№ 966
гр. Бургас, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Тихомир Р. Рачев
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Тихомир Р. Рачев Въззивно гражданско дело №
20242100501497 по описа за 2024 година
и като взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба от „Топлофикация София“ ЕАД, чрез
юрк. Илиана Александрова Маноилова, срещу Решение № 1597 от 01.08.2024
г. по гр. д. № 6033/2023 г. на Районен съд – Бургас, с което са отхвърлени
предявените от дружеството искове, както следва: иск по чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД спрямо И. Т. Г. за установяване, че дължи сумата от
733,89 лв., представляваща половината от стойността на доставената и
потребена топлинна енергия в обект на потребление, находящ се на адрес:
гр.*** общ.*** ул.*** № * вх.* ет.* ап.*, с абонатен № 94858, за периода м.
май 2020 г. – м. април 2022 г.; иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД
спрямо И. Т. Г., че дължи сумата от 65,22 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 733,89 лв. за времето от 15.08.2021 г. до 19.04.2023 г.; иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо И. Т. Г., че дължи
сумата от 32,99 лв., представляваща половината от цената за дялово
разпределение за периода от м. април 2020 г. до м. април 2022 г.; иск по чл.
422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо И. Т. Г., че дължи
сумата от 6,39 лв. – мораторна лихва върху главницата от 32,99 лв. за времето
от 15.06.2020 г. до 19.04.2023 г., ведно със законната лихва върху главниците
от 27.04.2023 г. до окончателното плащане; иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл.
79, ал. 1 ЗЗД за установяване спрямо Т. Н. Г., че дължи сумата от 609,91 лв.,
1
представляваща незаплатен остатък от другата половина от стойността на
доставената и потребена топлинна енергия за същите обект на потребление и
отчетен период, ведно със законната лихва, считано от 27.04.2023 г. до
окончателното плащане, които вземания са предмет на Заповед № 1714 за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 14.06.2023 г. по ч. гр.
д. № 3573/2023 г. на Районен съд – Бургас, поради извършено след нейното
издаване плащане.
И. Т. Г. и Т. Н. Г. са подали отговор на въззивната жалба.
Депозираната въззивна жалба е допустима – подадена е от процесуално
легитимирано лице, в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на
инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 260 и чл.
261 ГПК.
Отговорът на въззивната жалба също е допустим – подаден е в срока по
чл. 263, ал. 1 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 259, ал. 2-4, чл. 260, т. 1,
2, 4 и 7 и чл. 261 ГПК.
Въззивникът счита, че решението е неправилно. Изразява несъгласие с
извода на съда, че заключението на вещото лице Джалева по назначената
съдебно-икономическа експертиза не е било оспорено. По делото нямало
индиции, че дружеството е приело с изрично изявление заключението.
Развиват се съображения, че заключението на вещото лице е неправилно. При
плащането на сумата от 2948,94 лв. в основанието била посочена фактура от
31.03.2023 г., която касаела сума в размер на 181,30 лв. и нямала нищо общо с
настоящото дело. От данните, с които вещото лице е работило, било видно, че
сумата от 2948,94 лв. е отнесена за заплащане на задължения по фактури
извън процесния период и касаещи текущи вземания на въззиваемите. В
жалбата се изтъква, че това е направено, защото самите въззиваеми не са
посочили кои задължения желаят да платят. Излагат се доводи, че районният
съд е бил длъжен да прецени заключението на вещото лице, а не да му се
довери, дори и да не е оспорено от страните. Поради това се иска да бъде
назначена нова допълнителна или повторна експертиза. Към жалбата е
приложена фактура от 31.03.2023 г.; разпечатка на имейли на вещото лице
Едрева и вещото лице Джалева, от които било видно какво са поискали за
изготвяне на експертизите; разпечатка с информация за начина на разплащане
на сумата от 2948,94 лв., с които се твърди, че е разполагало вещото лице.
Иска се обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат уважени.
Претендират се деловодните разноски.
Въззиваемите сочат, че последното плащане, което са извършили, е от
30.06.2023 г. на сумата от 2948,94 лв. След това се твърди, че са получили
фактури на 29.02.2024 г. и 31.07.2024 г., в които е записано, че не дължат
нищо. Във фактура от 30.06.2024 г. било посочено, че потребената енергия е
на стойност 1010,46 лв., но според „Топлофикация“ ЕАД за същия период
въззиваемите са заплатили сумата от 1125,25 лв. За този период въззивниците
твърдят, че не са платили нищо. Считат, че със сумата от 2948,94 лв. са
погасили изцяло претендираното задължение за периода 01.05.2021 до
30.04.2022 г. и дори са надплатили. Позовават се на съдебно-икономическата
2
експертиза, според която сумата от 1357,81 лв. не е била разпределена за
погасяване на конкретни задължения. Въззиваемите изтъкват, че правилно
първоинстанционният съд е приел, че заключението не е оспорено от
страните. От фактурата от 31.03.2023 г. въззиваемите разбрали, че цялото им
задължение в размер на 2948,94 лв., затова платили точно тази сума по банков
път. Изразяват становище за недопустимост на писмените доказателства,
представени от въззивника, тъй като той е могъл да ги представи пред първата
инстанция. Иска се да бъдат приети като доказателства справка от 13.08.2024
г. за фактура от 31.07.2024 г.; справка от 10.07.2024 г. за фактура от 30.06.2024
г.; справка от 12.10.2023 г. за фактура от 30.09.2023 г.; справка от 12.03.2024 г.
за фактура от 29.02.2024 г. В жалбата е отправено искане окръжният съд да
потвърди обжалваното решение. Претендират се и деловодни разноски.
Относно валидността и допустимостта на решението:
Страните нямат оплаквания във връзка с валидността на решението. В
съответствие със задължението си по чл. 269 ГПК съд извърши служебна
проверка и установи, че решението е валидно и допустимо.
Като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните, съдът приема за установено следното от фактическа и правна
страна:
На 27.04.2023 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирало заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу И. Т. за сумата от
733,89 лв., представляваща половината от стойността на доставената и
потребена топлинна енергия в обект на потребление, находящ се на адрес:
гр.***, общ.*** ул.*** №* вх.* ет.* ап.*, с абонатен № 94858, за периода м.
май 2020 г. – м. април 2022 г.; сумата от 65,22 лв. – мораторна лихва върху
главницата от 733,89 лв. за времето от 15.08.2021 г. до 19.04.2023 г.; сумата от
32,99 лв., представляваща половината от цената за дялово разпределение за
периода от м. април 2020 г. до м. април 2022 г.; сумата от 6,39 лв. – мораторна
лихва върху главницата от 32,99 лв. за времето от 15.06.2020 г. до 19.04.2023
г., ведно със законната лихва върху главниците от 27.04.2023 г. до
окончателното плащане. Със заявлението се иска да бъде издадена заповед и
срещу Т. Н. Г. сумата от 609,91 лв., представляваща незаплатен остатък от
другата половина от стойността на доставената и потребена топлинна енергия
за същите обект на потребление и отчетен период, ведно със законната лихва,
считано от 27.04.2023 г. до окончателното плащане.
Заявлението е уважено изцяло, като е издадена Заповед № 1714 от
14.06.2023 г. по ч. гр. д. № 3573/2023 г. на Районен съд – Бургас.
На 31.07.2023 г. длъжниците са депозирали възражение по чл. 414а ГПК,
в което твърдят, че съобразно фактура № **********, която са получили от
„Топлофикация София“ ЕАД задължението им към 11.04.2023 г. възлиза на
2948,94 лв. Сочи се, че в тази сума, заплатена на 30.06.2023 г., се включва и
процесното задължение. Длъжниците са признали, че поради плащане в хода
на процеса дължат и разноските в размер на 292,74 лв., които са платили на
3
28.07.2023 г.
На 14.08.2023 г. „Топлофикация София“ ЕАД е депозирала писмено
становище, че признава само плащането в размер на 297,74 лв. от 28.07.2923 г.
С него частично били погасени само вземанията на длъжника Г.: 32,99 лв. –
главница за дялово разпределение; 6,40 лв. – лихва за забава върху главницата
за дялово разпределение; 65,22 лв. – лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия; 16,77 лв. – държавна такса; 25 лв. – юрисконсултско
възнаграждение; 22,38 лв. – законна лихва до 28.07.2023 г.; 123,98 лв. – част от
главницата за доставена топлинна енергия.
С Определение № 4739 от 15.08.2023 г. по ч. гр. д. № 3573/2023 г/ на
Районен съд – Бургас е обезсилена заповедта за изпълнение в частта относно
вземанията срещу длъжника Г., както следва: за разликата над 609,91 лв. до
733,89 лв. – главница за потребена топлинна енергия; 65,22 лв. – лихва за
забава върху главницата от 733,89 лв.; сумата от 32,99 лв. – главница за дялово
разпределение, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано
от 27.04.2023 г., до окончателното изплащане на задължението от 6,39 лв.,
представляваща лихва за забава върху главницата от 32,99 лв., и сумата от
41,77 лв. – деловодни разноски в заповедното производство.
След дадени указания, в срок „Топлофикация София“ ЕАД е предявила
искове по чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване на останалите вземания по
заповедта за изпълнение.
Не се спори, че между страните е налице облигационно правоотношение
във връзка с доставката на топлинна енергия за съсобствения на страните
недвижим имот с адрес: гр.***, общ.*** ул.*** №* вх.* ет.* ап.*, с абонатен
№ 94858.
Не се спори, а и се установява от назначената в първата инстанция
съдебно-техническа експертиза, че на ответниците са начислени
претендираните от „Топлофикация София“ ЕАД за предоставени услуги.
Спорен е въпросът дали ответниците са заплатили претендираните
задължения.
По делото е представен документ, издаден от „Топлофикация София“
ЕАД, който включва Фактура № *********/31.03.2023 г. и справка за
задължения към 11.04.2023 г. Неплатената фактура е за 181,30 лв., а всички
задължения по други фактури – 2767,64 лв.
Представено е банково извлечение от „Банка ДСК“ АД, от което е видно,
че на 30.06.2023 г. Т. Н. Г. е платила по банков път 2948,94 лв. на
„Топлофикация София“ ЕАД. Като основание е посочена Фактура №
*********/31.03.2023 г.
Първоинстанционният съд е назначил съдебно-икономическа
експертиза, която да изследва въпроса за задълженията на ответниците,
извършените плащания и осчетоводяването им от ищеца.
На 05.01.2024 г. вещото лице е подало молба до съда, в която е заявило,
че не може да извърши заключението, защото при извършена проверка в
счетоводството на „Топлофикация София“ ЕАД е установило, че преди датата
4
на завеждането на исковата молба са извършени плащания от ответниците,
като част от сумите не са отразени по фактурите предмет на делото и остават
„неразпределени“. Вещото лице сочи, че при повторна проверка е получило
уверение от ищеца, че ще бъде извършено ново разпределение на платените
суми, след което ще му бъде предоставена информация.
В заключението си вещото лице е приело, че на 26.10.2021 г.
ответниците са платили сума в размер на 1787,83 лв., от които 12,89 лв. са
отнесени за погасяване на лихви по настоящото дело. че сумата от 2948,94
лв., платени на 30.06.2023 г., е отнесена, както следва: 1591,13 лв. за лихви,
дялово разпределение и фактури по прогнозни цени за периода от 31.05.2022 г.
до 30.06.2023 г., които са с дати на падеж по-късни от тези по настоящото
дело; 1357,81 лв. – неразпределена сума като плащане по конкретни
задължения. Сумата от 292,74 лв., платена на 29.07.2023 г. е разпределена за
погасяване на: 156,97 лв. – главница, 71,62 лв. – лихва, 16,77 лв. – разноски, 25
лв. – юрисконсултско възнаграждение, 22,38 лв. – законна лихва за забава.
Вещото лице е приело, че сумите, с които са погасени съдебни разноски,
юрисконсултско възнаграждение и законна лихва са неправилно отнесени, при
наличие на по-стари задължения за погасяване (тези по исковата молба). В
заключението е посочено, че след установяване на неразпределените 1357,81
лв. вещото лице се е свързало с ищеца за изясняване на въпроса, но не е
получило съдействие. Поради това вещото лице е приело, че плащането в
размер на 2948,94 лв. изцяло покрива претендираните с исковата молба суми.
В открито съдебно заседание на 07.02.2024 г. вещото лице е посочило, че
всички дължими суми по делото са платени на 30.06.2023 г. Платената сума
покрива и разноските за заповедното производство, както и задължения за
топлинна енергия за последващи периоди. Според вещото лице липсва връзка
между двата отдела в „Топлофикация София“ ЕАД, занимаващи се със
събиране на пари от абонатите: сумите, за които са образувани заповедни
производства, са в отдел „Съдебни вземания“, а заплатените от ответниците са
постъпили в друг отдел на счетоводство. По тази причина сумите стоят
счетоводно неразпределени.
„Топлофикация София“ ЕАД, редовно призовано, не е изпратило
представител в откритото съдебно заседание, в което е приета експертизата.
Не е депозирано и писмено становище, в което да се съдържа оспорване.
Първоинстанционният съд е приел, че експертизата е компетентно
изготвена и не е оспорена от страните, поради което я е кредитирал изцяло.
Отхвърлил е исковете поради извършено плащане от ответниците в хода на
процеса.
С Определение № 2621 от 14.10.2024 г. настоящият състав е приел, че не
са налице основанията за назначаване на повторна или допълнителна съдебна
експертиза. Посочил е, че не е нужно приемане на фактурата от 31.03.2023 г.,
тъй като тя се съдържа в заповедното дело (л. 27 от заповедното дело), което е
присъединено към исковото. Не е нужно приемане и на справка от 12.10.2023
г. за фактура от 30.09.2023 г., тъй като я била приложена към отговора на
исковата молба (л. 68 от първоинстанционното дело) и е приета като
5
доказателство от районния съд. Приети са другите справки, приложени към
отговора на въззивната жалба, тъй като са направени след приключване на
устните състезания пред първата инстанция и представляват нови
доказателства. Не са приети другите документи към отговора на исковата
молба, тъй като те касаят искането за извършване на нова експертиза, което е
оставено без уважение.
Настоящият състав намери искането за назначаване на нова експертиза
за неоснователно, тъй като вече извършената експертиза е изготвена от
компетентно вещо лице, подробна и разбираема е и съдът не се усъмни в
направените изводи. Във въззивната жалба се настоява, че съдът е следвало да
обсъди експертизата, но липсват логични доводи, от които съдът да направи
извод, че заключението е неправилно или необосновано.
Според чл. 76, ал. 1 ЗЗД този, който има към едно и също лице няколко
еднородни задължения, ако изпълнението не е достатъчно да погаси всичките,
може да заяви кое от тях погасява. Ако не е заявил това, погасява се най-
обременителното за него задължение. При няколко еднакво обременителни
задължения, погасява се най-старото, а ако всички са възникнали
едновременно, те се погасяват съразмерно. Периодичните вземания, каквото е
това за заплащане на топлинна енергия по процесния договор, са еднакво
обременителни, поради което се преминава към правилото, че първо се
погасява най-старото задължение. Ако се приеме, че с плащането страните са
пожелали първо да се погаси вземането по Фактура № *********/31.03.2023
г., което е в размер на 181,30 лв., останалата сума е следвало да бъде отнесена
за плащане на най-старите задължения. Според вещото лице това не е
отчетено счетоводно, като причината е лошата организация на работата в
„Топлофикация София“ ЕАД. Впрочем с такова впечатление остана съдът и от
представените по делото справки. Несериозно е „Топлофикация София“ ЕАД
да изпраща документи, в които да посочва общо задължение и след плащане
да твърди, че всъщност има и други задължения. От правна гледна точка,
независимо от състоянието на счетоводството на „Топлофикация София“
ЕАД, процесните вземания следва да се считат за погасени на 30.06.2023 г.
Предвид съвпадението в изводите на двете инстанции, обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора – въззивната жалба е оставена изцяло без
уважение, право на разноски имат въззиваемите, но те не са направили такова
искане, поради което разноски не се присъждат.
Мотивиран от изложеното, Окръжен съд – Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1597 от 01.08.2024 г. по гр. д. №
6033/2023 г. на Районен съд – Бургас.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7