. Н. М. Ч. установи, че семейството на Е.
се нанесло в къщата през 1985-1986 г., но старата постройка не била бутната
–нея започнал да я ползва И.Т. – дали му я да я ползва временно; в нея той
слагал стари вещи; след като съсобствениците си разделила ползването на двора,
пак И. ползвал постройката до смъртта си през 2005 г. и не са имали спорове за
нея помежду си, след това никой не я ползвал докато наследниците му продали
имота на ответницата Г. и тогава започнали споровете.Ключовете за постройката
държала Г..
Св.К.
И.Т. установи, че баща му е водил преговорите със съсобствениците за
строителството на новата сграда и знае, че са се разбрали първия етаж и
частта от двора с яхъра, в който имало кон или каруца, остава за
братовчед му И., който го бутнал и построил гараж на негово място;
Св. С. А. П. установи, че след като се
построила новата къща, И. и съпругата му
бутнали стара постройка, в която се прибирали кон и каруца и някъде към 1985-86
г. построили гараж на нейно място, в която И. си прибирал колата; след смъртта
на И., М. и децата му владеели гаража, докато М. продала къщата и гаража; не
знае някой да е имал претенции, не се е чуло такова нещо;
Св. А. Г. П. установи, че лично е присъствал
на строежа на гаража – И. лично с негови средства направил гаража – с канал, с
материали; не е чул някой да има възражения или претенции за мястото и
гаража.От приложеното нотарилано дело /на л.139 / е видно, че същият е
декларирал писмено, че паянтовата сграда с площ от 33 кв.м., която в момента е
преустроена в масивна постройка –гараж от И.Т., построен от него преди 1987 г.
и преди и сега се се ползувал от него и наследницете му като гараж.
От приетата по делото СТЕ, - заключение от
20.02.2019 г. /л.160/, изготвено от в.л.Х. К., неоспорено от страните, се
установява, че сграда с с идентификатор
№56277.503.* представлява гараж, която сграда в плана от 1968 г. е показана
като паянтова жилищна сграда, в плана от 1985 г. е показана като масивна
жилищна сграда, видно от приложените копия от тези планове. Щом като в плана от
1985 г. процесният гараж фигурира като масивна постройка, означава, че към 1985
г.той вече е бил построен.
От представеното по делото удостоверение за
наследници/л.151 от д.РС/ е видно, че И.Т.
е починал през 2005 г. От представения по делото НА №*,т.3,д.433/2015 г. на
нотариус Г.В., с рег.№** по РНК е видно, че наследниците на И.Т. /третите
лица-помагачи по делото/ са признати за собственици по наследство и давност на
процесната сграда с с идентификатор
№56277.503.* по КК и КР на гр.Пещера, а видно от НА №*,д.434/2015 г. на
нотариус Г.В., с рег.№* по РНК /л.52 от д.РС/ са я продали на ответницата Г.Д.. От горното следва, че ответницата е
придобила собствеността върху гаража на правно основание – покупко-продажба.
От така събраните доказателства ПОС намира,
че се доказа по делото, че след построяването на новата триетажна с призем къща
в процесния парцел, около 1985 г., И.Т. е получил реалното ползуване на южната
част от съсобственото дворно място, върху което е била построена старата
паянтова постройка, която първоначално е била обор /по НА от 1963 г./, след
това преустроена за живеене от праводателите на ищците, но е била паянтова, в.
от по НА №*/1982 г. След като е получил правото да я събори /в. от НА №*/1982
г. за учредяване на пр.на строеж/ и е установил владение върху нея, И.Т. я е
съборил и на нейно място е построил масивен гараж. Тоест, старата паянтова
постройка, която е имало в имота, вече не съществува след като е била
премахната и на нейно място е била построена нова постройка в същия обем – 33
кв., т.е., след като старата постройка не съществува, П. не стават собственици
на новата сграда, тъй като се касае за различен обект. Горното се потвърждава
от показанията на свидетелите Т., П. и А..П., които съдът кредитира като
непосредствени,последователни, обективни и подкрепени от писмените
доказателства по делото и от заключението на неоспорената по делото СТЕ. Тъй
като гаража е построен от Т. в съсобствено място без да му е учредено право на
строеж, с построяването му той е станал собственост на собствениците на терена.
Но по делото се установи от всички разпитани
свидетели, че от построяването му около 1985 г. до смъртта на И.Т.
гаража се е ползувал от него спокойно и необезпокоявано като според свидетелите
на ищците ползването е било с разрешението на останалите съсобственици, а
според свидетелите на ответницата – Т. го е ползвал със съзнанието, че е негова
собственост повече от 20 години, поради което го е придобил по давност. Съдът не кредитира показанията на свидетелите
на ищците, че И.Т. е ползвал построения от него гараж временно, тъй като се
установи, че той го е ползувал постоянно – от построяването му до смъртта си,
т.е. 20 години. Не се доказа по делото твърдението на въззивниците, че И.Т. никога не бил
отричал, че сградата е на братята А. и О., никога не бил демонстрирал намерение
да я завлядява за себе си, а твърдението
им, че споровете били възникнали след неговата
смърт, когато неговите наследници са продали имота на друго лице /2015 г./
показват, че споровете са възникнали след като Т. е придобил гаража по
давностно владение, а неговите наследници са станали собственици на гаража по
наследство. Няма данни по делото, нито твърдения, че в периода 2005 – 2015 г.
ищците са завладяли гаража или са завели иск за собственост.
Съгласно чл.115,б.“ж“ ЗЗД давност не тече
докато трае съдебния процес относно вземането, а съгласно чл.116,б.“б“ ЗЗД
–давността се прекъсва с предявяване на иск като извънсъдебните спорове по
повод упражняване на фактическа власт върху определен имот не попадат в нито
една от тях. В т.см. е и р.№262/13.07.2012 г. по гр.д.№944/2011 г. на ВКС,1ГО,
в което е прието, че спокойно е това владение, което не е установено с насилие;
предявяването на извънсъдебни претенции не смущава владението, нито прекъсва
придобивната давност – в т.см. е и р.№376/12.3.2013 г. по гр.д.№260/2012 г. на
ВКС,1ГО, в което е прието, че владението е спокойно, когато не е установено и
поддържано с насилие. Тези правила за погасителната давност са приложими
съответно и за придобивната давност – чл.84 ЗС.Според чл.116 ЗЗД във вр. с
чл.84 ЗС – давността се прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с
предявяване на иск или възражение или с искане започване на помирително
производство и с предприемане на действия за принудително изпълнение. В т.см.
фактически смущения на владението, извършвани от собственика, които не са се
изразили в отнемане на владението за повече от 6 месеца, не водят до прекъсване
на придобивната давност /чл.81 ЗС/, от което следва, че владението остава
необезпокоявано, несмущавано и непрекъснато. С оглед на това придобивната
давност спира да тече при наличие на предявен петиторен иск за имота, който
успешно проведен , прекъсва придобивната давност. Такъв иск не е бил предявен
от съсобствениците на дв.м. пред 20- годишното владение на Т..
Ето защо съдът намира, че се доказа по
делото, че въззиваемата е собственик на процесния имот, че имотът се държи от
нея на правно основание от което следва, че предявеният иск с пр.осн.чл.108
ЗС е неоснователен. Като е отхвърлил
този иск РС е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да се
потвърди в тази част.
По отношение на решението в частта, с която е отхвърлен иска за осъждане на
ответницата да предаде ползването на 16
кв.м. в югозападната част от имота с лице на юг от 4 л.м., което ползване е
определено с НА №*/1982 г. на РС-Пещера, ПОС намира, че жалбата е основателна:
С отговора
на ИМ ответницата признава, че ползва процесните 16 кв.м. в югозападната част от имота с лице на юг от
4 л.м. Видно от вл.с. решение на РС по делото в необжалваната му част е уважен
иска с пр.осн.чл.108 от ЗС във вр. с чл.111 от ЗС и е прието за установено, че
ищците имат право да ползват 16 кв.м. в югозападната част на имота с лице на юг
от 4 л.м., което ползване е определено с НА №*,т.1,д.227/21.05.1982 г. на
РС-Пещера.
От НА
№*,т.2,д.257/2013 г. на нотариус Г.В., с рег.№* по РНК е видно, че наследниците на И.Т. са продали
на ответницата Г.Д. 30/235 ид.ч. от ПИ, ведно с първия жилищен етаж с цялото
южно стълбище, на двете югоизточни помещения в приземния етаж с реално ползване
на цялата южна част на парцела с изключение на 16 кв., находящи се в
югозападната част на парцела, което ползване е определено с НА №*/1982 г.
От горното следва, че ответницата ползва процесните 16 кв.м. от съсобственото
дв.място без правно основание, поради което следва да бъде осъдена да предаде
ползването му на ищците.
По отношение на иска за с пр.осн.чл.124 ГПК за признаване за установено, че
ищците са собственици на следния
недвижим имот, а именно: 110/235 ид.ч. от ПИ с идентификатор №56277.503.* по КККР на гр.Пещера с площ от 238 кв.м., с право на реално ползване на ½ ид.ч. от дворно място, ПОС намира, че РС не
се е произнесъл по непредявен иск – оплакването е неоснователно, тъй като в
доклада по делото /опр.№547/18.10.2018 г./ РС не е приел, че точно за този имот
е предявен иск по чл.108 ЗС, напротив – в доклада си по 140 ГПК съдът е възпроизвел дословно
петитума на ИМ, където се иска да се признае за установено правото на
собственост върху процесните 110/235
ид.ч. от ПИ с право на реално ползване на ½ ид.ч. от дворно място,поради
което правилно в решението си РС е квалифицирал
този иск по чл.124,ал.1от ГПК, който съответствува на петитума на ИМ и
съответно се е произнесъл с отделен диспозитив по същия.
След като по делото
няма данни ответницата да е извършвала действия, с които да оспорва правата на
собственост на ищците върху този имот - липсва правен интерес от УИ, поради
което е недопустим и правилно РС го е оставил без разглеждане – решението в
тази част следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора, съдебно-деловодни разноски по
делото следва да се присъдят на страните по съразмерност:
Пред РС се предявени 4 ОСИ, от които 1 –уважен и 3
–отхвърлени; пред настоящата инстанция предмет на ВЖ са 3 ОСИ, от които
1-уважен, 2-отхвърлени.
Пред РС ищците са направили разноски в размер на 1115 лв,
ответницата -300 лв.; пред ОС –въззивниците са направили разноски в размер на
450 лв, а въззиваемата - не е представила доказателства за направени разноски.
При тези данни въззивниците имат право на разноски по
съразмерност на уважените искове както следва: 278,75 лв. пред РС /1115:4/ и
150 лв./450:3/- пред ОС, общо 428,75 лв., а въззиваемата има право на
разноски по съразмерност на отхвърлените искове пред РС в размер на 200 лв./300:3х2/.
Водим от горното съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №385/03.05.2019 г. по гр.д.№1052/2018
г. на РС-Пещера, в частта, с което е отхвърлен предявеният от Е.О.О., ЕГН: **********,
Е.О.Я., ЕГН: ********** и Г.А.П. с ЕГН **********, тримата с адрес: *** против Г.Б.Д.
с ЕГН:********** *** иск за признаване
за установено, че те са собственици на недвижим имот - сграда с идентификатор
№56277.503.** по КК и Кр на гр.Пещера с предназначение – хангар, депо, гараж и
за осъждането на ответниците да предадат собствеността и владението на този
имот.
ПОТВЪРЖДАВА решение №385/03.05.2019 г. по гр.д.№1052/2018
г. на РС-Пещера, в частта, с което е
оставен без разглеждане иска с пр.осн.чл.124 ГПК за признаване за установено,
че ищците са собственици на следния недвижим имот, а именно: 110/235
ид.ч. от ПИ с идентификатор №56277.503.*
по КККР на гр.Пещера с площ от 238
кв.м., с право на реално
ползване на ½ ид.ч. от дворно място.
ОТМЕНЯ решение №385/03.05.2019 г. по гр.д.№1052/2018
г. на РС-Пещера, в частта, с която е
отхвърлен иска за осъждане на ответниците да предадат ползването на 16 кв.м.в югозападната част от имота с лице
на юг от 4 л.м., което ползване е определено с НА №*/1982 г. на РС-Пещера, както
и в частта за разноските и вместо него в
тези части ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Г.Б.Д. с ЕГН:********** да предаде на Е.О.О., ЕГН: **********, Е.О.Я.,
ЕГН: ********** и Г.А.П. с ЕГН ********** ползването на 16 кв.м.в югозападната част от имота с лице
на юг от 4 л.м., което ползване е определено с НА №*/1982 г. на РС-Пещера.
ОСЪЖДА Г.Б.Д. с ЕГН:********** да заплати на Е.О.О., ЕГН: **********, Е.О.Я.,
ЕГН: ********** и Г.А.П. с ЕГН ********** сумата 428,75 лв.- разноски по
делото.
ОСЪЖДА Е.О.О., ЕГН: **********, Е.О.Я., ЕГН: **********
и Г.А.П. с ЕГН ********** да заплатят на Г.Б.Д. с ЕГН:********** сумата от 200 лв.
разноски по делото.
Решението е
постановено при участието на третите лица-помагачи М.-М. П.Т., И.Д.П.,
А.Н.Т., Д. И.П., Д.И.Т..
Решението подлежи на касационно обжалване
пред ВКС в 1-месечен срок от
съобщението.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: