О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
Номер: ………656……………. Година 2016г. Град Пазарджик, обл. Пазарджишка
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ
На 30. 11. 2016 година
В публично( закрито) заседание , в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР НЕНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ : НАДЕЖДА
ДЗИВКОВА
МАГДАЛЕНА ТАТАРЕВА
СЕКРЕТАР : ………………………
ПРОКУРОР: ………………………
като разгледа докладваното от съдията КРАСИМИР НЕНЧЕВ в. ч. гр. д . № 818 по описа за 2016
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е въззивно , по реда на чл. 274 и сл. от ГПК
- за въззивен контрол по отношение определение на
районния съд .
І. Развитие на съдебното
производство.
Районен съд Пазарджик е сезиран с искова молба,
подадена от търговското дружество „Ен Ойл“ ЕООД , ЕИК *********, със седалище и адрес на управление на дейността
гр. Пловдив , бул. “Свобода „ №45, вх. „В“ ,ет. 7, ап.80 против търговското дружество „Юнион Ивкони“ ООД , ЕИК ********* , със седалище и адрес на
управление на дейността гр.София ,р-н „Средец „ , ул. „Цар Иван Шишман „ № 17.
С протоколно
определение от 19.04. 2016г. на Районен съд Пазарджик ,постановено по гр.
д. № 3614/2015г. по описа на същия съд е прекратено производството по делото
,на основание чл. 238 ал.2 от ГПК и в полза на ответника са присъдени сторените
съдебно – деловодни разноски .
Против определението
на районния съд е постъпила частна жалба от ищеца в първоинстанционното
производство търговското дружество „Ен Ойл“ ЕООД , ЕИК *********. В частната жалба се излагат съображения за незаконосъобразност на
постановения съдебен акт. Искането е да
се отмени обжалваното определение и
делото да се върне на районния съд с указания за продължаване на
съдопроизводствените действия .
В срока по чл. 276
ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника
в първоинстанционното производство
,подаден чрез пълномощника на страната , адвокат А.И. от САК. В писмения
отговор се оспорва частната жалба . Твърди се ,че частната жалба е процесуално недопустима , а при условията
на евентуалност е неоснователна .
Искането е да се остави без разглеждане частната жалба,като процесуално
недопустима или евентуално да се потвърди обжалваното определение.
ІІ.
Правни изводи .
Частната
жалба е процесуално недопустима.
От
съдържанието на приложеното гр. д. № 3614/ 2015г. по описа на Районен съд
Пазарджик се установява ,че при подаване на исковата молба ищеца е посочил адрес за призоваване в съответствие с изискването на чл. 127 ал.1 т.2 от ГПК.
За
първото по делото съдебно заседание,проведено на 05.04.
2016г., ищеца е призован на адреса , който е посочен в
исковата молба . На този адрес призовката е върната в цялост с отбелязване че “ на адреса няма афиширан офис и при посещението не открих упълномощено длъжностно лице на търсеното дружество
„. На това съдебно заседание районния съд не е дал ход на делото , като е
приел,че ищцовото дружество е нередовно призовано . Разпоредил
е да се направи справка в търговския регистър за актуалната търговска
регистрация на ищцовото дружество . От получената
справка се установило ,че адреса , който
е посочен в исковата молба е непълен.
За следващото съдебно заседание , което е насрочено за 19.04. 2016г. ищцовото
дружество е призовано , както на адреса по седалището на дружеството ,така и на
адреса за кореспонденция с НАП . И
на двата адреса призовките са върнати в
цялост с горното отбелязване . На
призовките връчителя е посочил дата на отбелязването 14. 04. 2016г.На самите призовки районния съд е поставил следното Разпореждане-“ По отношение на ищеца да се приложи разпоредбата на чл. 50 ал. 2 от ГПК “.Разпореждането на съда е без дата ,при което следва да се приеме ,че
е постановено на датата посочена от
връчителя , 14. 04. 2016г. В
съдебно заседание районния съд е приел ,че дружеството –ищец е редовно
призовано и следва да се даде ход на делото . Районният съд не е изложил мотиви
за този свой извод. Ако се приеме ,че
мотивите на съда са обективирани в
Разпореждането от 14. 04. 2016г.
,извода на районния съд за
редовното призоваване на ищцовото дружество
е неправилен,тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 56 ал.3 от ГПК
. Преклузивният едноседмичен срок по чл. 56 ал. 3 от ГПК изтича на 21. 04.2016г. (ден четвъртък ,работен ден). Съдебното заседание е проведено на 19.04. 2016г. ,преди изтичането на
срока По този начин страната е била
лишена от участие в процеса .
Въззивната инстанция счита за неправилно процесуалното
действие на районния съд, извършено в това съдебно заседание , относно съобщаването на ищеца за прекратяване
на производството по делото . Районният съд е приел,че ищцовото дружество е уведомено за определението по реда на чл. 50
ал. 2 от ГПК . Този извод на районния
съд е неправилен. Разпоредбата на чл. 50
ал. 2 от ГПК се прилага отделно за всяко процесуално действие . Недопустимо е две отделни процесуални
действия да се мотивират с един юридически факт (едно
съобщение до страната ). Районният съд е приложил разпоредбата на чл. 50ал. 2 от ГПК въз основа на съобщенията
за призоваването на ищеца за първото по
делото съдебно заседание. По отношение на
определението за прекратяване на производството по делото разпоредбата
на чл. 50 ал. 2 от ГПК може да се приложи само след като се
върнат съобщенията изпратени до страната. При
положение , че до страната не са изпратени
съобщения за прекратяване на
производството по делото няма как да се приложи разпоредбата на чл. 50 ал. 2от ГПК.
Това порочно процесуално действие на районния съд е
преодоляно чрез последващо изпращане на съобщения до ищеца за прекратяване
на производството по делото . Съобщенията
са върнати на дата 31. 05. 2016г. с
отбелязването , което бе посочено по- горе(всички
съобщения до ищеца са върнати с едно и също отбелязване от връчителя). На съобщението районния съд е поставил Разпореждане с дата 03. 06. 2016г. „ Да се приложи чл. 50 ал.2 от ГПК“ . Това
разпореждане на районния съд е правилно
. Страната е призована на последния вписан в ТР адрес. Съобщението е върнато с отбелязване ,че на този адрес дружеството
няма офис , което означава ,че дружеството е напуснало адреса си и в регистъра
не е вписан новия му адрес.
Неправилно е възражението в частната жалба за това ,че
районния съд е следвало да приложи разпоредбата на чл. 50 ал.4 от ГПК във вр. с
чл.47 ал. 1 от ГПК . Посочената разпоредба се прилага в
случая , когато страната не е напуснала адреса , който е вписан в ТР.
Последващото записване на връчителя за това ,че“ няма упълномощено длъжностно лице на търсеното дружество“ не може
да се тълкува изолирано от първата част на записването ,че не е открит офис на
дружеството . Смисълът на записването от връчителя
е ,че не е открито длъжностно лице за връчване на съобщението
,тъй като на посочения адрес няма офис на дружеството . Тълкуването ,което прави частния
жалбоподател е превратно не отговаря на смисъла , който е вложен от
връчителя на съобщението .
При
положение ,че съдът е приложил правилно разпоредбата на чл. 50 ал. 2 от ГПК едноседмичния срок по чл. 275 ал. 1
от ГПК за обжалване на прекратителното определение изтича на 10. 06. 2016г. (ден петък,работен ден).Частната
жалба е подадена по пощата на 19. 10.
2016г. , след изтичане на срока за
обжалване .
Настоящият
казус поставя следния процесуален въпрос- При
положение ,че страната е била лишена от участие в заседанието ,в което е прекратено
производството по делото(неправилно е
прието ,че страната е редовно призована ) следва ли да се
зачете последващото процесуално действие на районния съд по съобщаване на прекратителното определение
или всички последващи процесуални действия на съда са порочни ? Въззивната
инстанция намира за правилно първото становище (
следва да се зачете последващото процесуално действие на районния съд по съобщаване на прекратителното определение
), тъй като порочните процесуални действия на съда подлежат на съдебен контрол.
Районният съд е дал възможност на страната да обжалва прекратителното определение , като е изпратил съобщение на
адреса ,който е вписан в ТР. При
положение ,че страната е променила адреса си и не е вписала в ТР новия си адрес ще следва да понесе правните последици на
процесуалното си бездействие , които са посочени в текста на чл. 50 ал 2 от ГПК
. В случая страната черпи процесуални права
от процесуалното си бездействие , което е недопустимо .
Отделно
от това следва да се отбележи,че процесуалните
действия на съда имат самостоятелен,а не обвързващ характер. Правото на защита на страната от порочно процесуално действие е
гарантирано чрез въззивното и касационно
обжалване на съответния акт в случаите ,
когато той подлежи на съдебен
контрол.
Предвид
на гореизложеното и на основание чл. 278
ал. 4 от ГПК във вр. с 262 ал. 2т.1 от ГПК чл.Пазарджишкия окръжен съд
О
П Р
Е Д Е
Л И
ВРЪЩА частната жалба на търговското
дружество „Ен Ойл“ ЕООД , ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление на
дейността гр. Пловдив , бул. “Свобода „ №45, вх. „В“ ,ет. 7, ап.80 против протоколно
определение от 19.04. 2016г. на Районен съд Пазарджик, постановено по гр.
д. № 3614/2015г. по описа на същия съд , с което е прекратено производството по
делото на основание чл. 238 ал.2 от ГПК и в полза на ответника са присъдени
сторените съдебно – деловодни разноски , като ПРОЦЕСУАЛНО НЕДОПУСТИМА.
ПРЕКРАТЯВА производството по в.ч. гр. д. № 818/ 2016г. по
описа на окръжен съд Пазарджик.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от
съобщението на страните пред Апелативен съд гр. Пловдив.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ :