№ 48050
гр. София, 19.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА
като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело №
20251110147095 по описа за 2025 година
Образувано е по искова молба, подадена от „Сираков“ ЕООД, ЕИК ********* срещу
С. С. И., ЕГН **********, с която са предявени в условията на обективно и кумулативно
съединяване осъдителни искове с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с
чл. 228, ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1
564,05 лв., представляваща обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на
ищеца за срока на предизвестието поради дисциплинарно уволнение на работника, назначен
при ищеца на безсрочен трудов договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
подаването на исковата молба в съда (24.09.2025 г.) до окончателното плащане, както и
сумата в размер на 176,58 лв. – мораторна лихва, начислена върху главното вземане за
периода от 01.12.2024 г. до 24.09.2025 г.
Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и
приемането им е допустимо.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК, а и към настоящия момент, не е депозирал
отговор на исковата молба.
Съдът, след като констатира, че исковата молба отговаря на изискванията на закона,
предявеният иск е процесуално допустим, изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, и с
оглед направените от страните доказателствени искания и на основание чл. 140, ал. 1 ГПК,
чл. 140, ал. 3, изр. 1 ГПК, вр. чл. 146 ГПК, Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
1
ПРЕДСТАВЯ на страните писмен проекто-доклад по делото, съгласно чл. 146 ал.
1 и ал. 2 ГПК:
1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:
Предявени е от „Сираков“ ЕООД срещу С. С. И. осъдителни искове с правно
основание чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 228, ал. 3 КТ за осъждане на
ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата от 1 564,05 лв., представляваща
обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца за срока на
предизвестието поради дисциплинарно уволнение на работника, назначен при ищеца на
безсрочен трудов договор, ведно със законната лихва върху сумата, считано от подаването
на исковата молба в съда (24.09.2025 г.) до окончателното плащане, както и сумата в размер
на 176,58 лв. – мораторна лихва, начислена върху главното вземане за периода от 01.12.2024
г. до 24.09.2025 г.
Ищецът извежда съдебно предявените си материални права, при твърденията, че на
26.01.2024 г. страните сключили безсрочен трудов договор с трудово възнаграждение в
размер на 933 лева и със срок на изпитване 3 месеца и срок на предизвестие за прекратяване
на трудовия договор на изпитване от 3 месеца за всяка страна. Твърди, че на 29.09.2024 г. и
следващите дни работникът не се явил на работа, за което му била изпратена покана с изх. №
24/01.10.2024 г. да даде обяснения за неявяването си на работа за срок от два дни, както и да
даде отчет на разходи за командировка в периода от 03.09.2024 г. до 28.09.2024 г., придружен
с пътен лист и всички разходни документи. Поканата била получена на 14.10.2024 г. и на
същата дата работникът дал следните обяснения: „не съм се явявал на работа, защото в този
период от време нямах мотивация за работа, не ми се работеше“. На работника били
издадена две заповеди – първата за имуществена отговорност в размер на 761,06 лева, на
основание чл. 207, ал. 1 КТ и втора заповед за дисциплинарно уволнение на основание чл.
330, ал. 2, т. 6 КТ. В заповедта за дисциплинарно уволнение било посочено, че ответникът
дължи на ищцовия работодател обезщетение за неспазен срок на предизвестие. Ищецът се
позовава на нормата на чл. 221, ал. 2 КТ като твърди, че при дисциплинарно уволнение
работникът или служителят дължи на работодателя обезщетение в размер на брутното си
трудово възнаграждение за срока на предизвестието - при безсрочно трудово
правоотношение. На следващо място обяснява, че на 24.10.2024 г. при връчване на
заповедите, страните подписали спогодба за прихващане на насрещни задължения един към
друг, след което за ищецът оставало вземане от ответника в размер на исковата сума от
1564,05 лева. На следващо място, твърди, че му се следва обезщетение за забава в
плащането. В тази връзка сочи, че съгласно чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по този раздел,
дължими при прекратяване на трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от
последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, освен
ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане на този срок
работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. Сочи, че забавата в
плащането се дължи за периода от 01.12.2024 г. до 24.09.2025 г. Моли съда да уважи така
предявените искове и да му присъди разноски.
2
Ответникът С. С. И., ЕГН **********, макар надлежно и лично да е получил
съдебните книжа, не е подал отговор на исковата молба по делото.
2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца – предявени в
условията на обективно и кумулативно съединяване осъдителни искове с правно основание
чл. 221, ал. 2 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 228, ал. 3 КТ.
3 Кои права и кои обстоятелства се признават по чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК – няма
такива.
4 Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване по чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК – няма
такива.
5 Как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване
факти по чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК:
По иска с правно основание чл. 221, ал. 2 КТ в тежест на ищеца е да докаже, че
трудовото правоотношение между страните е било прекратено на основание чл. 330, ал. 2, т.
6 КТ /поради дисциплинарно уволнение/, наличието на трудово правоотношение между
страните в процесния период, в твърдяния от ищеца обем, в това число, че същото е било
безсрочно, както и размера на обезщетението.
В тежест на ответника по този иск е да докаже положителния факт на плащане на
това обезщетение.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 228, ал. 3 КТ в тежест на
ищеца е да докаже наличие обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ, дължимо при прекратяване на
трудовото правоотношение, както и, че същото не е изплатено не по-късно от последния ден
на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е прекратено, както и размера на
вземането.
В тежест на ответника по този иск е да докаже плащане на падежа.
6. По доказателствата:
ПРИЕМА представените към исковата молба писмени доказателства, на основание
чл. 140, ал. 1 ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото за 15.12.2025 г. в 9:00 ч., за която
дата да се призоват страните с копие от определението, третото лице помагач с препис от
исковата молба и отговора.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА като им указва, че
доброволното/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-благоприятният за тях ред за
разрешаване на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да
използват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от
3
Единния регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието
/http://www.justice.government.bg/MPPublicWeb/default.aspx?id=2. Медиацията е платена
услуга. Към Софийски районен съд действа Програма „Спогодби“, която предлага
безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е отворена за всички страни
по висящи граждански дела в СРС. В центъра спорът им ще бъде разгледан от независим
арбитър.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 237 ГПК, когато ответникът признае иска,
по искане на ищеца съдът прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно
признанието, както и че признанието на иска не може да бъде оттеглено.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в
срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил
искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Ако ищецът не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не е
поискал разглеждане на делото в негово отсъствие, ответникът може да поиска прекратяване
на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено решение срещу
ищеца. Неприсъственото решение не подлежи на обжалване.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото, понасят
независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на основание чл.
92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от настоящото
определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, а на ищеца – и препис от
отговора на исковата молба, ведно с приложенията към него като страните могат да вземат
становище по доклада и дадените в него указания най-късно в първото по делото съдебно
заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4