№ 855
гр. Варна, 01.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на първи
юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Галина Г. Славова
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500935 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 от ГПК, образувано е по въззивна
жалба на Д. Д. М., ЕГН ********** и СТ. Д. М., ЕГН ********** срещу
решение №468/25.02.2022г., постановено по гр. дело №9761/2021г. по описа
на ВРС, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателите искове за
делба на 6 бр. Ниви, като са осъдени да заплатят на ответниците направените
съдебно деловодни разноски. На първо място жалбоподателите считат, че
решение е недопустимо поради което молят да бъде обезсилено, а делото –
върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Варна. Ако съдът приеме,
че обжалваното съдебно решение е само неправилно като постановено в
нарушение на материалния закон и при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, то молят да бъде отменено изцяло, като бъде
постановено друго, с което предявените от жалбоподателите искове бъдат
уважени, като се допусне делба на процесните поземлени имоти, както и да
бъде уважен иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК. Молят и за присъждане на
направените във въззивната инстанция съдебно-деловодни разноски. Във
връзка с недопустимостта на решението, жалбоподателите твърдят, че съдът е
дал ход и е разгледал делото въпреки депозираната молба за отлагане на
същото поради карантиниране на пълномощника в периода от 22.01.22-
31.01.22. и невъзможността на ищцата Ст. М. да се яви лично в о.с.з. тъй като
живее в Симеоновград. В писменото становище, депозирано преди о.с.з., и
съдържащо оспорване на твърдения на ответниците, ищците само са
помолили изложените възражения да бъдат съобразени от Съда, ако
1
евентуално делото се разгледа без тяхно участие, и се обяви за решаване.
Според жалбоподателите, съдът е приложил незаконосъобразно чл. 142 ал. 2
от ГПК, тъй като особеността на т.нар. "карантиниране" при заразяване с
Ковид 19 би следвало да бъде приравнено на препятствие, което не може да
бъде отстранено. Предвид което считат, че първ. съд е нарушил основни
принципи на съдопроизводствените правила, каквито са служебното начало,
задължаващо Съда да следи за допустимостта и надлежното извършване на
процесуалните действия от страните, а също и на принципа на равенство на
страните. С даване ход на делото, без ищците да бъдат надлежно
представлявани в съдебно заседание от техен процесуален представител,
Съдът ги е лишил от правна защита и съдействие, поради което молят
решение № 468/25.02.2022г. да бъде обезсилено като недопустимо, а делото –
върнато на ВРС за ново разглеждане с даване на задължително указания. На
следващо място се твърди, че първ.съд е нарушил материалния закон и
по[1]конкретно чл. 79 от ЗС. Твърдят, че съдът неправилно е извел неверния
правен извод, че първата ответница е станала изключителен собственик на
делбените имоти по силата на оригинерното им придобиване чрез 10-годишна
придобивна давност, протекла от 2001 година до 2011г. като необосновано е
кредитирал изцяло дадените показания на тримата свидетели на ответницата
Н. ХР. Г.. Жалбоподателите считат, че Съдът е нарушил съществено
съдопроизводствените правила и по-конкретно чл. 235 от ГПК, тъй като не е
преценил обективно събраните по делото писмени и гласни доказателства, в
тяхната съвкупност и поотделно. По изложените съображения молят
обжалваното решение да бъде отменено изцяло като неправилно, а на негово
място да бъде постановено ново решение, с което бъдат уважени предявените
от тях искове за делба, както и иска по чл. 537 ал. 2 от ГПК, като им бъдат
присъдени направените съдебно-деловодни разноски във въззивната
инстанция. В о.с. з. въззивната жалба се поддържа чрез пълномощник.
Въззиваемите –Н. ХР. Г. и Г. СЛ. Г., чрез депозирания писмен отговор и
в о.с.з. чрез пълномощника си излагат становище за неоснователност на
въззивната жалба. Считат, че доколкото към молбата за отлагане не са
представени доказателства за наличието на уважителни причини за личното
неявяване на ищците, то не са били налице основания за отлагане на делото,
предвид което първ. съд не е допуснал процесуално нарушение, като е дал
ход на делото в тяхна отсъствие. Считат за неоснователни и изложените
съображения за неправилност на решението като от своя страна излагат, че
изводите на съда за неоснователност и недоказаност на предявените искове са
правилни и законосъобразни. Излагат, че от събраните в хода на
производството доказателства по несъмне начин се установява, че още
приживе –през 2001г. Г. Г. П. се е разпоредил с процесните 6 ниви, като е
оставил същите на снаха си –Н.Г. в знак на благодарност за полаганите от нея
грижи. По изложените съображения молят въззивната жалба да бъде оставена
без уважение, а първ. решение –потвърдено като правилно и законосъобразно,
като им бъдат присъдени направените по делото разноски.
2
Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на
спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, и предметните предели
на въззивното производство, очертани с жалбата, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Производството е за делба във фазата по допускането.
Образувано е по иск на Д. Д. М. и СТ. Д. М. против Н. ХР. Г. и Г. СЛ. Г.
за делба на следните недвижими имоти: НИВА с площ от 4600 кв. м., в м-ст
„Драганова чешма“, представляваща ПИ с идентификатор 00084.22.24 от
кадастрална карта на землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна,
идентичен на имот по предходен план № 022024 по плана за земеразделяне;
НИВА с площ от 4500 кв. м., в м-ст „Локвите“, представляваща ПИ с
идентификатор 00084.105.20 от КК на землището на с. Аврен, община Аврен,
област Варна, идентичен на имот по предходен план № 105020 по плана за
земеразделяне; НИВА с площ от 2000 кв. м., в м-ст „Таушан кайряк“,
представляваща ПИ с идентификатор 00084.73.11 от кадастрална карта на
землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, идентичен на имот по
предходен план № 073011 по плана за земеразделяне; ИЗОСТАВЕНА НИВА
с площ от 999 кв. м., в м-ст „Юрта“, представляваща ПИ с идентификатор
00084.152.25 по КК на землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна,
трайно предназначение на територията: земеделска, идентичен на имот по
предходен план № 152025 по плана за земеразделяне; НИВА с площ от 7888
кв.м., м-ст „Черкезки път“, представляваща ПИ с идентификатор 00084.104.62
от кадастрална карта на землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна,
трайно предназначение на територията: земеделска, идентичен на имот по
предходен план № 104062 по плана за земеразделяне; НИВА с площ от 5000
кв. м., в м-ст „Кърчанлъка“, представляваща ПИ с идентификатор 00084.38.31
от кадастрална карта на землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна,
идентичен на имот по предходен план № 038031 по плана за земеразделяне,
при квоти по ¼ ид. ч. за всеки един от съделителите. С исковата молба
ищците поканват ответницата Н.Г. да им заплаща обезщетение в размер на по
10.00 лева на декар за всяка стопанска година за периода от 2016 г. до
завеждане на делото – 01.07.2021г., за това че ответницата е получавала през
посочения период цялото арендно плащане по повод обработването на
делбените ниви. Обективирано е искане и за отмяна на издадения в полза на
Н.Г. констативен нотариален акт № 36, том XXVI, дело № 5734/2021 г., вх.
рег. № 9887 от 16.04.2021 г., дв. вх. рег. № 9832 на СВ-гр. Варна, на
основание чл. 537, ал. 2 от ГПК. Според изложеното в исковата молба,
страните са наследници на Г. Г. П., починал на 24.04.2003г. Твърдят, че с
Решение №А-02/24.09.1999г. на ОСЗГ-с.Аврен, на Г.Г. П., е възстановено
правото на собственост върху шестте земеделски имота, находящи се в
землището на с. Аврен, Община Аврен, област Варна, като с протокол № А-03
от 04.10.1999 г. на ОСЗГ-с. Аврен, той е бил въведен във владение на тези
имоти. На 24.04.2003 г. Г. П. починал. Твърдят, че ответницата Н.Г. е
преживяла съпруга, а ответникът – Г. Г. –син на Сл. Г. Г. -син на Г. П.,
3
починал на 01.09.2019г. На 16.04.2021г. тя се снабдила с КНА № 36, с койот
се легитимира като единствен собственик на описаните имоти въз основа на
осъществявано 10 годишно давностно владение, въпреки, че те са с
наследствен характер, а тя дори не е наследник на наследодателя П.. Според
ищците, ответницата Н.Г. не е изключителен собственик на възстановените
наследствени имоти в землището на с. Аврен, тъй като не е владяла тези земи
за себе си, не е отблъсквала владението на останалите наследници по закон на
общия наследодател Г. П., и не е манифестирала пред тях намерението си за
тяхното своене. Ищците твърдят, че дори не са знаели за арендуването на тези
имоти. Излага се, че ответницата Н.Г. е ползвала делбените имоти скрито,
което обуславя невъзможността същите да бъдат придобити в изключителна
собственост от последната на основание давностно владение. Доколкото
констативният нотариален акт за собственост материализира привидни права
в полза на Н.Г., молят същият да бъде отменен на осн. чл. 537, ал.2 ГПК. По
изложените съображения молят да се допусне делба гореописаните ниви /с
посочени идентификатори по КК, одобрени със Заповед РД-18-186/24.01.2018
г. на ИД на АГКК между съделителите при равни квоти, а именно по ¼ ид. ч.
в полза на всеки.
Ответникът Н. ХР. Г. оспорва предявения иск за делба, като моли
същият да бъде отхвърлен поради липсата на съсобственост. Твърди, че тя е
изключителен собственик на процесните ниви на основание десетгодишно
давностно владение, за което се е снабдила и с констативен нотариален акт.
Не оспорва, че е съпруга на Сл. Г. Г. /починал/ – син на общия наследодател Г.
П.; не оспорва, че от брака им със Сл., се е родил Г. СЛ. Г.. Излага, че от
датата на сключване на брака със Сл. Г. са заживели в едно домакинство с
неговия баща – наследодателят Г. П., като от тогава и до настоящия момент
не е виждала дъщерята на последния/чиито деца са ищците/- К. Г. М., нито е
знаела, че има такава. Твърди, че не познава ищците, а К. М. никога не е
ходила да види баща си Г. П. или брат си Сл. Г., нито ищците са ходили да
видят дядо си Г. П.. Оспорва твърденията на ищците, че е владяла скрито
имотите, доколкото твърди, че е разбрала за съществуването на други
наследници едва с исковата молба. Твърди, че в началото на 2001г. свекърът
– Г. П. се разболял, като тя изцяло полагала грижите за него. През октомври
2001г., той подарил нивите като благодарност за полаганите от нея грижи, и
от тогава и до настоящия момент тя ги владее необезпокоявано, непрекъснато
и несмущавано. В началото обработвала нивите сама, като е наемала нужната
техника за сеитба, обработка и жътва, а след това започнала да ги отдава под
аренда чрез сключване на договори за всяка стопанска година и да получава
рента. Твърди се, че общият наследодател Г. П. е изразил волята си да остави
процесните ниви само на ответницата Н.Г. пред съпруга на ответницата Сл. Г.
и сина й Г.Г., които се били съгласили и никога не са я възпрепятствали в
упражняването на владението върху имотите. От своя страна, ответницата
прави възражение за придобиване на процесните имоти по давност, в резултат
на непрекъснато давностно владение, продължило повече от 20 години,
4
осъществявано в периода от октомври 2001г. до 16.04.2021г., както и към
настоящия момент. Твърди също, че нито ищците, нито техният пряк
наследодател К. Г. М. са приели наследството оставено след смъртта на
общия им наследодател Г. П., с оглед на което те не притежават качеството
наследници и не могат да претендират за получаване на дял от
наследствената маса. По изложените съображения моли предявеният иск за
делба да бъде отхвърлен, като искането за присъждане на обезщетение бъде
оставено без уважение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът Г. СЛ. Г. оспорва предявените
искове за съдебна делба и присъждане на обезщетение, доколкото твърди, че
изключителен собственик на процесните ниви е Н.Г.. В условие на
евентуалност излага, че делбата следва да бъде допусната само между него и
Н.Г., тъй като ищците не са приели наследството, оставено след смъртта на
общия наследодател Г. П.. Не оспорва, че Г. П. му е дядо по бащина линия, но
твърди, че още приживе през м.10.2001г. в знак на благодарност Г. П. е дарил
процесните ниви на Н.Г., като за това си решение е съобщил на цялото
семейство, а ответникът Г. Г. и неговият баща -Сл. Г. се съгласили с волята
му. От този момент ответницата Н. Г. е осъществявала владение върху
процесните ниви, продължило вече 20 години необезпокоявано,
непрекъснато, несмущавано и явно. Твърди, че всички в Аврен знаели, че
Н.Г. е собственик на тези ниви. Сочи, че Н.Г. в началото е обработвала нивите
сама, но сега предвид напредналата й възраст ги отдавала под аренда. Излага,
че не познава нито леля си К. Г. М., нито ищците, тъй като те никога не са
идвали в дома на общия наследодател, не са ги търсили и не са се
интересували от тях.
С оглед представените по делото писмени доказателства, съдът приема
за установено от фактическа страна следното:
От приетото по делото решение № А-02 от 24.09.1999г. е видно, че на
Г.Г. П. са възстановени процесните ниви, находящи се в с. Аврен, общ.
Аврен, обл. Варна: НИВА с площ от 4600 кв. м., в м-ст „Драганова чешма“,
представляваща ПИ с идентификатор 00084.22.24 от кадастрална карта на
землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, идентичен на имот по
предходен план № 022024 по плана за земеразделяне; НИВА с площ от 4500
кв. м., в м-ст „Локвите“, представляваща ПИ с идентификатор 00084.105.20 от
КК на землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, идентичен на
имот по предходен план № 105020 по плана за земеразделяне; НИВА с площ
от 2000 кв. м., в м-ст „Таушан кайряк“, представляваща ПИ с идентификатор
00084.73.11 от кадастрална карта на землището на с. Аврен, община Аврен,
област Варна, идентичен на имот по предходен план № 073011 по плана за
земеразделяне; ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 999 кв. м., в м-ст „Юрта“,
представляваща ПИ с идентификатор 00084.152.25 по КК на землището на с.
Аврен, община Аврен, област Варна, трайно предназначение на територията:
земеделска, идентичен на имот по предходен план № 152025 по плана за
земеразделяне; НИВА с площ от 7888 кв.м., м-ст „Черкезки път“,
5
представляваща ПИ с идентификатор 00084.104.62 от кадастрална карта на
землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, трайно предназначение
на територията: земеделска, идентичен на имот по предходен план № 104062
по плана за земеразделяне; НИВА с площ от 5000 кв. м., в м-ст „Кърчанлъка“,
представляваща ПИ с идентификатор 00084.38.31 от кадастрална карта на
землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, идентичен на имот по
предходен план № 038031 по плана за земеразделяне, а от протокол № А-03
от 04.10.1999г. за въвод във владение на имоти в землището на село Аврен, се
установява че Г. П. е бил въведен във владение на същите на посочената дата.
От приложеното удостоверение за наследници, се установява, че Г.Г. П.
е починал на 24.04.2003г., като негови наследници по закон са К. Г. М. –
дъщеря, починала на 29.10.2010 г., и син Сл. Г. Г., починал на 01.09.2019г.
Ищците СТ. Д. М. и Д. Д. М. са деца на починалата К. М., а ответниците -
Г.Г. и Н.Г.- съответно са син и преживяла съпруга на починалия Сл. Г..
По делото е приет нотариален акт за собственост на недвижим имот №
141, том I, рег. 2046, дело № 141 от 16.04.2021г., видно от който ответницата
Н.Г. е призната за изключителен собственик на делбените имоти на основание
давностно владение.
В о.с.з., проведено на 31.01.2022г. са разпитани водените от страните
свидетели.
Св. Н.Т., която от 1968г. живее в с. Аврен, е познавала Г. и Д. П.и, като
е била много близка с тях. Знае, че ответницата Н. Г. и нейният съпруг Сл.
първоначално живеели в гр. Белослав, но след като дядо Г. получил инсулт,
се преместили да живеят при възрастните родители на Сл. в с. Аврен, като Н.
е напуснала работа. Свид. Т. сочи, че процесните ниви са възстановени на
дядо Г. след разпадането на ТКЗС-то. Имотите били обработвани от Н. и Сл..
Никога не е виждала друг човек да обработва нивите. Свидетелката не
познава дъщерята на Г. и Д. П.и, която била напуснала с. Аврен преди много
години и нито се интересувала от родителите си, нито е идвала в с. Аврен
след това. Всички грижи за дядо Г. и баба Д. полагала Н., а впоследствие и
Сл. /техния син/ се разболял. Н. лично ходила да обработва нивите. Дядо Г.
приживе многократно е казвал на свид. Т., че ще даде нивите на Н., защото тя
е била по-оправна от Сл., тя ходела да се занимава с всичко, търсила
трактористи да орат нивите, да ги обработят и т. н. Свидетелката дори
мислела, че нивите са преписани от дядо Г. на Н., и едва по-късно разбрала,
че няма документ. След като Сл. се разболял, Н. нямала възможност да
обработва нивите лично и ги е дала на кооперация. Според св. Т. нивите на
дядо Г. са в местностите „Юртовите“, „Кърчанлъка“, „Локви“, „Душева
чешма“, но е категорична, че друг освен Н. не е идвал в процесните ниви,
които се обработват от същата от близо 20 години. Сл. и ответникът Г.
нямали нищо против нивите да са на Н., тъй като такава е била волята на дядо
Г..
6
Свидетелката Ел.Хр. познава Н. от 1973 г., а със Сл. били съученици.
След като се разболял дядо Г., Н. и Сл. се преместили да живеят в с. Аврен. Н.
напуснала работата си в „ДСК“ през 2001 г., за да полага грижи за дядо Г..
Преди да почине през 2003г., тъй като бил изключително доволен от
полаганите от Н. грижи, той обещал да и дари нивите, които му били
възстановени с обща площ от около 25 дка. През 2001 г. дядо Г. е казал, че
оставя нивите на Н. в знак на благодарност, за това че ответницата се грижела
много добре за него, като нито синът й /ответникът Г./, нито съпругът й /Сл./
били против решението на дядо Г.. От 2001 г. до смъртта на дядо Г. за нивите
се грижела единствено Н.. В началото търсела машини за оран или копаела
сама, но след като се появили кооперациите, започнала да сключва договори
за аренда. Три ниви се намирали около язовира, едната е на пътя за Садово-
м-ст Юрта, има в м-ст Драганова Чешма и в Кърчанлъка. Според св. Н.
обработвала сама тези ниви- първоначално с помощта на семейството, но
след като Сл. се разболял – и сама. Никой не е предявявал претенции към тези
ниви, нито ги е обработвал от 2001г. до сега. Свидетелката не е чувала дядо Г.
да е имал други деца- разбрала за това едва сега – по повод на делото.
Свидетелката Г.К. също познава Н. и Г. от преди 40 години.
Свидетелката всяка събота и неделя ходела в с. Аврен при своята баба и дядо
по бащина линия. Познавала също и дядо Г. и баба Д., и Сл.. Свид. К. не
познавала К. М.. Последната никога не е ходила в с. Аврен. Не познавала и
ищците, нито ги е виждала, тъй като те също никога не са ходили в с. Аврен
при дядо Г.. Свид. К. често ходела на гости в дома на сем. П.и, като дядо Г.
преди да почине, през лятото на 2001 г. й споменал, че ще остави
възстановените му през 1999 г. ниви с обща площ от около 25 дка на
ответницата Н., която е напуснала работа поради неговото заболяване, от
благодарност, тъй като я имала за своя дъщеря и е бил доволен от грижите,
които тя полагала за него. По-голяма част от нивите били около язовира. Н. в
началото е обработвала нивите сама като наемала агротехника и хора – сеела
царевица, пшеница и други култури, тъй като имала животни, които да гледат
– кокошки, прасе, овце, агнета и т. н. След като се разболял Сл., Н. започнала
да отдава нивите под наем/под аренда- за една, две години, а след това пак
започнала сама да си ги обработва. Никой не е предявявал претенции по
отношение на оставените й от дядо Г. ниви, включително и Сл. и ответника
Г.. Всички в с. Аврен знаели, че това са нивите на ответницата Н..
При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна
до следните правни изводи:
Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в
срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на
въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по
отношение на допустимостта – в обжалваната му част.
7
Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в
рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при
спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е
валидно. Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни
процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на
правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и
допустимо в обжалваната част.
По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт,
въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като
съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
служебно следи за приложението на императивни правни норми.
Първото и основно възражение, изложено във въззивната жалба е, че
първ. съд е дал ход на делото и е разгледал същото въпреки наличието на
процесуални пречки, поради което решението е недопустимо и следва да се
обезсили.
Във връзка с твърдяната във въззивната жалба недопустимост на
съдебното решение, съдът намира следното:
Съобразно разпоредбата а чл. 270, ал.3 ГПК, когато решението е
недопустимо, въззивният съд го обезсилва. Недопустимостта може да се
дължи на различни пороци, поради което и правомощията на контролиращата
инстанция са различни: когато основанието за обезсилване е неподсъдност на
спора, делото се изпраща на компетентния съд; ако е разгледан непредявен
иск, решението се обезсилва и делото се връща на първоинстанционния съд
за произнасяне по предявения иск.
С оглед на което и съставът счита, че така твърдяното от въззивниците
процесуално нарушение би се отразило върху правилността и
обосноваността на решението, а не върху неговата допустимост.
По отношение на процесуалното нарушение, установи следното:
Ищците Ст. Д. М. и Д. Д. М. са били редовно призовани за първото по
делото заседание на 31.01.2022г. чрез адв. К. К. на 22.11.2021г.
На 26.01.2022г. адв. К. е депозирал молба, с приложен болничен лист, в
която излага, че за периода 22.01.2022г-31.01.2022г. е карантиниран на
домашния му адрес поради потвърден Ковид-19. Моли делото да бъде
отложено, тъй като и доверителката му С.М. живее в Симеоновград и не
може да присъства лично.
Едновременно с молбата е приложено и становище вх.
№5053/26.01.2022г., в което пълномощникът излага съображения по
съществото на спора, в случай, че бъде даден ход на делото. Излагат, че нямат
възражение по доклада, но оспорват твърденията на ответниците,
обективирани в писмените отговори. Не се противопоставят на допускането
до разпит на исканите от ответниците свидетели.
В о.с.з., проведено на 31.01.2022г., съдът е докладвал така
8
депозираните две молби, и след като е преценил, че липсват доказателства за
наличието на обективни причини за личното неявяване на ищците, е дал ход
на делото, след което изчерпателно и детайлно е докладвал писменото
становище.
Предвид така предприетите от първоинстнационния съд процесуални
действия, настоящият състав не установява да са допуснати процесуални
нарушения. Действително, от приложения болничен лист се установява, че за
адв. К. К. са налице обективни причини, препятстващи явяването му в о.с.з.,
но такива доказателства не са представени за невъзможността за личното
явяване на страните.
При тези обстоятелства, съдът не е имал основания да отлага делото,
тъй като съобразно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 ГПК, съдът отлага делото
само ако страната или пълномощникът не могат да се явят поради
препятствие, което страната не може да отстрани, а по делото такива не са
били ангажирани досежно ищците.
На следващо място, доколкото в депозираното становище вх. №
5052/26.01.2022г., пълномощникът на ищците е изразил становище по
доклада, твърденията на ответниците, изложени в отговора, и
доказателствените им искания, то първ. съд не е имал и задължение да
отложи делото. В становището, ищците не са формулирали свои
доказателствени искания, не са направили възражение свидетелите да не
бъдат разпитвани в тяхно отсъствие, нито са формулирали въпроси към тях,
които съдът да им зададе в о.с.з.
При така изяснената фактическа обстановка, настоящият състав намира,
че първоинстанционният съд не е допуснал никакви процесуални нарушения
при даване ход на делото и събиране на посканите от ответниците
доказателства.
Следва да се отбележи също, че с въззивната жалба, ищците също не са
формулиран никакви доказателствени искания, които евентуално биха били
допустими на осн. чл. 266, ал.3 ГПК при изложените твърдения за допуснати
процесуални нарушения.
По изложените съображения настоящият съд намира, че първ. такъв е
събрал всички необходими, допустими, относими и поискани от страните
доказателства.
За да се произнесе по съществото на спора, настоящият състав съобрази
следното:
Предмет на предявения иск за делба са недвижими имоти, собственост
на общия наследодател Г. П., починал на 24.04.2003г., възстановени му с
решение на ОСЗГ –Аврен № А-02/24.09.1999г., както следва: НИВА с площ
от 4600 кв. м., в м-ст „Драганова чешма“, представляваща ПИ с
идентификатор 00084.22.24 от кадастрална карта на землището на с. Аврен,
община Аврен, област Варна, идентичен на имот по предходен план №
022024 по плана за земеразделяне; НИВА с площ от 4500 кв. м., в м-ст
9
„Локвите“, представляваща ПИ с идентификатор 00084.105.20 от КК на
землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, идентичен на имот по
предходен план № 105020 по плана за земеразделяне; НИВА с площ от 2000
кв. м., в м-ст „Таушан кайряк“, представляваща ПИ с идентификатор
00084.73.11 от кадастрална карта на землището на с. Аврен, община Аврен,
област Варна, идентичен на имот по предходен план № 073011 по плана за
земеразделяне; ИЗОСТАВЕНА НИВА с площ от 999 кв. м., в м-ст „Юрта“,
представляваща ПИ с идентификатор 00084.152.25 по КК на землището на с.
Аврен, община Аврен, област Варна, трайно предназначение на територията:
земеделска, идентичен на имот по предходен план № 152025 по плана за
земеразделяне; НИВА с площ от 7888 кв.м., м-ст „Черкезки път“,
представляваща ПИ с идентификатор 00084.104.62 от кадастрална карта на
землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, трайно предназначение
на територията: земеделска, идентичен на имот по предходен план № 104062
по плана за земеразделяне; НИВА с площ от 5000 кв. м., в м-ст „Кърчанлъка“,
представляваща ПИ с идентификатор 00084.38.31 от кадастрална карта на
землището на с. Аврен, община Аврен, област Варна, идентичен на имот по
предходен план № 038031 по плана за земеразделяне.
Безспорно е, че ищците са деца на дъщерята на общия наследодател- К.
Г. М., починала на 29.10.2010г., а ответниците – преживяла съпруга и син на
сина на общия наследодател - Сл. Г. Г., починал на 01.09.2019г.
Ищците твърдят, че съсобствеността върху имота е възникнала в
резултат на наследствено правоприемство, настъпило след смъртта на общия
наследодатели, съответно неговите деца, като имотите следва да се допуснат
до делба при квоти: по 1/4 ид. част за всеки от наследниците.
Ответникът Н. Хр. Г. оспорва иска за делба като неоснователен,
твърдейки, че не е налице съсобственост, тъй като имотите са придобити от
нея по давностно владение, осъществявано в периода от м. октомври 2001г.
до дата на снабдяване с КНА -16.04.2021г.
Ответникът Г. Г. не оспорва давностното владение, осъществявано от
първия ответник в посочения период.
Във връзка с възражението за придобиване на съсобствения имот по
давност следва да се имат предвид разясненията, дадени в ТР № 1/06.08.2012
г. на ОСГК на ВКС, според които независимо от какъв юридически факт
произтича съсобствеността, е възможно съсобственикът да превърне с
едностранни действия държането на чуждите части във владение, като
докаже, че е извършил действия, с които е обективирал спрямо останалите
съсобственици намерението да владее техните части за себе си. Прието е
също, че в отношенията между съсобствениците е приложима презумпцията
на чл. 69 ЗС, но тя следва да се счита оборена, ако основанието, на което
фактическата власт е установена първоначално, признава такава и на
останалите съсобственици. Затова съсобственикът, който владее цялата вещ, е
владелец на своите части и държател на частите на другите съсобственици, и
10
трябва да докаже, че е престанал да държи идеалните части за другите и е
започнал да ги държи за себе си с намерение да ги придобие по давност.
Действията, доказващи такова намерение, трябва да показват по явен и
недвусмислен начин, че се отрича владението на останалите съсобственици,
да се манифестират пред тях и да се доведат до знанието им. Следва да се
посочи също така, че действията, с които съсобственикът превръща
държането на чуждите идеални части във владение за себе си, могат да бъдат
различни, поради което и не може да се даде общ отговор, валиден за всички
случаи, какви конкретни факти и с какви конкретни доказателства той следва
да установи това. Във всеки отделен случай, обаче, обстоятелствата,
установяващи преобръщане на владението, следва да бъдат доказани
конкретно.
При наследяването като общо правоприемство, владението преминава
по право към наследниците независимо от това, че е възможно само един от
тях да остане в наследствения имот. В настоящия случай, с оглед събраните
гласни доказателства, съдът приема, че процесните ниви към датата на
смъртта на общия наследодател, са били във владение на ответницата Н.Г.,
която се е грижела за тях, обработвала ги е и продължава да ги обработва.
В тази връзка съдът съобрази показанията и на тримата разпитани
свидетели, които кредитира, тъй като свидетелите няма родствена връзка със
страните по делото, като в същото време показанията им са непосредствени,
достоверни и непротиворечиви. И според тримата свидетели, живели в
същото село –Аврен, ответницата Н.Г. е започнала да обработва лично
нивите още през 2001г., когато общият наследодател Г. П. ги дарил
неформално в знак на благодарност за грижите, които тя е полагала за него
след влошаване на здравословното му състояние.
Доколкото от показанията на свидетелите се установява, че Н. Г. е
започнала да владее и стопанисва нивите още приживе на наследодателя, то
може да се приеме, че към датата на смъртта му тя вече ги е владяла на
собствено основание, в който случай приложение следва да намери
установената в разпоредбата на чл. 69 ЗС презумпция.
На този извод навежда и обстоятелството, че на 16.04.2021г., Н. Г. се е
снабдила с КНА за собственост на недвижим имот въз основа на давностно
владение. Следва да се отбележи, че доколкото КНА, с който се признава
право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587, ал. 2 от ГПК,
се ползва с формална доказателствена сила, и обвързващо съда и третите лица
легитимиращо действие за принадлежността на правото на собственост, то
правният извод на нотариуса за съществуването на това право се счита за
верен до доказване на противното с влязло в сила решение. За да отпадне
легитимиращото действие на акта е необходимо да се докаже, че титулярът не
е бил или е престанал да бъде собственик. Доказателства за това ищците,
които са оспорващата го страна, не са ангажирали по настоящото дело.
Дори да се приеме, че към датата на смъртта на общия наследодател Г.
11
П.- 24.04.2003г., ответницата е стопанисвала и обработвала имотите в
съвладение с останалите съсобственици, като е упражнявала владение само
върху притежаваната от него наследствена част и държане по отношение на
чуждите, то съдът счита, че в периода от 2003г. до датата на завеждане на иск
за делба, е извършвала действия, обективиращи по несъмнен начин отричане
на владението на останалите съсобственици и промяната в намерението за
своене на чуждите части.
С оглед изложеното от свидетелите, че те не са виждали, и не познават
нито ищците, нито тяхната наследодателка К. М., съдът приема, че те не са
идвали в с. Аврен за да се интересуват или грижат за родителите си приживе,
а след смъртта на баща си /дядо си/ –да търсят неговото наследство.
Свидетелските показания са категорични и еднопосочни, че никой друг освен
Н.Г.- нито другият ответник –Г.Г., нито ищците са оспорвали владението ,
нито са опивали да демонстрират или налагат свое такова.
От съвкупния анализ на всички събрани по делото доказателства, съдът
счита за доказано, че ответницата Н.Г. е осъществявала непрекъснато,
необезпокоявано и спокойно владение върху процесните ниви, продължило
повече от 10 години, в периода от 2001г. до завеждане на иска за делба, като
първоначално е стопанисвала нивите лично – наемала е агротехника и хора, с
чиято помощ е обработвала нивите, а след като се разболял съпругът й Сл., е
започнала да ги отдава под аренда/наем. Владението е било непрекъснато -
доколкото няма данни да е изгубвано за повече от 6 месеца; било е постоянно
– Н.Г. си е служила с нивите по всяко време още повече, че се констатира, че
след разболяването на дядо Г. се преместила да живее от гр. Белослав в с.
Арвен. Досежно възможността да манифестира намерението си за своене по
отношение на останалите сънаследници следва да се отбележи, че такова е
било на лице само по отношение на Г.Г. /който не го оспорва/. По отношение
на ищците е била в обективната невъзможност, предвид общоизвестните в
селото факти, че К. М. е напуснала Аврен преди много години, не идвала при
родителите си, дори не е присъствала на погребението на майка си; никой не
знаел за нея и нейните деца-ищци, включително и Н.Г..
Във връзка с изложените във въззивната жалба аргументи досежно
договорите за аренда следва да се отбележи, че такива по делото не са приети.
Действително, в писмения отговор Н.Г. споменава такива, но в о.с.з.,
процесуалният ѝ представител не ги представя по делото.
Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка страна е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Ако събирането на тези писмени доказателства е било в евентуален
интерес на ищците, то е следвало да приложат същите по делото, или
своевременно да поискат представянето им от ответната страна. Доколкото
ответницата не се позовава конкретно на договори за аренда, нито посочва
периодите на тяхното действие –като част от давностното владение, и
предвид липсата на самите договори, съдът намира, че е извън предмета на
12
спора обсъждането дали същите са действие на обикновено управление и
какви са правните последици за еднолично сключилият ги съсобственик.
По изложените съображения съдът намира, че възражението за
придобиване по давност е основателно. Ответницата Н. Г. се легитимира като
едноличен собственик на процесните ниви на осн. чл. 79, ал.1 ЗС, в резултат
на давностно владение, осъществявано повече от 10 години, с оглед на което
и искът за делба на същите следва да се отхвърли поради липсата на
съсобственост.
Доколкото формалната доказателствена сила на КНА не е оборена, като
ищците на установяват титулярът да не е бил или е престанал да бъде
собственик, то без уважение следва да бъде оставено и искането за отмяна на
КНА № 141/16.04.2021г. на осн.чл. 587, ал. 2 от ГПК.
Предвид изцяло съвпадащите изводи на настоящата инстанция с тези на
първата, обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
Предвид неоснователността на въззивната жалба, въззиваемите страни
имат право на разноски, които съдът, с оглед представения списък по чл. 80
ГПК и доказателства, определя в размер на 450 лв. за всяка страна.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №468/25.02.2022г., постановено по гр. дело
№20213110109761/2021г. по описа на ВРС, 9-ти състав.
ОСЪЖДА Д. Д. М., ЕГН ********** и СТ. Д. М., ЕГН ********** да
заплатят на Н. ХР. Г., ЕГН ********** сумата от 450.00 /четиристотин и
петдесет/ лева, представляваща адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК.
ОСЪЖДА Д. Д. М., ЕГН ********** и СТ. Д. М., ЕГН ********** да
заплатят на Г. СЛ. Г., ЕГН ********** сумата в размер от 450.00
/четиристотин и петдесет/ лева, представляваща адвокатски хонорар, на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
Решението подлежи на обжалване, при условията на на осн. чл. 280
ГПК в 1 месечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13