РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Добрич, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги К. Пашалиев
при участието на секретаря Христина Г. Христова
като разгледа докладваното от Георги К. Пашалиев Гражданско дело №
20243230102004 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е по искова молба на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс Г, срещу И. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ж.к. „***“, бл. 8, вх. Б, ап. 13, с която се иска да бъде признато за установено,
че ответникът дължи на ищеца следните суми, предмет на заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 736/2024 г. по описа на Районен съд Добрич:
- 394, 03 лева, представляваща незаплатена цена на доставена
електрическа енергия в периода от 14.01.2023 г. до 13.04.2023 г., за обект на
потребление в гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 8, вх. Б, ап. 13, аб. № **********, кл.
№ ****, заедно със законната лихва от датата на заявлението до
окончателното плащане на сумата;
- 44, 00 лева, представляващо обезщетение за забава за периода
16.03.2023 г. – 22.02.2024 г., формирано от сбора на отделните обезщетения за
забава върху всяка главница.
В исковата молба се твърди, че И. Н. е клиент на ищеца, с кл. № ****.
По силата на облигационната им обвързаност ищецът се е задължил да
доставя електрическа енергия до обекта на ответника в гр. Добрич, ж.к. „***“,
бл. 8, вх. Б, ап. 13, аб. № **********. Сочи се, че тези отношения между
страните се уреждат от Общите условия за продажба на електрическа енергия
на „Енерго-про Продажби“ АД, приети на основание чл. 98а от ЗЕ. Ищецът се
позовава на чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ, където е предвидено задължение за
потребителите да заплащат ползваната електрическа енергия. В тази връзка се
1
обяснява, че съгласно чл. 26 от ОУДПЕЕ потребителят изпада в забава след
настъпване на падежа на съответната фактура, без изпращане на покана за
заплащане на дължимите суми. А съгласно чл. 38 от ОУДПЕЕ 2 „Потребител,
който не изпълни задължението си за плащане в срок на дължими към
„Енерго-про Продажби“ АД суми, дължи обезщетение за забава в размер на
законната лихва за всеки просрочен ден. На тази основа се твърди, че
ответникът не е заплатил електроенергия на стойност от 394, 03 лева, за
периода от 14.01.2023 г. до 13.04.2023 г. Поради неизпълнението му е
начислено обезщетение за забава в размер на 44, 00 лева, за периода от
16.11.2021 г. до 18.02.2022 г. Въз основа на заявление на ищеца е била
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 736/2024 г. по
описа на Районен съд Добрич. В изпълнение на разпореждане на съда са
предявени и настоящите установителни искове.
Ищецът не се представлява в съдебно заседание.
Особеният представител на ответника е депозирал отговор в
законоустановения срок. Не изразява становище по основателността на
претенцията. Ангажира единствено доказателствени искания.
Ответникът не се явява в откритото съдебно заседание. Представлява
се от особения представител адвокат Д. Д., който счита исковете за
неоснователни.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правно основание по
чл. 422 от ГПК вр. с чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и по чл.
422 от ГПК вр. с чл. 86 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е по иска с правно основание по чл. 422 от ГПК вр.
с чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД да докаже наличието на
валидно облигационно отношение по договор за продажба на електрическа
енергия между страните; изпълнение на задължението за доставяне на
електрическа енергия на стойност 394, 03 лева на ответника през процесния
период; настъпила изискуемост на вземането от 394, 03 лева.
По делото е приложено заявление № 6240669 от 31.08.2022 г., ведно с
декларация съгласие. Със същото И. Н. е заявила желание обект в гр. Добрич,
ж.к. „***“, бл. 8, вх. Б, ап. 13, аб. № **********, кл. № **** да бъде снабдяван
с електрическа енергия. Ответницата е удостоверила с подписа си, че е
ползвател на процесния обект и е запозната с Общите условия на договорите
за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“ АД
(ОУДПЕЕ). Към заявлението е представила и Договор за отдаване под наем на
общински жилищен имот № 268 от 08.08.2022 г. От договора се установява, че
между И. Н. и „Жилфонд - Инвест“ ЕООД е възникнало наемно
правоотношение за срок от три години. Дружеството е предоставило за
ползване апартамент № 13 в гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 8, вх. Б, а тя се е
2
задължила да плаща месечен наем от 56, 30 лева. В чл. 6, ал. 1 от договора е
уговорено изрично, че ответницата дължи плащане на всички консумативи за
електрическа енергия, вода и други.
Към доказателствата по делото е прието писмо на „Жилфонд -
Инвест“ ЕООД, ведно с констативни протоколи. В писмото е посочено, че
ответницата не е плащала наемните си вноски. Поради тази причина Кмета на
Община Добрич е издал Заповед № 885/12.06.2023 г. за прекратяване на
наемното правоотношение. Имотът е иззет от ответницата на 17.08.2023 г. –
заповед на Кмета на Община Добрич от 26.07.2023 г. и констативен протокол
от 17.08.2023 г.
Представени са фактури № ********** от 23.02.2023 г., №
********** от 23.03.2023 г. и № ********** от 25.04.2023 г., справки за
потребление и извлечение от сметка, от които става ясно, че в процесния имот
е потребена електрическа енергия на стойност 394, 03 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена електрическа енергия в периода от 14.01.2023 г.
до 13.04.2023 г.
Въпросът за доставяне на процесното количество електрическа
енергия, не е спорен, доколкото липсват възражения от ответната страна в този
смисъл.
Наличието на облигационно отношение по договор за продажба на
електрическа енергия между страните се установява от Общите условия на
договорите за продажба на електрическа енергия на „Енерго-Про Продажби“
АД. В чл. 4 от ОУ е дефинирано, че потребител на електрическа енергия за
битови нужди е собственик или ползвател на имот, присъединен към
електроразпределителната мрежа. Разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от ОУ съдържа
отклонение от това правило - предвижда възможност и друго лице да бъде
потребител за определен период от време, но само ако собственикът или
титулярът на вещното право на ползване е дал пред ищеца нотариално
заверено съгласие лицето да бъде потребител за определен срок. Такова
съгласие в изискуемата форма е представено по делото – декларация-съгласие
на л. 19. С документа наемодателят се е съгласил ответницата да бъде
записана като потребител на електрическа енергия и да заплаща дължимите
суми към ищеца за периода на наемното правоотношение. Следователно,
ищцата е задължено лице по правоотношението за продажба на енергия за
процесния имот за периода от 08.08.2022 г., когато наемното правоотношение
е възникнало, до 12.06.2023 г., когато е прекратено. При това положение
възражението на особеният представител за недължимост на претендираните
суми от ответницата, поради отсъствието от имота за времето от
14.01.2023г. до 13.04.2023 г., се явява неоснователно. Възражението почива на
неправилния извод, че фактическият ползвател е задължен пред ищеца. Както
бе посочено по-горе в изложението, задължено лице е потребителят,
определен по правилата на чл. 4 от ОУ и чл. 6, ал. 2 от ОУ.
Всичко изложено с категоричност обосновава извода, че единствено
3
И. Н. притежава качеството „потребител“ на електрическа енергия за имота в
гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 8, вх. Б, ап. 13, аб. № **********, кл. № ****. Тя е
единственото задължено лице, което дължи плащане на консумираната
електрическа енергия, на основание чл. 17, т. 2 от ОУ.
Съдът не споделя изложеното от ищеца, че изискуемостта на
вземанията по всяка фактура е настъпила на датите, посочени в счетоводните
документи. Съгласно чл. 18а, ал. 1 от ОУ „Дължимите от потребителя суми се
съобщават от Продавача чрез фактурата, изпращана до потребителя на адреса
за кореспонденция, заявен от клиента“. В чл. 18а, ал. 2 от ОУ изрично е
отразено, че във фактурата е посочен срока за плащане. Ищецът е задължен да
издава фактура за консумираната електрическа енергия и да изпраща
счетоводния документ на абоната на адреса му за кореспонденция или на
електронна поща (в конкретния случай няма доказателства да е направено
искане за изпращане на фактурите на електронна поща). Изискуемостта на
вземането настъпва на падежната дата, но само след като ищцовото дружество
изпрати фактурата на абоната. Без значение е дали абонатът фактически ще я
получи на адреса, който е посочил. Този извод намира опора в разпоредбата на
чл. 26, ал. 6 от ОУ, в която е посочено, че неполучаването на фактурата не
освобождава потребителя от задължението му да заплати дължимата сума в
срок. Тази разпоредба не следва да се тълкува като отменяща задължението на
ищеца за изпращане на фактурата на абоната, а следва да се тълкува като
гаранция за дружеството при отсъствие на абоната от адреса за
кореспонденция. Когато задължението трябва да бъде изпълнено в определен
ден, длъжникът изпада в забава след изтичането му – чл. 84, ал. 1 от ЗЗД.
Падежната дата обаче трябва да бъде доведена до знанието на длъжника. В
настоящия случай, имайки предвид правилото на чл. 26, ал. 6 от ОУ, това се е
случило най-рано на 23.12.2024 г., когато книжата по делото са получени от
особения представител. В този момент е настъпила изискуемостта на
вземането за електрическа енергия в размер на 394, 03 лева.
Ето защо, претенцията на ищеца за сумата от 394, 03 лева,
представляваща незаплатена цена на доставена електрическа енергия в
периода от 14.01.2023 г. до 13.04.2023 г., за обект на потребление в гр. Добрич,
ж.к. „***“, бл. 8, вх. Б, ап. 13, аб. № **********, кл. № ****, заедно със
законната лихва от датата на заявлението до окончателното плащане на
сумата, следва да бъде уважена в цялост.
По иска с правно основание по чл. 86 от ЗЗД е в тежест на ищеца да
докаже, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на обезщетението за забава възлиза
именно на спорната сума – 44, 00 лева.
Периодът, за който се претендира обезщетението за забава – от
16.03.2023 г. – 22.02.2024 г., предхожда настъпването на изискуемостта на
главното задължение – 23.12.2024 г. Едва след тази дата може да се твърди, че
ответникът е изпаднал в забава и дължи обезщетение за неизпълнението си.
4
Оттук следва, че акцесорният иск, с който се претендира сумата от 44,
00 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 16.03.2023 г. –
22.02.2024 г., формирано от сбора на отделните обезщетения за забава върху
всяка главница, следва да бъде отхвърлен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищеца и ответника се поражда
правото да им бъдат заплатени направените разноски, съразмерно на
уважената и отхвърлената част от претенцията.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на
75, 00 лева (юрисконсултско възнаграждение в размер на 50, 00 лева и
държавна такса в размер на 25, 00 лева).
Пред настоящата инстанция е направил разноски в размер на 575, 00
лева (държавна такса в размер на 75, 00 лева; депозит за особен представител в
размер на 400, 00 лева). В полза на ищцовото дружество се дължи и
юрисконсултско възнаграждение от 100, 00 лева – чл. 78, ал. 8 във вр. с чл. 26
от НЗПП.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника следва да бъдат възложени следните разноски: за заповедното
производство – 67, 47 лева и за първоинстанционното производство – 516, 92
лева.
При тези мотиви, Районен съд Добрич
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „Енерго-Про
Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес: гр. Варна, бул.
„Владислав Варненчик“ № 258, Варна Тауърс Г, срещу И. М. Н., ЕГН
**********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 8, вх. Б, ап. 13, иск с правно
основание по чл. 422 от ГПК вр. с чл. 17, т. 2 от ОУДПЕЕ вр. с чл. 79, ал. 1 от
ЗЗД, че ответникът дължи на ищеца сумата от 394, 03 лева, представляваща
незаплатена цена на доставена електрическа енергия в периода от 14.01.2023 г.
до 13.04.2023 г., за обект на потребление в гр. Добрич, ж.к. „***“, бл. 8, вх. Б,
ап. 13, аб. № **********, кл. № ****, заедно със законната лихва от датата на
заявлението до окончателното плащане на сумата, за което вземане е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 736 по описа на Районен съд Добрич за
2024 г.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс Г, срещу И. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич,
ж.к. „***“, бл. 8, вх. Б, ап. 13, иск с правно основание по чл. 422 от ГПК вр. с
чл. 86 от ЗЗД, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 44, 00 лева, представляващо обезщетение за забава за периода
5
16.03.2023 г. – 22.02.2024 г., формирано от сбора на отделните обезщетения за
забава върху всяка главница, за което вземане е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д. № 736 по описа на Районен съд Добрич за 2024 г.
ОСЪЖДА И. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“,
бл. 8, вх. Б, ап. 13, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс Г сумата от 67, 47 лева – разноски по ч.гр.д. № 736/2024 г.
по описа на Районен съд Добрич.
ОСЪЖДА И. М. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. Добрич, ж.к. „***“,
бл. 8, вх. Б, ап. 13, да заплати на „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес: гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ №
258, Варна Тауърс Г сумата от 516, 92 лева – разноски по гр.д. № 2004/2024 г.
по описа на Районен съд Добрич.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Добрич, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство
изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________
6