Р Е Ш Е Н И Е № 256
гр.
Сливен 22.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на седми ноември, две хиляди двадесет и втора година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
при секретаря Галя Георгиева, като разгледа докладваното от административния съдия адм. дело № 218/2022 г. по описа на Административен съд Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :
Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ .
Образувано е по жалба на Р.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, УРН ******, подадена чрез адв. Я.И.Т. ***, със съдебен адрес ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 02-6500/1547#6 от 24.01.2022 г. на Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“. В жалбата е заявено искане за отмяна на оспорения акт като незаконосъобразен, алтернативно да бъде прогласен за нищожен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. С Определение № 171/09.06.2022 г. по делото съдът е оставил без разглеждане жалбата, поради просрочие и е прекратил делото. С Определение № 8114/27.09.2022 г. по адм.дело № 7899/2022 г. на Върховен административен съд – Осмо отделение е отменено Определение № 171 от 09.06.2022 г., постановено по адм. дело № 218/2022 г. по описа на Административен съд - Сливен, в частта, с която е оставена без разглеждане жалбата на Р.Х.К., подадена чрез упълномощен процесуален представител, в частта й по предявеното искане за обявяване нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 02-6500/1547#6 от 24.01.2022 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ и е прекратено производството по делото в тази му част и е върнато делото на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия по разглеждане на жалбата на Р.Х.К., подадена чрез упълномощен процесуален представител, в частта й по предявеното искане за обявяване нищожността на Акт за установяване на публично държавно вземане с изх. № 02-6500/1547#6 от 24.01.2022 г. на Зам. Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“.
В открито съдебно заседание жалбоподателят, не се явява и не се представлява.
Ответната страна, редовно призована не изпраща представител. С писмено становище чрез пълномощник оспорва жалбата в частта й, с която се иска обявяване нищожността на оспорения акт, като неоснователна и недоказана. По съществото на спора счита, че акта е издаден от компетентен орган, в установената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с материалния закон и неговата цел. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли подадената жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по
делото доказателства и доводите на страните, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 07.12.2016 г. от страна на ЗП Р.Х.К., ЕГН **********
е подадено заявление за кандидатстване № 20/04/1/0/01912 от същата дата. Обект
на инвестицията е „Изграждане на животновъдна ферма за 50 крави, закупуване на техника и
оборудване за подобряване изхранването и отглеждането на животните в
стопанството". Съгласно представен бизнес план, кандидатът възнамерява да
построи кравеферма за 50 крави и приплоди и да закупи трактор, челен товарач и
ремарке за работа в стопанството, както и оборудване за животновъдната ферма -
доилна инсталация, млекоохладителна вана и автоматични поилки за крави. В представения
от з. п. и одобрения от ДФ „Земеделие" при кандидатстването
бизнес план изрично е записано, че „стопанството на кандидата не отговаря на
изискванията и стандартите на ЕС и за да продължи да развива животновъдната
дейност е необходимо извършване на инвестиции - построяване и оборудване на
нова кравеферма, която да отговаря на изискванията".
На 12.12.2017 г. е сключен договор между ДФ „Земеделие" и Р.Х.К..
съгласно който размерът на одобрените разходи възлиза на 701 147,34 лв., а одобрената субсидия е
на стойност 420 688,41 лв.
Съгласно сключен анекс V от 06.11.2020 г. към
договор с ДФ „Земеделие"
крайният срок за извършване на инвестицията е 15.03.2021 г.
На 30.09.2019 г. от страна на бенефициерът е
подадена заявка за междинно плащане № 20/04/1/0/01912/2/01, съгласно която на 11.12.2019 г. е изплатена
субсидия в размер на 107 514,33 лв. за следните активи: трактор Kubota
М5 111,
челен товарач Kubota, LA 1855 и транспортно ремарке Кобзаренка TSP 6 t.
Заявка за второ междинно плащане от страна на
ползвателя не е подадена.
На 15.04.2021 г. е подадена заявка за окончателно плащане № 20/04/1/0/01912/3/01, като със същата от страна на бенефициера не са заявени одобрени разходи за СМР дейности и закупуване на съоръжения по договори с „Н. Ч." ЕООД и „Д. строй" ООД, както и разходи за проектиране по договор с „Аякс - П" ЕООД. С подадена заявка за окончателно плащане са заявени само разходи за бизнес план по договор с „Афродита" ЕООД и извършени разходи за доклад за енергийна ефективност по договор с „Енкон Сървисиз" ООД. Общо в размер на 8 600.00 лв.
При извършване на административни проверки по подадена заявка за окончателно плащане № 20/04/1/0/01912/3/01 от 15.04.2021г. е установено следното: при подаване на заявка за окончателно плащане от страна на бенефициера не е представено становище от Българска агенция по безопасност на храните, удостоверяващо (БАБХ), че земеделското стопанство отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарните изисквания съгласно изискванията на т. 23 от част А „Общи документи" на приложение 13 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства'' от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. (Наредба № 9 от 21.03.2015 г.) за животновъден обект № **********; към заявката за плащане от страна на ползвателя документи е приложено единствено заявление до Областна дирекция по безопасност на храните гр. Сливен с вх. № СН-2153 от 15.04.2021 г., както и подписана от страна на бенефициера декларация към заявката за плащане, приета при условията на липса и/или нередовност на документи.
С уведомително писмо за отстраняване на нередовност с изх. № 01-6500/2612 от 25.05.2021 г. на ДФ „Земеделие" до Р.Х.К. са изискани допълнителни документи, един от които е становище от БАБХ, че земеделското стопанство отговаря на изискванията в областта на хигиената и хуманното отношение към животните и ветеринарните изисквания за животновъден обект № **********. На 09.07.2021 г. с писмо с вх. № 01 -6500/2612#2 от същата дата е постъпил отговор във Фонда, но изисканото становище не е представено, както и не е представено обяснение от страна на бенефициера.
С уведомление с вх. №02-6500/1547 от 16.03.2021 г. бенефициерът заявява, че не е изградил и се отказва от СМР дейностите, оборудването и проектирането на обекта на втори и трети етап от изпълнение на договора с ДФ „Земеделие" с обща стойност на одобрени разходи 482 192,62 лв.
Молбата на Р.Х.К. е разгледана от страна на ДФ „Земеделие“, но същата не е уважена и не е сключен анекс за отпадане на част от активите, т. к. съгласно предходно сключен анекс, а именно Анекс V от 06.11.2020 г. към договор с ДФ „Земеделие", крайният срок за извършване на инвестицията е 15.03.2021 г., а горецитираното уведомление за исканата от страна на бенефициера промяна на договора е депозирано с писмо с вх. № 02- 6500/1547 от 16.03.2021 г. на ДФ „Земеделие", т.е. след крайния срок за изпълнение на инвестицията и без да са посочени обективни причини за исканата промяна.
С писмо с изх. № 02-6500/1547 от 13.08.2021 г., ДФ „Земеделие“ е открил производство по издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане на основание чл. 2, ал. 1 във връзка с чл. 26, ал. 1 от АПК, във връзка с подадената заявка за окончателно плащане №20/04/1/0/01912/3/01 по подмярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 „Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., като на Р.Х.К. е предоставена възможност да представи в 14-дневен срок от получаването му писмени възражения по основателността и размера на публичното вземане. Цитираното писмо е връчено на адресата на 08.09.2021 г.
В указания 14-дневен срок, с писмо с вх. № 02-6500/1547#5 от 23.09.2021 г. К. е депозирал възражение, с приложени към него документи с искане да не бъде издаван АУПДВ.
На 24.01.2022 г. е издаден процесния АУПДВ № 20/04/1/0/01912/3/01/04/01 на ДФЗ Изх. № 02-6500/1547#6 от 24.01.2022 г., с който на Р.Х.К., ЕГН ********** *** УРН: ****** се отказва пълно изплащането на финансова помощ общо в размер на 5160 лева, представляващо окончателно плащане по Заявка № 20/04/1/0/01912/3/01 от 15.04.2021 г. съгл. Договор № 20/04/1/0/01912 от 12.12.2017 г. и се определя подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 107 514.33 лв.
При така изяснената фактическа обстановка и
след проверка на оспорвания административен акт съгласно разпоредбата на
чл.168, ал.1 АПК съдът прави следните правни изводи:
Жалбата подадена от Р.Х.К., с която се иска прогласяване на нищожност на оспорения АУПДВ е процесуално допустима, тъй като съгласно чл.168, ал.3 от АПК нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл.149, ал.1-3 от АПК. Предмет на разглеждане в настоящото производство е само искането за обявяване на нищожност на оспорения акт.
Въз основа на всички събрани по делото
доказателства съдът намира жалбата, с която се иска прогласяване на нищожност
на процесния АУПДВ за неоснователна.
Съображенията на съда в тази насока са
следните:
Доколкото в АПК не съществуват изрично
формулирани основания за нищожност на административните актове теорията и
съдебната практика /напр. Решение № 2742 от 24.02.2012 г. на ВАС по адм. д. №
6335/2011 г. / са възприели критерия, че такива са петте основания за
незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено
съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен
порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните
последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от
възможните пороци на административните актове теорията е изградила следните
критерии кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост:
1). Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2). Порокът
във формата е основание за нищожност само когато е толкова сериозен, че
практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на
волеизявление; 3). Съществените нарушения на административно-производствените
правила са основания за нищожност също само ако са толкова съществени, че
нарушението е довело до липса на волеизявление; 4). Нарушенията на материалния
закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност,
поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло
е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна
норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната
липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материалноправна
норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност, за който и
да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото
основание; 5). Превратното упражняване на власт е порок водещ до
незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се
постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност.
На първо място като безспорен критерий за нищожност е очертана липсата на компетентност на административния орган да издаде акта. Компетентността на административния орган представлява кръга от въпроси от сферата на изпълнителната власт, които той едновременно е овластен и задължен да решава. Конституцията на Република България и АПК прогласяват принципа на законоустановеност на компетентността на административните органи. Те могат да действат само въз основа на закона и в рамките на правомощията си, а актовете и действията им извън тях са винаги нищожни - не пораждат правни последици. В Тълкувателно решение № 2/91 г. на ОСГК на Върховния Съд е посочено, че "всяка некомпетентност води до нищожност". Съгласно § 1, т. 13 от ДР на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП) Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, вкл. интервенция на пазарите на земеделски продукти по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл. 11а от ЗПЗП, ДФ „Земеделие" е акредитиран за единствена разплащателната агенция за РБългария за прилагане на Общата селскостопанска политика на ЕС. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция. Изпълнителният директор на Разплащателната агенция организира и ръководи дейността на същата, ведно с което и я представлява. Съгласно ал. 4 на чл. 20а от ЗПЗП изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, както и такива, делегирани на основание чл. 2д, ал. 2, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за финансово подпомагане, административни договори по Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени заявки и искания за плащане на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. А, съгласно ал. 6 на чл. 20а от ЗПЗП, изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си по ал. 5, а именно: да издава актове за установяване на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда на глава пета, раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове, на заместник изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда. Като доказателства за компетентността на издалия акта орган по преписката е представена Заповед №03-РД/1734 от 16.06.2021 г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие" за д. на п. да и. и п. актове за установяване на публични държавни вземания на з. и. д. Б. А.. Приложен по делото е и Протокол №178 от 10.06.2021 г. на Управителния съвет на ДФ „Земеделие" за избор на г. Б. А. за з. и. д. на ДФ „З.", с р. на о. „П. за р. на с. р." за периода 2007-2013 г. и „П. за р. на с. р." за периода 2014-2020 г.
Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган, в кръга на предоставените му правомощия и съгласно закона и чл.10, ал.1, т.7 от Устройствения правилник на ДФЗ, поради което същият представлява валиден административен акт.
На следващо място като критерий за нищожност може да се приеме засягане на установената в закона форма при издаването на акта до степен на същественост толкова сериозна, че да може да се приравни на липса на акт – липса на волеизявление, абсолютна липса на мотиви, устно волеизявление, когато според закона е задължителна писмена форма, което в случая не е налице. Обжалваният административен акт е постановен и при спазване на установената от закона форма и в същия се съдържат всички изрично регламентирани в чл.59, ал. 2 от АПК реквизити, като са посочени и правните основания за неговото издаване - договорни и нормативните разпоредби, регламентиращи материалноправните предпоставки за упражненото от административния орган правомощие и подробно е разяснено съдържанието на разпоредените правни последици, както подробно са описани и фактическите основания за издаването на акта. Спазвайки разпоредбата на чл. 26, ал. 1 от АПК, с писмо с изх. №02-6500/1547 от 13.08.2021 г. на ДФ „Земеделие", административният орган е уведомил адресата за започналото производство по издаването на АУПДВ, посочил е установените обстоятелствата, както и е предоставена възможност на бенефициера да депозира възражения. От тази възможност жалбоподателят се е възползвал, като е депозирал писмено възражение и същото е анализирано и обсъдено при издаване на акта.
Във връзка с горното съдът приема, че административният акт е издаден в предписаната от закона писмена форма и съдържа фактическите и правни основания за издаването му. Не се констатира грубо нарушение на императивни норми с характер на основни правни принципи допуснати от административния орган при издаване на акта влечащи нищожност на същия.
По отношение нарушенията на материалния закон, както вече бе посочено по-горе, същите касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Оспореният административен акт е издаден на основание чл. 2, ал. 2, чл. 9, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 6 и т. 15 и чл. 19, ал. 7 от Договор №20/04/1/0/01912 от 12.12.2017 г. сключен между ДФ „Земеделие" и Р.Х.К., във вр. с неизпълнението на чл. 6, ал. 1 и ал. 3, т. 2 и т. 3 от Договор №20/04/1/0/01912 от 12.12.2017 г., както и на основание чл. 49, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 и чл. 50, ал. 4 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. във вр. с неизпълнението на чл. 50, ал. 1 и ал. 3 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., както и на основание чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК и във връзка с чл. 165 и чл. 166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, както и чл. 20а, ал. 1 от ЗПЗП. Съгласно чл. 49, ал. 1, т. 5 и т. 6 от Наредба № 9 от 21.03.2015 г., Разплащателната агенция има право да откаже изплащането, както и да изиска възстановяване на част или цялата финансова помощ, когато инвестицията не е изпълнена в срока, посочен в договора за отпускане на финансово подпомагане, както и когато инвестицията е изпълнена неточно, включително когато ползвателят на помощта е придобил активи и/или изпълнил дейности - предмет на подпомагането, с технически параметри или в отклонение от количествено-стойностна сметка, различни от одобрените от РА - когато констатираните отклонения водят до недопустимост или необоснованост на заявените за подпомагане дейности или разходи или засягат основната цел на проекта, или променят предназначението на инвестицията съгласно одобрения проект, или водят до несъответствие с целите, дейностите, изискванията и критериите за оценка, определени в тази наредба и договора за отпускане на финансова помощ. Установено е, а и не се спори, че бенефициентът не е изпълнил бизнес плана, с който е кандидатствал и е одобрен по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г.. При положение, че в жалбата само бланкетно се иска прогласяване на нищожност на акта без да са посочени конкретни съображения в тази връзка и при изложеното по-горе съдът намира, че не са налице основания за обявяване на нищожност на акта по отношение на материалния закон. Само пълната липса на условията или предпоставките предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание би довело до нищожност на посоченото основание. В настоящия случай това не е налице.
Превратното упражняване на власт също е порок водещ само до незаконосъобразност като правило и само ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт посоченият порок води до нищожност. В настоящия случай актът е издаден след извършена проверка от страна на ДФЗ на подадената заявка за плащане на основание чл. 47, ал. 2 и следващите от Наредба № 9 от 21.03.2015 г. за прилагане на подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства" от мярка 4 "Инвестиции в материални активи" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., поради което не е налице и това основание за нищожност.
При това положение съдът намира, че Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 02-6500/1547#6 от 24.01.2022 г. на Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ не е нищожен, а подадената жалба е неоснователна, още повече че наведените в нея доводи касаят материалната законосъобразност на акта, а не валидността му, поради което следва жалбата да се отхвърли.
Искане за присъждане на разноски са направили и двете страни. С оглед изхода на спора съдът намира искането на процесуалния представител на административния орган за основателно. Следва да се осъди Р.Х.К. да заплати на ДФЗ разноски по делото в размер на 100 лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, от АПК Административен съд - Сливен
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Р.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, УРН ******, подадена чрез адв. Я.И.Т. ***, против Акт за установяване на публично държавно вземане изх. № 02-6500/1547#6 от 24.01.2022 г. на Заместник Изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА Р.Х.К., ЕГН **********, с адрес ***, ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд “Земеделие” разноски по делото в размер на 100 (сто) лева представляващи юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в
14- дневен срок от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от
същото, пред Върховния Административен съд на РБ.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ :