№ 863
гр. София, 19.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20221110137938 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Г.ф. срещу К. Й. М..
Ищецът твърди, че на 11.03.2019г. в гр. София, на кръстовището на /населено
място/ е реализирано ПТП между л. а. „Форд Транзит“ с рег. № **************,
собственост на /фирма/, и л. а. „Мицубиши Лансер“ с рег. № ***************,
управляван от ответника. Според ищеца, вина за настъпване на ПТП има ответникът,
който предприел маневра за завой надясно, като не пропуснал попътно движещото се с
предимство МПС и го ударил. В резултат от ПТП, на л. а. „Форд Транзит“ били
причинени множество повреди, които довели до т. нар. „тотална щета“. Посочва, че
към датата на инцидента за л. а. „Мицубиши“ не е имало сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилстите“ в нарушение на чл. 490 КЗ.
Поради това, ищецът изплатил застрахователно обезщетение на пострадалия в размер
от 2629,18лв., като с изплащането на застрахователното обезщетение встъпил в правата
на увредения срещу причинителя на вредата. Посочва, че предявил извънсъдебна
претенция спрямо ответника, който обаче не заплатил сумата.
Съобразно изложеното, моли да бъде постановено решение, с което ответникът
да бъде осъден да му заплати сумата от 2629,18лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва от подаване на исковата
молба до окончателното плащане.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, с
който оспорва предявения иск. Признава настъпването на ПТП, но оспорва да има вина
за настъпването, както и механизма да е този, посочен от ищеца. Твърди, че водачът на
блъсналото го МПС се движил с превишена скорост, както и че бил под влиянието на
алкохол. Счита, че именно скоростта на другия автомобил е причина за инцидента.
Оспорва законосъобразността на процедурата по приемане на решение от ищеца за
изплащане на обезщетение. Оспорва и стойността на обезщетението, като го счита за
прекомерно.
1
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявен за разглеждане е осъдителен иск с правно основание чл. 558, ал. 7 вр.
чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ вр. чл. 45 ЗЗД.
Съгласно чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ КЗ Гаранционният фонд изплаща на
увредените лица от Фонда за незастраховани МПС обезщетения за имуществени и
неимуществени вреди вследствие на смърт или телесни увреждания и за вреди на
чуждо имущество, причинени на територията на Република България, на територията
на друга държава членка или на територията на трета държава, чието национално бюро
на застрахователите е страна по Многостранното споразумение, от моторно превозно
средство, което обичайно се намира на територията на Република България и за което
няма сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на
автомобилистите. Съгласно чл. 558, ал. 7 КЗ след изплащане на обезщетението по чл.
557, ал. 1 и 2 Гаранционният фонд встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му. Чрез тези
разпоредби в закона е уредено едно специално суброгационно право, което възниква в
полза на Гаранционния фонд след изплащане на дължимото обезщетение при
настъпило ПТП, да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредата. За да
възникне това притезателно право е необходимо в обективната действителност да
бъдат осъществени следните юридически факти: 1) за увредения да е възникнало право
на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45,
ал. 1 ЗЗД, т. е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и
противоправно поведение; 2) за моторното превозно средство, чийто водач виновно е
причинил произшествието, да няма сключена задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите; и 3) Гаранционният фонд да е изплатил обезщетение
за настъпилото увреждане.
Между страните по делото не е спорно, че на 03.11.2019г. в 08:00ч. в гр. София,
на кръстовището на /населено място/ е реализирано ПТП между л. а. „Форд Транзит“ с
рег. № **************, собственост на /фирма/ и управляван от С. Б. Н., и л. а.
„Мицубиши Лансер“ с рег. № ***************, управляван от ответника. Спорни са
обстоятелствата относно това чие виновно и противоправно поведение е причина за
настъпването му.
За процесното ПТП е съставен протокол № 1726403 от мл. автоконтрольор при
ОПП-СДВР след посещение на място. В частта от протокола, озаглавена
„обстоятелства, причини и условия за ПТП, извършени маневри, други материални
щети“, е описано, че МПС-1 /участник 1, който е ответникът/ се движи по бул.
*************** в посока от ************ към ***************, като на
кръстовището с ул. ************* при маневра завиване надясно не пропуска попътно
движещия се отдясно МПС-2 /участник 2 – С. Н./, който от удара се отклонява и
блъска тръбни колчета отдясно, бордюр, като оттам се отклонява надясно и блъска
паркирания МПС-3, който от удара се измества надясно и блъска 2бр. тръбно-
решетъчни парапети и паркирания пред него МПС-4. Протоколът за ПТП е подписан
от двамата участници в произшествието и съставителя, като подписите не са оспорени
и съдът е длъжен да приеме, че принадлежат на сочените в тях автори. Това изявление
на ответника представлява извънсъдебно признание относно обстоятелствата, при
които е настъпило пътно-транспортното произшествие и причинените вреди. Следва да
се има предвид и че с отговора на исковата молба ответникът не оспорва, че именно по
този начин е настъпило ПТП, а възраженията му са свързани основно с това
поведението на кой водач е противоправно и се явява първопричина за
2
произшествието.
В протокола за ПТП е отбелязано, че спрямо участник 1 /ответникът/ е взето
административно отношение чрез съставяне на акт № ************ за нарушение по
чл. 25, ал. 1 ЗДвП. Въз основа на този АУАН е издадено НП от 02.12.2019г. /л. 49/, с
което на ответника е наложено наказание глоба за това, че при процесното ПТП е
предприел маневра, с която е създал опасност за участниците в движението без да се
съобрази с тях, с което виновно е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДвП. НП е влязло в сила на
26.05.2020г.
От събраните писмени доказателства и експертно заключение по допуснатата,
изслушана, приета и неоспорена САТЕ се установява, че механизмът на ПТП е именно
описаният в протокола за ПТП: ответникът се е движил по бул. *************** в
посока от ************ към ***************, като на кръстовището с ул.
************* е предприел маневра завой надясно при зелен сигнал на светофара
съгласно изготвената скица. В същото време, в локалното платно в същата посока се е
движил водачът С. Н., който е преминал кръстовището с ул. ************* също на
зелен сигнал на светофара. Видно от изготвената за ПТП скица и от представената
схема на организацията на движението в района на ПТП, и за двамата участници в
движението е имало поставен знак Б3 /път с предимство/. Разликата е, че ответникът е
предприел маневра завой надясно, докато другият водач се е движил в посока направо.
В този случай с предимство се ползва водачът, който се движи направо. Ето защо,
ответникът е имал задължението да се движи с такава скорост, че при необходимост да
може да спре и да пропусне участникът с предимство – чл. 47 ЗДв.П. Съгласно чл. 79
ППЗДв.П., подаденият от водача сигнал за маневра не му предоставя предимство и не
го освобождава от задължението да предприеме всички необходими мерки за
безопасност преди да започне нейното изпълнение. Чл. 25, ал. 1 от ЗДв.П. пък
задължава водачът на пътно превозно средство, който ще предприеме каквато и да е
маневра, като например да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в
частност за да премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане
по друг път, преди да започне маневрата, да се убеди, че няма да създаде опасност за
участниците в движението, които се движат след него, преди него или минават покрай
него, и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и
скорост на движение. В случая очевидно ответникът не се е съобразил с тези
обстоятелства и е предприел маневрата завой надясно, като по този начин е станал
първопричина за настъпване на произшествието, тъй като е пресякъл пътя на
движещия се с предимство водач № 2 и не е спрял, за да изчака неговото преминаване.
Поради това, същият е извършил деяние, което се явява противоправно и от него са
настъпили вреди, тоест налице са всички обективни елементи на състава по чл. 45 ЗЗД,
а субективният елемент – вината, се предполага, като тази законова презумпция не е
оборена.
Ответникът е навел възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от
страна на другия водач, което следва да бъде разгледано. Съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се
намали. В Решение № 78/10.07.2014г. по т. д. № 1982/2013г., I ТО на ВКС и др., е
разяснено, че съпричиняване по смисъла на чл. 51 ал. 2 ЗЗД е налице, когато с
действието или бездействието си пострадалият обективно е способствал за настъпване
на вредоносния резултат или за увеличаване размера на вредоносните последици, т.е.
когато приносът му в настъпването на увреждането е конкретен, независимо дали
поведението му като цяло е било противоправно, в частност – в нарушение на Закона
за движение по пътищата и виновно. От значение е наличието на причинна връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, а не и на вина.
Изводът за съпричиняване следва да се основава на доказани конкретни действия или
3
бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния
резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване.
В случая, ответникът твърди, че другият водач се е движил с несъобразена и
превишена скорост, както и че е бил под влиянието на алкохол. В заключението по
САТЕ, което не е оспорено от страните и съдът кредитира като обективно и
компетентно дадено, е направен извод въз основа на събрания по делото снимков
материал, след преценка точното разположение на автомобилите след удара и
деформациите по тях и по останалите предмети от пътната мрежа, че скоростта на
водача на т. а. Форд към момента на ПТП е била от порядъка на 60 км./ч. Тази скорост
очевидно се явява превишена, тъй като в населено място позволената скорост е 50
км/ч. (чл. 73, ал. 1 ППЗДвП). Също така, за водачите съществува общото задължение
по чл. 20, ал. 2 ЗДвП. при избиране скоростта на движението да се съобразяват с
атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на
превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на
движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред
всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай
на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. Това е особено
съществено при навлизане на водача в кръстовище, макар и по път с предимство.
Предвид това, съдът намира, че другият водач с поведението си, движейки се с
превишена и несъобразена скорост, която не му е позволила своевременно да
възприеме другият автомобил и да спре без да настъпи съприкосновение между тях, е
допринесъл за настъпване на произшествието и произтеклите от него вреди.
Възражението на ответника, че другият водач е бил и с концентрация на алкохол
към момента на ПТП, не е доказано. В протокола за ПТП, който в тази част има силата
на официален удостоверителен документ, е посочено, че водачите са тествани с дрегер
и нямат наличие на алкохол. От изисканите допълнителни справки и документи се
установява, че едната проба с дрегера е отчела 0,37 промила, но не е ясно тази проба на
кой от двамата водачи е. Освен това, дори да се приеме, че е на водач № 2, тази
стойност е в допустимите законови граници от 0,5 промила. Обстоятелството, че от
момента на ПТП до момента на пристигане на органите на полицията и взимане на
пробите е изминал период от време от час и половина не може да доведе до различен
извод, тъй като по делото няма никакви доказателства какъв би бил резултатът, ако
пробата бе взета точно в момента на ПТП. Ето защо, това възражение е неоснователно.
При съобразяване на горните обстоятелства /превишената и несъобразена с
пътните условия скорост на другия водач/, съдът намира, че с поведението си водач №
2 е допринесъл за настъпване на ПТП, като неговият принос се равнява на 20%. При
определяне на процента съпричиняване съдът съобразява и установената съдебна
практика по сходни случаи /Решение № 105/09.09.2019г. по т. д. № 2291/2018г., II ТО
на ВКС, Решение № 81/14.06.2016г. по т. д. № 1529/2015г., II ТО на ВКС и др./.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства
/протокол за ПТП, справка от информационния масив на ГФ, НП, с което е наложено
на ответника административно наказание за липса на ГО на автомобилистите/, че към
датата на произшествието за л. а. „Мицубиши Лансър“ с рег. № *************** не е
имало сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. С оглед на това се е осъществила хипотезата на чл. 557, ал. 1, т. 2,
б. „а“ от КЗ и за ищеца е възникнало задължението да изплати обезщетение на
увредените от ПТП лица. Видно от представените писмени доказателства, /фирма/,
който е собственик на увредения л. а. „Форд Транзит“, е подало молба пред ГФ за
изплащане на обезщетение. Възражението на ответника за липса на представителна
власт на лицето, което е подало уведомлението, не следва да бъде обсъждано, тъй като
4
представителната власт може да бъде оспорвана само от представлявания, а не от трети
лица – ТР № 5/12.12.2016г. по тълк. дело № 5/2014г., ОСГТК на ВКС. В процедурата
пред ГФ са съобразени настъпилите увреждания по МПС, изготвено е експертно
заключение и доклад, с които е прието, че действителната стойност на уврежданията
към датата на ПТП възлиза на 4077,90лв. От този размер е прието да се изпатят 65%, а
именно 2629,18лв., като тези размери са одобрени от УС на ГФ на заседание от
14.07.2020г. Не е спорно, а и се установява от представеното платежно нареждане /л.
20/, че на 16.07.2022г. сумата от 2629,18лв. е изплатена на собственика на автомобила.
За изясняване действителната стойност на настъпилите по л. а. „Форд“
увреждания вследствие от процесното ПТП е изслушано заключение по САТЕ, като
вещото лице посочва, че стойността, необходима за възстановяване на автомобила,
изчислена на база експертна оценка съгласно Наредба № 24/08.03.2006г. с коефицент
на овехтяване на новите част К=0,5 към датата на ПТП възлиза на 11 145,54лв. От това
следва, че определената от ГФ действителна стойност на уврежданията от 4077,90лв. е
значително по-ниска и по-благоприятна за ответника. Съдът намира, че именно от
размера на действително причинените увреждания следва да бъде приспаднат
процентът съпричиняване, а не от размера на изплатеното обезщетение, който се
равнява на 65% от действителната стойност на уврежданията. Причината е, че съгласно
чл. 51, ал. 2 ЗЗД, обезщетението може да се намали, ако увреденият е допринесъл за
настъпване на вредите, а съгласно чл. 51, ал. 1 ЗЗД на обезщетяване подлежат всички
вреди, които представляват пряка и непосредствена последица от увреждането. Тоест,
процентът съпричиняване се съобразява с оглед на действително претърпените вреди,
които подлежат на обезщетяване, а не с оглед изплатения размер. Аналогични
съображения са възприети в ТР № 1/01.08.2022г. по тълк. дело № 1/2021г., ОСГТК на
ВКС, макар и не по идентичен казус, но същите имат принципно значение при
определяне на обезщетението и намаляването му поради съпричиняване. В мотивите
на ТР е прието следното: „Когато са налице предпоставките на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
съдът следва да намали обезщетението спрямо размера, за който искът би бил
основателен, ако не би се наложило намаляването му поради принос на пострадалия.
Размерът на заявената претенция не съставлява решаващ фактор при преценката
относно действителния размер на вредата, подлежаща на обезщетяване, тъй като
претендираното обезщетение може да не е равно по размер на определеното от съда
по справедливост. С оглед забраната за присъждане plus petitum съдът следва да
присъди обезщетение до размера на исковата претенция, ако след намаляването му
при предпоставките на чл.51, ал.2 ЗЗД същото надхвърля по размер
претендираното“.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че при действителен
размер на уврежданията от 4077,90лв. според ГФ и 11 1145,54лв. според приетото по
делото експертно заключение, при намаляването на тези суми с 20% съпричиняване,
крайният резултат и в двата случая е по-висок от размера на изплатеното от ищеца
обезщетение и претендирано в настоящото производство регресно вземане. Ето защо,
предявеният иск следва да бъде уважен в пълния му размер от 2629,18лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на разноски има ищецът съгласно чл. 78, ал. 1
ГПК. Същият е доказал извършването на разноски в размер на 105,17лв. за държавна
такса и 300лв. депозит за експертиза, като претендира и юрк. възнаграждение, което
съдът на основание чл. 78, ал. 8 ГПК определя на 100лв. Следователно, следва да му се
присъдят разноски в общ размер от 505,17лв.
Воден от горното, съдът
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА К. Й. М., ЕГН: **********, с адрес: /населено място/, да заплати на
Г.ф., с адрес: /населено място/, на основание чл. 558, ал. 7 вр. чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“
КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 2629,18лв., представляваща регресно вземане за изплатено
от ищеца обезщетение по щета № *************/11.11.2019г. за уврежданията по л. а.
„Форд Транзит“ с рег. № **************, настъпили в резултат от ПТП от дата
11.03.2019г. в гр. София, на кръстовището на /населено място/ с л. а. „Мицубиши
Лансер“ с рег. № ***************, управляван от ответника, за който към този момент
не е имало сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност
на автомобилистите“, ведно със законната лихва върху сумата от предявяването на
исковата молба – 13.07.2022г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК сумата от 505,17лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6