Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 292 10.09.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На деветнадесети август две хиляди и двадесета
година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Секретар Сребрена Русева
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №255/2020 г.
Производството е с правно основание чл.327 от ТЗ и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба
от „Агростил“ООД със седалище гр.Разград, с която са предявени обективно
съединени искове срещу ЗП Небахат Расимова Раимова за заплащане на сумите:
8 599,86 лв. по фактура №5660/17.02.2015
г. за доставка на тор „Амониев нитрат“;
3 570 лв. по фактура №6137/07.07.2015
г. да доставка на семена „Александра“ и семена слънчоглед „Сиклос“;
9 286,68 лв. по фактура №6138/07.07.2015
г. за доставка на препарати и торове „Гардоприм плюс“, „Ламбада“,
„Мустанг“, „Дерби Дует“, „Лактофол“, „Терминатор 4СК“,“Пулсар“;
3 150 лв. по фактура №6804/04.05.2016
г. за доставка на препарати „Дует ултра“, „Цинтрин макс“, „Секатор“ и
„Спектрум“;
2 205,00 лв. по фактура №6805/04.05.2016
г. за доставка на семена слънчоглед „Сиклос“;
1598,40 лв. по фактура №7201/12.07.2016
г. за доставка на препарат „Листего“;
3300 лв. по фактура №7202/12.07.2016
г. за жътва на пшеница;
192 лв. по фактура №7376/07.10.2016
г. за доставка на препарат „Ранкона 15 МЕ“
8252,40 лв. по фактура №7838/11.04.2017 г. за доставка на
препарати“Гардоприм+Голд“, „Дует ултра“, „Дерби Супер“ и „Амониев нитрат“;
5 170.00 лв. по фактура №7839/11.04.2017 г. за доставка на семена
слънчоглед „Имидор“;
4 399,44 лв. по фактура №8118/19.06.2017 г. за доставка на препарати
„Дует ултра“, „Ламбада“, „Ридомил Голд“, „Пулсар обикновен“ и „Топсин М“
144,00 лв. по фактура №8522/18.10.2017 г. за доставка на препарат „Таркза 06 ФС“,
Ведно със законната лихва върху тези суми, считано от датата на завеждане
на исковата молба до окончателното им изплащане, както и обезщетения за забава
в размер на
2 618,18 лв. за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.;
1086,87 лв. за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.;
2827,27 лв. за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.;
959,01 лв. за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.;
671,30 лв. за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.;
486,63 лв. за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.;
1004,68 лв. за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.;
58,44 лв. за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.;
2374,86 за периода 12.04.2017 г. – 11.02.2020 г.;
1487,81 лв. за периода 12.04.2017 г. – 11.02.2020 г.;
1181,73 лв. за периода 20.06.2017 г. – 11.02.2020 г.;
33,84 лв. за периода 19.10.2017 г. – 11.02.2020 г.;
В исковата молба твърди,
че между страните има трайни търговски отношения, че ищецът е доставил на
ответника съответните стоки, че за всяка от доставките е издадена фактура,
подписана от представител на ответника, че само първата от фактурите е частично
платена.Претендира и за заплащане на направените по делото разноски. Към
исковата молба прилага процесните фактури, извлечение от аналитична оборотна
ведомост и справки от електронен калкулатор.Иска от съда да приложи
ч.гр.д.№47/2020 г. по описа на РС Разград, както и да бъде назначена
съдебно-счетоводна експертиза в случай, че ответникът оспори исковете.
Ответникът твърди, че не е
подписала процесните фактури и оспорва истинността на същите. Сочи, че между
страните е сключена спогодба – споразумителен протокол, с който е извършено
прихващане на насрещни вземания и са уговорени начините и сроковете за
заплащане на непогасената по този начин част от вземането на ищеца, както и че
е извършила три плащания в изпълнение на тези договорености. Също така сочи, че
при съставянето на процесните фактури в тях са посочени завишени количества.
В о.с.з. ищецът чрез
процесуалният си представител признава, че фактурите не са подписани лично от
ответницата, а от нейния съпруг, който фактически осъществява дейността.
Твърди, че всички количества са доставени и за доставките са съставени
приемо—предавателни протоколи. По отношение на споразумителния протокол твърди,
че в него страните са уговорили прихващане
на предходни задължения. Единствено фактура №5660/14.02.2015 г. била посочена и в този протокол и в исковата
молба, в която се претендира частично плащане по нея. Съответно процесуалният
представител на ответника оттегли искането за оспорване на автентичността на
фактурите, както и оспорването на доставките.
Въз
основа на събраните по делото доказателства, Съдът установи следната фактическа
обстановка: Ищецът е търговец по смисъла на ТЗ, а ответникът е регистриран като
земеделски производител. Между тях е имало
търговски взаимоотношения.
Във връзка с тези отношения е съставен споразумителен протокол, с което
задължението на ищеца към ответника по фактура №15/12.07.2016 г. в размер на
21 460 лв. е погасено с прихващане с насрещни задължения – на ответника
към ищеца по 15 бр. фактури на обща стойност 74 811,60 лв. Сред тези
фактури са и процесните №5660/17.02.2015 г. , №6137/07.07.2015 г. ,
№6138/07.07.2015 г. , №6804/04.05.2016 г., №6805/04.05.2016 г. ,
№7201/12.07.2016 г., №7202/12.07.2016 г.
и №7376/07.10.2016 г. Съответно по този начин двете задължения са
погасени до размера на по-малкото и е уговорено остатъка от 53 351,94 лв.
да бъде преведен от ответника на ищеца по банкова сметка. ***а платила сумите 4 950,00 лв. на
08.11.2019 г. като конкретно е посочила фактура №6638/21.03.2016 г. На
17.09.2018 г. е платила сумата 7000 лв. по същия протокол, без да сочи
конкретна фактура и на 05.09.207 г. е платила 8 782,70 лв. по същия протокол,
сочейки фактура №8300/31.08.2017 г.
Съставените
фактури за извършените от ищеца на ответника доставки на препарати са
изследвани от назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице
по същата е изготвило заключение, в което е посочило, че процесните 12 броя
фактури са осчетоводени при ищеца по сметка 411 – клиенти и са с дебитно салдо,
т.е. сумите по тях не са платени. При ответника същите фактури са
осчетоводени по сметка 401 – доставчици
и са с кредитно салдо, т.е. сумите по същите са дължими и неплатени. Ответникът
е ползвал данъчен кредит по тези 12 фактури, с изключение на доставките на семена, тъй като същите са освободени от ДДС. Съответно дължими суми по
фактурите са 8 599,86 лв. по фактура №5660/17.02.2015 г. ; 3 570 лв. по фактура №6137/07.07.2015
г.; 9 286,68 лв. по фактура №6138/07.07.2015 г. ; 3 150 лв. по фактура №6804/04.05.2016
г.; 2 205,00 лв. по фактура
№6805/04.05.2016 г. ; 1598,40 лв. по
фактура №7201/12.07.2016 г.; 3300 лв. по фактура №7202/12.07.2016 г.; 192 лв. по фактура №7376/07.10.2016 г. ; 8252,40
лв. по фактура №7838/11.04.2017 г.;
5 170.00 лв. по фактура №7839/11.04.2017 г.; 4 399,44 лв. по
фактура №8118/19.06.2017 г. ; 144,00
лв. по фактура №8522/18.10.2017 г.
Съответно законната лихва за всяка от тези суми е 2 618,18 лв. за периода 11.02.2017 г. –
11.02.2020 г.;
1086,87 лв. за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.;
2827,27 лв. за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.; 959,01 лв. за периода 11.02.2017 г. –
11.02.2020 г.; 671,30 лв. за периода
11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.;
486,63 лв. за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.; 1004,68 лв. за периода 11.02.2017 г.
– 11.02.2020 г.; 58,44 лв. за
периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г.; 2374,86 за периода 12.04.2017 г. – 11.02.2020
г.; 1487,81 лв. за периода 12.04.2017
г. – 11.02.2020 г.; 1181,73 лв. за
периода 20.06.2017 г. – 11.02.2020 г. и
33,84 лв. за периода 19.10.2017 г. – 11.02.2020 г.
Във второто заключение, изготвено по задачи, посочени от ответника, вещото лице е посочила, че по споразумителния
протокол са платени общо 21 460,00 лв. /по трите, посочени по-горе банкови
преводи/ и съответно тези плащания не са относими към процесните фактури.
Съответно по законовия ред за погасяване на насрещни задължения чрез прихващане,
с първото плащане – от 8782,70 лв. са погасени задълженията по фактура
№5136/07.07.2014 г., №5164/07.07.2014 г. и №8300/01.08.2017 г. Съответно с
второто плащане в размер на 7000 лв. са платени задълженията по фактури
№5164/007.2014 г., №5449/24.11.2014 г. и №5450/24.11.2014 г., а с третото
плащане – в размер на 4950,50 лв. са погасени задълженията по фактура
№6638/31.03.2016 г. Съответно прихванати с насрещното задължение от 21 460
лв. са задълженията по фактури №4616/11.02.2014 г., №5162/07.07.2014 г. и
№5163/07.07.2014 г. Всички тези фактури са различни от тези, посочени в
исковата молба. Изводът на експертизата е, че с тези плащания не се намаляват
процесните вземания. Съответно не се променя и размерът на мораторната лихва.
При така
установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Предявените обективно съединени искове за заплащане на сумите са основателни и доказани. В случая се
касае за търговски сделки по см. на чл.286 от ТЗ, тъй като същите са сключени между
търговец и земеделски производител във връзка с упражняването на занятие.
Съответно чл.293 от ТЗ предвижда, че за действителността на търговската сделка
е предвидена писмена или друга форма само във случаите, предвидени в закон. В
случая се касае за 12 търговски продажби на движими вещи, за всяка от които е
издадена фактура. Предаването на стоката е извършено по реда на чл.329 от ТЗ
чрез трето лице – съпруг на ответника – зем. производител и за това са
съставени приемо-предавателни протоколи. Купувачът – ответник по делото не е
възразил срещу извършената доставка, следователно основното задължение на
продавача – да достави стоката, е изпълнено.
Ето защо, в съответствие с разпоредбата на чл.327 от ТЗ, ответникът като
купувач е длъжен да плати цената, в случая по банков път след издаване на
фактурата за съответния период. Фактурите са издадени, но плащане по тях не е извършено, следователно е
дължимо и към настоящия момент и сумите трябва да бъдат присъдени, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба.
На осн.
чл.86 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава по отношение изпълнение на
задължението си за заплащане на цената на доставените стоки. Следователно дължи
и обезщетение в размер на законната лихва за периода от датата на забавата до
датата на исковата молба върху всяка от сумите. В случая ищецът е поискал
такова обезщетение само за част от периода, съобразявайки разпоредбата на
чл.111, б“в“ от Закона за задълженията и договорите. По делото са установени
конкретните суми за всяка от сделките съобразно претендирания период..
На осн.
чл.78 от ГПК ап.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца направените от него разноски
по настоящото дело в размер на 5 786,34 лв. /от които 2 586,34 лв.
държавна такса, 3000 лв. адвокатско възнаграждение и 200 лв. платен депозит за
вещо лице/.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Земеделски производител Небахат Расимова Раимова, ЕГН ********** с постоянен адрес *** ДА ЗАПЛАТИ на
Дружество с ограничена отговорност „Агростил“ със седалище гр.Разград и адрес на управление бул.“България“, №1,
вх.Б, ап.13, представлявано от управителя Иван Илиев Новаков сумите:
8 599,86 лв. /осем хиляди петстотин деветдесет и девет
лева и осемдесет и шест стотинки/ по фактура №5660/17.02.2015 г.;
3 570 лв. /три хиляди петстотин и седемдесет лева / по фактура
№6137/07.07.2015 г. ;
9 286,68 лв. /девет хиляди двеста осемдесет и шест лева и шестдесет и
осем стотинки/ по фактура №6138/07.07.2015 г.;
3 150 лв. /три хиляди сто и
петдесет лева/ по фактура №6804/04.05.2016 г.;
2 205,00 лв. /две хиляди двеста
и пет лева/ по фактура №6805/04.05.2016 г.;
1598,40 лв. /хиляда петстотин
деветдесет и осем лева и четиридесет стотинки/ по фактура №7201/12.07.2016 г.;
3300 лв. /три хиляди и триста лева/ по фактура №7202/12.07.2016 г. ;
192 лв. /сто деветдесет и два лева/ по фактура №7376/07.10.2016 г. ;
8252,40 лв. /осем хиляди двеста петдесет и два лева и четиридесет стотинки/
по фактура №7838/11.04.2017 г.;
5 170.00 лв. /пет хиляди сто и
седемдесет лева/ по фактура №7839/11.04.2017 г.;
4 399,44 лв. /четири хиляди триста деветдесет и девет лева и
четиридесет и четири стотинки/ по фактура №8118/19.06.2017 г. ;
144,00 лв. /сто четиридесет и четири лева/ по фактура №8522/18.10.2017 г.,
ведно със законната лихва върху всички горепосочени суми, считано от
11.02.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумите
2 618,18 лв. /две хиляди шестстотин и осемнадесет лева и осемнадесет
стотинки/ обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г. по
фактура №5660/17.02.2015 г.;
1086,87 лв. /хиляда осемдесет и шест лева и осемдесет и седем
стотинки/ обезщетение за забава по чл.86
от ЗЗД за периода 11.02.2017 г. –
11.02.2020 г. по фактура №6137/07.07.2015 г. ;
2827,27 лв. /две хиляди осемстотин двадесет и седем лева и двадесет и седем
стотинки/ обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД
за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г. по фактура №6138/07.07.2015 г.;
959,01 лв. /деветстотин петдесет и девет
лева и една стотинка/ обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г. по
фактура №6804/04.05.2016 г.;
671,30 лв. /шестстотин седемдесет и
един лева и тридесет стотинки/ обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г. по
фактура №6805/04.05.2016 г.;
486,63 лв. /четиристотин осемдесет и
шест лева и шестдесет и три стотинки/ обезщетение
за забава по чл.86 от ЗЗД за периода
11.02.2017 г. – 11.02.2020 г. по фактура №7201/12.07.2016 г.;
1004,68 лв. /хиляда и четири лева и
шестдесет и осем стотинки/ обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г. по
фактура №7202/12.07.2016 г.;
58,44 лв. /петдесет и осем лева и четиридесет и четири стотинки/
обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД за
периода 11.02.2017 г. – 11.02.2020 г. по фактура №7376/07.10.2016 г.;
2374,86 лв. /две хиляди триста седемдесет и четири лева и осемдесет и шест
стотинки/ обезщетение за забава по чл.86
от ЗЗД за периода 12.04.2017 г. –
11.02.2020 г. по фактура №7838/11.04.2017 г.;
1487,81 лв. /хиляда четиристотин
осемдесет и седем лева и осемдесет и една стотинки/ обезщетение за забава по
чл.86 от ЗЗД за периода 12.04.2017 г.
– 11.02.2020 г. по фактура №7839/11.04.2017 г.;
1181,73 лв. /хиляда сто и осемдесет и един лева и седемдесет и три
стотинки/ обезщетение за забава по чл.86 от ЗЗД
за периода 20.06.2017 г. – 11.02.2020 г. по фактура №8118/19.06.2017 г.;
33,84 лв. /тридесет и три лева и осемдесет и четири стотинки/ обезщетение
за забава по чл.86 от ЗЗД за периода
19.10.2017 г. – 11.02.2020 г. по фактура №8522/18.10.2017 г.;
сумата 2786,34 лв. /две хиляди
седемстотин осемдесети шест лева и тридесет и четири стотинки/ разноски по
делото и 3 000 лв. /три хиляди лева/ заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: