№ 103
гр. Айтос, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Мария Дж. Богданова
при участието на секретаря Яна Анг. Петкова
като разгледа докладваното от Мария Дж. Богданова Административно
наказателно дело № 20242110200241 по описа за 2024 година
Производството е образувано по жалба на М. М. Х., ЕГН **********,
постоянен адрес: *** и посочен съдебен адрес: *** – чрез адв.Р. Н. - БАК против
Наказателно постановление (НП) № 24-0237-000060/14.03.2024г. на Началник група към ОД
на МВР - гр.Бургас, РУ-Айтос, с което за нарушение чл.174, ал.3, пр.2 от от Закона за
движение по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя е наложено наказание глоба в размер на 2
000,00 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24месеца, като
на осн. Наредба № Iз-2539 на водача са отнети 15 контролни точки. Жалбоподателят твърди,
че обжалваното НП и наложеното с него наказание са неправилни и незаконосъобразни,
оспорвайки да е извършил вмененото му административно нарушение. Счита, че АНО при
образуване н адм. преписка е допуснал сериозни нарушение на материалния закон, поради
което и моли за отмяна на обжалваното НП.
В съдебно заседание М. М. Х. се явява лично. Упълномощеният му
представител адв.Н. от БАК изтъква, че жалбоподателят не е управлявал процесния
автомобил и в обобщение поддържа оплакванията, изложени в жалбата. Моли за отмяна на
НП, както и за присъждане на съдебно-деловодните разноски. Ангажира гласни
доказателства.
Въззиваемата страна не се представлява пред съда. Изпраща писмено
становище за неоснователност на жалбата, поради което и моли за оставянето и без
уважение, с потвърждаване на обжалваното НП. Представя доказателствата, събрани в хода
1
на административно наказателното производство по повод издаване на обжалваното
постановление.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност представените по делото
доказателства и съобрази закона с оглед правомощията си по съдебния контрол, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
На 10.01.2024г около 01:00ч в с.Мъглен, обл.Бургас, свидетелите М. Б. М.
(актосъставител) и Р. Т. Р. (св.по акта и очевидец), двамата на длъжност мл.инспектори в РУ
- Айтос изпълнявА. служебните си задължения. След влизане в *** свидетелите видели
срещу тях да се движи л.а. марка „Мерцедес“, модел „Вито“ с рег.№А5103РА, управляван от
водач, когото и двамата полицейски служители познавА. по физиономия и с името „М.“.
Полицаите подА. сигнал за спиране към л.а. и след слизане от патрулния автомобил
свидетелите М. и Р. извършили проверка и установили, че водач е именно жалбоподателят
М. Х., а на задната седалка в колата седял свид.Е. А. М.. Жалбоподателят не представил
лични документи (СУМПС или лична карта), но съобщил на проверяващите имената си и
ЕГН, като отказал бъде изпробван за употреба на наркотични вещества или техни аналози,
както и да даде кръвна проба за химичен анА.з, отричайки да е шофирал автомобила.
Присъстващият в автомобила св.Е. А. М. също отричал да е управлявал колата. На място, на
жалбоподателя М.Х. бил съставен АУАН бл.№ 712707/18.01.2024г., т.к. свидетелите
възприели именно него да управлява процесния автомобил. На 14.03.2024г. въз основа на
съставения акт било издадено обжалваното НП №24-0237- 000060/14.03.2024г, видно от
съдържанието на което административно наказващия орган изцяло възприел описаната от
контролните органи фактическа обстановка и санкционирал водача за нарушение чл.174,
ал.3, пр.2 от от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) с глоба в размер на 2 000,00 (две
хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.
Горната фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за
установяване на административно нарушение и възприета от административно наказващия
орган в НП се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени
доказателства - акт за установяване на административно нарушение, както и при пълно
кареспондиране на ангажираните гласни доказателства – от една страна показанията на
полицейските служители - св.Р. и св.М., а от друга страна – от ангажирания от
жалбоподателя свидетел и негов братовчед - Е. А. М., очевидец, присъствал в автомобила по
време на проверката. Настоящият състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на
разпитаните по делото свидетели, които съдържат сведения, почиващи на формирани
непосредствено, лични възприятия, при липса на противоречия по между им. Същите са
пряко относими към фактическото деяние и откриването на нарушението, поради което и
при липсата на индиции за предубедеността на свидетелите, не се намериха основания те да
не бъдат кредитирани като обективно верни. Св.Е. М. на свой ред изцяло потвърждава
констатациите на полицейските служители като категорично потвърди, че водач на
автомобила е бил братовчед му М. Х., обяснявайки поведението му и напускането на
шофьорското място със стрес и объркване, поради факта, че преди да се качи на колата е бил
2
употребил алкохол (св.М. твърди: „Братовчед ми имаше шофьорска книжка, но малко беше
пил уиски.“).
При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена е в преклузивния срок по ал. 2 от този
текст, от легитимиран субект (срещу който е издадено атакуваното НП) и при нА.чие на
правен интерес от обжалване, и пред компетентния съд (по местоизвършване на твърдяното
нарушение), поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по съществото на правния спор - по основателността на
жалбата, съдът съобрази, че настоящото производство е от административно- наказателен
характер и същественото при него е да се установи има ли извършено административно
нарушение от лицето посочено в АУАН и НП. В тежест на административно - наказващия
орган, тъй като именно той е субекта на административно - наказателното обвинение, е да
докаже по безспорен начин пред съда, с всички допустими доказателства, че има
административно нарушение и че то е извършено виновно от лицето, посочено като
нарушител. Следва да бъдат спазени и изискванията на ЗАНН за съставянето на акта и
издаването на Наказателното постановление, както и сроковете за реА.зиране на
административно наказателното преследване. В тази насока е нА.це различие в понятията
„неправилно“ и „незаконосъобразно“ наказателно постановление. Когато АУАН или НП не
са издадени от надлежен орган, не са издадени в установените законови срокове, не
съдържат изискуемите от закона реквизити или са нарушени съществени процесуални
правила при съставянето на акта и издаването на НП, то последното ще следва да бъде
отменено като незаконосъобразно. Следва да се посочи, че критерият за определяне на
нарушенията на процесуалните правила за съществени е доколко в зависимост от вида на
същото и от степента му, ако не е било допуснато, би могло да се стигне и до друго,
различно решение по въпроса, или когато е довело до ограничаване на правата на страните,
в която и да е фаза на процеса. Когато обаче, са спазени всички процесуални правила и
срокове, то НП е законосъобразно издадено и именно тогава съдът следва да извърши
проверка на правилността му, т.е. да обсъди нА.це ли е административно нарушение,
извършено ли е виновно и то от посоченото за нарушител лице. Ако това не бъде доказано
пред съда, то НП следва да бъде отменено като неправилно, тъй като не е доказано
извършването на нарушението. Едва когато НП е законосъобразно и се докаже извършването
на съответното нарушение може да бъде разгледан и въпроса за съответствието на
наложената санкция с тежестта на нарушението (само когато размерът на
административното наказание може да бъде определен в някакви граници, а не е фиксиран в
съответната санкционна норма).
Във връзка с изложеното, при съпоставка и анА.з на събраните по делото
доказателства съдът намира, че при съставянето на АУАН и при издаването на НП не са
нА.це съществени нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административно - наказателното производство по адм.санкциниране на жалбоподателя
М.Х.. АУАН е издаден при спазване на императивните изисквания на чл. 42 и чл. 43 от
3
ЗАНН и не създава неяснота относно нарушението, която да ограничава право на защита на
жалбоподателя и да ограничава правото му по чл. 44 от ЗАНН в три дневен срок от
съставяне на акта да направи и писмени възражения по него. Атакуваното НП съдържа
реквизитите по чл. 57 от ЗАНН и в него не съществуват пороци, водещи до накърняване
правото на защита на жалбоподателя. Спазени са и сроковете по чл. 34 ЗАНН.
В заключение АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания
на ЗАНН, като издадени от компетентни органи и в съответствие с процесуалните правила.
Предвид събраните по делото доказателство, съдът намира изложените от
жалбоподателя оплаквания за неоснователни по следните съображения: от направеното в
АУАН отбелязване – при презумпцията по чл. 189, ал.2 от ЗДвП, съгласно която редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, а
също и от показанията на разпитаните пред съда свидетели – актосъставител М.М., св.по
акта Р.Р. и очевидеца на нарушението Е. М., се установява по категоричен начин
гореописаната фактическа обстановка, а именно, че М. Х. е управлявал процесния
автомобил и е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични вещества. В тежест на
жалбоподателя е да обори констатираното в акта, което въпреки предоставената
възможност, не бе сторено. Безспорно неизпълнението на задълженията на правилата за
движение по пътищата е скрепено с административни санкции, при изяснено авторство на
деянието и вина на водача.
Относно приложението на материалния закон съдът е на становище, че от
събраните по делото доказателства по безспорен начин се установи, че М.Х. в качеството на
водач на л.а. е осъществил вмененото му нарушение, което изцяло кореспондира с
показанията на всички разпитани свидетели.
Предвид изложеното, съдът приема за установено, че поведението на водача е
било в нарушение на правилата за движение по пътищата и в частност на чл.174, ал.3 от
ЗДвП. В хода на настоящото изложение съдът не може да се съгласи, със защитната теза на
жалбоподателя, че последният е бил в правото си да откаже да бъде тестван за употреба на
наркотични вещества, т.к. в момента, когато му е указано от проверяващия орган да извърши
това, той не е управлявал МПС. От разпита на свид.Р. и М. недвусмислено се установи, че
управлявайки патрулния автомобил той се е оказал срещу автомобила на жалбоподателя,
който е бил зад волана, както и че е предприел действия да го последва без да губи визуален
контакт, като свидетелите дори са видели как в момента на спиране на автомобила Е. М. се е
преместил на задната седалка, а М. Х. се е преместил от предна лява, на предна дясна
седалка. Съдът счита, че задължението създадено с чл.174, ал.3 ЗДвП се отнася именно до
хипотезата, когато лицето е водач на моторно превозно средство и в това качество откаже да
бъде тестван за употреба на наркотични вещества. Изложеното в пълна степен се отнася за
жалбоподателя, доколкото в момента на извършената му проверка е имал качеството „водач”
на МПС. При тази фактическа обстановка контролните органи са били в правото си да
поискат от нарушителя да бъде тестван, а отказът му законосъобразно е довел до
санкциониране по цитираната законова разпоредба на ЗДвП. Мотивиран от изложеното
4
съдът счита, че от АНО е доказано нарушение на чл.174, ал.3 ЗДвП, извършено от
нарушителя М. Х.. Наложеното наказание съответства на санкционната разпоредба на
чл.174, ал.3 ЗДвП, с конкретно фиксиран размер на наказанието „глоба“ и „Лишаване от
правоуправление“, в които смисъл на АНО не е предоставена възможност да съобрази
наказанията в някакви граници въз основа смекчаващи или отегчаващи вината
обстоятелства.
Изложеното обосновава заключението на съда, че наложеното с НП наказание
спрямо жалбоподателя е правилно определено, съобразно конкретно фиксирания в закона
вид и размер, и в пълно кореспондиране със съответстващата на нарушението санкционна
норма от ЗДвП, поради което и следва да бъде изцяло потвърдено. Наказанието е адекватно
на тежестта на извършеното, съответства на степента на обществена опасност на деянието и
адекватно за постигане на целите на административните наказания по чл. 12 от ЗАНН, а
именно би имало възпитателно - възпиращо и коригиращо въздействие върху нарушителя.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Айтоският
районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-0237-
000060/14.03.2024г. на Началник група към ОД на МВР – Бургас, РУ - Айтос, с което на
М. М. Х., ЕГН **********, постоянен адрес: ***, за нарушение чл.174, ал.3, пр.2 от от
Закона за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено наказание глоба в размер на 2
000,00 (две хиляди) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца,
като на осн. Наредба № Iз-2539 на водача са отнети 15 контролни точки.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщението на страните пред Бургаския административен съд по реда на
Административнопроцесуалния кодекс.
Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________
5