Решение по дело №25899/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 12526
Дата: 25 юни 2024 г.
Съдия: Ина Милчева Генжова
Дело: 20231110125899
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 16 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 12526
гр. София, 25.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ИНА М. ГЕНЖОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело №
20231110125899 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.
Образувано е по искова молба на Р. И. М., ЕГН **********, чрез
пълномощника адвокат А. В. срещу „..“ АД, ЕИК .....
Ищецът твърди, че на 31.10.2020г. около 13.30ч. в гр. София, при
движение по ул. „Суходолска“ с посока от ..., е настъпило ПТП с участници
л.а. марка „..“, модел „...“ с рег. № .., управляван от А.А.К. и л.а. марка „..“,
модел „..“ с рег. №..., управляван от Р. И. М.. Посочва, че ПТП е настъпило по
вина на водача на лек автомобил марка „..“, модел „...“ с рег. № .., чиято
отговорност е з..хована при ответника по договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че при ПТП са настъпили
имуществени вреди върху управляваното от него МПС, като с оглед
установената сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за водача на
другия автомобил, А.К., причинил произшествието, е поискал изплащане на
обезщетение за вредите от страна на ответното дружество по реда на чл.380
КЗ, но същото отказало да удовлетвори претенцията му. Моли ответникът да
бъде осъден да му заплати сумата от 2000 лева, представляваща частична
претенция от 15 000 лева, за претърпените имуществени вреди при
посоченото ПТП. В съдебно заседание е направено искане за увеличаване на
1
исковата претенция до размер от 3187,50 лева, което е допуснато с
протоколно определение от 25.03.2024г. Претендира заплащане на законна
лихва за забава, считано от 22.07.2022г. до окончателното изплащане на
вземането. Претендира разноски.
Ответникът, чрез пълномощника юрисконсулт К.А., е депозирал писмен
отговор на исковата молба по реда и в срока на чл.131, ал.1 от ГПК, с който
оспорва предявения иск по отношение на неговия размер. Признава, че ПТП е
настъпило по описания в исковата молба механизъм, както и че вината е на
водача А.К., с когото има сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“, валиден към датата на ПТП, което било установено и със сила
на пресъдено нещо между страните с влязло в сила решение по гр.д.
№2848/2021г. на СГС, 1ГО, 9 състав. Оспорва, че всички описани щети са
нанесени при процесното ПТП. Претендира разноски. Прави възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител
на ищеца.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и
прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК,
приема за установено следното:
Предявени са осъдителни искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ
и чл.86, ал.1 от ЗЗД за обезщетяване на претърпени имуществени вреди
вследствие на ПТП, настъпило на 31.10.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.429, ал.1, т.1 от КЗ с договора за
застраховка "Гражданска отговорност" з..хователят се задължава да покрие в
границите на определената в з..хователния договор з..хователна сума
отговорността на з..хования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от з..хователното събитие, а разпоредбата на чл. 432, ал. 1 КЗ
предоставя право на увредения, спрямо когото з..хованият е отговорен по чл.
45 ЗЗД, да претендира заплащане на дължимото обезщетение пряко от
з..хователя на деликвента.
За да се ангажира отговорността на з..хователя по чл.432, ал.1 от КЗ
ищецът следва да установи при условията на пълно и главно доказване:
1/наличието на елементите от фактическия състав на непозволеното
увреждане по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно: деяние, противоправност,
2
вреди и техния размер, причинна връзка между деянието и вредите. Във
всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване
на противното (чл. 45, ал. 2 от ЗЗД), като в тежест на ответника е при
оспорване да обори презумпцията; 2/сключен договор за застраховка
“Гражданска отговорност” между з..хователя – ответник и деликвента, респ.
наличие на договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”,
който покрива гражданската отговорност на деликвента.
Съдът намира, че по делото се доказаха в съвкупност посочените
предпоставки за основателност на иска.
Не са спорни между страните и се установяват от събраните по делото
доказателства обстоятелствата, че на 31.10.2020г. около 13.30ч. в гр. София,
при движение по ул. „Суходолска“ с посока от ..., е настъпило ПТП с
участници л.а. марка „..“, модел „...“ с рег. № .., управляван от А.А.К. и л.а.
марка „..“, модел „..“ с рег. №..., управляван от Р. И. М., по вина на водача на
лек автомобил „..“, модел „...“ с рег. № .., чиято отговорност е з..хована при
ответното дружество с договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“, валидна към датата на настъпване на ПТП. Събраните по
делото доказателства обуславят извода, че поведението на причинителя на
вредата разкрива признаците на деликта по смисъла на чл. 45, ал. 1 от ЗЗД.
Налице е и несъмнена причинна връзка между това противоправно и виновно
поведение на з..хования при ответника водач и нанесените вреди. Същото се
установява от изслушаното и прието по делото заключение на съдебна
автотехническа експертиза.
С договора по чл.429 от КЗ ответникът се е задължил да покрие в
границите на определената в з..хователния договор з..хователна сума
отговорността на з..хования за причинените от него на трети лица
имуществени и неимуществени вреди през периода на з..хователния договор.
В случая от съставения констативен протокол №...10.2020г. се установява, че
вследствие на ПТП е налице цялостна деформация на предна част, счупено
предно панорамно стъкло, отворени 2 бр. аербег, теч на ГСМ и др. От
кредитираното заключение на съдебно-автотехническата експертиза се
установява, че пазарната стойност на нанесените имуществени вреди,
вследствие на процесното ПТП, към момента на настъпването му възлиза на
сумата от 8 332,85 лева, а средната пазарна стойност на автомобила към
3
датата на ПТП е 4175 лева. С оглед това, вещото лице е направило
заключение, че е налице „тотална щета“, тъй като стойността за
възстановяване на автомобила възлиза на 199,35% от действителната му
стойност, което е икономически нецелесъобразно. Вещото лице е изчислило и
стойността на запазените части, която е в размер на 987,50 лева. Ищецът е
увеличил предявения иск до размер от 3187,50 лева, което е стойността на
автомобила след приспадане на стойността на запазените части, както ги и
изчислило вещото лице. Поради изложеното предявеният иск се явява
основателен и доказан в пълния му предявен размер от 3187,50 лева.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал.2, т.2 и ал.3 КЗ, з..хователят по
застраховка "Гражданска отговорност" дължи лихва за забава от датата на
уведомяването от з..хования за настъпването на з..хователното събитие по
реда на КЗ или от датата на уведомяване или на предявяване на з..хователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. Представено е по
делото уведомление за настъпило з..хователно събитие от ищеца до ответното
дружество от 22.02.2021г., по което е образувана щета № ..... Поради
изложеното претенцията за мораторна лихва се явява установена по
основание за периода от 22.02.2021г. до 12.05.2023г. Ищецът не е изменил
претенцията си за лихва за забава и същата е останала предявена, както е
посочено в уточнителна молба от 10.11.2023г. в размер на 460,44 лева за
периода от 22.02.2021г. до 12.05.2023г., като частично предявен от пълния
размер от 3453,28 лева. С оглед изменението на иска и изводът на съда за
основателност на исковата претенция по иска за присъждане на обезщетение
за претърпените от ПТП имуществени вреди, то основателен е и искът за
присъждане на лихва за забава. Предвид липсата на доказателства по делото
за размера на обезщетението за забава в размер на законната лихва върху
главницата от 3157,50 лева за посочения период, съдът с оглед правомощията
си по чл.162 от ГПК го определя чрез изчисление с лихвен калкулатор на
сумата от 726,87 лева, поради което се явява основателна претенцията в
пълния предявен размер от 460,44 лева като частично предявен от пълния
размер от 3453,28 лева.
При този изход на спора на основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените по делото разноски в
общ размер на 932,50 лева. Съдът намира направеното възражение от страна
на ответното дружество за прекомерност на адвокатското възнаграждение за
4
неоснователно, доколкото същото е определено съобразно НМРАВ, като с
оглед материалния интерес по исковете, процесуалното поведение на
страните, фактическата и правна сложност на делото, претендираният размер
от 610 лева не се явява прекомерен според настоящия съдебен състав.
По изложените мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл.432, ал.1 от КЗ „З..“ АД, ЕИК ...., със
седалище и адрес на управление гр. София, бул. .., да заплати на Р. И. М.,
ЕГН **********, с адрес гр. София, ул. .., сумата от 3157,50 лева
обезщетение за претърпени имуществени вреди вследствие от увреждане на
л.а. марка „..“, модел „..“ с рег. №..., вследствие на ПТП, настъпило на на
31.10.2020г. около 13.30ч. в гр. София, при движение по ул. „Суходолска“ с
посока от ул. „Околовръстен път“ към ул. „Кобан“, в района на №80, с
участници л.а. марка „..“, модел „...“ с рег. № .., управляван от А.А.К. и л.а.
марка „..“, модел „..“ с рег. №..., управляван от Р. И. М. по вина на водача на
лек автомобил марка „..“, модел „...“ с рег. № .., чиято отговорност е з..хована
при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ з..хователна полица №BG/.., валидна към датата на настъпване
на ПТП, ведно със законната лихва, считано от 15.05.2023г. до окончателното
изплащане на сумата, на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата в размер на
460,44 лева, представляваща лихва за забава, за периода от 22.02.2021г. до
12.05.2023г., като частично предявен от пълния размер от 3453,28 лева, както
и на основание чл.78, ал.1 от ГПК разноски по делото в размер на 932,50
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5