Р
Е Ш Е Н И Е
№ 180 31.05.2023 год. гр. Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорски
административен съд, публично съдебно заседание на четвърти май две хиляди двадесет и трета год., в
състав
Председател: ДАРИНА ДРАГНЕВА
Членове: МИХАИЛ РУСЕВ
ЗЛАТКО МАЗНИКОВ
при секретаря Зорница
Делчева и
в присъствието на прокурора Петко Г., като разгледа
докладваното от съдия Дарина Драгнева административно дело №94 по описа
за 2023 год., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл.208 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 285
от ЗИНЗС.
Образувано е по касационната жалба на ГД „ИН“ гр. София против Решение № 433/11.11.2022г,
постановено по адм.д.№453/22г по описа на АС Стара Загора в частта му за
осъждане на ГД „ИН“ да заплати на ищеца М.Я.С. обезщетение за неимуществени
вреди в размер на 400лв, причинени в периода от 30.06.2016г до 29.08.2016г, в
който е поставен в ситуация да бъде жертва на нарушението на чл.3 ал.1 вр. с
ал.2 от ЗИНЗС при изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“ в условията на
ЗООТ „Стара Загора“.
Касационна жалба е подадена и от М.Я.С. против
същото решение в частта му за отхвърляне на предявения иск с правно основание
чл.284 ал.1 от ЗИНЗСС за разликата над 400лв до пълния предявен размер от
99 835лв като неоснователен и недоказан.
Касаторът
ГД „ИН“ твърди явна несправедливост на обезщетението за неимуществени вреди в
подкрепа на искането си за отмяна на съдебния акт в неблагоприятната за него осъдителната част.
Сочи, че ищецът изтърпява в посочения период поредното наказание лишаване от
свобода, като е поставен при установените неблагоприятни условия само за времето
от 20.00ч вечерта до 06.00ч сутринта, поради което интензитета на страданията
му не е достатъчен да обуслови присъждане на парично обезщетение. Достатъчно би
било да се признае статута му на жертва, без да се определя парично
възмездяване на вредите в размера, установен от практиката на ЕСПЧ.
Касаторът М.Я.С. иска от съда да вземе предвид, че
не е погасен по давност искът за периода от 2011г до 2015г, при което би
достигнал до извод, че справедливия размер на обезщетението е равен на претендираната
с исковата молба сума. Иска от съда отмяна на съдебния акт в частта, с
която е отхвърлен предявения иск за
разликата до 99 835лв.
Представителят на
Окръжна прокуратура Стара Загора дава заключение за неоснователност на
касационната жалба на ищеца и счита за основателна касационната жалба на
ответника – касатора Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“.
Административен съд Стара Загора като
взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона и след
извършена служебна проверка за валидност, допустимост и съответствие на
решението с материалния закон, намира за установено следното:
Жалбата е Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ е неоснователна. При
липса на спор за обосноваността на фактическите изводи на съда и на правната му
оценка за извършено нарушение на чл.3 ал.2 вр. с ал.1 от ЗИНЗС, не основателно се твърди несправедлив размер на
присъденото обезщетения, поради това, че страданията на ищеца от липсата на
минималните битови и санитарно хигиенни условия не обуславят размер на
обезщетение от 400лв за периода от 30.06.2016г до 29.08.2016г, който съгласно задължителните указания на
предходния касационен състав е следвало да бъде и е бил предмет на разглеждане
с настоящото съдебно решение. Размера на паричната обезвреда е равен на 6.60лв
на ден, което означава, че съдът е съобразил положението на ищеца в
затворническото общежитие и съществуването на другите задължителни условия
средата в жилищното помещение – светлина, проветрение, отопление, хигиена. Съгласно
практиката на ЕСПЧ обезщетението е ефективно средство за защита, когато неговия
размер не е занижен, съобразно жизнения стандарт на всяка държава – страна по
Конвенцията, като за България този размер е около 4 евро на ден при
кумулативната липса на основните фактори на жилищната среда. Следователно
първоинстанционния съд не е допуснал отклонение и превишаване на размера на
обезщетението, при което той да бъде явно несправедлив и да води до
неоснователно обогатяване. Едновременно са липсвали минимален размер на
жилищната площ, постоянен и не препятстван достъп до самостоятелен санитарен
възел, които факти и сами по себе си са
достатъчни да поставят лишения от свобода в ситуация на жертва на забраната. Те
са унизителни, и несъвместим с човешко отношение,
като са причинили страдание за непрекъснат период от 60 дни, което не е
наложено от самата същност на наказанието лишаване от свобода. Независимо от
това, че през светлата част на денонощието лицето е било свободно да посещава
санитарния възел, то е било лишено от уединение и е подлагано на унижение всеки
път, когато през нощта му се налага да го използва. Достъп до течаща вода също
е липсвал. Тези три факта проявени за период от 60 дни имат за последица
присъждане на обезщетение в размер на 400лв или по 6.60лв на ден. Следователно
въззивния съд е съобразил фактите, на които се основава касационната жалба на
осъдения ответник по делото и не е налице посочения порок на съдебното решение
– не справедлив и необоснован размер на присъденото обезщетение.
Касационната жалба на М.Я.С. също е
неоснователна. На първо място предмет на разглеждане по делото е исков период
за времето от 30.06.2016г до
29.08.2016г, съгласно Решение 302/11.07.2022г по адм.д.№341/22г по описа на АС
Стара Загора, постановено от тричленен касационен състав на същия съд. Именно с
това решение е признато, че давността само за този период не е изтекла и искът
не е погасен, поради което делото е върнато на друг едноличен състав за
разглеждане на исковата претенция за присъждане на обезщетение за вреди,
понесени във времето от 30.06.2016г до 29.08.2016г, и причинени от посочените в
исковата молба три неблагоприятни факта– недостатъчна жилищна площ, липса на
постоянен и не препятстван достъп до санитарен възел и на постоянен достъп до течаща вода. Следователно
въпроса за давността относно правото на иск за периода от 02.02.2011г до
29.06.2016г е обхванат от силата на
присъдено нещо. Относно размера на обезщетението важат доводите изложени
по-горе в отговор на възраженията по първата касационна жалба. Що се касае до
отхвърляне на иска до размера над присъдените 400лв и до 99 835лв, следва да се каже, че за разликата
до предявените 100 000, а именно за сумата от 165лв е налице влязло в сила
осъдително съдебно решение за тяхното присъждане за периода от 30.08.2016г до
20.09.2016.
Водим
от тези мотиви и на основание чл.221 от АПК, Административен съд
Стара Загора
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА
Решение
№433/11.11.2022 год.,
постановено по адм.д. №453/2022 год. по
описа на АС Стара Загора.
Решението не подлежи на обжалване и/или протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.